Dinna честото!!!!
пожелавам ви много щастие, искрена любов и уважение, да постигнете много успехи заедно , да сте здрави и много късмет.
ааа и чакаме снимчици и разказче, като знам първата сватба каква беше, направо нямам търпение

Dinna, честито! Нека семейството ви е изпълнено с много любов, също както на сватбения ви ден и скоро да имате дори по-голямо семейство!


Чакаме с нетърпение разказче! 

Дина, ама не може така, ще се караме, къде изчезна?нито разказ, нито снимка, нищо...

Момичета показвам се само за малко да ви кажа, че снощи се прибрахме в Дъблин от кратък меден месец без интернет достъп и довечера ще разказвам и качвам снимки. не съм ви забравила Много ви благодаря за милите пожелания! Трогната съм! До довечера, че в момента съм в офиса и след 3 седмици отсъствие е лудница

Ето ме най-накрая почвам с разказа Макар че от толкова много емоции незнам от къде да започна.

Когато пристигнахме във Варна всичко беше много спокойно, бяха ни останали само няколко неща да доуточняваме и решихме да си починем. Гледахме да имаме по задача на ден, а останалото време да си почиваме и да се виждаме с гостите, които почнаха да пристигат.
Деня след като пристигнахме отидохме  да видим ресторанта, тъй като го бяхме виждали само зимата. Сватбата беше в Гранд Албатрос на Гранд хотел Варна. малко ни беше притеснено, тъй като незнаехме какво точно да очакваме, но бяхме очаровани. Красиво, зелено, чисто. Отношението и професионализма на екипа, които организираше сватбата беше просто невероятно.Това ми подейства супер успокояващо и притеснението изчезна.
В интерес на истината повече се притеснявах за гостите и как ще се оправят отколкото за самата сватба.

С наближаването на деня обаче започна и да идва еуфорията. За мен беше много сюреалистично да виждам всичките си приятели, които почнаха да идват от толкова много държави във Варна. Усещането, че повече от 90 души дойдоха заради  нас беше наистина незаменимо.
Деня преди сватбата имах запазен час за Спа, заедно със сестрата на мъжа ми изкарахме 5 блажени часа. Пълна релаксация.

След това се прибрах в къщи, а Мартин отиде в хотела. Баща ми беше отишъл да посреща сестра ми на летището и в един момент се оказах сама и ми стана изведнъж много тъжно. Сватбата беше на следващия ден, но на мен ми домъчня за майка ми. Гледах да се взема в ръце и взех да подреждам и да гладя роклите на малките шаферки, когато на вратата се звънна и като отварям виждам едни огромни букети цветя пред мен и главата на Мартин усмихна от край до край

Стана ми толкова смешно и хубаво на душата, каза че е поръчал цветята, защото видял, че почнало да ми става тъжно и че искал да разведри къщата и да я направи цветна през това време пристигна сестра ми и баща ми и той тръгна към хотела да прекара слетобеда със семейството си и с приятелите си.

В петък слетобед бяхме със сестра ми и с племеника ми и това ми подейства зареждащо с положителна енергия. имах чувството, че майка е с нас и ми беше спокойно. Надвечер сестра ми потеглиха към хотела с мъжа си и племенника ми, за да мога аз да спя спокойно без бебо да ме събужда през ноща. останахме двамата с татко и седнахме в в хола да вечеряме, когато на вратата звънна съседката ни и решихме да отворим едно шампанско и да си отпуснем душите. Вечерта беше спокойна и към 11ч вече дълбоко спях.

Ура! Dinna разказва! Началото е много обещаващо! Искрено ме интересува как се оправиха вашите гости от чужбина, защото аз сега имам същите притеснения като теб. Много ги мисля. Кажи, хареса ли им? Проблеми при пристигането, транспорт, хотел?

Много мил жест от Мартин, разтопих се! 

Мила Dinna, не бях писала в твоята темичка, затова първо искам да ви пожелая да сте все така слънчеви и влюбени!!! Откакто разгледах снимките ви от френската сватба ме пленихте с вашата лъчезарност и финес и тайничко си наднинчам тук с надеждата, че си разказала нещичко и за сватбата ви тук.
Страхотен разказ , очаквам с нетърпение продължението  сигурна съм ,че всичко е било пекрасно 

Ariel преди да продължа, ако трябва да бъда честна справиха се не ги мисли. Проблеми са имали с такситата най-вече, защото масово са ги лъгали. Аз лично се скарах с двама таксиметрови шофьори, когато посрещах сестрите на мъжа ми на летището. Масово ги лъжеха. Едни от гостите ми са платили 120 лв от летището във Варна до св Константин и Елена, което е макс 25 лв.  Иначе много бяха доволни от храната и масово вечеряха шопска салата, таратор и паниран кашкавал Впечатлени от музеите, възмутени от пътищата, но безкрайно доовлни като цяло.
Единственото, което имай наум, е че ще почнат да ти звънят нон стоп за съвет къде да вечерят, къде да отидат да пият вино или да танцуват. Въоръжи се с търпение
Проблеми с хотела никакви, при нас основно бяха настанени в Гранд Хотел Варна и всеки един от гостите получи специално отношение и внимание. Безкрайно съм доволна от това. Имаше една част, която стояха в града и те бяха супер доволни.
А много бяха впечатлени от церемонията и обяснението на ритуала, което ми прати беше супер. Гостите бяха толкова благодарни , а пък аз съм ти два пъти повече Благодаря отново.

Rossito много ти благодаря за милите думи От както се върнах съм затрупана с работа, но ще опитам да пиша пак малко по-късно пак

Здравей Динна! Честито за сватбата, пожелавам ти безкрай усмивки и любов с твоята половинка, цял живот да вървите един до друг и да гледате заедно напред, щастливи и влюбени!

За първи път пиша в твоята тема, но следя с интерес развитието при всички във форума, рядко пиша, но съм в час 
Разказа за първата сватба наистина ме трогна, настръхнах докато го четях и даже се разплаках ... много мил жест. Сега прочетох цялата тема до тук и просто съм очарована от разказите ти ... 

Ще чакаме снимки с нетърпение, но ... когато имаш време ги качи 

Dinna, страшно полезна информация ми даваш, много, много ти благодаря! Точно както си мислех - такситата са проблемът!  Макар да сме им обяснили, кои таксита са фалшиви и кои не, все ще се намери някой да попадне, знам си.  За звъненето не се притеснявам - аз им приготвих на гостите файл с местенца за хапване и  пийване и указания как да стигнат дотам. А за църковната книжка - нямаш грижи, много се радвам, че им е харесала! 

Чакаме продължението. 

Здравейте момичета, пак се извинявам за забавение отговор, но съм страшно заета от както се върнахме. Обаче пиша днес

Продължавам

Събудих се сутринта в 7ч, въпреки големите ми планове да спя поне до 10ч Баща ми отдавна ходеше напред назад из къщи и мога само да предполагам, в колко е станал. Отворих вратата на стаята и той стои в коридора, а очите му светят, чакал ме да стана да му кажа какво искам за закуска. Сестра ми се беше погрижила да напомни и на него и на мен поне 10 пъти, колко е важно да закуся и добре, че беше тя честно. Реших, че за солидна закуса в 7 сутринта бюрек ще е супер и докато баща ми отиде да купи аз направих кафе. Закусихме двамата с него  подредихме малко сладки и бонбони и бяхме готови в 9ч. Такова спокойствие да си призная, че по едно време даже се притесних, че ми е толкова спокойно. Признавам си до 10.30 само стояхме и си говорехме с баща ми, когато фотографа ми звънна, че е пристигнал от София и ме чака пред гримьора. (фотографа ни е същия като на Asseto Любомир Любенов) Баща ми ме закара, а тои се прибра да чака сестра ми да отиде в къщи. Гримьора беше супер. Отидох при него след като видях снимките на Lionesa Голям късмет, че имаше свободен час. Максим беше супер експедитивен и след 40 мин бях готова. Направена и подобрена версия на себе си

С Любо отидохме при фризьорката, която ме постригва от детските години, атмосферата беше много хубава, един куп жени в салона, които ми се радваха. Няколко дена преди това с нея измислихме нова прическа, така че и при нея приключихме за 40 мин и в 12.30 с Любо вече бяхме в колата на път за вкъщи.
В къщи вече бяхме сестра ми, съпрута и и племенника ми и баща ми, които продължаваше да ходи напред назад развълнувано.
В къщи нямаше вече какво да се върши. Аз не съм фен на традиционното вземане на булката, затова заедно със сестра ми решихме, че ще имаме сладки и бонбони, много вода и безалкохолни, защото на тази жега просто човек от това има нужда.

Исках да сме спокойни в къщи и, затова казахме на лелите ми и на братовчедите ми да дойдат след 3ч. Аз хубаво казах след 15ч обаче след , 13.30  на мен почна да ми липсва, че около мен няма много хора,  докато стояхме със сестра ми си мислех, че имам същото чувство, когато бях 10 годишна и имах рожден ден, знаеш, че предстои нещо хубаво, но ти трябват хората, които да започнат да създават шум и атмосфера около теб. Майка ми правеше празниците ни такива, с много емоция и с много радост.

Докато си меслех това се звънна на вратата и се показа съседката ми, заедно с булчинския букет. Тя пое инициативата да ми го донесе и добре, че беше тя, че нямаше друг доброволец. Цветята бяха разкошни. Бели и жълти лалета, тези лалета бяха едно от малкото неща, които знаех, че искам за сватбата. лалета, тъй като бяха любимите цветя на свекърва ми, а жълто любимия цвят на майка

След малко изведнъж пристига баща ми от някъде, а той отишъл да посрещне лелите ми на гарата и да ги закара до хотела и те му дали подаръците си, направо да ги донесе в къщи. Той беше толкова еуфоричен, че докато се усетя вече ги разопаковаше да ми ги покаже   Едва го възпрях, като му казах, че трябва да чакаме младоженеца все пак.

Докато се завъртя обаче на вратата вече се звънеше и пристигнаха, двете сестри на мъжа ми и снаха му заедно с две от децата си. Признавам имах голям страх, че хората ще получат културен шок от асансьора и блока, но те бяха толкова слънчеви и мили, че глупавите мисли ми изчезнаха от главата.

В един момент стоях в хола и еуфорята беше там, на вратата пак се звънна и се показаах леля ми и братовчедка ми сияещи и гримирани. С икебана от бели и жълти лалета

Целият апартамен беше пълен с жени Всеки се щураше наоколо да се запознае, с който не познава и да разгледат роклята , цветята и да опитат невероятните сладки на сестра ми. Тя е просто факир. Докато си говорехме изведнъж виждаме двете ми племеннички всяко сложила по една от халките, а едната от тях държи булчинския букет, стана ни толкова смешно и двете се изчервиха като ги видяхме и бързо, бързо върнаха пръстените в кутийката (само за информация едната е на 4 другата на 5 )

Всички почнаха да ме питат, кога ще се обличам, защото минаваше 15.30, а Мартин трябваше да доиде малко след 16ч. Запътих се към спалнята, но тя беше окупирана от всички жени в къщата, едни се обличаха, други се гримираха, а някои просто си говореха. Приличаше на гримьорна между първо и второ действие на Лебедово езеро. Влязох само тихомълком да преместя роклята в моята стая, но всички ме усетиха и изведнъж спряха да се обличат и  решиха, че идват докато се обличам. Моята идея беше да сме само двете със сестра ми, защото тя ми действа много успокояващо, но съсвем изключих, че всички ще искат да присъстват на заветното събитие с обличане на роклята.  

В един момент всички бяха насядали, помолили Любо да излезе докато се преоблека и всички останали със заредени апарати.

Трябваше ми помощ да облека роклята   навън беше много горещо, а аз избирах и поръчах роклята октомври без да мисля, че навън ще е 35 градуса Влязох в нея, сложих обувки и сестра ми ми сложи булото. Всички около мен снимаха, когато вратата вече беше отворена и ЛЮбо ми правеше снимки и баща ми доиде. Развълнуван и сияещ

Чувството беше невероятно. В един момент на врата пак се звънна и пристигнаха другите ми лели с огромни букети цветя. Къщата официално не можеше да побере повече хора.

В един момент обаче всички се преместиха в хола и останах сама имах, седнах да си поема дъх    Реших да се преместя в хола да си видя гостите, когато чух някои да казва Мартин е долу, но асансьора е развален и той се качва пеша

Хванах си роклята и само излязох в коридора да видя баща ми как посреща Мартин и Арно, кумът ни Никога няма да забравя лицето на Мартин, сияещт. Прегърна ме Всички ни снимаха, а той не можеше да говори. Предполагам не е лесно да дойдеш в къщата на булката пълна с роднини, които чакат сюблимния момент да влезе младоженеца. Баща ми доиде и ми каза искаш ли да отворим една бутилка шампанско да си кажем наздраве, явно обаче не чух само аз и всички приеха идеята възторжено.

Аз бях купила сватбени чаши, но не остана място в багажа и ги оставихме в Дъблин. Баща ми обаче влезе в стаята държейки сватбените им чаши с майка и ми ги подаде,  в този момент се зарадвах, че не остана място за нашите в багажа.  Пихме по една чаша шампанско направихмме си снимки и вече беше 16.30 време да тръгваме за църквата.

Настъпи лек организационен  хаос, тъй като имахме хора от 3 различни държави, които трябваше да се организират с таксита, но сестра ми се справи с този проблем Баща ми ни поля вода и обясних на Мартин, че трябва да стъпи на нея, за да ни върви по вода цял живот.

Асансьора продължаваше да е развален, така че се наложи да слизаме по стълбите пеша. Беше супер весело с моята рокля, Мартин държи цветята и съседите, които отваряха вратите да ни видят. На излизане от входа още веднъж ни поляха вода и отидохме към колата.

Колата беше избор на мъжа ми. Мен никога не ме е вълнувало това с каква кола ще отида до църквата, но за него беше важно. Той държеше да е стар модел руска кола, защото е нещо, което е все още типично за нашите улици без да е първенюшко, и няма да повярвате каква ни беше колата Реставрирана волга на един приятел, който участва в ретро ралита с нея и я дава за снимки за различни списания

Влязохме в колата и потеглихме към църквата, когато тръгнахме и блока ми остана зад нас нахлуха едни от най-силните емоции, които съм изпитвала досега. Не мислех, че ще се разплача, но не издържах емоциите, вниманието, липсата на майка и въпреки това вниманието на баща ми сестра ми и всички около мен да направят деня, това което е.

Отне ми няколко минути да се съвзема, за което Мартин ми помогна и изведнъж усетих, че в колата е много горещо и осъзнахме, че ретро руска кола означава без климатик Ама кои ти да се сети през февруари. Беше супер смешно.

Докато пътувахме към църквата хората ни снимаха, когато спирахме на сфетофарите и ни махаха.

Dinna, страшно силно ме развълнува, чак не мога да се успокоя още...Разказът ти е повече от приказен.... 

Леле, колко реалистичен разказ, направо се усетих там! Много сърцераздирателно ми стана на моменти! Задължително искам снимка на лалетата, страшно ми харесва комбинацията бяло и жълто! И много ми беше интересно да прочета кой е бил най-емоционалният момент за теб от цялата сватба - в колата!  Защото за всеки е различно. И малко извън разказа искам да попитам - кое според теб си заслужаваше да правиш и за кое не си е заслужавало от цялата подготовка на сватбата, сега като вече е зад гърба ти?

Искрено се надявам, че разказчето ще има продължение и в ресторанта!