Хайде сега, да докладваш вече и в твоята си темичка. 
Знам, че първата сватба мина, но поне за втората няма как да не ти отворим тема. 

Asseto как се зарадвах  много ти благодаря за темата

Сега като си имам тема незнам, от къде да започна какво съм свършила или какво още не съм

Давам със задачите за днес  имам да преведа българското меню на англииски, а после от английски трябва да бъде преведено на френски. Решихме, че ще оставим традиционните имена на ястията и просто ще добавим кратко описание какво съдържат.

Помолих днес баща ми да отиде до църквата, тъй като ми предложиха като си бях във Варна февруари да ми дадат текста на църковната церемония, който ние да преведм и да раздадем на гостите. Мисля, че само един е бил на православна церемония и за останалите ще е интересно да имат текста пред тях. Някои от вас правили ли сте нещо подобно?

И най-накрая говорихме с DJ, който се оказа, че е завършил в Лион, родния град на мъжа ми,  и двамата бяха толкова доволни, че ги оставих сами да се разбират

Ох има и още задачки за днес, но сега бягам, че имам много работа, но ще пиша пак

Dinna, аз не знам за първата сватба. Разкажи ни повече.

Хей, Dinna, честита темичка! Браво на asseto, че се е сетила! Ще следя с голям интерес какво се случва!

Относно църквата, ние подготвяме същото нещо, само че няма да превеждаме думите на ритуала, а ще обясним кратичко какво представлява и съдържа. Агентката ми е пратила вече два подобни файла и ще си изберем какво да пише. Просто да не се чувстват чужденците като в небрано лозе. 

Мерси много Ariel, Lunno momiche 

Lionesa аз писах за първата ни сватба в темата за организация на сватбата от чужбина и се извинявам на момичетата, които ми четоха писанията там, че се повтарям

Ние решихме да имаме две сватби, тъй като съпругът ми е французин и преценихме, че ще е хубаво да направим гражданския брак в Лион, Франция, а голямата сватба във Варна. Решихме, че френската сватба ще е в тесен семеен кръг. И двамата бяхме много ентусиазирани, като само не преценихме, че се захващаме с не лека задача, да организираме две сватби в две държави, а ние живеем в трета Ирландия 

Избрахме и датите в Лион на 29 Май, а тази във Варна на 24 юли.


Цялата организация на френската сватба се оказа не по-лесна задача от организирането на българската. Френската бюрокрация е просто кошмарна. След месеци събиране на документи, ни отказаха да ни оженят в Лион, защото със съпругът ми в момента живеем в Ирландия и според френското законодателство трябва да се оженим във френското посолство в Дъблин. Първо много се стресирахме и двамата и после решихме, че не е голяма драма и отидохме в едно малко селце на 30 мин от Лион, където кмета ужасно много ни се зарадва и каза, че за него не е проблем и ще ни ожени

Представях си сватбата в Лион суха и кратка и без много излишни емоции, а се оказа точно обратното на това.

Не съм предполагала, че хората могат да бъдат толкова отзивчиви и мили. В селото се разчуло, че ще има сватба с чужденка и бабите дойдоха да ни видят. Искренно ни се зарадваха мъжът ми се шегуваше, че сме местните celebrities 

Dinna, звучи много сладко
Много добре разбирам какво имаш предвид. Нашата сватба беше с подобни емоции.

А до къде сте стигнали с българската? То време не остана.

Дина имаш си и ти темичка 
спред мен просто копирай и постни тук разказа си за сватбата в Лион, защото е много вълнуващ и съм сигурна, че на всички, които не са го прочели ще им е инетересно.
как върви подготовката, разказвай, а и показвай
всъчщност няка ли да пуснеш поне една снимка от първата сватба, моля те

Цитат на: Dinna в 29.06.2010 13:46

...Решихме, че ще оставим традиционните имена на ястията и просто ще добавим кратко описание какво съдържат...

Помолих днес баща ми да отиде до църквата, тъй като ми предложиха като си бях във Варна февруари да ми дадат текста на църковната церемония, който ние да преведм и да раздадем на гостите. Мисля, че само един е бил на православна церемония и за останалите ще е интересно да имат текста пред тях. Някои от вас правили ли сте нещо подобно?

Ние не сме имали цьрковен брак, но за бьлгарските традиции имахме брошурки, в които беше обяснено какво се случва и защо. Така всеки си я дьржеше в рька и следеше по нея сьбитията. Това ни избегна нуждата от преводач (не можахе да намерим такьв, а и ни трябваха два езика).

Менюто ни сьщо беше с традиционните имена и кратко описание. Мисля, че е оптимално  

Благодаря Lionesa, Roumyan и Inaxastra   Ох извинявам се за снимките ще кача довечера

Копирам разказа от другата тема и пак се извинявам на момичетата, които ме четоха


Преди време Inaxastra беше казала, че покрай много емоции от сватбата и във Франция не са и останали много емоции за втората и сега напълно я разбирам.

Цялата седмица преди да отидем валеше дъжд, а  на деня се усмихна едно слънце красота.

Отидох на фризьор сутринта и след това всички роднини имахме сборен пункт в къщата на свекъра ми. Атмосферата беше прекрасна, къща пълна с деца (8 на брой и роднини, чаках баща ми и сестра ми, заедно със съпруга си да пристигнат  и от там потеглихме към кметството. Не помня дали ви бях споменала, че отказаха да ни оженят в Лион, тъй като със съпругът ми в момента живеем в Ирландия и според френското законодателство трябва да се оженим във френското посолство в Дъблин, поради тази причина се оженихме в едно малко селце на 30 мин от Лион, тъй като за кмета не беше проблем.

Не съм предполагала, че хората могат да бъдат толкова отзивчиви и мили. В селото се разчуло, че ще има сватба с чужденка и бабите дойдоха да ни видят. Искренно ни се зарадваха

Кметството на селото се помещава в старата сграда на училището, една красива стара къща наскоро реновирана и боядисана отвътре в толкова розов цвят, че да ви се замае главата  И двамата с мъжа ми искахме да избухнем в смях като видяхме, но хората бяха толкова горди с ремонта, че не ни даде сърце.

И така влязохме в залата настаниха ни всички и кмета гордо започва да чете на френски и на английски, тъй като аз за 4 години така и не научих френски  ( в моя защита вече ходя на уроци), на което аз безкрайно се зарадвах, защото поне ще разбера какво ми говорят. И в един момент кмета се обърна към мен и каза сега имаме изненада за вас, при което той започна да чете на развален български целия текст на церемонията. Както бях обещала да не плача сълзите ми потекоха моментално. Никога не съм си представяла, че напълно непознат човек е в състояние да направи подобен жест, който изцяло бе насочен към мен и баща ми, тъй като баща ми не говори чужд език. В един момент се оказа, че в залата не плача само аз ами сестра ми, съпруга и и половината французи трогнати от жеста.

Представях си церемонията суха и кратка, а се превърна в едно безкрайно положително изживяване с усилията на много хора около мен, на които съм безкрайно благодарна. В посредствие се оказа, че идеята за българският текст бил на мъжа ми, които пък помолил за превод моите братовчеди, които дори направили запис на текста, за да може кмета да слуша и практикува. На нас ни се струва лесно, но човека се препоти 100 пъти.

След 50 мин церемония беше време да пием по чаша шампанско, че от толкова вълнение май всички имахме нужда.

Продължихме с обяд в къщата на свекъра ни, където бяхме поръчали кетъринг, за да не готви никой Бяхме в градината, тъй като печеше такова хубаво слънце, с мъжът ми се шегувахме, че това е дело на майките ни. И двете не са сред живите вече, но на нас ни се искаше да вярваме, че и те са се включили в нашия ден. Истината, е че ужасно ни липсваха на деня, но това слънце беше направо по поръчка, за да не се натъжаваме

Имахме план след обяда да починем, защото за вечерта бяхме организирали парти за приятели, които няма да могат да дойдат до България, но нямаше време за почивка  Само бърз душ и смяна на дрехите и продължихме до 3 сутринта.

Цитат на: Dinna в 01.07.2010 16:07

разбера какво ми говорят. И в един момент кмета се обърна към мен и каза сега имаме изненада за вас, при което той започна да чете на развален български целия текст на церемонията. Както бях обещала да не плача сълзите ми потекоха моментално. Никога не съм си представяла, че напълно непознат човек е в състояние да направи подобен жест, който изцяло бе насочен към мен и баща ми, тъй като баща ми не говори чужд език. В един момент се оказа, че в залата не плача само аз ами сестра ми, съпруга и и половината французи трогнати от жеста.

  Какъв жест само! Радвам се, че има такива хора. Много ме разчуства тази част от разказа ти  Дано и за напред ви върви все така!

Dinna, няма за какво да се извиняваш! Аз бях чела разказа ти и въпреки това пак го прочетох с голямо удоволствие и пак си подсмърчах! 

И аз, и аз!  С голям кеф пак си го изчетох! Много готин жест!

Много вълшебно е минала френската сватба. А този жест на кмета ме просълзи, милия сигурно изобщо не му е било лесно да се справи с българския, но упорито е искал да те зарадва. Страшно мило! 

Желая ти още по-приказно и с приятни изненади да мине и тук.

Благодаря ви много момичета качих няколко снимки от френската сватба и ще ги оставя там няколко дена