Хелоу от нас 
Аз нямах намерение да пиша и разказвам, щото тъпо става :"Ще пиша-няма да пиша" -хахахаха, а и всички гледате многобройните снимки във ФБ и затова .........
Иначе за разказване има многоооооооооооооо, ама многооооооооооо  -направо  ако наистина заседна ще бия Кикси по постове определено 
Мила Боги, сърдечно ти благодаря (хахахахахах звуча като някой стар полковник (генерал), който награждава някой и говори пред строя  ) за това че си се сетила за нас, въпреки ЗачеЗванеТо ни  -специални ЦалуФки.
Липсвате ми всички, много... много 
До скоро 

Вероника аз съм от следящите ви във FB,но пък ми липсват постовете ти за това какво прави малката ви красавица,така че следващия път чакам разказ  може и нещо кратко,а може и нещо дълго-о-о-о 

здравейте, мили дами! от доста време не съм писала във форума, но чета от време на време- а тук е голямо мълчание... Верка, влез и ни кажи как сте, що сте?!? палавница ли е Габи или е кротушка?!?
чакамееее!!!!

Вяра, миличка, пусни една снсимка и тук, за такива, като мен, които не са редовни във Фб. Целувки на малката гъбка и мама от нас!!!

Влезнах да видя какво става с Данитка и с някой други съфорумки  - може да не съм редовна както преди но си ви следя пък 
Наде знам че във ФБ не е като тук, в смисъл тук се впускам в хиляди разкази, разяснения и т.н. - специално за теб ще писателсвам тия дни, защото ... много неща около нас
Тео благодаря за вниманието  ще кажа -всичко ще си кажа 
Гостенчеее много целувки на всички мацки у вашата къща  - толкова готино ми е че си имаш лентичкааа и че си писалаа тук и специално за теб веднага слагам една снимка тук, ама от фейса, че нямам време сега да качвам:

Габи е едно бижу! Нищо друго не мога да кажа!Хайде Вери и аз чакам да пописателстваш(намери кой да го каже)!

Вероника чакам си разказа  А малката е бонбон,и с всеки следващ ден прилича все повече на баща си 

Много е пораснала Габи и е просто прекрасна 
Аз съммалко назад с материала, н о като пишеш ще се ориентирам 

Цунки и гушки х3!!!

Наде, все не ми идва музата да седна да писателсвам   пък и нали вече няма да пиша и съвсем съм загубила тренинг  
Кикси, пиле прочетох съобщението - гушкам ви много с Маленка  
Гостенче и аз съм назад маТриала, ама искам да ти кажа, че видях двете слънчица   - много са красиви, прекрасни са -да са ви живи и здрави, а ти си мама герой - цункам ви  
Вени благодаря ти  

Та обещаните писанки - чудя се от къде да я подкарам, дали от там, че Габи навъртя повече километри от някой 30 годишни хора само за 5-6 месеца или от това, че вече се оформя едно малко, сладко момиченце, което прави много щурави неща  
Ходихме в Шумен и Бургас -аз на плаж не ходих, но се видях с Пламито и Зарито, с Кикси и Маленка, с Ина и Смито - всички са невероятни и да си призная още по - ми се живее в Бургас.
Габи тогава направи 4 месеца и се опитвам да се сетя нещо интересно от тази и възраст ама нещо ми се губят, та ще продължа нататък. Като се завърнахме търсихме квартири из Плевен с Габи - хахахах, защото ако ревне само аз можех да увладея ситуацията, не защото нямам доверие на никой за да я оставя.
Та дечко го мъкнахме 3-4 дни яко по огледи, дори си "заплю" една квартира като повърна яко пред вратата и в коридора - тя беше една от харесаните.
Бяха големи жеги но Габи издържа геройски на всичкото това влачене из целия град. От 1ви август се нанесохме - още едно приключение ама то по-добре, че се  нанесохме тук, че при баба бяха адски жеги в напеклата се къща и Габриела си поплакваше порядъчно   Аз малко луднах, даже не малко, а доста защото много трудно се пренася багаж, който незнаеш къде е и какъв е, но основното на първо време беше на място. И като заживяхме в новото "вкъщи" влязох в ритъм и започнахме всеки ден яко разходки   Сменихме бебешкия кош защото Габриела мрънкаше в него, а и и беше отеснял, аз не исках много, защото нали е уж до 6 месеца и бях решила след прегледа при ортопеда и неговото разрешение, че ще съм по-спокойна ако го сторя.
Ха-ха, така си мислех аз, ама защото чета кой на кви ортопеди си водил детето и какви въпроси задал и той как обяснявал -е да ама аз попаднах на един дръвник, който явно не обича много работата си.
Поради многото местения не я бях водила на 2 месеца и задължително трябваше да я заведа на 4.
Взех направление и отиваме ние с Дими тук. Питахме на регестратурата къде да ходим, казаха ни кабинет, наредихме се да чакаме, чакахме 2 часа, влязохме и доктора ни пита какво му имало на бебето, аз гледах втрещено и казах" Ми нищо", а той "Ами за какво сте тук?" , и ние в един глас с Дими заобяснявахме кака се преглеждат бебетата ит.н. и доктора усмихнат ни обясни, че бебетата се водят прио доктор в друг ден   -Дими си беше взел ден, нали работи човека. Та отидохме ние в друг ден при друг доктор. Бях сама с Габи защото този път татито ни си имаше работа за вършене. Онзи доктор ни беше казал да дойдем към 9:30 при другия ама ние видяхме на вратата, че пише, че е от 8 часа и естесвено дойдехме рано към 8:30 сутринта и познайте-пред кабинета вече имаше хора.
Седнах и зачаках -в кабинета била само сестрата, а доктора още го нямало.
Започнаха да идват други мами с колички и аз си казах, че този път сме на правилното място, пред предния кабинет бях само аз с бебе  
..........

..............
Доктора дойде чак към 10 часа, отпред беше лудница и нали е ортопед освен ние с бебетата имаше хора със счупени крайници, офкащи баби.. абе неприятно.
Дойде доктора, млад, добре изглеждаш мъж. Една възрастна жена тръгна към него и започна да говори кака я боли, как може 2 часа да го няма и т.н. и тоя като взе да и вика  лелеее ужас., после влезе.
След няколко секунди се отвори вратата и излезе сестрата, всички майки скочиха и се струпаха около нея, само аз и още 1-2 гледахме неразбиращо.
Едната от струпаните ми каза набързо - " дай си картона" (направлението демек  ) и аз пристъпих напред и го бутнах в последния момент в ръката на вече прибиращата се сестра  - всичко беше секунди, най-много минута.
Останалите две мами, които не разбраха за кво става въпрос продължаваха да гледат неразбиращо и аз им казах какво трябва да направят и така.
След като им обясних обаче установих, че сме останали само ние, другите изчезнаха  Та чуках на вратат да питам -доктора сърдито ми обясни да се кача на втория етаж и че идвал да гледа първо бебетата на ехографа.
Затичахме се ние е едната мама към асансьора или подобието на асансьор по-точно.
Стар и страшен  Набутахме се вътре с количките , натисках аз -нищо, натискам аз пак - нищо и кво да правя, влачих количката до горе. Щъкащия народ  си предлагаха помоща, ама не исках че някой естесвено щеше да хване коша точно за бутона, от който се откача -той е един такъв беличък и удобен за ръката , щеше да стане белята.
Изкатерихме се, дойде нашия ред, влязохме, каза да я съблека, погледна я и започнах с въпроситее и той ме секна  - Тези въпроси към педиатъра, те си имат таблици 
Ужас, аз го питах за надигане, сядане, за количката - ама не , не можело него, каза че Габи е добре и това е.
Ужас, да не бях ходила, а аз много разчитах на този преглед.
Мали колко съм подробна -съжалявам, ще продължа в друг пост  .

Та на другия ден след прекрасния и компетентен преглед махнах бебешкия кош и сложих самата количка, само че към мен  Мдааа, ама Габи и това не я устройваше, защото чантата и пречеше на гледата и само я подритваше с крака и пак си мрънкаше. Понеже ми беше съвестно, че на 4 месеца и половина съм и сложила коша за 6+ месеца си я бутах към мен полулегнала 3-4 дни и накрая ми писна и обърнах напред количката, сложих ограничителя и ... Габи направо се роди за втори път  -то кеф, то радост, то гледане, то чудо.
Така се возим вече но седнала естесвено не я слагам , а положението преди да е седнало, незнам колко градуса е. Вдига си краката на ограничителя, муца си биберона и кой като нея.
Раздава усмивки навред. Много се радва на кака си, то и се смее, то и приказва.
Вуйчо и пък умира да я разхожда и да се грижи за нея, и да си призная се справя много добре 
Расте с дни детето -вече е 8кг и 67 см, дрехите са и малки и съответно тия дни се погрижихме за гардероба и, което беше голямо удоволствие за мен.
Ядем пюрета -захраних я с картоф, хахахахаха беше много забавно - правеше такива физиономии, все едно и пъхам в устата най-горчивото нещо на света, ама така се мръщеше на това картофено пюре -собствено производство, че всички умирахме от смях.
После като и дадох морков с картоф като, че ли го хареса и вече на обяд си ядем пюре.
Само да вмъкна, че съм адски възмутена от пюретата на пазара, като взема да им чета ситните буквички направо се хващам за главата- то краве масло, то олио, то допмати - говоря за претата, на които пише 4 месец  , а иначе това захранване си е дива индия - ужасно е, що нещо изчетох и всичкото различно, ама както и да е де, аз за себе си съм си решила как ще я карам и нищо не чета вече.
Лекари не ми се слушат, че ми писна вече да слупам за тез пусти сокчета.
Та както и да е де, да продължавам натам..

Ех, как ми липсваха тези дългите и подробни постове  
Ама верно не сте случили на лекар. Толкова чакане и накрая да сте питали педиатъра  
Ама не се ядосвай- здраве да е и да не ви се налага да ходите никога при такъв доФтор  
Пописвай тука от време на време  

Ааа,давай мила,че много интересно разказваш!
Трябва да позамислиш...имаш дарба!

Този път я "би" Кикси...признавам те
Драго ми е да Ви чета отново...
Габриела е красавица
Целувки