Вярка честит ви двоен празник.На теб да си носиш със здраве името, а на малка Габи Господ да бди винаги над нея и да я закриля.Очакваме те с подробен разказ съпроводен със снимков материал

Благодаря ви скъпи приятелки 
Денят беше повече от неповторим и незабравим  Има много за разказване, и това ще направя тези дни  когато ми остане време 
Целувки на всички 

Честито християнче  На теб честит имен ден с малко закъснение 
Да ви е жива и здрава малката сладурана Габриела. Нека Господ да е с нея 
Пожелавам й - да има Вяра в това което прави , да не губи  Надежда ако сгреши, и около нея винаги да има Любов 
Целувки 

ВЕРКА,ЧЕСТИТО ТИ ХРИСТИЯНЧЕ-БОГДА ДА Я ПАЗИ И ДА Я ДАРИ СЪС ЗДРАВЕ И КАСМЕТ.

Благодаря ви за пожеланията 
Имам малко време за писателсване и се чудя от къде да започна  ...
Да не се повтарям, че деня беше незабравим ще се опитам донякъде да ви пренеса, но за това малко предистория от подготовката 
То като цяло самата идея за кръщенето ми се въртеше от лятото но не се заемах от рано, защото знаете, че нашето семейство сме доста мобилни и не се знае дали ще се задържим достатъчно на едно място та да кръсим детето и да има време поне ресторант и църква да уговорим.
Дими обаче каза че юе стана да е в Плевен и аз се заех. Много исках да е на 15 август заюото все покрай Богородица ми се случваха нещата със забременявнето къде проблемно къде успешно  но нямаше как, беше прекалено рано и така следващата любима дата е 17.09.2010г. -София, Вяра, Надежда и Любов - сиках да е на празник.
Напраих сама поканите и съм много горда от това, защото преди да се оженим ми ги правиха и давах пари за това Ако някой не ги е виждал( в което се съмнявам) ето ги:


Та всичко беше уредено. В Троянски манастир бяхме ходили два пъти и ни бяха казали какво се носи. Там не се запсва предварително, а има определен диапазаон от време сутрин и следобяд когато кръщават, и дефакто като отидеш, ако има някой преди теб чакаш и после влизаш ти.
В ресторанта бяха много разбрани  -това ресторанта от сватбата на Маги - Маги специални благодарсноти за всички насоки, които ми даде 
Май много отдалече почнах а?
Не се отегчайвате ще мина посъщество но в следващ пост 

Така причините да почна от подготовката са 2 
Едната е, че много исках да избродираме хавлията на Габи за спомен но тук в Плевен не е като Сфоия, а и дори и да има някъде аз не знам -това е ново местоживеене за нас.
Та до нас има едно модно ателие, за което тоново ме подсети Магито,  а аз всеки ден минавам от там, та отивам аз в ателието с вече закупената чисто , бяла хавлия и казвам за мойта нестандартна идея. За щастие шивачката го взе при сърце и каза, че ще се постарае. Аз исках надписа да е с розово, но тя каза че нямало да св ижда та каза с червено, не бях много съгласна да стане като мартеница, но бях толкова щастлива, че все пак идеята, която мислех че няма да стане, ще се осъществи че се съгласих. При взимането на хавлията още от далеч преди да съл влязла в ателието виждам акушерката.... онази същата, милата, внимателна и добра жена, която ми спести епизиотомия и извади Габриела на бял свят  Та беше неверояна среща и се пказа най-добрата приятелка на шивачката. В крайна сметка жената се беше постарала, не се получи според очакванията ми но бях доволна (имам я снимана във Фейсбук за любопитните)
Всичко беше нагласено и уредено, оставаше само фото и видео да уредя - хмм трудна работа и Магито я няма  - в София беше и се среща с вас 
Ровкам се в нета намирам разни телефони, дори в едно фото питах и ми дадоха визитка обаче не се обадих веднага -някак не ми се занимаваше, а и занете как е -времето се изнизва неусетно.
Обаче 17 наближаваше и трябваше да уредя и това. Почвам аз и звъня. Първия вдига, обяснявам се аз за кръщене става върпсо и се започва с някви суми над 200 лв, което обаче включва неща които аз не сикам -  снимки изкарани на хартия не искам, уеб-албум също, не сикам и да снимат в ресторанта, аз просто исках снимки в манастира и филм на кръщавката, ама нееееееееееее, то не можело така, за кръщенета това им бил пакетът  Звъня и на други и си правим среща с тях. Отиваме във фотото на първия. Влизаме, навсякъде маше снимки на мадами голи и облечени, насреща ми седи човек на около 45 години с дълга коса и дрезгав глас - викам тоя не е за нас. Да ама човека ме разбра кво искам и се спряхме на него  -чесно казано незнам кво ще излезе и малко се притеснявам ама квото-такова.
Това беше предисторията после ще разбете защо )
Ето денят е вече 17ти септември, покрай кръщенето изобщо не го усещах като мой личен празник, а именно -именният ми ден. Но още със ставането, което благодарение на добрият ми съпруг беше по късно от 7часа него ден, заваляха смс-с, телефонни обаждания, цветя и прекрасни пожелания във интернет 
Денят ми започна прекрасно. Кръстница на Габи стана моя много, много близка приятелка от Бургас и съм невероятно щастлива, че е тя. Те пътуваха от Бургас директно за Троян, както и всички роднини де -така се разбрахме. Бях им казала в 14 часа да сме там. Така се разбрахме и с фотото 
За мое нещастие времето беше горещо  -то всички се радват на хубаво време, ама моя единствен тоалет беше една есенна туника-рокля, която е скъс ръкав но е полуполо  и много се тюхках, но 30 градуса или не аз бях с нея в манастира 

ще продължа след малко  .......
п.с. Усещате ли че пак ставам мара-подробната???

Айде Мара Подробната, чакаме... искаме още 

... така до къде бях стигала, че леко се отклоних в мислите си - Гаи се поразбуди  
ааа, даа-времето се  очертаваше горещо, но се надявах в планината да е по-топло  
Променхме малко режима на Габи-всъщност направо го объркахме. Аз не и налагам такъв по принцип и не знаех точен час на хранене но от месец и нещо забелязах, че момата яде в определени часове. Та в този ден трябваше вместо да стартираме със заксуката в 7-7:30 , трябваше да я дръпнем с 1 час назад, за да не яде в 14 часа когато ще бъдем в манастира.
Нашия добър тати се беше погрижил за това-яли са в 6 и нещо сутринта. Аз станах, те щастливи и доволни и така.
Всичко беше приготвено по торбите за кръщавката и аз отидох на фризьор - използвах косата от сватбата   Габи яде за първи път пюре с тати си  
Тръгнахме към 13 часа. По пътя се оказа, че всички вече са в Орешак и чакат. Ние позакъсняхме бяхме в манастира към 14 и нещо. Свеки каза че фотото и видеото са ни тук. Аз отидох да оправим докумнетите и после да ги търся. Тя ми ги показа, имаше и друго кръщене и те бяха там. Та отиваме нисе с Дими и ги питаме нас ли чакат (ние не ги бяхме виждали и те нас, онзи с който бяхме говорили ги е пратил), те отговарят, че не са за нас , а за това кръщене ".. с хората от Плевен" Ние веднага казахме, че и ние сме от Плевен и те въпросително попитаха " Фото Вит?" и ние усмихнати -ДААААА и те се опулиха  
Оказа се, че са дошли в 14 без нещо часа и са питали другите хора от Плевен и те са казали, че са за тях и нашите фотограх и видеоператор са им снимали кръщенето  -хахахахахахаха  
На нас ни стана смешно и дори се пошегувахме, че има лента и за нас, но после се замислих за ония хора -е може ли да нямаш уговорени фото и видео и да отмъкваш така други дошли на крак   ама както и да е де.
Правихме си снимки отпред , докато чакахме предното кръщене и после влязохме. Наредихме всичко и аз държах Габи. Попа беше с чувство за хумор и ритуала мина много добре. Говореше на Габи, а когато започна да пее тя му се хилеше с глас дори, защото мислеше че я забавлява -хахахаха. Смеха беше до топеното в купела. Той човека ме попита дали само краката да и топи или ще я събличаме, а аз исках да си е гола, явно водата беше стидена и Габи ревна яко и неистово въпреки че той не я топи а само я понамокри, но попа каза, че трябвало да ревне   Е порева си пък спря. Много се смяхме, когато кръстницата трябваше да плюе, да духа нагоре и разни такива -самия поп се шегуваше -мина весело всичко. После се снимахме с красивата Габриела. На последните снимки бяхме седнали на една от пейките там и бях взела букетът от здравец за да я снимат, тя за части от секундата го докопа и го задърпа към себе си, аз веднага с бърза реаксция го дръпнах и махнах всичко от ръцете и, но Габи запона да отваря уста сякаш ще повърне и ние с кръстницата и направо позеленяхме   Така прави около2 минути и изведнъж повърна теносто с едно листо от здравеца   ужас ужас  , детето е успяло да си хапне от здравеца -Слава Богу нищо и няма   После се прибрахме в Плевен за почерпката. Габи се държа геройски въпреки многото емоции и това, че яде когато свари. Хранихме я в 15:30 часа в манастира, после към 18 час бяхме в ресторанта и въобще не се усетих да и дам да яде, тя и заспа и се събуди чак към 21 часа и пак яде. На мама послушката, смя се, игра с бабите, докато мама се забавляваше с приятелки. Прибрах я към 22 часа, изкъпах я и си врътна дупето и си заспа  -герой е тя, герой...
Ми това е общо взето, май не се сещам друго интересно сега, ако се присетя ще пиша. Хавлиялата така и ен се видя особено ама за мен беше важно да остане нейн спомен.

Аа щях да ви казвам, че се боядисах сама предния ден та да ми е еднакъв цвета с тоя на косата - за първи път го правя и не се омазах много де 
Получихме много подаръци, много нещо, беше страхотно и мина бързо...
Имаме си вече християнче и сме много горди с това 
Сега накратко 2-3 приказки относно разтежа и развитието на Габи. Детето вече иска да седи седнало. Хвана цаката, че на стола за хранене може да се държи за таблата и така си седи седнала. Смее ми се много с глас и аз посоянно трябва да се правя на маймуна. Не иска вече да стои много сама и се дразни ако я оставя, но мъкна я с мен и така.
Всеки ден сме навън и Габриела е доволна както и мама де, всъщност  .
Яде с охота всяко едно пюре, което и предложа и когато се забавя сама почва да вика -аааааааааааааааааам -хихихи много е сладка.
Др седмица ще и предложа каша в 18 часа, а по-късно ще започна с рибни пюрета, след което с местните -пиле, пуйка, заек на първо време и така.
Ми..май това е, изчерпах се..а  все ми се струва, че имаше повече неща за разказване, като гледам филма после и снимките може да се присетя нещо.
Целувки на всички 

Аз мога да кажа, че всичко беше разкошно, в ресторанта де  за съжаление ние с Мерал не се класирахме за самото кръщене, но пък и после беше весело.Вяра знаеш че можеш да разчиташ на мен за всичко
Момичета малката е кукла и половина, а мама как я беше издокарала, бонбон, а и мама беше готина, не я слушайте какви глупости ви приказва, била дебела и грозна, глупости 

Мацка, страшен разказ! Знаем си ние, че Габи е герой и няма да си провлали сама празника, а и този на мама и татко! Няма да се повтарям с пожеланията, само допълвам....Господ пред Вас, Вие след него!
Относно пюретата...остави рибата за накрая след пиле, заек и пуйка. Щом имате едно заместено ядене с пюре можеш да почнеш да редуваш един ден зеленчуково, един ден месно. И едновременно да й предложиш каша. Нооооооо мамче ти си решаваш кое как ще направиш. Аз само казвам ние как бяхме и как можеш да си улесниш животеца. Да нацелуваш Габчо мноооооооооооооооооооого, поздрави на Диман, а за тебе гуш!

Eх, голяма слабост ми е това Габче-жабче.Весело и интересно е било кръщаването, чакам снимките.Целувки

Честито ви христянче!
Много вълнуващ празник сте имали. Остава да го подкрепите и със снимки

Благодаря ви милички, накрая доста съкратих разказа поради липса на време 
Плами, така ли мило?  Някъде бях чела че с рибата се почвало, ама ще се доверя на теб - питай патило а не............ , ще я поизчакам още малко, искам да е яла всички зеленчуци и ще я подкарам с месните -голяма лакомия -всичко яде и на нищо не се мръщи, не се цапа и отваря уста  -голяма е сладурана.
Снимките...ах снимките - и аз ги чакам и както ви писах имам леки притеснения как са си свърпили работата и малко ме е яд, защото и на сватбата както и на кръщенето нямах идеи за интересни снимки, а само се редяхме като пионки  - просто в момент на еуфория нищо не ми идва, а то ако на мен не ми дойде никой не дава идеи но важното е, че запечтахме спомените  .....поредните.
Аз обожавам да изкарвам снимки и да редя в албуми, ей така за спомен, само че ако продължавам така ще ми трябва килер след 10тина години и никой няма да иска да гледа 100тина албума  Скоро изкарах едни 200-250 снимки - една част от ряд наредих ама остана една голяма купчина и сега ще купувам поредния албум - трябва да се поспра малко а 
Времето се развали, есен е  но не ни пречи на разходките, само дето съм разочарована от тия плевенчани 
Хората са с високо самочувствие и си живеят в черупката едни такива. Ако бяхм в София, само докато излезна в парка и да съм завързала 2-3 контакта с други мами, а тука си ходят -бременна с бременна, количка Чиполино с количка Чиполино, 1 годишни деца с 1 годишни деца, мъж и жена в анцузи Адидас или Найк -задължително еднакви и бебето в тон с тях и гледат все едно са на Луната  хахахахахах
АЗ нали полежавах тук в болницата преди да родя и там се запознах с много бъдещи мами, вече настоящи  -имах и телефоните, скоро звънях да го чуя -те едни такива, все едно ще им искам пари на заем. Едната я засичам почти всеки път по центъра и се прави че не ме вижда едно здрасти да каже. Веднъж обаче по случайност се оказахме пейка срещу пейка, аз и видях гърба и не бях сигурна дали е тя, почудфих седали да и се обадя ама като гледам как не се обръща ми стана ясно, че тя вече ме е видяла и и теглих една ....
В един монет след 20тина минути се обърна и дойде, казахме си няколко лафа и то рода на кой е по по най -как родила, ама тя еди си какво, какво купила и т.н. и уж ще се обади да се наприказваме. На другия ден ми се обади друга мацка с която бяхме лежали -много готина ама Търново -хахахах не от Плевен и и личи де  та с тази предната се засичахме цял ден в центъра и веднъж не поздрави, а се прави че не ме вижда -разминавахме се буквално количка до количка -ега ти хората братче. аз нито съм останала сама нито съм умряла, човек чисто добронамерено се обажда ама те си имат "кръг" от приятели и тва е. Комшийте тук пък са от голямото добро утро, ние сме в няква коопераия дето са малко хора и си се знаят, събират си се отпред пред входа, то е като дворче и си пият -много им се кефя на това де, ама едно здрасти няма да кажат, че живеем в един вход , абе .... кво да ви разправям.
От друга страна се радвам, че не съм навлязла в плевенското общество, защото се оказа едно голямо село  -да ме извиняват хората свързани с Плевен. Аз нали всеки ден съм поулиците и като седна да пия кафе и ги чувам как коментират всички, които се движат по центъра и тио с имена -тва означава, че си се знаят и клюкарят, така че ми е супер така, добре че е милото Маги и Мерал  -обичам ви ееееееей  , че имам нормална комуникация.
Айдее пак се отнесох, абе кво ми става?????