Ще се постарая да споделя с вас новостите и мислите си около Габи, но за това си трябва време и муза 
Радвам се, че въпреки многото снимки във фейса ви е интересно какво се случва около порасналото ми момиченце - целувки на всички 

Абе, друго си е да разкажеш това-онова в типично твой стил. Там-само поредица снимки

Ейййййййййй Верчеееееееее,къде се загубихте с това сладко Габче-жабче?
Всички си чакаме обещания дъъъъъъъъълъг разказ...хайде,че взехте да ни липсвате!

Абе Верка,вярно къде сте.Разбрах,че сте имали премеждия със сцепена устна,ама айде ела да кажеш.Надявам се,че сте доре.Чакаме те

Ne sam si zabravila obeshtanieto, shte pishaaaa mnogoooo no sled kato si opravim kompa, zashoto vijdate prez telefona ne moga da pisha na bg . Imam tolkova mnogo material za razkazvane che shte vi iztekat ochite ot chetene, a men prastite ot pisane. Celuvki

Здравейте 
Ако не пиша тази вечер няма кога да е - Дими е наряд та е подходяща за писателстване.
Нямам много муза, че Габриела нещо хленчеше до сега и трудно заспа ама пробваме и да видим какво ще излезе 
Та много има за разказване и показване около мойта Габи и тоя път за да не пропусна нещо, ще пиша точка по точка, но преди това да споделя разни мисли, които от как сме 2011 годна ме спохождат и са доста свързани с вас и с форума 
Често си спомням за миналата година по това време, и се питам ама това не беше ли вчера... или онзи ден!?
Насълзяват ми се очите при спомена за коремчето, зa щастието, което изпитвах (сега е в пъти по-голямо и неописуемо) от това, че носех живот в себе си. Не съм забравила, а и едва ли някога ще забравя всички, които ме подкрепяхте от Албания до тук, през всички перипети през, които минахме с Габи или по-точно аз -тя Габи си беше екстра 
И сега какво - аз мисля за първата годинка, в мен настава едно вълнение, в корема ми пърхат пеперуди само при мисълта, че мойта малка шушолинка ще навърши 1 годинка, а и аз винаги съм смятала че рожденните дни на човек са празник и за майката - аз ще празнувам и ще се радвам най-много, защото АЗ преди година с такова желание, трепет и сили дадох живот 
Не съм водила дневник  -мислих , че няма нужда, как ще забравя кога какво е направила и наистина не съм забравила, а и безбройните снимки и клипчета подредени в папки 0+,1+,2+,3+ и т.н. са запазили всичко, но не и моите чувства, емоции, мисли... трябваше да водя дневник....
Може би пиша малко хаотично, но искам толквоа неща да споделя, а нещо не намирам думи 
Та стига с моите мисли, а сега да ви разкажа за моята прекрасна дъщеря 

Та откъде да я подхвана, ще започна с храненето-
захранихме се на 5 месеца, бавно и славно минахме през всичко. От утре започваме с кухнята, до сега бяхме на пюрета, като от 9 месеца и половина от 5 хранения минахме на 4 и останахме с 1 хранене АМ. Каши не и давам в последно време ама изобщо. Не съм имала проблеми или откази от храна. Дори онези гадните пюрета от чист пъщърнак или с много спанак си ядеше с охота. Не иска и не иска да си държи шишето сама и тва е - хихихи. Сокчета и дадох на 7 месеца и половина някъде-аз така реших, просто усетих че е време  -така съм се водила за всичко и захвърлих всякви книги и статити в Recycle Bin. Жълтък от 2 седмици давам цял през ден, като може и да пропусна понякога. Въпреки, че рано го въведох, мноооого бавно увеличавах дозата - пак аз така си ги усещах нещата. На 8 месеца и дадох попара, като преди това бях въвела глутена от 7ми месец с разни каши. Давала съм и кисело мляко без захар-харесва и, всъщносто тя всичко харесва. В момента дори е проблем да ям пред нея -иска да опитва всичко и само да ме види, че ям започва да се хили и си хвърля любимата биберона - много е сладка, само дето аз се чудя какво да я правя - ми давам и.
Ям Активия и тя умира -та на върха на лъжицата, дори се принудих и купих Данонино - хахах, незнам може ли не може ли, но по малко и давам от него, когато нямам избор и не мога да и дам от моето ядене - това е в последните дни. Днес яде леща  -бабино производство  Та в общи линии закусваме попара към 9:30-10:30, после към 13 часа обяда я зеленчуково-местно пюре, след него сок - много му се кефи, към 17 часа - плод, йогурд, кисело мляко и вечерта АМ. Последния път - преди месец я изкарахме 10.500кг та кашите съвсем ги отписах. Смятам, че с кухнята проблем няма да имаме -естествено.
Спането - еххх, порасна диването и взе да спи кратко и вече по 1-2 пъти на ден Не съм имала проблеми никога но с растежа си променяше навиците. 5-6 месечна заспиваше сама направо в гимнастиката после сменихме квартирата и се налагаше да я гушна и да "мммммммммм"-кам, после пак я научих да си заспива сама обаче на спалнята не в кошарата, като ама хич не си дадох сметка, че ще имам проблеми за в бъдеще  Общо взето си спи непробудно по цяла нощ от почти 3 месечна, през деня също без проблеми си взимаше съня... но порасна нашата принцеса, научи се на нови движения и мурафети, взе да се впечатлява от много неща и изведнъж нашата кротка принцеса взе да се буди с рев към 23 часа (тя ляга към 21-21:30) когато ние или тъкмо си лягаме или вече сме се наместили. И преди е проревавала, както преди секунди междудругото, за бибата си, но този път беше различно - не можехме да я успокоим и се налагаше, да светваме лампите за да я занимаваме с нещо друго тя да се разсее от плача си и после аз я ушвах докато заспи, или я слагахме между нас - но това на нас не ни се нрави защото госпожичката заема място колкото един голям човек - разперва си ръцете и ние с Дими сме на ръба, та след като заспи между нас, тати заспиваше, а мама я изчакваше и я преместваше обратно в омразната и кошара. Това обаче взе да се повтаря и следващата нощ и по следващата, прескочи, една после пак и се стигна до там, че треперихме и се молихме да не се събуди, защото тати взе да ходи като призрак недоспал, а не искаше да остави мама сама и да иде при кака и да си легне удобно на дугото легло 
Изведнъж се светнах - превъзбуждаше се много шреди сън, то песнички, то клипчета, то игри с тати и кака на топки и веднага промених нещата и всичко си дойде на мястото.
В интерес на истината винаги съм я усещала, но този път се поизнервних и късно се усетих какво става с моето малко, пораснало момиче...
ще продължа в др пост

Та така, минахме през това, то беше преди седмица и нещо.
В мен обаче напираше притеснението, че ще се изтърси от спалнята  -тя вече пълзеше и това можеше да се слуъчи всеки момент, и аз си го представях и представях и настръхвах и се плашех и пак не го предотвратих 
Както казах вече, Габриела през деня спеше на спалнята  -като се накриви, аз я вимах, махах лигавника -тя дори се навежда вече когато и го слагам и свалям, слагам я на спалнята, целувам я, завивам я с одеаолото и я оставях и тя или заспиваше веднага или си пееше и говореше докато заспи. Често пъти заспиваше след дълго време, защото си играше с бибата, маха я -слага я , хвърля я, и аз редовно влизах да и я слагам за да заспи по-бързо. Та в деня, вкойто падна, преди седмица някъде, аз взех, че и защипах ръцете с одеялото (имаше един период месец по-рано кгато като направех така и тя заспиваше моментално, защото бибата и си стои в устата)  и я оставих. Отново в ума ми бяхяа онези страхове за падането от спалнята. Габи е мързеливо бебе и не се върти като я оставя по гръб, ама хииич не се сеща, че може да се врътне по корем и ето - свеътъ е нейн, обаче всеки момент можеше да се случи и ние заговорихме за нова , дървена кошара я която да спи  -после за това.
Та след като я оставих така "повита" с одеалото отидох в кухнята и се заприказвах с Дими - трудно се чува от спалнята защото е преходн с хола, но аз оставям отворена вратата (иначе я затварям заради котката)
и чух силен рев  Скочих -знаех че е паднала, познавам си детето и рева му. Затичах се. Влизам и я виждам седнала на земята пищи и се оглежда, а пред нея капки кръъъв  икрещях - Габии и я грабах, Дими дотърча и започна да я опипва и да я дърпа от мен, но аз не я пусах -не можех, само в мен ще се успокои. Оказа се, че заради любимата и биба си е сцепила леко устната, всичко беше наред. Успокои се и заспа този път в кошарата и от тогава все там естесвено, а аз няколко часа не можах да дойда на себе си от уплаха и от вина  -знаех че ще стане, а нищо не направих. Ако си бях навила, щях да я накарам да си спи в кошарата...
Както и да е  -не може без такива неща, аз знам че ще пада тепърва, но няма никога да отида да я бутна за да падне и да види как боли нали???? ако мога да я предпазя, ще го направя и ще се старая инцидентите да са по-малко. Та в тоя ред на мисли, вчера капарирахме една кошара на АРбор и утре или в други ден сме с дървена. Аз си бях харесала на Мебел Джен ама то от тогава насам цените нещо са нагоре та се отказах, защото предния месец столче за колата, сега покрай дървената кошара, матраци, повивалници и чаршафи и става цифромания просто.
Знам, че ще и хареса, защото в Левски имаме дървена от братовчедка ми и Габи много се кефи като одем там и я оставим в кошарата. А и нашата сгъваемата на нас не ни харесва от как е на долното ниво -почти на земята е, по тясна, е Габи е все навряна в някой ъгъл. Сега незнам къв матрак да взема и се колебая между кокос и мемори  ама ще го измисля.
Та към днешен ден, детето от сън час и половина-два по 3 пъти на ден, мина на 40-50 минутен сън по веднъж или два пъти. Когато спи веднъж на ден, вечерта заспива на шишето още,ама когато е спала два пъти като днес, вечера се мръщи на кошарата и почва да мърмори, аз отивам взимам я в мен, сядам на спалнята и си седя и тя заспива -на мама глезаната 
Толкова за спането.
А за храненето - порпуснах да кажа, че имаме твърд накрайник, пие от него но не го харесва особено и си продължаваме от бибероните. Но опредлено проявява интерес да пие като мен от проста чаша и аз и давам какво да я правя - и тя пие.
На гърне я слагам от 7 месечна. Имахме проблеми в началото заради глупавото гърне измислено, което взехме, но поправих тази грешка с гърне на любимата марка Чико и всичко се наред.
Към днешна дата -всеки ден по веднъж-дваж дневно вършим работа в гърнето. Не се стремя да и хващам всяка нужда, вс епак тя не се контролива все още, може и да пропуснаден без гърне като днешния. Слагам я, за да го позава, да знае, че го има, и с разстежа да проумява за какво е.
От както пропълзя имаше опити да става и да се разхожда по голо дупе, а дърнето да е обърнато, за късмет празно, но оправих нещата- дадох и да разбере, че не може така и сега не става от него докато не я вдигна или по-точно докато не свърши работа и така.
Като цяло не мога грам да се оплача ама наистина  - прекрасна е, надмина ми представите това мойто 

Друго, друго какво да ви разкажа   не че няма какво, а не мога да си подредя мислите, въпреки предните ми дъълги постове.
Зъби все още нямаме -пфууу да му се нвиди, това ми е проблема, все се надявам и все няма. Писна ми от тия лигавници, имаме много, а колко сме изхвърлили скъсани от пране не е истина. Е, човек без зъби няма, ама бях гледала едно предаване на Гала и малко изпадам в ужас - няма да пиша за това. Надявам се до годинката да имаме зъби  
Иначе девойката е много активна и при нея всичко става от веднъж - то може при всички деца да е така, но аз съм си представяла, че всичко е  постепенно. Отведнъж седна и стана стабилна, отведнъж и започна да пълзи.
Както казах -Габриела е от пуФФФкавите, мързеливи бебета. слагах я някъде да си играя и тя не се местеше особеноо. Точно след нова година на 9 месеца и няколко дни Габриела най-неочаквано за мен пропълзя, аз си мислих, че ще го пропуснем този момент, защото тя отдавна стоеше стабилно права и правеше крачки когато я държа естесвено. Просто детето с новата година промени и погледа си към заобикалящия свят  
Седях си на компютъра, обикновено сутрин докато пия кафето си прехвърлях това-онова в мрежата , Габриела си играше и говореше нещо на нейния си език на земята  -има си оформен кът. Изведнъж чух много силни, радостни възгласи от нейна страна, стори ми се че приближават и се обърнах да я погледна и..........   какво да видят очите ми - тя беше стигнала средата на стаята , гледаше към мен, радваше се и приближаваше. В следващите два дни, беше кротка, знаеше вече, че можеше да се придвижва, но си стоеше в повечето време седнала с играчките както беше свикнала и след това.... нейния кът си седи там обособен, но тя си ходеше на всякъде. След още някой друг ден пък започна и да се изправя, тя беше правила опити и имаше някой успешни преди да пропълзи още, да се изправя като се подпира на мен когато сме на спалнята и сега вече никой и нищоне можеше да и попречи да гледа на света с други очи, от други висини   От скоро си позволява да се пуска и да седи права без да се държи или подпира на нещо, седи 10тина секунди и сяда   Струва ми се, че може и повече но май осъзнава какво прави и я хваща страх  -хихихи.
Аз дори няколко пъти я хващах за ръцете както за да я водя да ходи и като я усетя, че е стъпала добре я пускам, тя седи, седи права и хоп..пусне се да си седне на дупето. Сега обаче не мога да я излъжа, само да ме усети, че ще я ускам и отпуска краката да сяда. Много е предпазила иначе, не се удря и не пада.
Пълзи от фотьойла или масата, до една табуретка, която съм и сложила по настрани, изправя се, обикаля я, после кляка, пуска се и така до следващата цел.
С разтежа и нуждите и променям всичко вкъщи, местя мебели, които биха и пречили и и създавам много пространство за вършеене. Общо взето "нейните" стаи са спанята и хола - те са преходни, в кухнята не я пускам да пълзи както и в стаята на кака и, защото там пък са стаите на котката   и съответно има косми.
Аз чистя всеки ден или през ден, че сме в доста стар апартамент и боклуците извират, а и все пак бебето пълзи и си лапа ръцете. Е, принципно не се старя да стерилизирам света заради нея, гледа да няма боклуци като косми и прах. Отдавна не търча да мия всяка изпусната биберона. Не съм прибрала стерилизатора за шишета  - от време на време когато аз реша стерлизирвам биберони и шишето, нооо вече много рядко.
Първата дума на Габи, макар и несъзнателна беше ТАТИ   , после мина на кака и сега вече някви си нейни бръщолевяния но жадуваното мама така и не съм чула все още   - хм, и това ще стане, сигурно пък ще е първата смислена дума , знам ли  

Много се радва на кака си -като я види и започва да се хили като пача - хихихи. Заиграват се двете, радост и всичко, но в последно време, с всеки може да играе, но аз трябва да съм наблизо и да ме вижда.
Имат си с кака разни неща, които само те си правят. Например как и я научи да бръмчи с устаи сега само като я види и започва да вика абррррррррр - много са сладки. Дори като се караме на кака и когато е сгафила и Габи се сърди - хахахахаха.
Тати е нейната страст  - е няма таква любов между двамата  -толкова да ми пълнят душата, че и сега ми се насълзяват очите  Тати пък я хвърля във въздуха, въпреки, че аз все казвм по-леко, но не може без игрите на тати, когато спре Габи започва да се сърди и иска още. Тати пък е толкова провързан и толкова да тръпне за нея, че понякога ме побърква  Скоро, дори Дими ме изненада като ми каза, че от другата година да сме започвали опити за второ  С две думи намалихме срока, пък да видим -дано тоя път не чакам повече от три години за бебе 
Много е весела, нахилена и вечно щастлива Габриела- естесвено и ние покрай нея. Пляска с ръчички, много и харесва. От скоро я научих и здравей и чао да показва. Дава боц, но аз като цяло това боц много не го тача та може и да е забравила. Имитира ме или поне се опитва  Много и харесват топки, нормално -някъде бях чела, че децата под 3 години харесвали най-вече кръглите форми. Обича някой да си подхвъркля токата, да скача и да я тупка -залива се от смях  . От няколко дни се включва в играта, която ние спретваме за пред нея - подхвърляме си една топка или с кака и или с баща и. Вече и тя хвърля топката и много се радва.
Всеки ден научава и показва по нещо ново -вече е малко детенце. скоро гледах снимките от раждането и насам - толкова да е променена, аз се изумих, а представям си хора, които ни виждат по-рядко.
След като измерихме, док каза, че всички мерилки отоваряли на дете на годинка, и каза да не се притеснявам и аз определено не се притеснявам. Като си помисля, че за малко не продадох количката защото се ошашках, че ни е тясна 
Ми такива мити работи от нас общо взето. Супер ми е детето -да ми е жива и здрава и все така 
Вече кроя планове за рожденния и ден и почти съм го замислила  -лесна работа само да сме живи и здрави.
Наистина Габи се смее и мама от щастие грее 
Толкова от нас, че вече незнам и какво да пиша -спи ми се.
Извинявам се предварително за правописните грешки - винаги правя такива, те са по-скоро технически, както и за това, че отново доста дъъълго и може би отегчително се обяснявах, а ако съм се повторила пък съвсем да ме извинявате 

Добро утро! Ейййййййййй напълни ми душата! Не че незнам какво се случва около вас, но друго си е да го прочетеш в 5,6,10 поста с всичките емоции, емотикончета и тем подобни. Незнам какво да ти кажа...все едно описваш Зара и нейното отношение към света и всичко присъстващо в него. Кога бяха шушони, които се кокорят  от количките и се чудим на кое кафе да седнем, кога станаха малки госпожици, които се чудят къде да ни завлекат в буквалния смисъл на думата. Нямам търпение да дойде лятото и да ги съберем, че да им видя "сеира". От сега ми е смешно и весело. Радвай се на всеки ден, час и минута с Габи, Дими и кака така както само ти умееш. Поздрави на Дими, гуш за теб, а за Габи, а за Гааааби.................едни огромни целувки, мачкане и всички придружаващи лиготии.

Скъпа Вероника, много се кефих на разказа ти и сега ще чакам с още по-голямо нетърпение всички тези моменти да ми се случат и на мен. Много вдъхновяващо разказваш!  Пожелавам още много положителни емоции, които да споделяш тук.

Плами, помниш ли как лятото си ги представяхме как ще тичат следващото лято?
Целувки и на вас със Зари, скоро ще се видим. Предстои ви рожден ден 
Гери, не мога да опиша всичко с думи  Ти сама скоро ще разбереш. Кога е големият ден????

Ето кедно клипче, специално за вас - Габи в действие - как си играе 

http://dimanovi.multiply.com/video/item/14/Gabi_10_meseca

Вяра ,изчетох с интерес всичко което си написала.За мен беше много полезно ,особено за храненето,сега и ние започнахме захранването.За зъбките да ти кажа въобще няма място за притеснеия ,при Гала въобще не ги гледай какво говорят,наскоро четох ,че някой бебета посрещат първият си рожден ден без зъбки ,но това не е никъкъв проблем.Пожелавам ви да сте все така здрави  весели ,на всички снимки се просто сияеща

Термина ми е на 29 март.