Руми, честита ви погача
Малкият е голям бонбон, снимката с татито е очарователна.
Чудесно е, че всичко е наред, а дано все така и занапред!

Аз чак сега изчетох всичко (била съм на почивка и съм пропуснала) и останах  Прекрасен разказ си ни написала за раждането - истинска героиня си и въпреки това накрая казваш леко... Малкото момченце (вече не чак толков амалко ) е страшен сладур и се радвам за теб , че си се преборила да го кърмиш! Поздрави и целувки! 

Честита ви чиста молитва мама и бебо!!! Живи и здрави и все така упорити Руми, много се радвам, че се справихте с бебо с кърменето и процеса вече тече гладко /пу-пу/.  Ванко е много сладък бебо, как си спинкат двамата мъже  Точно в момента и нашите така са се гушнали и дремуцат следобеден сън  Пораснал е и е направил сладки бузки, да го нащипкаш от мен  Има ли бебо колики? А снимки на мама няма ли

Мдааааа, за нас беше истинско удоволствие да присъстваме на толкова важен за Иван празник
Прекрасно събиране, с толкова млади, усмихнати хора и толкова деца Калина беше на седмото небе, толкова носена, гушкана, пощипвана после спа направо като пребита от толкова емоции
Ванко въперки, че поспа и той...мисля на най-важните моменто отвори очи да види какво се случва А тооолкова сладки усмивки раздаваше на прекрасната си баба
Мама Руми, както сами ще видите изглежда превъзходно, беше толкова спокойна и уверена, сякаш цял живот е била мама
Позволявам си да кача снимка-две от събитието
Представянето на Иван в обществото

Разчупването на погачата

Иван се умори от посрещането на толкова гости и подремва

Руми и моята хубостница

Зои, огромни благодарности отново за прекрасните снимки, които си ни направила.  Добре, че фотографът беше професионален, та мама, въпреки сто и двадесетте си килограма все още и огромните торбички под очите, изглежда що годе нормално. Иначе за спокойствието си права, направо съм като дебил станала. Даже малкият като плаче (пу-пу, не му се случва често), говоря му спокойно и не се впечатлявам особено, за разлика от татко му, който почва да обикаля нервно из цялата къща. 
Кати, така и не разбрах имаме ли колики. Малкият има газове, понамаляха вече де, по някое време доста му бушуваха червата като си сложиш ухо на коремчето и присвиваше крачета към коремчето, но само си скимтеше. Такива истерични писъци, размахване на свити юмручета и т.н. както описват коликите в книгите, слава богу не е имало детето. Два дни му давах Еспумизан, защото свекърва ми реши, че му били зеленикави акитата (аз така и не бях убедена в това, но се поддадох на внушението) и като звъннах на педиатърката, тя каза, че било от коликите, не е притеснително и да давам Еспумизан. Е да, ама ние сме на изключително кърмене, друго освен кърма и витамин Д не влиза в коремчето и детето след приема на лекарството, просто наповръща целия свят и аз му го спрях. Сега нито са му зеленикави акитата, наддава добре и като цяло е спокоен. Малко трудно заспива през деня де и трябва да се поносваме, но да са здрави раменете и кръста на мама, ще си го дундурка детето.
Ети, ми за първо раждане и то с голямо бебе, 8-9 часа да продължи цялата галимация от първите болки до раждането на бебето, си е напрао супер. Пожелавам и на теб така лекичко и по мед и масло всичко да мине!

Хайде и аз да се включа,веднага след връщането ни от море.
Ние с Тео и Поли имахме честа да присъстваме на първия купон на Ванката,който беше прекрасен,пълен с усмихнати хора и весели деца.Ванката може да го попроспа,но въпреки това беше в центъра на вниманието,а Руми се справи страхотно с всичко.Отново благодаря Руми за поканата.Ето малко снимки и от мен

честита ви чиста молитва/с леееко закъснение /! Ванко- поспаланко е голям сладур/дава вид на много спокойно и доволно от живота дете/, а мама няма нищо общо с: "...сто и двадесетте си килограма все още и огромните торбички под очите..."- много добре изглеждаш и наистина излъчваш огромно спокойствие на снимките!
целувки

Румииии, страхотен празник сте спретнали, бравооо ! Ваньо е като ангелче на всичките снимки, така блажено спинка в прегръдките на мама! За теб пък изобщо не ги видях тия 120кг дето ги споменаваш, в страхотна заблуда си, така да знаеш !

Лелее,много е сладко това момче бе,каква хубава муцунка има!

Руми, много добре изглеждаш, не знам как се чустваш ти, но си супер мама  А от снимките на Кали-гали установявам невероятна прилика между вас двамата с Ванко 

Здравейте, момичета!
Поздрави от морето!  Ние с Ванката от събота сме вече бургаски гларусчета. 
Детето понесе пътя до Бургас много добре. Спинка през цялото време, само се събуди на 100 км от Бургас да се кърмим и после пак заспа. Тук топлото временце му се отразява добре и само ходим по разходки. Днес изкарахме целия ден в морската градина и аз даже успях за 10 минути да си топна краченцата в морето, направо щях да се разплача от кеф.  Другото, което успях да направя днес, е да се пострижа най-накрая, защото след раждането косата ми пада ужасно. Тя ми е гъста и не я преживявам особено, но много неприятно само косми след мен остават. За съжаление тати преди малко си тръгна към София и ни е мъчно с бебчо, но ще чакаме в петък пак да дойде.
Кали, благодаря ти и на теб за страхотните снимки. Още се кефя как погушках големия Тео, разкошно бебе. По-голямо не бях виждала, честно ти казвам.  Пък как дърпаше роклята на Калина на Зойчето, големи сладури.
Много сте мили всички!  Истината е, че нещо се бях подепресирала - чувствах се някак занемарена, дебела и преуморена, пък и малко като затворник между четири стени вкъщи денонощно и само разходки около блока в София, че още не смея да шофирам сама с бебока, а тати работи и пътува в командировки много. Сега в Бургас малко се съживих - като видях хора, магазинчета, можеш да ходиш пеша навсякъде, пък и свекър и свекърва ми са ми отмяна и много добре се грижат за нас, така че нещата определено са по-добре. Лошото само е, че времето е влажно и има комарчета, та Ванката през нощта се е уредил с две обривчета по плешивото теменце. Но ще взимаме мерки, какво да се прави. А да, водихме бебчо в София в Токуда на пълен скрийнинг за новородени и казаха, че е перфектен. Така че вече мирясвам и почвам да му се радвам на макс. А той става все по-разкошен с всеки изминал ден. И само как разпознава мама! Като мрънкоти и аз вляза в стаята и веднага се върти към мен, пък като го гушна и всякакъв плач секва. Толкова ми е миличък. Пък какви усмивки раздава направооо разкош. Тези дни очаквайте снимки от нас!

Кати, щях да забравя, че имаш голяма почерпка от мен! 
Истината е, че бебчо е пълно копие на баща си като бебе, вчера сравнявахме снимки. Всички като го видят Иван на снимка, казват, че прилича на мен, а на живо - на баща си. На мен пък честно казано на никого не ми прилича, май само на себе си, но пък се надявам да е взел най-доброто и от двамата. 

Хей морски, много ми е драго да прочета, че вече сте там и се чувствате добре
А и мама наистина по свежо звучи някак си в поста си  Надявам се да се разнообразявате и да прекарвате добре, а и ще видиш само за седмица Ванко колко ще порасне, софийската му баба ще бъде коректив в това отношение Наистина по малкия град понякога има хиляди предимства при отглеждането на дете, наи-малкото от които е, че пешком бутайки количка можеш да отидеш на толкова много места, правейки толкова много неща за които в София само можеш да си мечтаеш.Нямам търпение да Ви видим бургаските подвизи......т.е. чакаме снимкииииииииииииииии
Целувки  на двама Ви

Ето как си показваме вече прелестите на бургаските мадами. 

Руми, мноооого яка снимка
"Бургазлии пазете дъщерите си, Ванко е тук!!!"