Мили момичета, благодаря ви на всички за прекрасните думи!

Да, раждането определено си е преживяване един път, както се казва, но всяка мама е готова пак и пак да го изтърпи само и само да си гушне сладката душичка!
Аз рядко се включвам с новини около нас, а скоро ще станем на един месец, но този месец беше доста натоварен, както за мама, така и за бебчо. Нали ви разказах в началото, че имаме проблем с количеството на кърмата, бебчо беше отслабнал много и се наложи да даваме добавчица, за да се нормализират нещата. Извикахме вкъщи консултант по кърмене, както и се консултирахме непрекъснато с педиатри, и мама беше вкарана на адска схема за стимулация на кърмата. Започнахме от все на все 20 мл общо кърма от двете гърди, а бебчо се нуждаеше от около 90 мл на хранене. Та се започна едно денонощно висене на гърда, особено в часовете от 3 до 8 през нощта + изцеждане на двете гърди на всеки час и половина + много силна храна. Не искам да ви обяснявам в какво състояние ми бяха зърната в някакъв момент. Качихме за няколко дни кърмата до 40 мл, но пак бяха крайно недостатъчно. Няма да описвам дните и нощите на преумора и отчаяние, но доста често си ревях и бях на предела на силите си. Добре, че съпругът ми ме подкрепяше през цялото време, готвеше, наливаше ме със сокове, гледаше бабите много да не ме изтормозват с опитите си да помогнат с домакинството, и най-вече добре, че малкото зверче на мама имаше невероятен сукателен рефлекс и не се отказваше по цели нощи да суче до посиняване на устничките празните гърди на мама. И точно, когато се бях напълно отчаяла, че няма да се справим, нещата взеха постепенно да се подобряват. През последните 4 денонощия бебчо се храни основно на гърда, само веднъж сме давали добавка,правим всеки път контролно кърмене на кантара и ако не достига храната, додаваме или изцедена кърма, или добавка. Радвам се, че вече е основно кърма, даже имахме няколко случая, в които бебчо успяваше да изсука по 110 мл от мама + после да изцедя още малко. Знам, че битката все още не е спечелена, но вярвам, че има светлина в тунела. Пък и бебчо вече е с 1 кг отгоре, рефлуксът ни тормози малко по-рядко, в общи линии нещата влизат постепенно в релси. Та това са новините при нас. Целувки на всички от мен и беззъба усмивка от Иван.
