Цитат на: valia_diva в 29.07.2010 23:39
Ето, че имало и хубави новини тук.
Честито момичета и много стиснати палци.
Руми и аз в началото бях така, а сега се чувствам наистина много по-спокойна. Сега дори мъжът ми започна повече да се старае в бебеправенето, а аз взех все повече да се наслаждавам на него без да мисля за бебе.
След вчерашната среща с ендокринолога се потвърди, че имам Хашимото, но в мнооооого лека форма, защото нямам антитела.Имам и завишен инсулин, за който трябва много да внимавам. Ще пия за него Метфогама, с което се надявам до няколко месеца да се оттърва от хипогликимичните пристъпи.
За щитовидната жлеза ми изписа Л-Тироксин.След 3 месеца ще се видим отново, и сподели, че с такова лечение много пациентки са забременяли /разбира се изключват се гинекологични проблеми/.
Има хора покрай мен, които често ми казват - Ти си луда да ходиш по лекари, трябва да се успокоиш. Но след като сама усещах, че има нещо което ме притеснява, се радвам че послушах собствения си глас.
Имам чувството, че пиша малко несвързано, но знам че тук наистина мога да срещна разбиране и подкрепа. И все пак не спирам да мисля положително
Адаш... много се радвам да те видя тук и то с такава положителна нагласа.Исках само да те похваля за вслушването в собствения си глас

Нашата история е подобна на вашата... точно 2г. и 2м. бебеправене.След 1г. безуспешни опити и аз реших да тръгна по трънливия път и да разбера аджеба къде е проблема - хормони, спермограми, хидротубации... всичко, малко по-малко се опитвах да разплета плетката=През това време всички, вкл. и мъжа ми ми повтаряха, че просто трябва да се успокоя.Ми, аз се чувствах сравнително спокойна
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
и продължавах напред.До момента, когато в крайна сметка се установи, че няма никакъв проблем, всичко е наред, но бременост така и нямаше.Тогава моята док. предложи инсе.Аз летях от щастие, че тук вече бебо ще стане, няма къде да ходи.Да, ама не.Мъж ми като каза НЕ и НЕ.Бебо ще стане естествено.Помръкнах, какви ли не мисли ми минаха през главата

.Но в крайна сметка се примирих и се оставих по течението, което след 3 месеца ме срещна с

Много се разписах, много от вас знаят тази история, но пък други - не.Написах я за вторите, надявам се да дам лъч надежда, че чудеса се случват и както Рени бе написала по-горе
Момичета, моля ви не се отдавайте на мрачни мисли. Аз вече от опит се убедих, че бебето става тогава когато е писано и нито месец по-рано.