Честно да си кажа мен започва да ме обзема все повече страх. Не , защото не искам , а страх от неизвестното , което е напълно нормално. И при нас възрастта (т.е. при мен най - вече) е от значение , защото аз съм на 28 и ми се иска да родя до 30 години ако е дал Господ. Обаче понякога така ме дострашава , че чак ме е яд на себе си. А като видя бебе се разтапям и само си представям нашето ,  на кого ли би приличало повече, как родителите ни ще му се радват и ще го гледат. Абе всякакви хубави неща си представям.Страх ме е малко , но си мисля , че дай боже като родя ще ме е яд ,че по - рано не сме започнали с опитите. А и честно да си призная животът без дете е безсмислен - нали виждам сега , като се оженихме как всички около нас си имат по едно , две деца. Като ходихме на почивка хотела пълен с деца , а ние все сами се мъкнем. Всеки ти говори за децата си , нашите приятели вече ги вълнуват други неща. Всеки ни пита почнали ли сме опитите , но аз отговаярм уклончиво , защото не обичам да говоря предварително за дадено нещо и искам , като стане тогава да казвам. Не искам и да ги лъжа , просто ще им кажа , че няма да казвам нищо.

Момичета, моля ви не се отдавайте на мрачни мисли. Аз вече от опит се убедих, че бебето става тогава когато е писано и нито месец по-рано. Знам, че е трудно да се повярва на думи, но ние с моя съпруг правихме опити за бебе 2 години и половина и вече мислихме, че никога няма да стане, но било писано - чудото стана и сега ми раздава ритничета.

Руми, що се отнася до възрастта никога не е късно. Лошото е, че стреса оказвам много негативно влияние върху бебеправенето. Що се отнася до годините аз забременях малко след като навърших 31 и ще родя 3 месеца преди да навърша 32, така че имаш време.

Момичета, пожелавам ви късмет. Много  И ви чакам с добри новини в отчетните теми по тримесечие.

Дами както писах май 17 ми е щастливото число Напускам ви и ви пожелавам по-бързо да се присъедините към бъдещите майчета 

Успех на всички бебеправещи!!! 

Рени, така като чета, все едно си писала за мен  , абсолютно същата история, само дето моя мъж не спря да вярва, а аз даже вече бях почнала да мисля за осиновяване. Просто всичко става, когато най-малко го очаквате. Пожелавам на всички ви в най-скоро време да се прехвърлите в други темички.

red_roses, аз напълно те разбирам, като моят съвет е - доколкото изобщо могат да се дават съвети по тези въпроси - не го мисли повече, а действайте. Когато бебеправещите са по-млади, нещата стават по-бързо и естествено, тъй като организмът е по-млад и неизхабен, стресът не е толкова жесток, както е писала и Рени, не сте изморени и най-вече - не го мислите толкова. После става малко по-сложно и то не по друга причина, а защото сте заети, изнервени, изморени - понякога без дори да го осъзнавате напълно, и повече мислите, а по-малко бебеправите  . Не давай отчет на хората, за да не те подпитват, просто си правете бебето, опитвайте се да нацелите овуто, без да почвате с тестове или прегледи още от самото начало, и - това е естественият ход на живота. Успех!

Преслава, честито, мила, и безпроблемна бременност!

Съгласна съм с момичетата по-горе. И колкото и банално да звучи, наистина става, когато мислите ти не са насочени към това. Когато си най-зает на работа например, или с нещо друго. То е много трудно да си го избиеш от глават, защото го искаш от цялото си сърце, но ако успееш да насочиш съзнанието си в друга посока, тогава шанса да стане е по-голям. Red roses, възрастта ти не е толкова критична, колкото си мислиш Аз сега съм на 29, ще родя, живот и здраве да е, на 30. А преди исках до 26-27 години да стана майка, но тогава не беше нашето време
А относно приятелите и познатите - ние постъпихме така - на никого не сме обелили и дума, че започваме опити, просто като стана казахме на семействата си. Така че на никой не си длъжна да даваш отчет, защото това само те стресира повече. Сещам се как веднъж на работа един колега ми вика: Айде, мина сватбата, сега вече е време за бебче..." Аз само му казах: Божа работа....и го игнорирах. Всеки си знае за себе си.
Стискам палци на всички!

О , аз не мисля , че ми е критична възрастта. Стига човек да има желание , винаги има вариант. Мисля , че никак не съм закъсняла и , че точно сега е момента и ако се забавя още малко знам , че ще съжалявам. Е, дай Боже да стане от раз , аз пък не знам защо , но винаги съм си мислела , че бързо ще стане , може би , защото все пак до сега никога не съм искала да забременявам и винаги сме се пазили. Както и да е. Яд ме е малко на някои хора , които ме питат не дали е станала работата , а дали изобщо пробваме. Предпочитам наистина никой нищо да не знае и да бъде изненада.

red_roses  аз съм на 27 години през юни ги навърших правим опити за бебе от началото на годината с едно прекъсване през пролетта, защото се разболях от варицела. От този месец пробвахме и с тестове за О поне да я хвана кога е, че ми е доста нередовен  Ние със съпруга ми реших ме да не споделяме дори с най-близките ни приятели, че бебеправим, когато стане ще разберат. Дори сме се разбрали през първите три месеца, когато забременея дай боже скоро да не казваме особенно на неговите роднини, защото сестра му загуби едно миналата година в четвъртия месец след 9 години опити ( те си имат вече едно) цялата рода знаеше и за нея така беше още по гадно. Такаче си работете по въпроса и най-вече кефете се един на друг пък другото ще стане поне аз се опитвам така да мисля 

успех на всички момичета и много +++ през август 

Здравейте момичета! От много време не съм писала в темичката. Това е защото нямах с какво да се похваля. На кратко след двата спонтанни аборта, с съпругът ми тръгнахме за Плевен при доктор Ковачева в Инвитро Центърът. Направех ме няколко вида изследвания за тромбофилия , хромозомен анализ на двамата и антифосфолепидни антитела. И така Април месец излязаха резултатите и се оказа че съм носител на генотип 4G/5G  (тромбофилия). И почнахме опитите за бебчо и на втория месец видях двете чартички. Щом разбрах почнах и лечението което е фраксипарин редуване през ден с аспирин протект. В момента съм 7-8 г.с. Ходих на лекар и чухме сърчицето на бебчо  На 16 Август съм на лекар стискайте палци. Стискам палци на всички да се видим в другата темичка. 

михова, това е чудесна новина. Ще чакам след прегледа да се разпишеш в другите теми, за да ти честитим официално. Засега само ще кажа, че много се радвам за вас и съм убедена, че щом сте чули сърчицето всичко ще е наред.

Браво Михова радвам се че има разумни хора който вземат мерки на време.И стискаме палци всичко да е наред до края.

Момичета както виждате когато пиша, че след два спонтанни аборта е хубаво да се правят изследвания има защо, не го пиша самоцелно.

Браво mihova  много се радвам за теб ще стискам палци и на ръцете и краката всичко да е наред и за напред. Имам една колежка след 4 аборта и откриха същия проблем пи аспирин протект и сега се радва на 10 месечна дъщеричка 

успех на всички от мен

Ето, че имало и хубави новини тук.  Честито момичета и много стиснати палци.
Руми  и аз в началото бях така, а сега се чувствам наистина много по-спокойна. Сега дори мъжът ми започна повече да се старае в бебеправенето, а аз взех все повече да се наслаждавам на него без да мисля за бебе.
След вчерашната среща с ендокринолога се потвърди, че имам Хашимото, но в мнооооого лека форма, защото нямам антитела.Имам и завишен инсулин, за който трябва много да внимавам. Ще пия за него Метфогама, с което се надявам до няколко месеца да се оттърва от хипогликимичните пристъпи.
За щитовидната жлеза ми изписа Л-Тироксин.След 3 месеца ще се видим отново, и сподели, че с такова лечение много пациентки са забременяли /разбира се изключват се гинекологични проблеми/.
Има хора покрай мен, които често ми казват - Ти си луда да ходиш по лекари, трябва да се успокоиш. Но след като сама усещах, че има нещо което ме притеснява, се радвам че послушах собствения си глас.
Имам чувството, че пиша малко несвързано, но знам че тук наистина мога да срещна разбиране и подкрепа. И все пак не спирам да мисля положително  

Цитат на: valia_diva в 29.07.2010 23:39

И все пак не спирам да мисля положително

Така и трябва - положителните мисли водят до хубави "последици"

mihova - пожелавам ти безпроблемна бременност и повече момичета да те последват!

Вале, мила радвам се че така си се настроила положително и се радвам, че нещата при теб са добре.
аз също мисля положително,
Михова много се радвам за теб, добре е че си попаднала на правилния лекар, защото понякога това е много трудно.
хубави неща се случват в темата