Зойче, Вяра, много ви благодаря, момичета

Набързо ще се отчета, че наистина Зоя ме засрами

Евелин расте и хубавее (много скромно, нали

), заглежда се по разни неща, опитва се да гука, не и се получава много, но и се смеем на звуците, които излизат, когато са различни от рев. Минахме третия килограм

, преди 3 дни я претеглих 3,550. Започнаха да и стават някои от дрехите за 0-3 месеца, постепенно израстваме новородения размер.
Не смея да твърдя, че кърменето се е стабилизирало все още. Не е като да си нямаме проблеми. Според хомеопатичката ни, а и от това, което аз чета, освен колики, имаме и рефлукс. Утре сме на педиатър да я прегледат. Като симптоми - връща и се храната, но много често я преглъща, друг път повръща по малко (горе долу 1 супена лъжица), напъва се и си прочиства гърлото - сигурно я дразни от стомашния сок, който и се връща. Докато се кърмим, много се ядосва на гърдата по средата на кърменето, хапе, пуска гърдата, извива главата назад, изпъва краката, цялата става точно като лък и започва борба с ръцете и рев. Просто едно ядене не можете да си представите какъв екшън е у нас. Напълних един памучен чорап с ориз, топлим го в микровълновата и го слагаме на корема и крачетата да и държи топло и малко се успокоява. Майка ми стой понякога до мен и масажира стъпалата и, не винаги действа, но има моменти, когато помага. Имам чувството, че не получава сигнали кога и е пълен стомага, защото след 1 час ядене, пак се дере понякога и като вземем да и пеем и да и говорим глупости заедно с люшкане и бял шум, се укротява. Пълна лудница са вечерите тук.
Моето кървене спря и въпреки че не са минали 6 седмици от раждането, си дадох зелена светлина да се върна на йога и вчера отидох обратно да взема клас. Единият час, който си подарих, беше като манна небесна, почувствах се човек. От петък започвам и да предавам, много ми се радваха в студиото и не очакваха, че толкова скоро ще се върна, но така усещам нещата. Малко ми е нервно, че ще трябва да цедя и да оставям на майка да храни Евелин, но става въпрос за по едно хранене на ден и то не всеки ден.
Междувременно търпя малко неприятни за мен коментари от една "висша" инстанция, за която си имаме и тема тук във форума, че защо не съм давала вода, това било пълна дехидратация, нямало детето никакъв режим, защо не я къпя всяка вечер и тем подобни глупости. И няма как, обажда се по скайп всеки ден, иска да я вижда и всичко да знае за нея, за такива подробности пита, ще падна. Винаги много съм се разбирала с нея, но това е може би защото сме на няколко хиляди км една от друга. И ще трябва да намеря начин да си правя каквото искам, пък да не се изнервям като дойде да ми помага, защото иначе ще подивея.
За любителите на фейсбук няма да е интересно, защото са го видяли, но ето малко нови снимки от събота:
цъкДетето ме пожали, спа през цялото време докато снимах, като се ядосаше нещо, и давах цица и така се разбрахме. Иска ми се да направя и други, и то без памперс, но и до там ще стигна като ми дойде музата.
Мерси, Роси, сега видях, че сме писали по едно и също време!
