Ах, тия гадни колики са такова мьчение 
Даваш ли й нещо ? То тя е много мьничка душицата, какво да й даваш, но има и родители, които почват с капките и гелчетата веднага.

Карп не ви ли помага?

Иначе не е лошо, че е на рьце, аз сьм на мнение, че бебенцата имат нужда от това, но сьм сьгласна, че е неудобно за майката, а и това постоянно хранене трябва да е кошмар за теб  Казвай си, че е период, който скоро ще мине и ще забравиш, че е сьществувал.

Мька ми е за вас миличка, за нея, че се мьчи, и за теб, че се изтощаваш  Но скоро (дори и да ти се вижда страшно дьлго) ще мине тая гадост колична. Кураж !!

Ели, устискай още малко, има светлина в тунела.
Кърмата ще се регулира,  Евелин ще си намери ритъм, знам, че не ти се вярва, но е факт.
Най-важното е ти да не изкукаш в следващите 10 дена 
Освен да я обичаш и да я храниш нищо друго не се очаква от теб и ето че се справяш страхотно 

Цитат на: ellie_bellie в 08.05.2010 03:05

Коликите са и силни и докато се храним и понякога така се гърчи, че ми се ядосва на гърдата и след това ожесточено яде. 

Ох, това все едно аз съм го писала ....хубавото е, че тези кризи постепенно се разреждат...ние дори и днес се борихме с такава и беше...голяма борба. Опитвате ли с топли компресчета на коремчето, на нас много ни помагаха при силни кризи.
Напоследък след като се нахранила и давам да суче едно празно шише ...хем се упокоява хем сучейки го ( и отделяки повече слюнка) си помага на перисталтиката и по лесно прекарва храната 9 неволята ни учи на какви ли не изобретения )
Много е важно да излизате....и за нея и за теб. Тя спи като къпана навън...а ти малко или много се разнообразвяш...а това е важо за теб. Когато има кой да я пази, също не е зле да излизаш сама или с приятелка...отделянето дори за час от детето и домашната обстановка действа много ободряващо
И не забравяй, че това е само период... след десетина дена нещата ще изглеждат по различен начин, а след още десет..вече ще е песен (като се сетя за 2часовите кърмения които имахме в началото и сега ми идва да крещя...но търпение му е майката)

ellie_bellie нямаш ли нови снимчици на малката сладурка да я видим...

Ина, Йо, Зои, мерси много за куража! Прегръдки!  
Ще трябва да издържа без да лудна, няма как.
Карп помага частично. Не знам какво помага вече. Правим доста неща, но закономерност не виждам в общия случай.
Правим топли компреси, понякога се укротява. Давам едно сиропче - казва се gripe water - съдържа екстракт от анасон, копър и сода бикарбонат. Започнахме и едно пробиотично да даваме, мисля, че е равностойно на Биогаята в Б-я. Аз също пия чай с анасон и копър, взех си билки на едро и се наливам.
Вчера бяхме на педиатър, наддала е 210 грама от миналата седмица, общо взето си е стигнала родилното тегло + 30грама отгоре. Докторът и сестрата ме похвалиха и казаха, че кърменето върви повече от задоволително. Сестрата ме посъветва да давам от двете гърди на хранене, защото така по-добре се стимулира лактацията. И да масажирам гърдите докато тя суче, тъй като по-добре и по-бързо слизало задното мляко. За 15 мин би трябвало в този случай да е свършила сученето на 1 гърда и ми каза как да следя дали гълта. Вече че отделно си прекарва по 45 мин още, било за нейно успокоение и си ме ползва за биберон.   Също така ми каза, че е добре да сменям позициите на захват (аз вече го правя), по този начин се източват всички млечни канали. От снощи приложих тактиката и Евелин се наяжда за 30 мин от двете гърди.   Дано продължи този успех.
Снимки имам, но не съм стигнала до обработката им.
Целувки от нас!

Ели...къде изчезнахте
Как я карате, с какво се борите, какво Ви радва и какво Ви натъжава
Покажи ни това прелестното същество
Ти как си, как се чувстваш?

Зойче, тук сме, скъпа. Не мога да се добера до компютъра. Ако ти кажа, че ден с ден и нощ с нощ еднакви няма, сигурно ще ме разбереш  . Чета форума когато мога от телефона, но ми е трудно да пиша, а напоследък на Евелин коликите са толкова зверски, че с двете ръце трябва да я държа докато я кърмя, защото както е спокойна и в следващия момент изпада в криза и почва гърч, хапене и луд рев. Вчера майка ми цял ден седя до мен докато кърмя и масажираше стъпалата. Напълнихме и един чорап с ориз, загряваме го и го слагаме на коремчето като компрес и с масажа се успокоява.
Одеве се принудих и и дадох биберон. Сърцето ме заболя и се надявам да не ми обърка гърдата сега, но само това я успокои. По-късно го изплю и я сложих да суче, но поне не ми се дърпаше.
Иначе предимно сме на ръце и в слинга. Спи и навън в количката, но като спра да ходя, се събужда. Сега по чудо е легнала и спи самостоятелно, но чак ме е страх да го напиша....
Кърменето ни е на час и половина, най-много два в момента и докато се завъртя, пак е дошъл момент за ново ядене.

А сега ето за раждането на Евелин:

На 26 април сутринта около 4:30 се събудих да пия вода. Като станах, усетих, че нещо започва да тече. Много по малко. Веднага ми светна червена лампа. Отидох в тоалетната и на хартията имаше прозрачно розово зацапване. Помислих си, че е тапата и се усмихнах. Знаех, че може да си ходя с паднала тапа с дни, но все пак нещо се беше започнало. Отидох до кухнята да пия вода, но нещото продължи да тече. Малко по малко. Доста подозрително ми стана, защото бях чела, че тапата може би няма да е повече от 2 супени лъжици дори и в течния си вид. Сложих си превръзка и седнах да чета в интернет. По едно време реших, че ако ще раждам, може би е по-умно да отида до поспя още някой час, че тежка задача ме чака. Не ми се спеше особено, но легнах. Мони ме гушна и ме попита какво става, явно ме беше чул, че се суетя наоколо. И така се унесох. Не за дълго обаче. Започнаха да се появяват леки менструални болки. Казах на Мони, че ще стана да се изкъпя, да си оправя краката и ще го извикам да ме обръсне. Тук не бръснат и клизма не правят от дълги години. Доказано е, че тези процедури не са важни за раждането.

След като бях готова с разкрасяването си, закусихме и пихме кафе, както си е редът. Все още не бях казала нищо на майка ми. Бях си направила предварително списък с нещата за болницата и взех да си събирам нещата. Беше ми приповдигнато и хубаво. Изпратих Мони на работа и се разбрахме да му звънна при развитие на ситуацията. Леките контракции продължиха. Свалих си една програма за телефона, която засича контракциите и само натискаш при започване и спиране - много удобно. Реших да отида при акушерките да ме прегледат преди да отида в болницата, откъдето можеха и да ме върнат. В ранния следобед отидох до офиса на акушерките. Майка ми и баща ми решиха, че е твърде рисковано да ме пуснат през няколко пресечки да вървя и дойдоха с мен.

Акушерката Джули, която ме прие, каза, че няма да ме преглежда за разкритие, тъй като е опасно за инфекции ако водите са спукани. Погледна ме отвътре, каза, че се вижда доста течност и малко слуз, взе ми секрет и след като го погледна на микроскоп, потвърди, че мембраните са пукнати и трябва да ходя към болницата. Каза ми, че е пейджнала акушерката на смяна и направо съм готова за прием. Обадих се на Мони, той скорострелно се прибра, взехме неговия и моя багаж и тръгнахме да вървим към болницата, която е на 15 мин пеша. Контракциите бяха някои на 5-6, някои на 2-3 минути, не особено болезнени. По пътя минахме през едни алеи с цветя, през цялото време нахилени и страшно щастливи от мисълта за предстоящото събитие.

Пристигнахме в болницата, обработиха ни документите набързо и ни изпратиха да се качваме нагоре към родилната стая. Аз продължавах да засичам контракциите и тъй като бях спряла да се движа, ме боляха повече, но напълно поносимо. Беше станало около 5:30 следобед. Посрещна ни сестрата Анджела и ни отведе до нашата стая. Скоро след това се появи и акушерката Айлийн. Дадох и плана ни за раждане, който съдържаше кратък списък с желанията за протичане на раждането. И двете бяха много мили и ми обясниха, че искат да остана за 30 мин на леглото, за да проверят тоновете на бебето и честотата на контракциите и след това ще ми сложат безжичното устройство, за да мога да се разхождам. Тъй като в 37-ма седмица се оказах с положителен група Б стреп, трябваше да ми администрират и пеницилин, за да не хване бебето инфекцията като се придвижва по родовите пътища. Дадох на сестрата комплекта за дарение на кръвта от пъпната връв, които включваше 3 епруветки, които трябваше да се напълнят с кръв от вената ми. По-късно тази вена се оказа морава синина, голяма колкото една слива и ми мина 15 дни след раждането. След като приключи с взимането на кръв, сестрата ми сложи лека местна упойка в другата ръка, където след минути вкара абоката със системата и пусна антибиотика да върви. Тя беше много мила и любезна и обясняваше всичко подробно преди да го направи. Контракциите не се променяха по отношение на гъстотата си, но интензитетът и ставаше по-голям. 

В стаята влезе една азиатка, която каза, че е анестезиоложка и попита дали се интересуваме от епидурална упойка. След отрицателния отговор от наша страна, тя каза, че все пак ако си променим решението, те са там за нас и можем по всяко време да ги викнем. Единствено ми обясни, че не бива да чакам момента, в който не мога да стоя на едно място, защото за да постави упойката, се налага няколко минути да останеш в покой. Даде ми документ да подпиша, че съм съгласна да ми се администрира упойка (когато искам) или ако се наложи по спешност. Доста се запънах, питахме с Мони какво означава това и защо трябва да подписвам документа, щом като не искам упойка. Тя обясни, че те упойка няма да ми сложат ако не искам, но в случай на секцио по спешност или ако изпадна в безсъзнание, този документ върши работа. Подписах и се помолих на вселената да ми помогне да се справя без силата на модерната медицина.

В един момент се появи и доктор Фоули, при който ходех преди да се прехвърля при акушерките, оказа се, че той се е паднал на смяна за през нощта и дошъл да ме види как съм и да каже, че е там ако има нужда от него. Въпреки че от жеста му ми стана много мило, благодарих му и отново се помолих на вселената да не ми се налага да ползвам услугите му.

Сестрата влизаше и излизаше периодично и докато беше в стаята, записваше данни на компютъра и гледаше графиките на всички родилки, за които тя беше отговорна. По едно време дойде и каза, че Айлийн е помолила да ми пуснат окситоцин, за да забързат контракциите. Бяха минали повече от 12 часа от изтичането на водите и по техните процедури време за чакане нямаше. Анджела ми обясни, че ще ми сложат в началото много ниска доза - 2 мг и постепенно ще я увеличат с времето. Никак не бях доволна от това, но нямаше къде да ходя. В следващите часове контракциите се засилваха. Тръгнахме с Мони да се разхождаме по коридорите. Отначало аз само стисках ръката му по време на контракция, но по-късно започнаха по-силни болки и трябваше да се спирам. По коридорите в болницата има дървени дръжки или парапети по всички стени (много предвидливо) и аз се опирах на тях и ги стисках, а Мони масажираше гърба ми през това време. Майка ми и баща ми се обадиха по едно време да питат как сме и дали имаме нужда от нещо. Помолихме ги да донесат кабела за ipod-а, тъй като го бяхме забравили и те дойдоха не дълго след това. При вида ми с всички системи на колелца, които си дърпах с мен навсякъде, баща ми доста се изплаши. Той има непоносимост към болнични заведения и каза, че ще си ходи

И така набързо ги изпратихме след като бяха станали свидетели на 2-3 контракции.

Проведох 1-2 телефонни разговори, написах малко съобщения докато все още имах сили и възможност. Мони си беше взел вечеря и използва момента да се подсили преди предстоящата битка

Сменях позиции - използвах топката, която бяхме взели от вкъщи, беше ми удобно да седя нa нея, ставах и се разхождах, подпирах се на леглото, овесвах се на врата на Мони, поклащахме се под такта на музиката. Имах по около 2-3 мин между контракциите. В един момент така се изморих, че исках да полегна да си почина. Исках дори за 2-3 мин между контракциите да поспя, очите ми се затваряха. Чувствах се буквално не на себе си от умора. За малко легнах на леглото, облегалката му беше вдигната на 45 градуса и аз легнах странично, но така ме заболяха контракциите, че издържах не повече от 10 минути. Времето от 8-9 до към 12 вечерта е точно като едно размазано петно в съзнанието ми. Движих се между стаята и банята. Не ми се искаше да ходя вече по коридорите, тъй като много ме болеше и си виках и си охках. Периодично Анджела идваше да ни проверява, нагласяше ми монитора ако се беше преместил и ми казваше всеки път, че се справям чудесно и дишам много добре.

Междувременно акушерките се смениха, Айлийн си отиде и на смяна дойде Керъл - страхотна мила жена на средна възраст с топла усмивка, мек поглед и нежен глас. Каза, че правим всичко, каквото трябва за справяне с болката, хареса и музиката, която бяхме пуснали Разбрахме се, че ще ме проверят за разкритие, когато болките станат много силни. Анджела дойде и ме попита как измервам болките си на скалата от 1 до 10 и аз и казах, че са около 8. Бедна ми е била фантазията. След като всичко е минало, сега бих казала, че болките ми бяха около 6 по интензитет, но тогава си мислех, че много ме боли. По едно време влязохме под душа. Анжела ми сложи ръкавица и добре овърза с лепенки мястото около абоката, така че да не влиза вода. Водата ми действаше много облекчаващо, струята от душа беше много силна и Мони я насочваше към кръста ми, където най-много ме болеше. Единственото неприятно нещо беше, че ми стана студено и излязохме след около 15-20 минути. Около 11:30 или 12 часа Керъл дойде и ме провери много внимателно за разкритие между контракциите, аз се опитах да се отпусна максимално и никак не ме заболя, беше 6 см. Доста разочарована се почувствах, мислех, че е много повече и си представих колко много болка ми предстои. Попитах я кога можем да сложим ваната в стаята и тя каза, че съветват ваната да е последната мярка за справяне с болка и да се използва за крайните часове на раждането, за да не се протакат много нещата. Разбрахме се да говорим пак след известно време. Керъл ми каза, че ще бъде дълга нощ и аз се приготвих мисловно. След половин час болките станаха неописуеми. Имах чувството, че контракциите не спираха, сигурно бяха на всеки 30 секунди и бяха станали много дълги. Мони беше страхотен и сякаш знаеше от какво имам нужда. Масажите по кръста ми помагаха много, казваше ми кога да дишам, напомняше ми, че бебето слиза надолу, а аз си представях как главичката върви надолу, дори я усещах и си представях как шийката на матката се отпуска и разтваря, носех се по контракциите, прегръщах интензитета и знаех, че това е само момент от един цикъл, който върви и само след секунди ще ме отпусне. И ще започне пак и ще ме разтърси. И така бях в постоянно движение в съзнанието си.

Анджела дойде да ми каже, че смяната и свършва, пожела ми успех и ми каза, че Тера ще заеме мястото и. Тера беше страшно мила също, дойде и се представи, попита ме как върви всичко, аз се опитах да и отговоря адекватно и не знам дали се получи. Казах и, че съм готова за ваната. Толкова много ме болеше, че няколко пъти казах на Мони, че или искам вана, или да вика анестезиоложката да ми дава епидурална. Беше ми студено. Тера беше поръчала ваната и беше само въпрос на време. Аз се чудих къде по дяволите е проклетата вана, толкова много ме болеше, че ако ми бяха казали, че ей сега ще дойдат да ми направят секцио, щях да се съглася. На няколко пъти казах на Мони, че не мога да издържа още дълго време на подобна болка и той ме помоли да изчакам още малко за ваната и ако във ваната не е по-добре, тогава ще прибегнем към епидурална. Усещах напъни, хвана ме голям страх, защото знаех, че съм много далеч от пълно разкритие и стисках. Стана ми топло, исках да сваля нощницата, имах чувството, че ме задушава. Спря да ми се спи. Чувствах се като дрогирана. Тера отиде да вика Керъл. Пробвах да седна на топката - основна грешка - разбрах колко много тазът се разтваря на нея чак тогава. Имах чувството, че бебето ще изпадне от мен и станах. Керъл дойде и искаше да провери разкритието. Този път беше трудно, тъй като контракциите бяха много често една до друга и нямаше начин проверката да стане не по време на контракция. Заболя ме много, но в следващия момент при думите на Керъл се опулих. Тя каза - знаеш ли моето момиче, имаш пълно разкритие, главата на бебето е ниско долу, ще трябва да напъваш. Беше малко след 1 часа. Хвана ме и ме погледна и ми каза да слушам внимателно, защото ще ми даде инструкции за напъване. Обясни ми как при следващата контракция трябва да си поема много дълбоко въздух, да задържа въздуха в себе си и да напъвам въздуха през родилния канал. Трябваше да хвана краката си, да ги стискам настрани и нагоре и да повдигна горната си част на тялото си с всеки напън. Мони държеше левия ми крак. В този момент на вратата се почука. Беше дошла ваната

Набързо ги отпратиха, защото не ни трябваше вече. Помолих за топли компреси на перинеума против разкъсване, но Керъл ми каза, че няма време за това. Мони, Керъл и Тера викаха за мен като на футболен мач. Един през друг ми казваха как добре се справям, че напъвам точно както трябва, че съм невероятна. Керъл каза, че е изумена как ефективно напъвам. Толкова много ме болеше, този път сякаш не толкова от контракциите, а от самото разпъване, мислех, че се разкъсвам. Усетих парене. По едно време Мони извика - давай, давай, вижда се главичката. Керъл ми каза да я докосна и че има коса. Пресегнах се и я пипнах. Имах чувството, че ме удари ток, че ми вляха адреналин. При следващата контракция главата на бебето беше навън. Керъл ми каза да не напъвам и че знае колко ми е трудно, но трябва да устискам. След секунди ми каза давай сега и с последни напъни бебето излезе от мен със силна болка и облекчение. Керъл ми я сложи на корема. И тогава нищо друго нямаше значение. Не усещах болка, нито умора, единствено ефуория и невероятно щастие, че момиченцето ми е живо и здраво и вече на бял свят. Хванах малката си рожба, която беззащитно махаше с ръчички и плачеше, сякаш я беше страх, че падаше. Изглеждаше толкова малка и безпомощна, изглеждаше стресната и неготова за големия свят и новия живот. Беше розово-синя и трепереща, покрита във верникс. Попитаха ме как се казва и аз отговорих, че това е Евелин и така тя се появи в 1:25 след 4 контракции. Сестрата започна да я бърше с пелени и я загърна без да я отделя от мен, сложиха и и шапчица. Аз цялата треперех. Не бях сигурна дали ми е студено или беше от адреналина. Пъпната връв спря да пулсира и Мони я преряза. През това време Керъл ми каза, че трябва да масажира корема ми, за да излезе плацентата. Тера попита дали може да вземе Евелин, за да я претегли и премери през това време и аз я дадох. Натискът ме заболя, но отне само няколко секунди. След кратко време плацентата излезе, усетих страхотно облекчение. Керъл ме прегледа и констатира липсата на всякакви разкъсвания, а аз не можех да повярвам, бях в екстаз! Тера взе отпечатъци от крачетата на Евелин и ги сложи на един лист с мерките и за наш спомен и Мони изяви желание за отпечатъци върху ръцете му. Евелин дойде обратно при мен и я сложих на гърдата ми. Пълен провал. Зърната ми бяха плоски. Масажирах ги, за да изпъкнат, но Евелин не можеше да захапе добре и те пак ставаха плоски. Тера ми каза, че в следродилната стая сестрите могат да ми дадат едни неща, които се носят между кърменето и така зърната стоят изпъкнали. Междувременно се страхуваха, че Евелин е с ниска кръвна захар, защото беше мъничка и като плачеше, получаваше нещо като гърч. Тера ми каза, че е добра идея да и се даде малко адаптирано мляко, за да се нормализира кръвната и захар, иначе в следродилното ако я видят така, може да искат да и правят изследвания и пак да я натъпчат с формула така или иначе. Мони я взе и я нахрани, а тя гълташе лакомо и се оливаше. В следващите 2-3 часа Тера ми масажираше периодично матката и подготвяше някакви административни неща, за да ни преместят горе в следродилна стая. Донесе ни плодове и сандвичи със сок, за да се освежим и ние с готовност ги хапнахме. Около 4:30 всичко беше готово. Тера ми помогна да отида до тоалетната, за да не ми се завие свят, но за мое учудване аз се чувствах много свежа и нищо ми нямаше. Тя ми даде пръскащо шише със студена вода и ми каза да пръскам докато пишкам, след това с хавлиена кърпа почисти където имаше кръв, обу ми невероятно меки гащи за еднократна употреба, сложи ми една супер голяма превръзка и студен компрес на нея. След това дойде сестрата от следродилно да ни премести. При вида на инвалидния стол аз се изсмях, бях готова да тръгна да вървя по коридорите, но не ми позволиха. Взех бебето в обятията си, настаних се на стола, Мони се нарами с всички багажи и тръгнахме. Беше ми смешно да се возя, бях толкова ниска, искрено се забавлявах и сестрата се смееше заедно с мен.

Ели, започнах да чета разказа ти им ми направи впечатление датата - 26 март -тогава родих аз- хихихихихи. За април предполагам става въпрос   цунки  
Отивам да чета въпреки че трябва вече да съм в леглото ама ми е много любопитно  

След като ни настаниха в новата ни стая за следващите ни 2 дни престой, дойде друга сестра, малко отвеяна и ми каза, че по-късно сутринта ще има сестра, която е консултант по лактация и тя ще се заеме с проблема ми. В стаята имаше помпа, която можех да използвам междувременно и сестрата ми донесе пакет със стерилни приставки за нея, които останаха за мен след това. Помпата ми вкъщи е същата марка, но не е болничен ранг, въпреки това приставките са същите и ми вършат работа. Даде ми едни пластмасови джаджи на Медела, за които Тера ми беше споменала и ме инструктира да си нося в сутиена винаги между кърменията. Информира ме какви обезболяващи могат да ми дадат, а аз я гледах като тръба. Казах и, че няма да ми трябват, понеже нямам никакви болки и тя ме погледна с неразбиране. Попита ме не съм ли имала епидурална и шевове и беше още по-учудена на отрицателния отговор. Не след дълго след като привърши с всички неща, които имаше да казва, ни остави и ние двамата сладко заспахме. Евелин отдавна се беше нокаутирала.


Аз не можах да спя добре. На всяко помрънкване и звук се будех и така до по-късно, когато дойде новата сестра. Тя набързо сложи Евелин на гърдата ми и с доста усилия малката шушка изцока няколко капки коластра. Болките бяха зверски, зърната ми бяха толкова нежни, не бях очаквала такова нещо. Получавах и контракции, но болката беше минимална в сравнение с тази от зърната. И така на 2-3 часа когато се събудеше Евелин, я слагах на гърда и пъшках от болки. Мони ми се смееше, че правя смешни физиономии, а мен толкова ме болеше, че ми се изпотяваха стъпалата и пръстите ми се гърчеха.

Следобеда отидохме на клас по къпане на бебета и там трябваше да измием Евелин за първи път Научиха ни и как да я повиваме, защото бебетата се чувстват по-комфортно като им е тясно в пелените.

Докато бяхме в болницата Мони беше човекът, който сменяше памперси, а аз гледах да подремвам като имам минутка. Следващата сестра по смяна също много ми помогна с кърменето и как да си слагам възглавниците около себе си, за да ми е удобно. Всички бяха много мили и ми казаха, че мога да ги викам всеки път като кърмя, за да ми помагат.

Акушерката Джули дойде да ми види и поздрави, прегледа за подувания и провери кървенето и матката ми и каза, че всичко изглежда страхотно. Доктор Фоули също дойде по някое време също да ни поздрави и да види Евелин.

Имахме и няколко посетители, измежду които щастливите баба и дядо.

В деня преди изписването ходихме на клас с инструкции по изписването и основни неща по грижата за бебето и родилката. Целият персонал в болницата беше изключително мил, професионален и помагаха с готовност. Храната беше вкусна, менюто имаше голям избор и количеството беше предостатъчна дори и за двама ни. Условията бяха безупречни и елементарни удобства като превръзки, студени компреси за перинеума, бельо за еднократна употреба, чисти нощници и кърпи бяха налице. Всичко, което беше необходимо за бебето, беше също предоставено.

Отоците на ръцете и краката ми като чудо спаднаха още след раждането на сутринта и се почуствах доста леко.

И така в четвъртък ни изписаха, Мони отиде да вземе колата и родителите ми и ни взе.

Вкъщи ми се видя много хубаво. Майка беше направила любимата ми шахматна торта от детството и беше сготвила вкусотии.

Колкото пъти се замисля, толкова се убеждавам, че точно сега ми беше времето да родя първото си дете. Давам си сметка, че трябваше и двамата с Мони да узреем за този момент и да имаме раждането, което имахме. На него дължа силата си и съм му благодарна, че прояви твърдост точно навреме, същевременно ми даде топлината, от която имах нужда в този момент. Това, което ни се случи тази нощ ни сближи по такъв начин, който не мога да опиша с думи.

Цитат на: Вероника в 15.05.2010 22:49

Ели, започнах да чета разказа ти им ми направи впечатление датата - 26 март -тогава родих аз- хихихихихи. За април предполагам става въпрос   цунки  
Отивам да чета въпреки че трябва вече да съм в леглото ама ми е много любопитно  

кво ли не прави умората
поправих се