Ечи, така е мила.
Леле ще откача ви казвам, писна от това положение всичкото.
Сега взеха дрехите да ми изчеват значиии, ей за това не искам никой да ми пипа нещата - и баба само вдига рамене и вика незнам а тя постоянно мести нещо и забравяяя. Ега ти тъпотията ....
От две бодита които носих под роклите ми остана едно -другото се изпари. Ядосах се.
Ако трябва да оправят сами нещата после пак ще има нещо дето го няма и пак ще има -незнам.
Ей цялата тая работа ме съсипва просто.
То да е само болницата добре ама ужас.
Къде се заврях тука

100 пъти казвам да се нарежда нещо мое без да знам, ей така багажа ми всичкоя дето е тука го мести по 100 пъти и после - незнам.
Аа да си идва Диман и да си отивам някъде си.......
Тя иначе помага жената ама и все не слуша че не може да подрежда и мести нещо без да знам.
Сегане разбра да престане с тия бели бебешки дрехи - ми не ми харесва всичко в бяло пък и не чува.
Оффф спирам - яхнах малко метлата, ма предполагам ще ме разберете. Все пак при роднини е така и най ми е кофти че аз не мога и много да направя сега стоя корем значи и съ заивисима - ей това ме убива просто.
Ако не е риска от преждврееменно раждане лека полека сама ще се оправя въпреки тежестта ама заради бебка търпя.
Кво да се прави - шарен свят. А и мен яко ме хлопат хормоните. Снощи като му ударих един рев че ми е мъчно за Дими, той пък взе че точно тогава се обади и сигурно го притесних. После спах като къпана.
Леле момичета може и да не ме четете..... и аз можех да не го пиша тва......но трябва да си го кажа някъде че и баба нервя иначе, а си я обичам много.