Верче, добре дошла!!!
Малката Габи е истинско съкровище! Да ти е жива и здрва!!!
Много се радвам, че раждането ти е било леко / дай Боже всекиму / и чакам с нетърпение втората част от разказчето! 
Целувки!

Такааа ние направихме първата баня вкъщи, сукахме, ядохме и сега си кротуваме в кошарата та мама може и да седне малко да попише 
Та до къде бях стигнала.. даа, та след като ми сложха хапчето заспах мислейки си, че нищо особено няма да случи - съквартирантката ми по стая ми каза, че усещала само стягане и понеже аз не проумявах как изведнъж ще се разраждам при условия че сисе чувствах екстра всичко ми беше като на майтап
Към 1 часа станах до тоалетната, нищо не усещах като че ли. Легнах пак ама нещо заспивах ама не като хората като че ли само предремвах. Пак станах до тоалетната, този път усетих че ниско долу ми тежи като преди цикъл едно такова -ее викам си -нормално хапчето действа. Легнах си ама тц  пак ставах до тоалетната след време вече май към 2 часа и нещо обаче преди още да съм се отпуснала да пишкам нещо текна в тоялтната като че ли  нещо не разбрах кво стана -хрумна ми че може да ми водите ма беше за кратко и не обрънах внимание. Излизам от банята и гледам съквартирантката ми станаал и тя влиза в тоалетната аз тъкмо стигам до леглото и нещо топло ми се стече по краката и то баяяя и не спирааа - лелее водите ми изтекохааа  вземах някой друг лигнин ама то спира ли се такова наводнение. Излиза мамата и и аз и казвам че водите ми са изтекли, а онази мойта акушерка бее минала да ме пита как съм и ми беше казала да не звъня на звънеца, че съм щяла да събудя всички (моля ви се, кво толкова прост ще раждам) ами да ида да и кажа ако има нещо -хахаха аз съм в края на коридора и с тез води бая трудно беше, та съквартирантката отиде да и каже. Акушерката дойдеи ме извика да чуе тоновете на бебето. Отидохме в кюретажната и тя само допря слушалката от уреда за запис на корема ми, пита ме имам ли болки -казах не а само тежест ниско долу -каза ОК и да си вървя във стаята. Брееее 
Моя док не беше на смяна ама щяха да му се обадят ако се разраждам по сериозно  явно според тях.
След малко тази пак идва -дежурния лекар искал запис. Отивам лягам, слагат ми коланите след малко тази гледайки записа ми вика -Ама ти имаш контранции!!!! 
И аз -  Ами може 
А тя -е как не усещаш ли?
аз - усещам само тежест като преди цикъл.
Сериозни ми били контракциите каза. Дойде лекаря и искаше преглед. Погледна записа а акушерката учудено му казва, че съм имала контракции а не съм усещала, а бебето спяло пък. Прегледа ме, водите текат ли текат - 2.5см разкритие - нищо работа. Успокоиха се хората и ме пратиха да си легна.
Да, ама от тук натам лягане за мен нямаше.
Развълнувах се а и усещането взе да става различно, но нищо особено и по зле съм се чувствала при болезнен цикъл например. С всеки час нещата се променяха, времето обаче учудващо не минаваше бавно.
Докато се усетя вече беше 5 -6 часа(може и към 7 да е било)  и аз вече крачех по коридорите напред-назад. Пак ме викнаха за запис и докато лежах с коланите моя док дойде. Усмихат влиза, поздравява ме, пита ме как съм - поглежда записа и казва че сериозни контракции имам, как се чвуствам. Отговарям,ч е и по зле съм била - поносимо е. Той се усмихна и каза -Сериозно, браво!
Отидохме да видим разкритие - 5см. и аз веднага- Искам упойка !!!!
Той - Стига бе Вяра, сериозно ли?
Аз -Да.
Той -Е защо, не си за упойка , виж колко добре се чувстваш.
АЗ -Ами така съм решила.
Той побазика ме да се откажа и се обади на анестезиоложката като и каза по телефона, да се облича и да идва и после и каза  - ама аз Вяра трявбаше да ти дам да ти се обади - и ми намига.
Разпореди на мойта "приятелка" акушерката да ми направи клизма. Докато ми я правеха моя телефон се развъня от др край на коридора -хахахах. Док пита на кой е - шял да събуди отделението 
Хихихии, ставам аз отивам към стаята, а док се връща от там и ме базика - Хихихи съквартирантката ми тъкмо влязла в банята"
Общо взето всичко беше супер до момента  упойка щях да си имам- супер.
После дойдоха в стаята с анестезиоложката да ме вземат долу към предродилна. Междудрогото моята акушерка си тръгна и каза, че нямало да раждам с нея, а аз и отговорих - нищо.
Много се задарвах защото на смяна бяха двете най-готини акушерки, скоито се бях сближила 
До момента всичко вървеше добре. Слязохме долу 

Вероника много сладка бебка е Габи!!!! Много да я нацелуваш!!!  Нали си заслужаваше мъките ?
Чакам с нетърпение останалата част от разказа.

Тъкмо се разчетох и гледам, че не е довършен разказа - очаквам продължението с нетърпение!  Браво на теб, че все пак си запазила спокойствие и си се чувствала що годе добре. Много ми е интересно да чета разказа ти, а за снимките просто нямам думи - малката е кукличка, а всички около нея сияете! 

Наместиха ми леглото, набиха ми един огромен абокат и се почнаха мъките с поставянето на упойката  
С тоз огромен корем, който беше и много ниско долу едва успях да заема позата и жената взе да ръчка ама и е трудно, а е доста добър специлист ама   Уж най-накрая стана работата и каза, че ми слага малка доза да вдиим как ще съм. Междувременно от другата страна ми слагат окситоцин, защото упокйката спирала родовата дейност и стана една. Е сега се почна да ме боли вече по-сериозно. Таз тъпа упойка на мен не подейства, не ми намали грам болките, а 1-во ми удължи раждането, 2-ро нахакаха ми 100 неща.
Смениха се акушерките и дойде Меги - страхотна, много мила тя беше много важна за мен в този момент.
Вече си ме болеше и взех да си мърморя. Между контракциите направо ми се спеше. Док каза че бързо ще родя. Разкритието пълно, тоновете добри. И наистина щах да родя бързо но... дойде момента да напъвам ама нещо не се получваха нещата. Беше много изморителна работа. Оказа се че тоновете на бебка намалят когато напъвам. Док каза да спра да напъвам и само да дишам когато дойде момента. Лелее трудна работа ама слушам.
Е така изкарах доста време. Габи трябваше да мине през коста, обаче я оставихме сама да се справи и бавно бавно ставаха нещата, но аз вече взех да говоря дали не трявбаше да избера секцио    Док си напрви визитацията, после видя че не става бързо направи и серклаж. Лелеее а аз се отчаях, докато всичко ми се струваше бързо и лесно сега направо ми се стори че от дни се мъча. Разочаровах се и че не мога да напъна достатъчно според мен -абе докривя ми яко и взех да мърморя на док да я изкарва вече. Той каза -абе ти кво вакум и форцепс ли искаш?
Много ми е готин и е голям специалист, помърмори че ако не била таз упойка до сега да съм родила. Аз пък го смъмрих, че 1 ден преди да родя ми изкарва акъла с това, че детето може да има вроден проблем. А той се усмихна и каза - аз от 2 месеца се притеснявам , а ти за 1 ден мърмориш
Лелееее   тоз човек значи. Взех пак между контракциите да го разпитвам какво мога да очаквам, какво може да и има и т.н - за момент отново ме обзе онова чувство на страх ама бързо го разкарах  -не му беше времето, сега трябваше да помогна максимално на дъщеря си да се появи на бял свят.
Както казах мина известно време и вече много се уморих. Доста трудно ми беше да не напъвам при условие че така ми идваше да го правя но внимавах и правех точно това което ми казваха- отличничка ме нарекоха даже  
Устата ми пресъхваше от всички лекарства които ми хакаха. Когато поисквах водя нашраво се задавях. Прималяваше ми на моменти и си мислех - лелееее тва било раждането  
Към 10 часа и някоя друга минутка док каза да се местя на стола в родилна зала. Нагласи ми хубаво краката. Аз сама заех доста удобна поза и бях много амбицирана. Вече трявбаше да напъвам. ДАдох всичко от себе си и явно даваше резултат защото ме наобиколоха 100 човека ( педиатри и т.н. и разни други коти чакаха бебето да се появи) Взеха да ме окуражват. В един момент усетих че ме заболя доста -главаат явно мина и всичко беше на косъм. Обаче не се издържа имах вучстово че ще ме разкъса. Всички се развикаха че  на следвашата контракция НЕ трявба да напъвам. А аз крещях -ама махнете го от таааам , болииииииии, махнете гоооооооооооооо   и тъпата контракция не идвашееееееее  
Не напъвах както ми казаха и след секунди бебка излезе, след нея усетих че се изля солидно кличствео течност.
С някъв страх се надигнах  погледнах малката и се отпуснах назад.Очите ми се насълзиха. Започнах да питам - всичко ли си има? Добре ли е? Чуя че изрева и я отнесоха на някъде. Всички ми честитиха, Знаеха че е Габриела аз бях обявила от сутринта че днес бебето ми има имен ден  
Офффф олекна ми!

Док обаче взе да подскача напред-назад  - "Плацентата не излиза, не ми харесва тая работа"
Олеее  вярно , съвсем бях забравила че и плацента има, Взех да се притеснявам гледайки док как с недоверие подхожда. Само това остана сега ! Почахме , док прави нещо и след няколко минути излезе - Ето яяяя! - извика той, а аз  -махнето го това, не искам да го гледам!  -последва бурен смях.
Аз пак се отпуснах, Меги пък почна нещо да ме ръчка, аз съм и казала че я мразя че не ме оставя вече на мира и т.н. Оправиха квото оправиха, а аз питам док - Шевове?????
А той вдигна рамене - Нямаш 
Суперррррррррр 
Това го дължа на Меги, док за малко да ми направи епизиотомия, но тя увладя положението, е и аз след като не напънах накрая. Оказа се че пъпната връв на беба е била около рамената и и това и е пречело когато аз съм я напъвала. ТА накрая е било важно да я разплетат и да излезе.
След като я взеха чувах само рева и, и се чудех как ли точно излгежда. Завиха ме, аз зачаках Обърнах се и ............. видях ДИМИ 
Док го беше вкарал. Дойде усмихнат, щшастлив, целуна ме. Изведнъж в ръцете ми бутнаха едно малко вързопче  - Айде мамо, сложи я на гърда! -ми каза лекарката.Погледах и............ сърцето ми се разлопа  -какво нежно същество.. това е моето бебе - толкова съвършена - няма такъв момент с Дими бяхме просто  Сложих я и тя засука все едно до преди малко това е правила. Беше още в мазнинката. Увита в пелени като пашкул. Взеха я нагоре за тоалет, след малко щахме да се видим и да си останем заедно.
Събраха ми се много вълнения. Напираха ту сълзи, ту смях!!!
Започнах да пращам съобщение, плачейки 
Та това бяха моите преживявания. Съжалявам за подробностите но сега в този момент си го спомних точно така както ви го описах -може и да съм имала лоши моменти но вече не ги помня. Дори сега като го разказах тук на вас се замислих, че наситина съм родила по най-добрия възможен начин. Но повярвайте, по каквъто и да беше , всичко се забравя щом зърнеш малкото възропче - неповторим миг в живота на една жена
Това е от мен!!!
Същия ден бях забравила за болки и т.н. и се чувсвах идеално.
Единственото за което съжалявам е упойката

Вяра, благодаря ти за разказа! Все едно бях там и ти държах ръката! 
Имала си наистина прекрасно раждане! Аз бях много учудена, че не са били силни болките ти при началните ти контракции. Няма за какво да съжаляваш - следващият път ще знаеш

Леле, Верче, разказа ти е толкова "жив", че чак си те предствях как си викала да махнат бебето от там, че те боли!  Важното е че в крайна сметка всичко е наред и няма усложнения, а и това, че нямаш разкъсвания и шевове е супер! 
Аз днес не успях да се включа в съветите за кърменето, но момичетата са те укоражили доста и с малко повече търпение и упоритост, мисля че ще успееш да кърмиш нормално и без болки! 

ооохх, не знам, ама на един дъх прочетох и всичко звучи толкова вълнуващо и истинско.... Браво на момичетата, че така са се справили...страхотни сте

Вер, разказа ти успя да ме развълнува много дълбоко! Успях чрез думите ти да бъда за сек. с теб и с това велико събитие  а думите с, които описваше разказа ти бяха    ту ме караха да се смея с глас, ту да плача. ..."за момент отново ме обзе онова чувство на страх ама бързо го разкарах  -не му беше времето, сега трябваше да помогна максимално на дъщеря си да се появи на бял свят."- това изречение направо  усетих каква силна връзка има майката с детето си...
Ех, Вер, всикчо най-хубаво ви желая на трима ви. Нека Габи расте щастлива и безгрижна  Още веднъж честитооооо 

Благодаря ви много 
Не се смятам за особено добър разказвач, но дано да съм ви пренесла за малако поне в преживяното.
Миме опредлено съм упорита и щом нещо тече и тя суче значи ще я бъде работата 
Аз да ви покажа беба с един Ларедутски тоалет, снимките са от преди малко след банята  за тези които ги нямам във фейса:

Вероника, каква косица има това детенце- прекрасна. И вие скоро ще показвате рошави снимки.
Комплектчето е муцка. А тез биберони са ми голяма радост направо така ги правят че по-големи сякаш от бебешката глава.
Айде лека нош на бебка.Прекрасно се справяш мамче.

Вярка, тъкмо мислех да заспивам - как да заспя, като видях, че си писала...
Душичка, малката е просто съвършена, прекрасна е, а разказът ти за раждането ме накара да настръхна, толкова реално си представих всичко!
Много прегръдки и целувки от нас!

Малеееееееееееееееее какви сме накипрени бееееееееееееееееее
Да я цункаш по сладките бузки
Един малък Диман виждам аз..... страхотна е....
Дими ще купува пушка ми се струва...с тези шерки-хубавици
Гушки и за двете Ви
П.с. Сега се укроти обстановката...отивам да чета за патилата ти в болницата

Вероника, благодаря, че сподели преживяванията си от раждането с нас. Според мен също си родила по най-добрия начин, както ти самата казваш.
Малката Габи е голяма чаровница, но предполагам, че още много физиономийки ще смени, докато заприлича на себе си човечето. В един момент в нея ще виждаш баща й, после ще виждаш себе си, докато накрая си стане тя (поне при нас беше така, аз даже откривах черти от дядо ми в беба  ).
Надявам се и кърменето да се получи, както го искаш ти. Искрено се радвам за теб.