Вяра, с тия 20 мл коластра дето си дала на Габи, можеш да си сигурна, че си направила нещо ужасно много за детето си. Всяка капка коластра е безценна, найстита безценна. Филипа изкара първите си две денонощия само на няколко капки коластра и сестрите в болницат ме уверяваха, че това е достатъчно.

Вярка нали това ти казвам и аз-ползвай помпата.Колкото можеш по-4есто.Докато Габи спи,ти се цеди.Много е уморително и вместо да си по4иваш редом с нея ти се цедиш,но ще видиш 4е има ефект

Цитат на: KlaraFina в 30.03.2010 11:30

Вяра, с тия 20 мл коластра дето си дала на Габи, можеш да си сигурна, че си направила нещо ужасно много за детето си. Всяка капка коластра е безценна, найстита безценна. Филипа изкара първите си две денонощия само на няколко капки коластра и сестрите в болницат ме уверяваха, че това е достатъчно.

Абе верно май си е така, колкото повече чета, тази коластра (колкото и малко да ни изглежда на нас, да не кажа почти никаква като количество в началото) била достатъчна за изхранването на бебето през първите дни стига да му даваш да суче, колкото му душа иска. И по този повод се замислям, имало ли е смисъл от шишетата с АМ, които давах на Малена първите дни, то може детето да си е задоволявало просто сукателния рефлекс с биберона на шишето и между другото да му се е излизвало АМ-то в гърлото.  

А и, Вярка, още нещо - това, че беба търси да суче повече, не означава непременно, че е гладна - в началото имат голяма нужда да сучат, просто за успокоение и сигурност - все пак от топлото уютно коремче на мама, са попаднали в един нов, непознат, голям и студен свят - защо да не им помогнем да се адаптират по-лесно, като задоволим сукателния им рефлекс, който в налото е най-силен?  

Кикси, благодарности за всичко - много полезна информция  Одеве не ми се получи много дълго кърмене защото едва издържах особено на едната гърда, просто ще се наложи да почина малко и да се мажа бързо да минава че 
За коластрата знам че е много хранителна но ето, дадох и я докато спеше, после като се събуди глаад, сложих я малко на гърди и после пак АМ щото иска, а да я оставя да се дере 
Офф сори за неподредените ми писания ама ми се спи, криво ми е и объркано.

Вяра малката е голям бонбон, казах ти го наживо ама и тука да кажа.И има много косичка, черна при това, абе направо е една малка принцеска 
Много целувки от мен 

Леле,как съм изпуснала голямата новина,Вер,честито ви детенце,да ви е жива и здрава и дано всичко ви върви,както трябва 

Здравейте! Много сте хубави, мило семейство! Честито още веднъж!   И много прегръдки от мен!  

Вяра, мила, в две книги съм чела, че първите дни коластрата е всичко, от което едно бебче има нужда (първите до 3 дни някъде беше). Тя била силно хранителна и съдържала всички необходими вещества за изграждане първоначлен имунитет на бебчето (вещества, които нито едно АМ не съдържало). Всяка капка, която си й дала е била от полза!!!!
Не се притеснявай, че Габи постоянно иска да суче. При сестра ми, тя беше секцио, пъвите кърмения също бяха с дохранване, а след това се налагаше да цеди, че си течеше постоянно. Тя храни малката на поискване и детето само си изгради режим.

Линкчетата, които Кикси ти е дала са с много полезна информация  , дано намериш време да ги изчетеш.
Също така трябва да се цедиш, така ще стимулираш лактацията.

Гушки от мен и цунки на малката принцеска!!!!

Вярка извинявай че ти спамя в темата,но за пореден път де убеждавам че наще лекари не стават за нищо 
Аз докато бях в болницата така ми казаха, дори личната ми лекарка ми каза да застана на чешмата и така да ги обливам със студена вода и студени компреси да правя.Дори на втория ден лекарката като мина да ни види ми взе хавлията и ми я намокри на чешмата и ми я сложи на гърдите.
Т затова Верче така ти писах, незнаех че не е правилно.

Вярка да ти споделя и моя кърмачески опит  Абсолютно същата работа като при Зойчето, боли та се къса братко, пръстите на краката така ги кълчех че не знам как издържаха  Отделно кърмя няма и това е, ама и аз яко с помпана на сухо и 'о, чудо' на шестия ден 50мл проходно някакво мляко  После като текна сложих накрайниците за зърна, че пък с тях на сухо беше доста болезнено и след седмица с тях се кърмим нормално, приятно, безболезнено и се радвам че стиснах зъби за тия първи проблеми  Просто съвета ми е ако искаш да кърмиш да бъдеш страшно търпелива, аз мога да ти обещая че всичко ще мине след максимум две седмици 
И ако те болят зърната от това че са разранени (че никъде непрочетох) след кърмене стисни малко гърдата да излезе някоя капчица и обтрий хубаво зърното и го остави така да съхне. На мен ми излекува рагадите за няма и два дни 

Ох щях да забравя - Габи е прелестна малка мишка 

Maги, krisssy,Гери  благодаря ви много милички  
Гостенче, и аз съм ги чела тези неща ама на практика не ми се получава  
Дидка ама защо ми се извиняваш мила -леле как са те подвели   Сега започвай топлите компреси и дано се похвалиш с повече кърма мила  

Аз ще използвам намалението, че Габи спи, а Дими се прави на старши огняр на скарата за да се опитам да разкажа за преживяванята си покрай раждането  
Та всички знаете, че в сряда следобяд влязох в болницата. Отидох много спокойна (чак се учудих на себе си), с много положителна нагласа и дори нетърпение за срещата с малкото съкровище  . Настаних се пожелание в стая при една мама от отчетния в бг-мама, с която бяхме си писали смс-и и знаехме кой кога и къде ще е -тя също роди при моя лекар и вече гушкаше съкровището си -та нещата си бяха супер. Още не се бях съблякла и ме викнаха на лекция на представител на Нук - абе всички беше супер. След 2-3 часа, а може и повече от приемането ми док успя да ми обърне внимание -направихме запис и после ме викна на видеозон ама на някъв друг, не на редовния в кюретажната. Гледа ме той и мърмори че много ми били водите, а аз не реагриам защото то това го знам, обаче док изглежда видимо притеснен и изтърсва нещо от сорта - "Дано всичко с бебето да е наред". при което в мен се надигна тревога. Започна се един разговор, аз питам "ама какво има", той казва, че нищо не се вижда ама с тоз хидрамнион се притеснявал и разни в тоя тон неща -не помня всичко, но се почувсвах ужасно   едва тогава разбрах, че детето ми може да има проблем. Много се притесних, много, в тоя момент исках да си хвана багажа и да избягам -всичко се срина. След това ме прегледа за разкритие и то редовното 1.5 см, той каза че в четвъртък вечерта ще ми сложат хапче за предизвикване. Върнах се в стаята и споделих с мамата -седях като втрещена. После се обадих на Дими и го помолих да провери какво пише в нета, аз до сега не се притеснявах от подобно нещо че детето може да има проблем, а и док като я гледаше казваше, че е наред както и до последно де..но ...бях му много бясна и дори взех да губя вяра в него, след като в поселдния момент преди да родя показа, че нещата са сериозни. Не можах да спя вечерта, всички мои близки ми се заобаждаха да ме успокояват. Аз се страхувах от раждането не като раждане а от това, дали бебето ми ще е добре - това цяла бременност не съм го мислила толкова и как? след толкова прегледи. Преживах кошмарни часове. Дори сутринта на визитацията акушерките, които вече ме познаваха забелязаха че нещо не е  ред. Поговорух с едната, която винаги е с моя док в кабинета и тя ме успокои, че той не е сикал да ме стряска, а да ми покаже,ч е има вероятност макар и малка , каза ми че според нея всичко ще е наред. Това не ме успокои и може ли - едва ли не ще родя пък ще видим -е как се ражда така????? Дими дойде в четвъртък и прекрахме няколко часа навън в хубавото време , той ме успокои че според прочетеното дори и в най-лошия случай да има нещо било поправимо - как звучи само...зловещо   Но определно това, че бяхме заедно ме успокои. Върнах се в стаята и дори се смяхме с момичето. Стана тъмно , взехд а си мисля какво следва, какво ще стане сега -как ше протече всичко. Незнам откъде но отново бях заредена със същия позитивизъм, с който влязох и напълно игнорирах мислите, че моето дете ще има проблем - НЕ   нямаше начин, всичко беше наред с него и аз усещах това.
За мое съжаление от всички акушерки на смяна беше черната овца-единствената която не харесваше никой. Всичко други бяха супер -млади, мили и всичко най, най Тази беше най-възрастната и неискрена и със самочувствие. Дойде тя и ми каза - С мен ще раждаш да знаеш -леле стана ми криво ама  
Дойде в 22:15 и ми сложи прочутото хапче.
Съквартирантката ми беше родила преди 3 дни пак с хапче и каза, че няма да се случи нищо сообено до сутринта. Аз заспах.

следва продължение...

Герчо, балгодаря за съвета - няма да се отказвам 
Сега се цедих пак, ще я бъде работата.
Ставам, няма да мога да продължа сега 

Нищо Верка аз си чакам!Когато ти е  удобно и имаш време ще следа да дочета разказчето ви!Целувки на двете ви с Габи!

Вяра, мила, сигурна съм, че на практика е друго!!!! Но ти ще справиш, аз знам!!!!
Е успя да ме просълзиш с твоето разказче до тук, ще чакам останалата част, когато можеш 

за теб и малката Габи!!!!

И аз с нетърпение очаквам продължението на разказа