Ей сладурка честита темичка!Аз без малко да я изпусна Много се вълнувам за теб и с интерес изчетох всичко
Представям си какво й е на Поли и янма да ви е лесно като гледам моята колежка дето сина й викал за бебо, че бил "парче месо" Но тя постепенно му давла разни задачи свързани с бебето-да се чувства съпричастен и сега много го обича.И аз мисля,че грижата към бебето ще я привърже постепенно,тя сега янма как да си представи какво ще е...Абе не е лесно никак май.
Браво,че си напълно готова! Че после няма как човек да си напазарува каквото иска.
Целувки на хубавия корем!Много ми харесва!

Кали, много са ви хубави нещата за бебчо   Снимай и показвай всичко  
За каката, не се притеснявай. Аз бях на 10 когато се роди брат ми и аз като разбрах, че майка е бременна никак не ми стана хубаво. Винаги съм сикала братче, но тогава вече почти знаех как стават и ми стана кофти, все пак и бащата е друг при нас. После като се роди бях като орлица над него и постоянно се врях да помагам, да го разхождам и т.н. Мисля, че каката ще понесе всичко много добре и дори ще бъдеш приятно изненадана -нека се появи малкия сладур.
Нашата го понася добре  за сега, знамч е била щастлива че ще е момиче -ще видим. Аз съюо се притеснявам, но ри нас това е че, тя може да се почувства излишна, поради факта, че има сестричка от мен и баща и и т.н. Всичко зависи от нас.

честита темичка, Кали- много спокойни и изпълнени с радост последни дни ти желая до срещата с новия член на семейството! за каката не се притеснявай- като го види какво е мъничко и сладичко бебешочето- ще и мине!!!

Честита темичка! Леки и спокойни последни дни до срещата с мъничкото бебче!
Мисля, че когато се роди бебчето и каката започне да помага и да бъде съпричастна в отглеждането, ревността й постепенно ще отмине. 
Много хубави неща сте купили 

4естита те ми4ка и от мен
Леки финални метри.По4ивай максимално и се радвай на пупи докато можеш

Миличка, леки последни и от мен  Ама ти си знаеш, сигурно не е такова ошашкване като първия път  А за каката- тя поне е по-голяма, аз като малка съм понесла на ръце брат ми /била съм към 4-годишна/ да го разхождам 

Ох какво да ти кажа,много ме е страх от операцията въпреки че съм минала през това.Притеснявам се дали ще е здраво бебето,ебе май си е като за първи път,пък и доста години минаха от първия път.Добре че имам много работа в работата че да не мисля много.
Благодаря на всички за пожеланията.
Аз съм на жк чак на 12ти и до тогава едва ли ще имам много интересно при мен.
Имам си контракции-облезнени,но не редовни и слаби.Много ми се иска поне до края на януари до издържи вътре че да се роди около 3-3,5 кг-по по-голямо бебе по-лесно се гледа,ама не решавам аз.
Това е от мен за сега.

Момичета,днес купих пакет памперси -най-малките-ама много малки бе.

Честита темичка,не се притеснявай мила всичко ще е наред,пожелавам ти спокойствие до края,леко раждане и здраво бебе

Кали_гали ти си ми една от любимите мами, по много въпроси мненията ни съвпадат 

Пожелавам ти леко да минават последните дни и още по-леко секцио. Другия път и аз ще съм с операцийка, повече никакво естествено раждане, който е мазохист да ходи ...

За каката и аз като Тони съм чувала, че ако я ангарижаш да помага, а тя не е малка и ще може, бързо ще свикне, че бебе не е конкуренция, а и тя носи отговорност за него , нещо такова. Също, от време на време трябва да имате време само за вас двете. То на думи лесно ама като те подванат грижите около бебо ...

Тази вечер ти пожелавам да се наспиш 

Много ви благодаря за подкрепата относно каката-наистина се притеснявам за нея.Днес като ходихме да купуваме за бебето неща и купихме и за нея подрък за да види че като има за бебето и за нея ще има.И аз мисля да я анагажирам в отглеждането на бебчо,но пък не бива и да прекалявам защото ще почне да и тежи и ще стане по-зле.Абе докато не се роди бебето няма да знам как ще е,както и тя не знае и даже на нея и е по-страшно сигурно защото хич не може да си представи как ще се промени живота и и сигурно си мисли разни ужасни неща.Дано като вече се появи бебо да види,че тези неща които си ги е мислила не са така както си ги е предсавяла и да се успокои.Ако беше по-малка разликата и тя не разбираше толкова нямаше долкова да се притеснява,но пък тогава нещата биха били трудни в друга насока.Имам приятелка при която разликата е 3 години и направо е ужас,голямото е просто неузнаваемо-държи се ужасно и прави само на пук.Абе лесно няма,но трябва да се справиме.
По-добре да се поизмъчиме малко,но да са поне две-много ме беше страх да не остане едно дете.

kali_gali честита темичка!!! Пожелавам ти всичко да е наред и да мине както искаш!!! За операцията няма страшно - на мен на 3-тия ден ми дадоха детето - минава бързо и не е страшно!!!
за кураж!!!

Аха,аз знам какво е и за това ме е страх .Толкова исках да раждам нормално,от операцията ме е страх повече-първо упойката,после болката след това.Надявах се да ми разреши да раждам нормално с упойка и мъжа ми до мен,но уви.
maya_bunny  ,много смешно ми стана за мазохиста.То май дали операция или естествено все за мазохисти си е.Пробвала съм и двете-Поли я раждах нормално от 26 юни до 29ти юни,стигнах до 6см и накрая по спешност операция.аз предпочитам нормално защото може да се сложи упойка и след раждането ставаш и тръгваш,а след секциото мани,мани,три дни не си човек.
Да ви кажа,тайничко,ама много тайничко се надявам бебо да тръгне сам и като отида в болницата докторката да каже,че имам 6см и да ме остави за нормално,но това няма да стане предвид първото раждане-ще трябва три дни с болки в нас да и стоя за тези 6 см.

Честита темичка Кали, пожелавам ти безпроблемно раждане и едно красиво бебе на финала

честита темичка и аз се присъединявам към пожеланията на всички
а аз нещо  не съм разбрала или прочела,защо да не протече пък втория път по различен начин,имам впредвид че втория път може да е много лесно и да родиш нормално