Ами, Кали, минавай си на АМ и така, да е спокойна обстановката, егати, няма сега да се побърквате, я! 

За секциото- няма да пиша много, за да не се наспами темата ти по въпроса, но аз нямам чак такива ужасни спомени от него, само раздвижването- но то беше към 15 мин, докато направя тоалет и стигна от реанимацията до стаята ми, даже ми потекоха сълзи и се скарах с една гадна сестра  Да, естествено, след това при ставане беше кофти, ама и ти самата знаеш как детето дава сила.  Бебето не са ми го "давали"- само в реанимацията ми го караха 2-3 пъти, а на следващата сутрин при мен в стаята веднага и там си и остана,до мен, вземаха я само за тоалет Дари. Беше ми гадно само като се смея, даже се изкъпах, хехех  Няма място за сравнения  , от операция до операция, от организъм до организъм, от упойка до упойка и т.н. А и желанието ми да съм със секцио, а не вагинално...знам ли, всичко накупо допринесе на 5-тия ден след изписването да си чистя лека-полека из нас. А и моята операция по мнение на лекаря била доста лека- 1 на 1000 било така леко по негови думи, така че спирам по темата. Нямах желание да те засегна, подразня или каквото и да било 

Тъй че край, нали вече лека -полека влизат в релси нещата при вас, сега като се успокоиш, ехааа, още по-голямо щастие ще настане у вас! 

Цитат на: kali_gali в 17.02.2010 15:56

.На всеки рев го закачам за гърдите си,той заспива от изтощение,а като го махна започва с нови сили да врещи.Дори в момента врещи,а аз не знам какво да го правя.Това вече граничи със съдизъм,а аз не мисля че съм съдистка.

ох и аз бях така,направо ми се доплака като прочетох едно голямо гуш от мен
за секциото аз бях като Феникс,че май и в още по лека форма

Ооо Фениксче,в никакъв случай не си ме засегнала.Даже ми стана смешно като прочетох,че по-гаден разказ не си чела.Явно е до организъм.На мен това ми е второ секцио и да ти кажа спомена от първото ми е същия,но тогава не беше планово и не знаех какво е.Сега понеже знаех,не исках така,но доки не даде.Бух си настроена негативно откакто знам че ще е секцио.До последно се надявах ако тръгне нормално да си остане така,но докторката каза,ако тръгне спешно секцио.Абе мани.А за това дето казваш за силите дето дава детето-сега като бях в боницата нали писах,че съм си крала бебето.Взела съм го аз веднъж при мене.Нахранихме се,нагушкахме се и той заспа.Сложих го в леглото му,седнах на ръба на леглото и го гледам.Като повърна това бебе,само през ушите му не излизаше-казвам ти така скочих,забравих и болка и всичко.Така че наистина бебето дава сили.
Не знам защо така зле съм настроена към това секцио.Даже ако се замисля мога още гадни неща да разкажа .А иначе вече съм като нова,тичам,нищо не ме боли.Само пресния белег и не прибралият се корем напомнят за скорошното секцио.Всичко мина и заина и ми остана само прекрасния Тео.
Лошото е,че искам още едно дете а то пак ще е по този начин.Но нямам избор.

Кали, миличка, още вчера прочетох разказчето за раждането ти, но не ми остана ред да пиша...
Не съм вярвала, че толкова мога да се развълнувам от разказ за раждане с планово секцио, но факт - направо се разплаках и аз, докато четях. Толкова ме развълнува срещата ти с малкото човече, че просто напълно съпреживях емоциите си
Може да е гадно наистина, но и излизането от пълна упойка не е никак приятно  , пък и естественото раждане също - няма какво да се лъжем, много боли, ужасни са тези контракции, за мен тази болка няма аналог сред всички физически болки, които съм изпитвала, а те не са никак малко.
Така че според мен хич не е бил лош този вариант, защото така си избегнала риска да преживееш отново онзи шок със спешното секцио, пък и като не си била заспала, си имала възможност да станеш свидетел на първата глътка въздух на твоето дете - а няма по-прекрасно нещо от това, мен само заради това ме е яд, че го пропуснах този момент. 
Така че за следващото раждане погледни нещата от този ъгъл и се настрой по-положително. 

Иначе напълно те разбирам за следоперативния период и как нямаш сили да си вземеш бебето, ама като го видиш и някак ти идват. 
На мен ми го донесоха още на следващия ден следобяд, стиснах зъби, събрах сили и го взех на ръце, може би наистина колкото по-бързо ти го дадат, толкова по-бързо се възстановяваш, защото си по-мотивирана. Даже колкото и да ме болеше, исках да стои повече при мен, ама след 2 часа ми го взеха, за да ми преливат кръв.
Но и тази болка, колкото и да е ужасна, е "всяко чудо за три дни". В началото едва се влачех като дроб, а на изписването хоро можех да заиграя. 
Е, още понякога усещам дискомфорт в областта на разреза, но предполагам, че все някога ще мине.

За кърменето - съжалявам, че не се получиха нещата, но най-важното е да не се обвиняваш. Докато съпреживявах премеждията ти, се върнах няколко месеца назад и си спомних как и при мен беше по абсолютно същия начин, ревящо дете и майка - изтощена психически и физически до краен предел, не знам как съм устискала, цедях по съвсем малко и го давах с шише след кърмене, всяка капка кърма ми се струваше като извлечена с невероятни усилия, особено следобед и вечер. По цял ден почти детето висеше на гърдите ми и за капак постоянно ме владееше страха, че бебето е гладно. Във всеки случай си спомних как в пристъп на отчаяние една вечер поръчах да ми купят една кутия АМ, но как устисках да не дам, не знам просто.
Може и да съм държала гладно детето в началото /още повече че то в болницата 5 дни хапва АМ и си спеше щастливо и доволно от живота /, но сега не съжалявам, че съм постъпила така.
Но освен садист в този случай, трябва и да си мазохист, защото и на теб ти идва нанагорно. 
Трудният период при мен продължи месец-два, а това не е малко и не всеки би издържал, което е съвсем разбираемо.

Иначе вярно е, че в началото не знаеш, дали детето плаче от глад. Чак по-късно започваш да му разпознаваш признаците. Аз например постоянно мислех, че е от глад и когато педиатърката дойде вкъщи и прегледа Малена и каза, че коликите са започнали, разбрах, че за това реве, но същия ден беше висяла 5 часа почти без прекъсване на гърдите ми. Та то при кърменето не опира само до хранене, но и така се успокояват, когато им е дискомфортно.
Но не всеки може да издържи, нито да си позволи да отделя толкова време за кърмене, а ти трябва да се грижиш и за другото си съкровище, така че те разбирам напълно, мила, и аз минах по този път и всичко това ми е до болка познато.

Щом всичко това те изнервя, няма никакъв смисъл да мъчиш и теб и детето - то има нужда от спокойна майка.  Важното е, че опита, а още по-важното е, че все пак си кърмила няколко дни и то е поело най-ценното - коластрата, която предшества кърмата. А какво по-полезно и хубаво от това!  И това никак не е малко, така че трябва да се гордееш със себе си, че си осигурила на детето тази ценна храна - коластрата, защото има жени, които още веднага след раждането решават че няма да кърмят, а ти положи доста усилия, за което те поздравявам. 

А сега изцяло на АМ ли сте или просто го дохранваш?

И накрая, докато не съм забравила най-важното, че пак се отплеснах в писания  - Тео е едно невероятно сладко, нежно и невинно същество, всеки път се просълзявам като го видя, а снимките с каката страшно ме радват - толкова са ти хубави децата, а ти си страшно щастлив човек с такова голямо богатство като тях! 
Имаш ли време, задължително пускай снимки, просто не мога да му се нарадвам на твоя красавец, а и на Поли също - ще чакам още снимки как го гушка, че много са ми милички, душичките сладки. 

Цитат на: kali_gali в 17.02.2010 22:42

Лошото е,че искам още едно дете а то пак ще е по този начин.Но нямам избор.

Ехххххх, Кали пълниш ми душата с това си изказване така ти го пожелавам от сърце
П.с. И аз съм фенка на 3-те бройки, дано ги докараме до там...

Eйййй стигнах до компютъра най-сетне.Да се похваля че преди няколко дни на Тео му падна пъпчето.Къде ще го хвърляме не знам,за сега ще го пазиме докато решиме.И другото хубаво,че днес излизахме на вън.То това хубаво време може ли да се пропусне.Утре пак мисля да излизаме,дано не духа.Тео спа като къпан навън.
Ние си имаме колики,понякога доста силни.Инфакол не помага,сега взима биогая и едни хомеопатични и днес е ревал само сега вечерта,че предния ден рева целия ден.Добре,че поненощем спинка,та да можеме да поспиме и ние.Сутрин съм като убита,но като се поразмърдам и мобилизирам и през деня умора не усещам.
Храниме се смесено.Странното е,че с помпата изцеждам повече отколкото когато суче.Личната лекарка ни даде кантар и един цял ден наблюдавах колко изяжда от мен.Странно,защото суче добре,дърпа,не пуска и после за 40 минути изял 10-20мл,а аз като цедя изкарвам по 40мл.Сега се цедя и на две хранения третото е кърма.Така ще караме,ако се увеличи кърмата пак ще пробвам да го слагам на мене да суче.Но сега поне съм по-спокойна,а и той.

Ееех, най-накрая се появихте, затъжих се за вас!
Честита ви първа разходка!

Кали, аз съм малко предубедена към това мерене и следене колко изяжда, защото при всяко сукане бебчето изяжда различно количесто, а и това постоянно мерене само докарва допълнителен стрес, но това си е мое мнение. 
Инфаколът действа с натрупване, така че трябва да го даваш преди всяко хранене и всеки ден. И скоро ще видиш ефект То няма как от раз да стане.
Е, пак може да реве, но едно е да реве час-два, друго цял-ден.

Ако правилно съм разбрала, две хранения са на АМ, а третото на кърма, така ли?
Но мила, ако наистина искаш да направиш опит за въозбновяване на кърменето, моят съвет е да не му даваш изцедена кърма от шише, а направо да го слагаш да суче, защото има вероятност да се отбие, защото от биберон е по-лесно.  Макар че аз не вярвам да ти се увеличи кърмата, по-скоро ще намалява постепенно с това смесено хранене.
Но важното е, че сте по-спокойни и ти, и той, пък каквото такова. 

Казваш, че спи нощем, а не се ли буди за ядене? 

Много целувки и на двамата ти сладурковци и когато имаш възможност пусни още някоя снимчица на Тео, че не мога да му се нарадвам! 

Криси,Тео не се буди нощем за хранене.Спинка си по цяла нощ.А за отбиването-ми да се отбие.Сега сме спокойни и двамата,все пак получава някаква кърма,дори и да е само две хранения.Не мога повече да го мъча.Два дни го храних само с кърмене и той рева двата дни от 9 до 2 през ноща.При меренето се оказа,че изяжда 10-20 мл.Ако два дни е карал на тези грамове,то той е умрял от глад.Не мисля,че сизаслужава да го мъча само и само да се увеличи кърмата.Сега откакто сме на смесено,детето е спокойно,аз също.Нахранене е и все пак получава и кърма.Пък ако ще спира кърмата,да спира.Преодолях го и толкова.Направих всичко по силите ми,ако ще да има.По-важно ми е да е нахранене и спокоен отколкото гладен и нещастен само и само да е на кърма.

Е, добре де, как е възможно ...токлова бебета пропускам...последно съм изтървала тези прекрасни новини около теб и Пламъчето ...няма такава шматка като мене...една голяма бяла птица...

Кали-Гали, честита ти втора рожба!!!  Тео да ви е жив и здрав, много щастлив и усмихнат, да нямете колики и да чувате само детски смях в пълната ви вече къща!!!

П.П. сега ще се върна назад да чета кога е дошла новината, как си разказала за преживяното и кой какво те е посъветвал

А снимки от тази прословутата разходка, няма ли да ни пуснеш бе мамчееееееееееееее
Хайде дано случим на време, да го донесеш Тео да му се порадваме там на консултацията всичките женоря

Зойка,ти във вторник ли беше на консултация или на 24-ти?
А снимки няма,специално взех фотоапарата и дойде една приятелка и от приказки забравих да снимам.Още съм с бременлински акъл.

Цитат на: kali_gali в 21.02.2010 21:43

Зойка,ти във вторник ли беше на консултация или на 24-ти?

На 24 (сряда)в 11.00ч.
Ще се радвам да ме посетите

Кали извини ме, че чак сега виждам прекрасната новина, но покрай гледането на малкия зарязох форума 
ЧЕСТИТ ПРЕКРАСЕН МАЛЪК ПРИНЦ, ДА ВИ Е ЖИВ И ЗДРАВ, ДА РАСТЕ УМНО, ЩАСТЛИВО И МНОГО ЖИЗНЕРАДОСТНО ДЕТЕ
Абсолютно те подкрепям, че е  по- важно детето да е нахранено и спокойно, отколкото с какво е нахренено    Така има едно спокойно бебе и една спокойна майка  Пожелавам ти малкия да е много послушен и да няма колики 

Ох незнам колики ли са или какво,ама всеки следобяд заспива с рев.Той папка и спинка,но поливаната от заспиванията му са със страшен рев.И нищо не може да го успокои,ни гушкане,ни люляне.Трябва просто да си поплаче и после изведнъж сам си спира и заспива.Ама ми е мъка да го гледам.Днес не излизахме защото страшно духаше,но иначе онзиден като бяхме навън спа като къпан.

Кали и аз така понякога плача с Анди- толкова ми е мъчно като го боли миличкия  И той понякога както спи и надава писък и започва да реве и след това му минава- какво е и аз незнам  Бебешка работа- като не могат да си кажат  Анди като има колики и така плаче милия плаче и после изведнъж се успокоява- ама и при него нищо не помага по време на плача, просто трябва да му мине  Вчера и ние бяхме на разходка и спа 4 ч., не е като да сме си вкъщи, но днес имаше силен вятър и тук. Дано другата седмица да е  по- хубаво времето, за да излизате по- честичко и вие на разходка