kali, казаха ми, че кърмата се увеличавала, ако на ден хапваш една глава кромид лук. Не съм го тествала още, но опитай към салатка да го добавяш. Пък и да не стане, здраве да е. Пак ще порасне красив и голям мъж Тео. А на снимката с каката направо ми разтапят сърцето!
kali, моля те, ако имаш време, разкажи ни за раждането, че и аз се следя при твоята лекарка.
Да,лука предизвиква кърма,но и страхотни колики.
Днес съм на доктор за конците.След обяд като се върна и заспи Тео обещавам вече да напиша.А ти при нея ли ще раждаш или само за консултаци?
Кали, аз малко отзад напред, вече ти писах ЛС, преди да прочета това, което съм изтървала в темичката ти, но сега ще допълвам.
Първо искам пак да ти кажа, че Тео е прекрасен - толкова малък и нежен, съвършен е просто, разплаках се от вълнение като видях първите снимки, а и снимките с Поли ме умилиха страшно много - имаш прекрасни деца, да са ти живи и здрави и много радости и усмивки да ти носят.
За щъркелуването - за мен беше огромна радост да съм ти шъркелче (жалко само, че по такъв повод трябваше да заместя Вероника
). И знаеш ли какво стана - задрямала съм аз с Маленката за половин час следобяда и по едно време се стряскам и си викам: "Въй, ами ако Кали е родила, а пък аз съм заспала". Почнах да си търся телефона и гледам - той блокирал, мъча го аз да го включа (ама го бях изтървала преди това и сигурно това беше причината
), ядосвах се, ама си викам, тя Плежър ще съобщи, ако аз не успея, ама най-накрая го включих и естествено, ще кажеш, че предчувствие съм имала - в момента, в който го включих - гледам смс от теб, изпратен 20 минути по-рано.
Веднага се изстрелях към компютъра и съобщих новината.
Специални целувки и на двете ти прекрасни деца, надявам се че се чувстваш по-добре вече, а за разказчето за раждането не се притеснявай - когато можеш, то и аз моето го написах три месеца след раждането...
Кали, мила, отделно искам да ти напиша за кърменето.
Ти сама казваш, че с Поли като си почнала дохранването с АМ и малкото кърма, която си имала е изчезнала. За съжаление така се получава, защото организмът ти получава сигнал, че няма нужда да произвежда кърма и просто спира да го прави. Нещата в кърменето са на принципа "търсене-предлагане".
Моите гърди също не са били пълни, само сутрин и то ако не съм кърмила през нощта, но това не означава непременно, че нямаш кърма. Повечето жени ще "гръмнат" от кърма още в самото начало, но има такива като мен и теб, които не преливат от кърма. Но това не означава, че нямаш кърма.
Номерът е да даваш на бебчо да суче, колкото му се суче.
Та затова моите уважения към Тонита и Аничка, но това "би трябвало поне в началото гърдите ти да са напрегнати" въобще не е вярно и аз съм живия пример за това. Заради това заблуждение много жени не са успели да кърмят.
Постепенно ще се напаснете, както ти е казала Ина, тялото ти ще произвежда толкова кърма, колкото е нужна на бебчо.
Лошото е, че в началото може да се наложи по цял ден да кърмиш.
Сега си погледнах тетрадката, където съм си записвала как е било при нас в началото и гледам, че храненията ни са били с продължителност от час - час и трийсет минути, на интервали от час и половина-два. Ужас направо, ама е период, който минава, номерът е да устискаш.
Но единствено това често и дълго сукане успя да ми увеличи кърмата и вече нещата са ок и кърменето ми е супер приятно - като почивка.
Никакви режими в началото, никакво кърмене под часовник - това е разковничето, никакво ненужно пълнене на стомахчето с вода или чай (поне в началото, докато се урегулира кърмата)
Моите съвети, които в никакъв случай не искам да натрапвам, са тези.
Ако искаш наистина да опиташ всичко, за да успееш - кърми на поискване, детето само ще си изгради режима, като се напаснете и като само си увеличи кърмата чрез често сукане.
Но ако това те изнервя прекалено много или не ти остава време за нищо друго (все пак имаш и друго дете, за което да се грижиш), не се мъчи излишно - децата отгледани с АМ порасват здрави и щастливи. Но ако си инат като мен и искаш на всяка цена да успееш с кърменето - това е начинът.
А за това, че спи след АМ - ами нормално е, ако не се наяжда с кърмата, понеже му е необходимо повече време, за да се наяде, а ти го прекъсваш на еди коя си минута, как да спи, като е останал гладен след кърменето.
Пък и ти да се наядеш с тежка храна каквато в случая е АМ за стомаха на бебенцето и на теб ще ти се доспи.
Малък е, още няма силички да суче ефективно, иска и да поспива докато суче, така се успокоява, затова отнема толкова време в началото всяко кърмене.
По-нататък като добие силички, ще видиш как за 10 мин. ще е готов.
В темата за кърменето пуснах една статия, която на мен ми беше много полезна.
За разраняването - вече са те посъветвали. Много е важно правилното поставяне на бебето на гърдата - да не върти главата, ухото, рамото и крачето да са на една линия, да приближаваш бебето към гърдата, а не обратното, да захапва не самото зърно, а възможно по-голяма част от ареолата.
И задължително пробвай това с нишестето на Феникс.
Ако пищи и се дърпа, вдигни го, пробвай го да го оригнеш и успокоиш и пак му дай да суче.
И не мисли непременно, че реве само от глад - може да му се спи, да е изнервен, да има колики и т.н.
А защо вместо АМ не му даваш изцедената кърма с шише? Аз така правех, когато ме връхлиташе страхът, че е гладна в началото.
Дано успееш, мила, но каквото и да решиш - знай, че си най-добрата майка за твоето бебче.
А аз съм насреща със съвети. После ще потърся разни полезни информации, които съм си вадила за кърменето.
Цитат на: kali_gali в 16.02.2010 12:23
Да,лука предизвиква кърма,но и страхотни колики.
Днес съм на доктор за конците.След обяд като се върна и заспи Тео обещавам вече да напиша.А ти при нея ли ще раждаш или само за консултаци?
При нея мисля да раждам. Сорри за офф-топика.
Кали, искрено ти съчувствам за препядствията с кърменето. Каквото й да стане, не се обвинявай. Кърменето е уникално изживяване, но все пак има АМ, създаден тоно като алтернатива. Сигурна съм, че скоро нещата ще влязат в релси. Знам, че първите дни (а дори и месец) живота се върти само около храненето на бебето, но разкажи малко почече за навиците на малкото човече, как се справя Поли с бебо...
Снимките, които си пуснала са толкова умилителни. Имаш две прекрасни деца
Тео е приказно сладко бебе...
Ох момичета,то голяма драма стана това мое кърмене.Целия форум с това ангажирах,за което моля приемете моето извинение.
Въпреки,че аз съм привърженик на гледане по режим,бях склонна да направя компромис само и само да ми дойде кърма.Да,но то бебето или трябва да ми виси по гърдите по цял ден или да реве.Не мога да го гледам да се дере и да страда.Някак се чуда оправдано ли е да го мъча така.Освен това както казвате бебетата не реват само от глад,а аз всеки пък като ревне да му давам цица-яде му се сере му се,аз цица.Странна ми е тая работа,въпреки че би трябвало да има локика принципа на търсене и предлагане.Ще видя какво ще реша от утре.Днес бяхме на ам и детето си е спокойно и щастливо/и аз/,а от утре ще видя какво ще правя.Ако не стане с кърменето ще стане с ам.Каката е отгледана с адаптирано,пък да ми е жива и здрава е боледувала за 8 години 8 пъти и е пила антибиотик веднъж.Каквото такова.За мен май е по-важно детето ми да е доволно отколкото да яде кърма,защото ако цената на кърмата е изтормозено за определен период дете,то няма да я плащам.Утре вероятно ще направя още един последен опит и ако не стане здраве да има.
Сега ще се опитам да ви разкажа как мина раждането докато чакам Тео да се събиуди.
Значи датата 08.02 беше предварително определена,но аз от суеверие не я казах на никой.Както знаете имахме проблем с избирането на име.Така и не можахме да изберем от трите имена м/у които се лутахме-Велин,Боян и Филип,и нито едно не пасна и на двама/трима/ни.Тогава дойде това име Теодор,което харесахме и двамата,но както знаете февруари особено началото има доста кофти имена като празници.Благодарение на плежър разбраха случайно,че на 08.02 е Теодор Стратилат и това всичко се реши.Докторката каза,че няма да идържа до 8ми,но ето че издържах.
Та да се върна на раждането.Вечерта 7ми срещу 8ми си легнах без капка притеснение и си спах като пън безпаметно.Нямах усещането че на следващия ден ще ходя да раждам и ще си видя бебето.На сутринта станах изкъпах се.Мъжа ми заведе Поли на училище/тя също не знаеше/,отидохме на църкав и от там през преспите във Вита.Аз все още не чувствах нищо друго освен страх.Страх от това дали всичко ще е наре,дали бебето ще е здраво,от много игли кито ме чака/бях преброила точно колко пъти ще ме бодат,въпреки че имше извънредни
/.Явно това е плановото секцио,не можеш да усетиш какво става.В болницата нещата се случваха сравнително бързо.Мъжа ми го пратих в къщи защото аз трябваше да обикалям по каблинетите.Взеха ми кръв,след това "любимата" ми клизма,абукат и системи,катетар и хайде на операционната.Там ми предстоеше най-гадното бодене-упойката.Сложиха ми я,легнах и операцията започна.Усещането е отвратително,не си усещаш краката което само по себеб си е ужасно.Ту ти става много топло,ту ти става студено,замайва ти се главата,получаваш силно сърцебиене.Всичко това те води до безумно безпокойство.Добре че над главата ми стоеше една много готина акушерка,тази която ме прие и ми направи всичките манипулации изключително внимателно,та тя ми обясняваше че това или онова е нормално.В един момента тя ми каза "сега ще почувстваш силен натиск в ребрата и вадят бебето".Е това вече промени нещата.Чаках вече този натиск с голямо нетърпение.Така и стана,натиснаха ме все едно стадо слонове ми седнаха на гърдите и веднага след това чух как Тео изплака.В този момент най-на края разбрах защо съм там-разплаках се...
...След трудното ми забременяване,през тези 9 месеца не можех да повярвам,че това ми се случва.Все ми минаваха през главата разни мрачни мисли,че нещо няма да е наред,че нещо ще се случи.Чак в този момент повярвах,че ова ми се случва.Въпреки,че съм изпитвала това вече,пак ми беше като за първи път.Само чаках да видя бебето си,оглеждах се от къде ще се появи.Докторките и акушерките коментираха колко бил сладичък и оформен и колко бил изчистен.А аз не мога да го видя.Стори ми се,че времето спря.На края ми го подадоха да си го целуна.Стори ми се мълък и това ме притесни.Въпреки че ми казаха че е 3300,той ми изглеждаше малък/каката се роди 3250,но по-късичко и беше дебеланка/.Попитах дали не е твърде малък,а докторките казаха че си бил чуден даже.След това се почна още по-гадната част от операцията.Наместването на чарковете / органите/по местата им.Няма такава гадост,то ти се гади,усещаш как нещо ти дърпат и бутат,после пак ти се повръща,но няма какво.Докторката казва дишай,не трябва да се напъвашама то не ме пита.Абе отврат.Приключиха и ме свалиха в стаята ми.Аз се обадих на мъжа ми и така се разревах,че не можех да му кажа дори че съм родила.Той ме питаше а аз ревейки му отговарях-роди ли-Да,момче ли е -Да-абе романтика.
Пратих съобщения на всички.Бях толкова щастлива,че исках целия свят да разбере.Имах си вече две дечица...
...И от тук почва по-гадната част.Първо не си усещаш краката и то ва много те притеснява.Не можеш да станеш.След като те отпусне упойката болката е ужасна.И ако при нормалното раждане мисълта че след като родиш болката ще спре и ще си гушкаш бебето,то тук мисълта,че си родила и неможеш да си видиш бебето е ужасна.Боли много,чуваш бебетата как реват и непрекъснато си мислиш че твоето реве, а ти не можеш да го видиш.Три дни едва се мърдах и все си представях как на другите бебетата им ги носят,а моето седи само в детската стая и плаче.Добре че беше докторката,която идваше да ме вижда как се възстановявам и ми носеше бебето да ми го покаже и онази готината акушерка също ми го носеше да го виджам.Но не може да ти го оставят защото си абсолютно неспособна да се погрижиш за него.Абе в тези дни се чудех на тези които искат да раждат секцио по желание.На мен този вариант ми се струва много по-гаден и болезнен.
Еми така мина всичко.След като се пораздвижих от операцията само ходех да си го крада от детската стая.Те ми го носеха,после си го взимаха,но аз след половин час отивам и си го "открадвам".Само минаваха да си го прибират за разни процедури,ама аз пак си го открадвам и така.
Ох, Кали, ревнах и аз като каза, че си ревнала.
Малкият Тео е много красиво бебе, пак да ти кажа. Дано си възстановите режима нормално. Стискам палци с опитите за кърмене. Много прегръдки от мен!
Искам само да кажа, че вчера супер спонтанно и никак организирано се видяхме (даже се и разпознахме) с мама
kali_gali при нашата обща акушер-гинеколожа
Въпреки цялото преживяване около ражданет и и цялата изпитана болка от секцио, раздвижване и т.н. Калина изглеждаше повече от прекрасно
беше толкова свежа, спокойна, бодра и одухотворена, ако не знаех, никога не бих казала, че е родила и то по оперативен начин красавеца Тео
Говореше с такава любов и за Тео и за Поли, че направооооооооооооо
Кали, за кърмата...какво да ти кажа...каквото-такова, важното е да сте спокойни и двамата пък аконе бива не е болка за умиране
Кали, много ме разчувства твоя разказ! Благодаря ти!
Да са ти живи и здравички и двете дечица, големи са красавци - и каката, и малкия Тео!
Ех миличката ми!Много добре си го описала!
Като те четях и направо се радвах,че мен ме приспаха и че ми дадоха бебето веднага,макар тогава да ми беше наистина трудно да се грижа за него пълноценно,но може би пък ми е помогнало да се възстановя бързо...Важнто е,че сега си добре и че всичко е минало както трябва!Аз също се чудех тогава как е възможно жените да искат да раждат така,но пък някои го описват като нещо много лесно и леко....
А малкият е наистина много добре оформен!
Целувам ви!!!
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
(но когато те чувах по телефона, беше като пребита) но това което видях седмица след него...е достойно за похвала, така че....нищо пресилено или преувеличено... 
