Мен пък се опитва да ме хване някакво депресивно настроение, чак сама се уплаших

вчера нещо незнам какво ме беше прихванало

(ама то вчерашния ден включваше и обяснения в прокуратура по повод на работа

) ама се чувствах огромна (то не че това не е така де), всичко ме болеше, чаках 100 часа на студа градски транспорт, абе знам ли явно не ми е било ден и като се прибрах ама такъв рев

му ударих....не си спомням скоро да бях ревала така...в смисъл качествено със сълзи и сополи, както си му е реда

Аз имам подозрения, че това идва и от това, че има-няма май имам да ходя още 1 седмица на работа и после трябва да изляза в заслужена почивка, ама това повече ме плаши отколкото ме радва. Някак си не ми се остава сама в къщи

иииииииии незнам де...ще я мъдрим тази работа

Иначе в неделя, много интересно аз просто видях как ми порастна корема, ей така от нищото

някак си ми се повдигна и щръкна високо горе

та дано е натдала девойката , нали затова ни е борбата сега. Последно беше 1500гр.сега трябва да е пораснала малко, че лошо...ще ни се карат на преглед после

Татито ни се завърна след командировка и констатира уголемените ни размери, защото трудно можа да ни обхване де

и имаше подаръци едно друго...та успяхме да се поразведрим.
Девойчето шпреди малко се вълнуваше здраво и се заклевам, ама от лявата страна където ме биеше, направо един крак виждах

От 1-2 дена ударите и вече не са ритничета, а като сръгвания и аз направо подскачам цялата

...днес така в работата ме изненада, че чак от стола подскочих и клегата в стаята той, един такъв миличък и притеснителен и като се шашна, накрая се чудех него ли да успокоявам, че всичко е наред или щерката да поглая, за да миряса малко, щото то си боли беееееееееееее

Та такива ми ти работи, скоро пак....
