20.12.2009 10:28
Цитат на: darling в 20.12.2009 09:47
Ина, обаче аз все още изпадам в някакъв параноичен страх че нещо може да се случи и да загубя малкото си ангелче. Всяка вечер благодаря на Бог че го имам и го моля да не изпитва майчиното ми сърце. Разбира се няма никаква причина за това, но и преди със Жорко преживявах същите чувства, а сега са умножени по две. Разсъждавайки за това защо трябва да ми минават такива мисли през главата и дали не съм луда, стигнах до извода че това е "непосилно" щастие за нашите сърца и че дори и за миг не мога да си представя живота без тези момченца - някаква силна зависимост от това щастие смесена със страх дали ще бъда достатъчно добра да ги опазя
Е, ако досега не сте, след този пост вече окончателно ме взехте за луда
Ееееее Вержи, защо пък луда
Ти просто си майка...при това съвестна майка...
Някак си не си представям да не се притесняваш за децата си. Хмммм...незнам майките май така са устроени... 
Лично за себе си..бих могла да кажа, че за първи път ме обзе буквално ужас...за все още нероденото ми дете....никога не съм се чувствала толкова безсилна. Напълно нормано е да се притесняваш и да искаш най-хубавото за децата си...това предполагам вече е майчиния инстинкт :girlhide
Прост пример...преди седмица се връщаме от Боровец, беше паднал първият по сериозен сняг. Пътя преди да влезем в града беше мокър и хлъзгав. Така се въртяхме с колата насред пътя, че направихме пълен оборот, като колата в един момент тръгна неконтрулируемо назад към дерето. ЕДинственото нещо, което ни спаси е, че по това време нямаше насрещно движение, иначеееее щяхме да станем на пихтия. Както и да успяхме да спрем, двамата ми спътници излязоха, като призраци от колата, бели, разтреперани, притеснени. Аз си свалих спокойно колана, излязох от колата, погалих тумбачето, за да видя дали моята девойка е добре...и им предложих да продължим
Вярвате ли ми, че ми се наложи аз да ги успокоявам 
За мен това беше първият по ярък пример за това, колко силен може да да бъде майчинския инстинкт. Въобще не се бях притеснила, въобще и не помислих за себе си дори....просто исках да усетя, че беборанка е добре и нищо друго сякаш нямаше значение.
Тааааааа така, Вержи ако ти си луда....значи всички сме ЛУДИ...

Калииии ама голям хубавец този малки, какви устенца има само.....
мамин златен ще е той.. 
Исках само да кажа, че във вторник при замерването малката беше 840 гр, в петък когато пак я мериха беше 914 гр. така че засега няма проблем с изхранването...
дано и занапред да е така... 
Покрай всичкото това, много странно..тя е толкова активна, постоянно подскача, превърта се и всякакви там упражнения си прави, а от няколко дена покрай всичката тази неизвестност която преживях, тя сякаш и тя се стресна и една такава притихнала, въобще не я усещах, както преди. Дадох си сметка, че със страховете си съм успяла да стресирам и детето си, и от вчера се опитвам да се абстрахирам или поне да се се съсредоточавам върху проблема. Иииии това дете пак си стана толкова "бясно" колкото беше преди
, което засега може само да ме радва 
Иииииии да взема да поспра вече, че още малко ще си изкажа и майчиното мляко

Благодаря Ви за вниманието на ВСИЧКИ!!!

А на мен хем ми е едно гъделичкащо, хем чак болезнено, защото просто не мога да ви опиша колко голяма "бучка" изпъкваше
Та милото вика че с глава бута, а пък взех да се чудя дали не е решило все пак да си се намести седалищно в последните седмици 





...в един момент аз се сещам, че не съм разтворила парченцето и на наша мома. Отварям го....и там в средата си стоеше паричката....
, а за косопада
аз си го имам дори и преди да забременея, е сега е малко повечко но мойта фризьорка каза, че било нормално и да не се притеснявам после щели сме да слагаме някакви ампули но какви и аз незнам.