20.07.2010 14:33
Навсякъде закриват и реорганизират
На работещите в театрите и на музикантите от много, много години вече им се налага да са всичко друго, но не и хора на изкуството. Да не ви казвам какво обикаляне се прави, за да се събират средства за представление или концерт. Доколкото имам контакти с хора от тези среди, за самоиздръжка е трудно да се говори. Не и когато цената на билета е около 10 левчета... Не се наемам да определя много или малко е това, но е повече от ясно, че не стига. И докато в големите градове някак се закрепва положението, в малките е критично. Там доста хора могат да си позволят да отделят подобна сума най-много един път месечно.
Така ми е мъчно като знам колко много, ама много таланти ще се откажат от професията си, за да почнат работа в някой МакДоналдс в неизвестен американски щат. Или кой знае къде другаде, ако не по някакво чудо не останат в държавата си. Мъчно ми е, защото за тях това е начин на живот. Много повече отколкото в останалите професии.
Мъчно ми е и за хората, които изпитват вътрешна нужда да се обогатят, да изпитат красиви емоции, да излязат от блатото на затъпяването, в което ги бута българската действителност.
Ненатоварване на бюджета? Глупости. Просто за пореден път някой се чуди от къде да измъкне пари.
Асето е права. Опитайте да направите подписка и дано поне тези места бъдат спасени.
На работещите в театрите и на музикантите от много, много години вече им се налага да са всичко друго, но не и хора на изкуството. Да не ви казвам какво обикаляне се прави, за да се събират средства за представление или концерт. Доколкото имам контакти с хора от тези среди, за самоиздръжка е трудно да се говори. Не и когато цената на билета е около 10 левчета... Не се наемам да определя много или малко е това, но е повече от ясно, че не стига. И докато в големите градове някак се закрепва положението, в малките е критично. Там доста хора могат да си позволят да отделят подобна сума най-много един път месечно. Така ми е мъчно като знам колко много, ама много таланти ще се откажат от професията си, за да почнат работа в някой МакДоналдс в неизвестен американски щат. Или кой знае къде другаде, ако не по някакво чудо не останат в държавата си. Мъчно ми е, защото за тях това е начин на живот. Много повече отколкото в останалите професии.
Мъчно ми е и за хората, които изпитват вътрешна нужда да се обогатят, да изпитат красиви емоции, да излязат от блатото на затъпяването, в което ги бута българската действителност.
Ненатоварване на бюджета? Глупости. Просто за пореден път някой се чуди от къде да измъкне пари.
Асето е права. Опитайте да направите подписка и дано поне тези места бъдат спасени.
"![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
да се смеем ли, да плачим ли за смях сме станали отдавна 

Влизали ли сте скоро в българско училище? Аз не мога да позная децата там на колко са години, но със сигурност не приличат на тинейджъри, а на някакви трийсетгодишни лелки с определена професия. И аз не съм толкова стара, че да ме обвините в старомодност, на 25 съм, но не мога да повярвам на очите си понякога. И си мисля, аз ли съм остаряла и мисленето ми се е променило откакто аз съм била на тяхно място или наистина става нещо ужасно в нашата държава? Културното възпитание е направило място на възпитанието наречено: оцеляване. Когато дневният ти хляб е под въпрос и не знаеш какво може да се случи на детето ти днес - я някой да го сгази с бясна скорост на пешеходна пътека, я някой да му купи нещо бяло и на прах - единственото, което ти остава е да му осигуриш покрив над главата и да се молиш, много силно да се молиш, че няма да запълниш черните хроники или недай си боже да имаш нужда от лекар, защото ако стигнеш до болница в България не е сигурно дали ще излезеш. Съжалявам, че съм толкова крайна, но точно това мисля... 