Така отново сме на стартова позиция и пуснахме тази тема  - дано не създаваме проблем във форума 
За съжаление не започвам темата с добра вест от деня а това :
Ромео и Жулиета скочиха под влака прегърнати  
Тъжна история 
Честно казано според мен постъпката им е малко глупава, но впредвид годините им 
Какво мислите вие?
Аз все още чета по темата 

Верче и за мен постъпката им е глупава, ама нали се сещаш в тази възраст как черното е много черно и бялото е много бяло, а търпението много малко. Просто се чудя какво ги е подтикнало да направят това. И ми е жал за родителите - сега сигурно биха предпочели да имат зет циганин и жива дъщеря, ама .....

Мърче съгласна съм с теб  -от цялата работа са искали да накажат родителите си ми се струва , а губещите са те  , не че родителите им сега не страдат.
Пък и какво значи зет циганин. Скоро с Дими со говорихме точно това, ако утре Йоанна му докара някой ром, и кво ще го изхвърлим от вратата заради това ли -нека пъров го видим като човек къв е и тогава да се съди -  абе сложна ситуация 

Аз не знам дали това са същите деца Наде и аз за тях се сетих.

Аз може би мога да покажа малко по-различен начин на мислене.Както повече от вас знат моя съпруг е български турчин т.е. роден и живял в България, но с турско потегло.Та да родителите са проблем и на 16 са много голям проблем.То зависи и какъв пубертет караш.На тази възраст човек има нужда от подкрепа от разбиране.На нашата връзка също и е било трудно много трудно ако трябва да сме честни.Аз разбиране от родителите си не съм виждала докато не се омъжих.Знаете ли колко е трудно цял живот да вървиш срещу тях, да правиш неща с ясната мисъл, че те няма да са съгласни, че ще се карате.Много е трудно и за двете страни.На мен също са ми минавали такива мисли из главата когато бях тиинейджър, но не стигнах до там само защото реших, че искам да докажа, че ние ще успеем заедно.Е дали сме успели и дали детските ми мечти са се сбъднали все още не мога сама да кажа.Ако питате майка ми това е най-голямата грешка в живота ми, ако ме питате мен аз съм щастлива.И Искам да ви кажа още нещо.Когато си в такава ситуация да си с човек от друга националност всички се обръщат срещу теб и близките ти хора изчезват много бързо.Чувала съм какви ли не обиди и подмятания.Всички те гледат пренебрежително и все едно си втора ръка човек.И това е вече до самосъзнание и манталитет, а ние българите сме расисти и много лесно делим хората.Единственото място където са ни приемали такива каквито сме е било докато живеехме в София.Но в малкия град, тук си белязан, всеки те знае и всеки казва "Абе остави я тя е омъжена за турчин, много е зле".Та въпроса е не само до родителите, а до всички нас.Защото точно ние можем да променим нещата и децата да не правят такива глупости.

Не знам, ама родителите на мочето не ми се сториха много разтроени, днеска в сутрешния блок, първо на репорткерката били казали, че родителите на момичето са ги заплашвали, после пред камерите казаха,че не са. Общо взето не ми стана много ясно каква е истината. Доколкото разбрах момчето е със счупени крака и ръце и травма на главата. Родителите на момичето не са се поинтересували за състоянието на момчето. Абе странна работа,ето до какво водят забраните и насилието. Ром или българин, иранец, няма значение нациолността. Ао е стойностен човек,най- важното е детето ти да е щастливо!
miss™ не са същите. Онези момичето беше пълнолетно и живееше в Швейцария или Австрия, не помня, а момчето мисля на 15 беше
Маги, ужасно е това, за всеки родителската подкрепа е най-важна. Но те имат прекалено високи стандарти за подходящ човек за детето си, дали ще е беден, дали няма да е вишист, дали е от друга националност, някой критерий ако е непокрит, все ще са недовлни. Важното е ние да си вземем бележка и да не повтаряме грешките им с нашите деца. Дали ще е отличник, вишист или ще се омъжи за човек от друга раса или религия няма никакво значение. Ако ще двойка да ми доносе,или да има гадже ром, няма да викам! Здравето и щастието и психическия комфорт на детето в дома му са най-важни.

Не ме мислете за лош човек, но не съм сигурна, дали момчето трябва да се оправи. Представете си с каква травма ще е за цял живот. Как родителите на момичето ще го преследват и ще го обвиняват за смъртта й.......как хората ще се нахвърлят срещу него заради постъпката им...

За мен не само родителите, а и цялото общество са виновни за тази и подобни случки. Ние сме тези, които позволяваме децата ни да гледат анимации с убйства и насилие. Ние сме тези, които никога нямаме време да котролираме и да говорим с децата си. Ние сме тези, които не дърпаме ухото  на неправилно пресичащото съседско дете на улицата. Ние сме тези, които псуват полицаите и циганите....

Децата са реагирали напълно норамално предвид възрастта си. Заобикалящите ги не са реагирали правилно на ситуацията. Пиша от погледа на едно пораснало дете, което трябваше да е възрастен, когато другите скачаха на ластик; което не можеше да споделя с връстниците си, защото не го разбираха, а от възрасните малкото, което получаваше са викове и постоянни критики, че не работи примерно толкова колкото тях.......Но аз имах много по-голяма братовчедка, с която можех да споделя. Това ме спаси да не стана озлобен срещу света човек, да не търся любов в мъжките легла, да не нагълтам приготвенета шепа лекарства на 13 години и кой знае от какво още. Да си в пубертета означва да си възрастен, но без никакви права.

За мен роднините и приятелите им са виновни. Просто не е имало кой да им покаже трета алтернатива.

Аз не съм гледала за жалост шоуто на Слави и не съм добре запозната с тези деца, но от това което прочетох разбрах две неща - и тяхната не е лесна, но и от друга страна не това е решението. Както казва магито много трудно е да нямаш подкрепа от родителите си и да вървиш срещу тях и тяхното разбиране за живота. Но от друга страна, хич не е това решението на проблема. Напротив, това ужасно много утежнява ситуацията. Сега ако момчето оживее ще му е ужасно трудно да приеме всичко ставащо около него. И как ще живее пълноценно. Това се чудя. Аз не бих могла да го приема, каквото и да става. Да, те са избрали да са заедно в смъртта. Но сега какво става - плановете им са нарушени...Затова и няма как да си правиш планове без кръчмаря. Всичко може да се обърка и да не стане така, както си искал. А ако бяха избрали да продължат да живеят въпреки всичко и всички поне щяха да са сигурно в едно - че ще бъдат заедно...

Голяма трагедия е това. Като цяло детска постъпка, смъртта не е решение на проблема. Загубата за родителите, просто незнам, огромна болка 
Може би са смятали, че ще намерят щастието в друг живот, в друг свят....., знам ли. Много е тежко, да избереш смъртта, пред живота.................

Цитат на: miss™ в 17.11.2009 15:01

Но тук имаме самоубийство,и ако оживее детето пак ще посегне на живота си,за съжаление.

И аз съм на това мнение.

Тя е искала да скъса с него, според мен той е отговорен за случилото се!
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=283623
Маги, бъди още по-щастлива с човека до теб

Ел,това което е споделило с майката може да е лъжа,за да не я притесняват родителите й. Защото ако късаш с даден човек няма прегърната с него да се хвърлиш под влак. А и никоя от приятелките й не е споделяла,че тя иска да се раздели с момчето. Но в семейството на момчето,явно самоубийството е често срещано

Рано сутринта в деня на погребението на Албена опит за самоубийство направил най-големият брат на Цветан Стоян Мирчев (20 г.). Младежът срязал вените на едната си ръка и бил откаран в здравната служба в Дреновец. “Раната се оказа повърхностна и след оказаната му помощ той бе освободен”, съобщи д-р Благой Славчев. Той обаче е препоръчал намесата на психолог, тъй като Стоян явно е силно травмиран. Семейство Мирчеви е наследствено обременено, преди около 15 г. майката Валентина е правила няколко опита за самоубийство.

 

ми,не съм съгласна ,че родителите трябва да пречат на щастието на детето си.Бил а съм в положението на Маги и не можех да проумея как нашите се стараят да ми вгорат живота.Какъвто и да е,аз си го харесвам ,щастлива съм с него(била).А за тов а ч е е крадец,имах приятелка приятеля и беше крадец,но не на дребно(от онези,които ви крадат колите като си ги оставите без надзор).Родителите и го знаеха,но го приемаха и са го посрещали винаги.Това момче полежа малко в следствието(под малко имам предвид-месеци) и после се загубихме  с приятелката ми.Сега , 4 години по-късно се срещнахме-имат си детенце,а той си е направил склад за строителни материали,живеят при нейните родители.И тя го обича все още.
Какъвто и да е (говоря за децата)тя го е обичала доста,за да предприемат тази стъпка.И ,може би един ден и тяхната история щеше да завърши като тази,която ви разказах.