Да,така погледнато си напълно права.Но въпреки това аз си оставам на мнение,че това не е трябвало да се лучва,точно заради тези две малки същества,които ще носят последиците на не дотам обмисленото решение на възрастите без да имат вина.А когато станат достатъчно големи за да зададат въпроса "защо" вече няма да има към кого да го отправят и ще трябва да се примирят,че са станали жертва на експеримент за тяхна сметка.

О, Кали, да ти кажа честно, изобщо на 100000000% съм съгласна с теб, но не мога да съдя другите хора. Аз се надявам наистина да имат възможността някога да стигнат до там, че да си задават такива въпроси, защото на този етап шансовете, особено на по-малкото, са мнго малки. Та това е бебе 500гр., то е с недоразвити органи, шансовете му са много малки. А шансовете да се доразвият напълно, каот здрави дечица по-натам....не ми се мисли, че ми става доста горчиво.

Момичета,

Днес във в."Труд" имаше още малко по темата - говорили с приятелка и шефка на тази 62-годишната родилка, преди две години тя била човекът, който гарантирал за нея, когато подавал документи за осиновяване. Отказали са й, защото тя държала да си вземе не поотраснало дете, а кърмаче и те преценили, че здравословно нищо не й пречи, но няма условия - нито битови, нито финансови да отглежда толкова малко дете. Така че за мен изводите са следните: да, жената е искала да има дете, правила е подобни постъпки, но когато е трябвало да се прецени реалната й възможност да отгледа рожби, се оказва, че няма условията, т.е. по една или друга причина предварително е ясно, че тия дечица ще живеят трудно, дори ако бяха родени перфектно здрави.

Сега веднага на човек му идва на ум - еми то и тези деца на бедните семейства се раждат в подобни условия, те не заслужават ли деца? И аз си мисля - заслужават, но нали смисълът на децата е не само да сбъднеш собствената си мечта за наследник, ами и да създадеш един относително щастлив и полезен индивид. Ако предварително го обречеш... какъв е смисъла - да бъдеш удовлетворен няколко години и после мизерия и кой знае какво още?

Преди една година имаше случай с едно момче, 28-годишно, което се самоуби с хапчетата за диабет на баба си, защото вече доста време не могло да си намери работа и живеело с баща си в крайна мизерия. Баща му се съгласи да дари органите му и спасиха четири човека. Преди няколко дни и бащата се е самоубил, написал е писмо, че не се издържало да се живее повече в такава мизерия и бедност и както си отишъл синът му, това оставало и за него. Имал един чифт дрехи. Българин. И много криво ми стана, защото за момент имах усещането, че сме някъде в третия свят или по-нататък. Та в тази връзка, ако отсега е ясно, че за тия деца ще е повече от трудно отглеждането, без каквито и да било резервни варианти, извинявайте, ама това е безотговорно. Точно като родителите, които си зарязват децата. Не ги оправдавам. Може да е бедно, да е всякакво положението, но ако създаваш деца - мисли! Ако вече са се появили - съсипвай се от работа, но има дай повече отколкото си имаш ти. А не - ами искахме д аимаме деца, ще се мъчат, ама напи са си. Предишните дни нямах твърдо мнение, разбирах повече страни на проблема. Днес вече след тази статия, просто се ядосах. Всеки има някакви права и, гостенка, права си, че и на деца от родители с възможности може да се случи, но ако има десет фактора примерно, които оказват влияние като създаваш дете, и те ще го застрашат, ами нека такива хора елиминират повече от тях, за да увеличат шансовете за оцеляване. Ако се разрешаваше на всеки да се подчинява единствено на собствените си потребности, желания и пориви на тялото, то за какво ни е общество, култура, стремеж към по-добър живот? Така или иначе дори и правото трябва да бъде близо до хората, истинско, не просто буквален закон, който съсипва всичко. Ако законът не отговаря на действителността - правят се опити да се приспособи, иначе е ненужен, лош, безполезен за хората.

Да, моралната страна е много субективно нещо за всеки човек, но пък да си буквалист като лекарите, осъществили това оплождане, за което говорим, то кой печели от него - науката в противопоставянето й с природата?

Всъщност, гостенка, считам, че беше изключително полезно всичко, което ти сподели като мнение, защото помислих и над неща, които до момента ми бяха оставали встрани и сега за себе си знам, че има вече по-изградено мнение. 

Здравейте!
И аз от няколко дни разсъждавам над тази тема и мнението ми минаваше от яд към лекарите, през яд към законите, защото те не са достатъчно добри и сега са яд към майката и в огромна степен хората около нея, които са я подкрепяли. Още преди да прочета в поста на Дени, че искала да осинуви точно бебе аз си казвах и споделих с приятели, че в България е пълно с изоставени деца и има и много с увреждания и си мислих, че щом до не отдавна жената се е грижила за болните си родители, то сега тя търси да запълни някаква празнота в сърцето си и няма нищо лошо в това. Помислих си  без да имам пълната информация че като наследник вероятно си има поне апартамент и с медицинските си познания и при факта , че е в пенсионна възраст е повече от перфектна да се грижи за едно дете. Обвинявах неадекватността на инститъциите , че не са и поверили дете под претекст , че е възрастна. Примерно като кандидатстваш за кредит и си млад може да ти го разсрочат за 30 години, а ако си на 50 ще ти го дадат за 9 примерно. Съжалявам за примера, но по тази логика можеха да и дадат дете на 10 и докато то стане на 18 тя да е възможно по- млада и с по - големи шансове да се грижи за него. Обаче сега като разбрах, че всъщност тя е отказала и е искала точно бебе е не мога да го приема. Къде е бляла толкова години. Ставам груба, но много се разгневих. Не виня нито доктори нито никой - щом нещо не е противозаконно то е разрешено, но тя и нейните "приятелки" луди ли са и ако да да се направи комисия към съда както се разглежда искане за осинувяване така да с еразглежда искане за ин витро. Наистина е ужасно циганки бяз пари , които просят и живеят на улиците да раждат деца, но при тях вече създаден органижъм е нечовешко да бъде погубен, но когато стои въпроса да се създаде организъм тогав аможе да се помисли за всички  + и - и да се отсъди. Не съм против науката, и напротив подкрепям всички методи и начини за създаване на нов живот , но този случай просто не мога да приема.

Може да ви е интересно това интервю с майката. http://www.ruseinfo.net/news_75389.html , въпреки че нищо ново и по-различно не се казва освен вече позната информация.
Единствено ме шокира фактът, че живите ембриони са били три на  брой и е трябвало да бъде премахнат единия. Знам, че при рискови многоплодни бременности се прави така (и пак не винаги), но просто ми идва в повече за този случай конкретно.
Задавам си въпроса дали не са прекалено големи жертвите за постигането на така желаната цел.

В случая ефекта/вредата не засяга само майката и нейните бебета, а следващите семейства от списъка, на които тези 3-5 или не знам колко яйцеклетки биха влезли в полза. Едва ли дарителките на тези яйцеклетки за двата опита ин-витро са си представяли такъв завършек за донорството им.

Понякога и на мен ми се е случвало много, истински много да искам нещо и да се изискват компромиси и да е трудно. Толкова много се концентрирам върху желаното, че все едно нищо друго не съществува. Благодарна съм за моментите, в които отрезвявам и оставям нещата да се случат сами или по начин непланиран и незамислен от мен. Толкова олеква после. 

Лошото е че последствията от този случай, ще са отлив на така и така малкото донорки на яйцеклетки, защото едно е да знаеш, че ще дариш, за да се роди дете в добра семейна среда, друго е да дариш и да се случи нещо подобно.Мнението като цяло е доста крайно и отрицателно и от там проблемите за жени с ИЯР стават по-големи.

Така, първо по повод поста на Деничка, аз снощи гледах интервюто с въпросната шефка по една от ТВ-те (мисля късната емисия на БиТиВи). Изобщо не спомена такова нещо, обясни жената, че като разбрали, че е бременна й съдействали да получава едновременно и пенсия, и майчинство занапред. И точно това спомена, че не са знаели за тези нейни стремежи, все пак е доста лично и съжалява,че не са могли да й съдействат за осиновяването. Това го видях с очите си и го чух с ушите си по ТВ от въпросната шефка на русенката. Още в първите репортажи се обясняваше, че социалните са й отказали осиновяване, даже имало и документи. А снощи даваха един от социалните, който се изказа и каза, че тя искала бебе. Аз пък като го слушах него как се оплита и поправя, останах с впечатление, че по-скоро социалните в момента се опитват да скрият своя отказ (и в това изобщо не се и съмнявам, че са способни да го направят). Истината е, че процедурата по осиновяване е тромава и позволява не само висока степен на субективизъм, но също и на корупция. Даваха една жена, минала по този път, пак по повод на д-р Димитрова и тя обясни точно това, че процедурата по осиновяване подтиква двойките да се подлагат на какво ли не (това по принцип, защото тази процедура засяга всички, желаещи да осиновят).

cherry_tea, когато се даряват яйцеклетки, това не означава, че всяка жена може да ги приеме, трябва да има съвестимост, така че, да разчиташ на донорска яйцеклетка е доста по-сложно, отколкото изглежда на пръв поглед. В този ред на мисли, първо, в клиниката в момента може да не е имало други чакащи и второ, може тази жена да е била единствената подходяща реципиентка.
Изобщо някога замисляли ли сте се какво представлява една такав апроцедура, какво коства на една жена? Не е каот да легнеш на леглото и да правиш любов!!!
Това е тежка процедура, приемат се много препарати, които имат доста странични ефекти. Дори и след процедура, след успешен ЕТ, след +++ тест за бременност.
Едва ли изобщо някоя жена би се подложила на такова нещо просто ей така. А когато жена, се подготвя да приеме чужда яйцеклетка, лекарствата са също доста, не по-леки.
Редукция - тази процедура се прави в доста случаи, когато има повече от един жив плод в матката. Предлага се както на жени, след ин витро, така и на жени, при които е налице естествена многоплодна бременност, защото да носиш повече от един плод в утробата си е доста рисково, съпроводено е с доста повече наблюдения, изследвания, лишения от нормален живот на бременна. Лежи се много повече, постоянно се следи шийката на матката и мн. други, но това малко жени го знаят. Всичко е доста по-сложно. Имам позната, която се наложи да направи редукция след ин витро и искам да ви кажа, че това е доста тежък момент, за която и да е бъдеща майка. Решение, което едва ли е по силите на всеки!!!!

Та в този ред на мисли искам да кажа, че е лесно да съдиш непознат, когато не знаеш през какъв път е минал даден човек, за да се сдобие с дете. И още нещо, никой от вас не може да каже дали тези две дечица няма да бъдат много по-щастливи, от доста други деца, първо, защото няма да знаете как растат, второ - точно защото не знаете в каква среда растат доста други деца.

А, да, исках да вметна, че финансовата стабилност на родителите изобщо не гарантира щастлив живот на едно дете!!! Тези две неща не бива да се смесват. Имам роднини, преки наблюдения, децата израстнаха в семейство без финансови възможности, работят от доста малки, но въпреки това са щастливи, защото са усетили майчина и бащина любов и подкрепа. Определено станаха напълно самостоятелни и трезвомислещи хора. Също така имам позната, комшийка от детството си я помня, винаги презадоволена от всичко, финансово стабилно семейство, всичко получаваше, имаше неща, които ние никога не сме имали в детскит си години!!! Но .... все още живее при мама и тати, занимава се с отрепки и успя да завърши гимназия с връзки 
И накрая, не искам никого да обидя, просто изказвам мнението си, че да съдиш, когато не знаеш същността на нещата не е най-правилното нещо!!!

gostenka_82, разбира се, че е така както казваш. Наясно съм, че трябва да има съвместимост между реципиент и донорска яйцеклетка. Но ние с теб не знаем дали д-р Димитрова е била единствения подходящ приемник.
Мисля, че през последните 2-3 години излезе доста информация за ин-витро процедурите и има гласност. Вярвам също и че момичетата пишещи тук имат определени знания по въпроса, за да се включат в дискусията. От теб научих нови неща и твоите постове ме насочиха и към други, по-различни гледни точки, свързани с темата.
Почти всеки има познати, на които се налага да прибегнат до този метод. Аз съм лежала в патологично отделение до момиче на моите години, което се беше подложило на ин-витро процедура. Медикаментите, които тя приемаше бяха много на брой, скъпи и със странични ефекти. Така че едва ли някой се съмнява в думите ти, че е сложно и тежко.
Маги, мисля, че този случай няма да окаже влияние върху желанието за донорство. Съмнявам се да има друг лекарски екип или друга жена на тази възраст, която да иска да се подложи на това.
 

Да, Чери, точно това е тъжното, че вече хората с проблеми са доста много!!!
И си напълно права, че едва ли друга жена на подобна възраст така лесно би се подложила на същото, като докторката.
Пък и да се съмнява някой в думите ми, може спокойно да прочете в зачатие историите на толкова много жени, преживяванията им, емоциите им, нормативната база, нейните ограничения и отражението й върху жените с ИЯР. Но това е само една причина за подлагане на каквато и да е порцедура!!! Може да се прочете за мъката, стремежите и адът, през който минават повечето жени, за да се сдобият с така чаканата рожба!!! И това са истории на жени, при които причините не са ИЯР, има страшно много различни причини и това е още по-лошо!!!

Права си, че не знаем дали тази г-жа е била единственият подходящ приемник, но не знам и дали не е било така!!!!! Думите ти имат еднакво значение и за другия вариант, в който аз лично презпочитам да вярвам (защото подмолните истроии, когато говорим за желанието на хората да имат деца са ми адски грозни и неприятни)!!!!

Гостенка, за съжаление аз съм много негативно настроена към КИРМ, не само от този случай.Не може на двойка с мъжки фактор с 6% морфология по Крюгер(което позволява ИКСИ процедура с атериал на мъжа) те да пепоръчват донорска сперма.Затова някакси не мога да вярвам в хубави неща за там макар че ми се иска.

Чери, за съжаление хората са неусведомени, донорите са малко и сега ще стане още по-трудно.А и имам чуството, че за българина даряването на яйцеклетки е като даряване на органи 

Маги, мила, аз изобщо не ги знам в КИРМ-а, даже нямам познати, от които да съм чувала за тях, освен от теб, това, което казваш. Не мога да взема отношение, затова и не взимам, нищо, че не одобрявам. Това и беше смисълът на всичко написано от мен.

За донорството, според мен сегашният з-н пази доста млади жени, които изпитват финансови затруднения от по-нататъшни усложнения за тях си. В смисъл, че за тях това сега е в-нт за изкарване на пари, но следвреме, самите те ще търсят донори (все пак жената се ражда с даден резерв и нито яйцеклетка повече или по-малко). При мъжете е съвсем друго, така че там би могло да има либерализация.

Както и да е!

Малко се отклонявам от темата, но току-що чух нещо, което ме зарадва.
Първата ефективна присъда за стопанин на куче, което е убило дете е вече налице. Най-накрая ще има справеедливост. Все пак е начало

Vessy, дано скоро да има справедливост, но много не го вярвам като знам, че като излизам имам 2 критични зони с по много кучета там - бездомни. Тези, които имат стопани, ще ги накажем, ама тези, които нападат на глутници?!