А как се разбирате със свекървата? - част 3

[Lionelsa]

van4ii, аз имам твоя начин на мислене. Но има хора, които колкото и да ги отритва семейството, те пак търсят път към него  Явно съпругът ти е от тях. Не разчитай да те разбере и да ти влезе в полежението. 10 години са много време и ако до сега не си успяла да ги пречупиш тези хора, и за в бъдеще няма да успееш. Прецени, дали би издържала на срещи с тях или не. Ако нямаш сили повече, то нека е неговото - всеки сам да посещава родители си. Но никога не му спестявай след това неща от рода на: "Виж нашите какъв жест направиха към теб, а вашите никога не биха, въпреки че са ти родители".....може пък с времето да оцени и преосмисли ситуацията

[van4ii]

Точно така,  lionelsa, аз многократно му повтарям колко много ни помагат моите родители, а от негова страна само ни вредят, но той пак ги защитава, просто е сляп за доста неща...И лошото е, че не е благодарен за това, което правят нашите, колкото и малко да е то
Да, никакви сили нямам, нито нерви, нито желание, бих направила компромис за хора, които имат поне капчица желание и човещина в себе си, но те са жестоки, готови са да ме прегазят, не мога да го опиша дори. Ако някога осъзнае нещата и си отвори очите, то не мисля че ще е скоро
Аз всъщност не мога да разбера защо сам насилва нещата, какво иска насила ли да ни накара да се виждаме, защо иска и аз да ходя при положение, че никой не иска това?????

[Lionelsa]

van4ii , според мен наивно по детски вярва, че нещата ще се наредят и като се виждате ще свикнете едини с други и ще бъдете едно голямо щастливи семейство. Все пак и те, както и ти сте неговото семейство. Мъжете трудно късат "пъпната връв".

Щом той гледа себе си, то тогава и ти направи същото. Другият вариант е да продъжаваш да стискаш зъби и да се измъчваш.   Ситуацията е такава, че все е в твой ущърб. Трябва да си избереш по-малкото зло просто.

[Alucinado]

...Но никога не му спестявай след това неща от рода на: "Виж нашите какъв жест направиха към теб, а вашите никога не биха, въпреки че са ти родители".....може пък с времето да оцени и преосмисли ситуацията

а може и да си вкараш толкова дебел клин в отношенията със съпруга си, че да се чудиш един ден откъде ти е дошло.
Разбирам те, в нежеланието ти винаги вие да правите първата крачка за оправяне на отношенията помежду ви, още повече, когато не сте предизвикали събитията, които са ги развалили. Ако бях аз, сигурно щях да се чувствам по същия начин. Но това е неговото семейство и, когато го поставиш пред избор или да е с теб или да е с тях, мъжът се обърква. Ако е поне малко податлив (а повечето хора са податливи към родителите си) за теб е по-добре да ходите заедно - никога не знаеш какви неща могат да се кажат и по какъв начин може да се изтълкува твоето неприсъствие. Сама казваш, че конфликтът с майка му е рефлектирал на допреди това идеалните ви отношения със сестра му...
Моето мнение е, че в този тип отношения всеки опит за "насилствено" отваряне на очите има обратен ефект. Например, ако повтаряш колко добри са твоите родители и колко лоши неговите, то дори и да го вижда с очите, той ще започне да милее повече за собствените си родители и да недолюбва твоите. Това е защитна реакция. Хората (не само мъжете) имат нужда да откриват тези неща сами за себе си. И ти можеш да му помогнеш да го открие, като се опитваш да не ги критикуваш пред него, държиш се любезно, докато сте заедно (не казвам приятелски) и така тяхното негативно отношение ще изпъкне и той ще го види сам. И ако един ден наистина отношенията им безвъзвратно се влошат, то ти няма да имаш никаква вина за това в неговите очи.
Все пак, ако става въпрос за кратки посещения, винаги можеш да го придружиш от "любезност", без да се налага да се молиш на някого за нещо. Ти придружаваш съпруга си, а не се самопоканваш някъде.. Същото е като кофти фирмена сбирка, където не искаш да отидеш, но се налага.
Важното е той да усети, че ти го подкрепяш.

 :idea:Но това си е от моя гледна точка, всеки си преценя сам за себе си и според ситуацията

[Мименце]

Alucinado     напълно подкрепям казаното от теб!
И аз не долюбвам кандидат-свеки, чувала съм доста лоши неща зад гърба си, но никога не съм си позволявала да кажа на милото, моите родители помагат, а твоите не или нещо от този тип.

[магито]

Абсолютно съм съгласна с Alucinado.Ти трябва да седиш настрани, но да го подкрепяш.А  и е много важно когато вие се скарахте ти скара ли се със свекърва си или остави това на мъжът си.Защото ако ти си се карала с нея е напълно естествено сестра му да се обърне срещу теб, независимо колко си права, та това е майка и все пак.Аз също не харесвам определени неща в свекърва си, но и Мерал ги забелязва или му ги казвам по определен начин без да натяквам и да нагнетявам взаимоотношенията, после той сам и казва каквото има да се каже.Не съм аз човека дето да изправя краставиците в тяхното семейство.

[Lionelsa]

....после той сам и казва каквото има да се каже...

За съжаление много малко мъже са като твоя. 

Alucinado, ти също си много права в разсъжденията си, но хората и ситуациите са различни.
Аз бях свидетел 20-на години как майката на моята най-близка приятелка подкрепяше мъжа си в стремежа си да се сближи с родителите си, пък те дават мило и драго единствено само за сестра му и нейното семейство. Изживяваше вътрешно сама всички обиди и болки, а баща им нехаеше и не можеше да я разбере...ми жената повехна пред очите ми и се поболя. Преди две години я оперираха и от тумор. Уж сега е добре - само тя си знае как се чувства.

Ако мъжът не е озрял за такива отношения, каквито са тези м-у магито и Мерал....само жената ще страда.

В същото положение е и моя приятелка, чиято свекърва дори не иска да гледа внука си, понеже не бил пораснал и нямал изградени навици, ама бебето на дъщеря си гледа Такива работа мога да ви разкажа, че ще ви настръхнат косите. А мъжа ѝ точи лиги по майка си и търчи за щяло и нещяло при нея. Тя преди 3 години му заяви, че или ще се държи като мъж на място и ще се грижи за новото си семейство, или да ходи майка му да му бърше лигите. Отказа да чува и дума за нея, както и да стъпва там. Остави го сам да прецени кое е по-важно. И да ви кажа - отношенията им много се подобриха. Той ходи да вижда майка си сам, но вече първо гледа да угоди на новото си семейство и на техните нужди.

Така, че van4ii според това какъв е мъжа ѝ и отношенията в онова семейство, трябва да прецени как да постъпи.

[van4ii]

Спокойно момичета, въпросът се разреши по следният начин:
След много спорове и накрая един смислен и разумен разговор, съпругът ми разбра, че е сгрешил като ме е молил да направя този компромис и осъзна, че е крайно време да поиска някакъв компромис и от своите близки, а не само и винаги от мен. И така, повече няма да ми говори за тях, ако те имат и покажат желание да се виждаме, нямам нищо против

[Lionelsa]

van4ii , много се радвам, мила. 

[Мименце]

Ванчи, много добро решение.
С разговори в спокоен тон се разрешават всички проблеми

[Nansinani]

и аз не се разбирам с моята.Тя е страшно лицемерен човек.Месец преди сватбата взе да си показва рогата.Сасипва ми живота,от 7 месеца сме женени,а ве4е сме пред развод,не спират скандалите между мен и мьжа ми,за6тото той се оказа едно голямо мамино синче.Тая вещица се меси вав вси4ко промила му е мозъка .Гледа майка си в очите като парвата си любовница,не зачита моето мнение.До скоро си малчах и тарпях,но не ми издаржат вече нервите.Бременна съм и бременноста ми не е от най леките,а те я правят о6те по трудна.На мъжа ми не му пука нито за мен нито за детето,гледа само маминката му да е добре.Как да вразумя мъжа си и да се спася от това 4удовище,не искам да съм самотна майка

[kali_gali]

Миличка,за съжаление пълно щастие няма.Щом положението а такова,аз на твое място бих си взела корема и багажа и ще си отида при моята майка.По-добре самотна майка отколкото да търпя това.Щом пък мъжа ти толкова си я обича майка си,да си сто ипри нея.Ти ще се оправиш и с бебето и ще си подредиш живота.Не се обримай на тези мъки само и само да не си самотна майка.Разбира се,всеки си знае него си,де.Аз така бих постъпила

[nadelina88]

Баща ми ми е казвал задължително омъжиш ли се само двамата си живеете. Ще се постарая да изпълня заръката му, защото като чета какви неща имате на главата и ми става жал. За радост за сега се разбирам със свекърва ми (ако изобщо мога да я нарека така, защото не съм се омъжила), и то чудесно, надявам се и за напред да е така. По-добрв далеч и в добри отношения, отколкото заедно и в лоши, защото спорове и караници задължително има и с моите родители, но те са си моето семейство, но ако една "чужда" жена не е способна да приеме в семейството си друго дете и да го обича и разбира, поне заради сина си, то тогава какъв смисъл има?!

[pebbles]

Nansinani, а вие заедно ли живеете с нея? Защото, ако е така е много неприятно и не знам, дали можеш да направиш нещо. Обаче, ако не живеете заедно нищо не ти пречи да приласкаеш мъжа си обратно. Защото, най-вероятно, неговото поведение не е израз на "не ми пука за жена ми и бебето в нея", а просто - уф, пак ще ми се кара нещо и ще обижда семейството ми. И аз си имам най-доброто мамино синче, но за мой късмет свекърва ми е много добър и разумен човек (изкарва ме от кожата ми, ама това е само защото ми е свекърва, иначе много щях да я харесвам) и сина й също е безкрайно добър и много лесно се чете по него. Когато си позволя да изразя раздразнението си от майка му по-рязко той се чувства лично обиден. Не може да проумее, че това, че те цялата тумба заминават на една посока, пък аз съм оставена да се прибирам на друга сама ме кара да се чувствам ужасно и да рева в продължение на половин час. В неговата глава просто той трябва да е там за да помогне в носенето, пък аз съм голям човек и сама ще си се кача в колата и ще се прибера. Те не ги разбират тези работи.
 Та, цялата ми мисъл е, че мъжът ти със сигурност те обича. Няма начин, женен е за теб от съвсем скоро, те чувствата не изчезват изведнъж. Моят опит показва, че просто при теб трябва да му е по-приятно отколкото при майка му. И това не значи да е по-подредено и вечерята да му бъде сервирана по-бързо. Значи, че не се правят скандали от това, да покани някого вкъщи, не му се натяква да свърши това или онова ВЕДНАГА. Като го мързи жена му го разбира и го поглезва, като му се ходи на разходка не му се охлажда ентусиазма с "Трябва да закачиш тази етажерка на стената, колко пъти да ти повтарям". Съгласна съм, че така казано е леко унизително - защо пък да се състезавам с нея, аз нали вече победих. Да, ама като сме се обзавели с мамини синчета си има някой странични Дефекти.

[Nastiq]

Така като чета постовете ви, май на sladur4eto_90 свекървата бие всички класкации....
sladur4eto_90 направо ти съчуваствам мила, не й се оставяй, каквото ти е на сърцето й го казвай, та да ти олекне. Иначе всички негативни вълнения ги събираш в себе си, а не е хубаво. Ти сама знаеш, че за да забременееш ти трябва спокойствие, та да не ти пука от нищо. Аз съм с теб и како чета не само аз - всички сме с теб! 
А сега аз да се оплача малко от моята бъдеща свекърва. Сватбата ни е през септември, но от сега се почна с наставленията. Още от момента, в който й казахме с мъжлето ми, че сме избрали 25.09.2010 за дата за сватбата. На другия ден след като мъжът ми тръгна на работа веднага дойде и започна да ме разубеждава да сменим датата, че тогава не можело, било пълнолуние ли...новолуние ли... не помня какво каза - нямало да имаме успешен брак ако е тогава. Даже не я и изслушах, просто й казах че няма да стане и всичко вече сме запазили, а то така си и беше. Много криво ми стана, че ми го каза само на мен и звъннах веднага на мъжлето да му разкажа, а той като й вдигнал един скандал по талефона, но не ми каза, а аз разбрах след няколко седмици и така май аз излезнах виновната в случая, че съм му казала От тогава нищо не е казала по въпроса за сватбата до преди месец...
На 7.06., на мъжленцето ми на рожденния ден, тръгнала да говори с бъдещите ни кумове да ни разубеждават да не ме взимат от тях ( аз не съм от тук и сме решили да ме взимат като булка от къщата в която живеем с мъжлето ми, но от горния етаж ) защото не било на хубаво, тва било най-лошото, което можем да направим и т.н. Мъж ми пак побесня като разбра и пак се скараха и този път й каза, че ако пак се намеси няма да е канена на сватбата....
Вчера беше върха на сладоледа, този път аз побеснях  Взехме си халките и тя много ясно веднага дойде да ги види.........и пак: защо имали ръбове?!?!?! щели сме да имаме много трудности в брака    Мъжът ми каза да не й обръщам внимание, ама не мога....
Момичета, почва да ми се реве от нея вече, а още даже не сме се и оженили. Не искам да си представя какво ще е после. Тая жена само в лошото гледа и само за лошо мисли 
Етърва ми е там от 10 години и не знам как е издържала. Живеем с тях в една къща, ние на 1ет., те на 2ет., а сбекървата е в друга къща, ама в същия двор.......Горките ние, поне етървата вече не е сама, има си съюзник 
Съжалявам за дългия пост, може да съм ви отегчила, ама няма на кого да си излея мъката.........