Gergancheto , да, имам от Стилиан доста неща, особено по-големите. Уж нямаше да купувам сега кой знае какво, но това остана в плановете ми само. Вземам по някой друг парцал от ибей, сега за жалост навсякъде има намаления и не мога да се сдържа от покупката на още един чифт кецове размер 0 примерно, или още един анорак и дънки ......., такива неща.
Количката не само ще е Jane, ами ще бъде старото ми Jane, което след двете години интензивна употреба не е мръднало грам. Сигурно цял живот не би ми стигнал да хваля и рекламирам тази количка, то якостта и си е неоспорим факт. Подочух от представители и продавачи, че от 2009-та насам вече не ги правели толкова здрави, но нямам мнения от потребители, така че ....., пък и не ме и интересува де.
Живот и здраве, може би догодина по това време ще си взема едно Jane Be Cool Street или един Maclaren, и ще продавам целият комплект, който имам - количка, седяща седалка, кош за новородено, кошница за кола, дъждобран, чадър и зимен чувал ..... Ще видим, има време.
Слънце мое ! Стилиан се вълнува за бебето, да, и то все повече и все по-различно. В началото го вълнуваха битови така да се каже въпроси - как пишка и ака бебето в корема ми, какво и кога яде, с интерес изслуша историята за пъпната връв, студено ли му е, облечено ли е, кога и как спи, сърди ли ми се за нещо понякога и такива неща . С напредването на бремеността започна не да ме пита как е бебето, а да го гушка, да му говори, да прегръща корема, обяснява кои негови играчки ще му дава и кои не, защото не са безопасни за малко бебе. И в този дух неща и приказки. Очаква го много, а аз очаквам да видя как и накъде ще му се прояви травмата от промяната у дома. Стилиан е прекрасно дете във всяко едно отношение, но все пак предстоят новости в неговия живот, които по някакъв начин трябва да се преработят и да излязат от него, за да остане само чистата любов. А един родител никога не би и могъл да предположи как това ще се случи в детайли, пък било то и родител - психотерапевт
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Разликата между двамата ще бъде точно пет години. Тепърва предстои да узная позитивите от такава разлика, а минусите мога само да гадая лично за себе си какви биха били. Аз исках по-малка разлика, но Петър не се чувстваше емоционално готов да отговори на нуждата от любов на още едно дете. Така че, нещата някак се подредиха в годините по начин, който да не притиска някой от нас и да не му дава мегдан да се чувства прецакан един вид.
Домът ни е в процес на леко преустройство, толкова, че да може да поеме още един брой човек и нуждите му. А дали съм искала момче или момиче ......., нямах някакви зверски предпочитания. Много исках първото ми дете да е момче и то е, от там насетне - каквото такова.
Ударих на камък обаче с името, то пак ще започва със С, но аз имам съзнанието , че най-хубавото мъжко име с тази буква вече сме го заели, и сега не можем да измислим друго. Това, което на мен ми е на сърце таткото нещо не го радва, та и това мъдрим към момента.
Та така, това е от мен / нас
Наистина вече е голямо момче, не е бебето, за което се пишеше преди в тази тема. Много ми прилича на баща си. 
Не знам какво е това съвпадение, Ина, обаче тази нощ те сънувах 
истински мъж!!!