Такаааа, БАНСКО - то ни. Голям кеф, уникално хубаво изкарахме. Не мога да нахваля Стилиан колко добре се държа. Гък не каза по пътя, а от Бургас до там си е едно 6-7 часа път, с престоя за хапване на Хепи край Пловдив. Детенце си игра в колата в столчето, от което не слезе , разбира се. Поспа малко, после като спряхме потърча, после пак спинка и така. Стигнахме.
Там бяхме наели една къща със сестра ми, още две семейства, всичките с деца. Общо 5 броя дечковци на възраст от 1,5 година до 7 години. Игра на поразия, търчане, смях, весели случки. Карахме сноуборд, много се надъхахме и сега ще си купуваме дъска и екипировка да сме готови. И до края на зимата ще направим някой и друг снежен, спортен, сноубордски уикенд, че зарибявката е огромна. Дреб и по пистите се държа превъзходно. Пада в снега, хили се като побъркан , яде сняг, плю го, спа отново, гледа мен и татко му как се пускаме по наклона и така. Заради високата надморска височина обаче и това, че не може като големите да преглъща, за да не му захлъхват ушите, се наложи да е доста често с бибата в устата. Но още като се прибрахме в Бургас я скатах и сега отново си я лапа само като заспива на обед и вечер.
Ще ми се да го похваля и колко добре се храни, но ще излъжа ако го направя. В смисъл има някакво неразбиране с готвените ястия на обед. Не мелят брашно дето се вика нещо, със зор успявам да му дам 7-8 лъжички. В чудо съм се видяла какво да му готвя и да му давам, нещата са с променлив успех и неуспех. Период е и това, макар да продължава няколко месеца, но ще мине, като всяко друго нещо, търпение му е майката.
Та така, не се сещам какво друго мога да споделя за Стилиан, така че ако някой нещо конкретно иска да знае да си каже, няма да си премълча, хи хи хи, но така нарочно като трябва да пиша и незная кое би било интересно.
