Кикси, не правих кръщене. Падаше се работен ден и реших да не усложнявам живота на работещите все още баби и дядовци. Така че остава за напролет вероятно, че зимата много не ми се иска да го разсъбличам по църквите Точката.

Как се преборвам със страха си  .... незнам дали се страхувам. Докато проходи стабилно Стилиан аз вървях с него и се държахме за ръчичка. Това продължи месеци, защото той се държеше само за един пръст, ама се държеше. После когато се пусна и тръгна аз пак си повървявах така зад него да го вардя като тръгне да пада. И после някак си от само себе си спрях. Навън продължавам понякога, защото е по неравно и заради дебелото яке, той не може бързо да си сложи ръцете напред, когато пада. Но не винаги. Зависи от терена сигурно.

За обезопасяване в къщи и аз си мислех, най - вече за контактите, но така и не се наканихме да купим букси. А и ние нямаме много открити на лесно за достъп място, така че тези, които ги има Петър ги облепи с едно цветно харитено тиксо. Стилиан се беше залепил със седмици до тях да ги чопли, но аз винаги отивах, отклонявах го и му отвличах вниманието с нещо друго. Та сега сякаш вече не са му такава страст. А пък съм далеч от мисълта да заключвам шкафове и чекмеджета с тези грозните обезопасителни джаджи... Пренаредих някои ниски шкафове пълни с препарати, събирам по сто пъти на ден другите извадени от него неща и това е. Като падне се гушкаме и целуваме, и така си вървят нещата.

Без отчети, щото явно никой не чете вече, но за да си поддържам темата в някакъв вид, пускам някоя друга снимчица....

А как бе четем Ви ние 
Аз може да не пиша много редовно,но за сметка на това Ви чета.
Много сте готини вие.Голям сладур е.

Аз да си кажа, че преди няколко дни търсих темата в раздела, но не можах да я открия...гледах гледах... и накрая си казах, че все някой ще пише и тогава ще я видя 

Стиланчик е голямо сладурче, мнооого е чаровен! И тая му сериозност го прави още по-сладък!

Аз исках да питам за гърнето, нали ще го учиш скоро как работи... Я разкажи малко за стратегията за привикване на гърне, че аз такива работи четох, дето бях ей така известно време, но пък авторът на книгата, в която го прочетох много ме кефи и до сега не е излъгал за нищо човека... Според него това с гърнето е време и усилия хвърлени на вятъра. Осъзнаването на "нуждата" е функция на нервната система, която узрява с възрастта и не можеш да накарш дете, при което тази функция още не се включила да ходи на гърне. Според авторът, много по-голяма полза има от това да оставяш вратата на тоалетната отворена, за да детето вижда "как възрастните правят" отколкото да го дебнеш и да го слагаш на гърне.

Мерси за милите думи за моя малък мъж, момичета!!!

Клара, стратегията ми е ..... май нямам такава. Ще запозная Стилиан с гърнето най - рано на пролет, когато ще е на повече от година и половина вече. Не виждам смисъл преди това да го "дресирам", защото съм напълно съгласна, че преди този период си е точно дресировка. А ще е на пролет, за да не му изстине дупарата, ако се окаже, че известно време ходи подмокрен. Не страдам от излишни амбиции да свалям памперса рано рано, когато стане, тогава. Ако до две години и половина още не сме постигнали успех, ще се занимавам по-сериозно с това, а преди това - бавно, но славно.
Някъде четох , и ме е яд, че не си го запаметих - обикновенно го правя, та ..... човека беше писал, че детето започва да ходи на гърне осъзнато тогава, когато може да качва самостоятелно и безпроблемно стълби. Защото това означавало, че контролира седалищните си мускули, което наред с готовносттта на нервната система дава положителен резултат.
Много нещо изчетох в нета, на някои неща повярвах, на други не, някои теории се доближават до мен самата, други са на светлинни години разстояние от собствените ми разбирания, но в общи линии тези статии, които ми допадат са тези http://www.biberonbg.com/info/toilet.htm и http://nagarne.blogspot.com/ .
Та така. Стилиан ще се сдобие с гърне след няколко месеца, и  в началото на втората половина на 2010 - та ще бъде поставен на него. Иначе - да, виждал е десетки пъти какво се прави в тоалетната, но честно казано не защото му оставям вратата отворена, а защото той я бута и влиза вътре от любопитство.
Туй то.

Четем, четем, как да не четем  И снимки гледаме 
На мен лично ми е много интересно като описваш как го "възпитаваш", как се развива юнака, за различните виждания по всякакви теми....., така че ти си пиши, щото ние си четем с интерес, но се спотайваме и не винаги пишем (а и аз нямам какво полезно да споделя засега и гледам да не прекалявам с разни възклицания за ваш'та хубост и салдурковост )

Еееее - пораснало това момче. Вече виждам и прилика с баща му, така че определено е започнал да става голям мъж

Поздрави (на двамата мъже) и целувки (само на малкия, че да не си прося боя )

Скайче, поздравите са предадени, а целувките на малкия мъж се надявам лично да поднесеш след ден - два, когато се видим!!!

Ина, чета и аз, но обикновено нямам какво да споделя Много ви се радвам, иначе, големи шемети сте и двамата

Хайде на отчет!
Споделяйте как изкарахте празниците, дядо ви Мраз/Коледа дойде ли, какви подаръци донесе........

Мале откога не съм ви гледала снимките  Ама той Точи станал голяма Запетайка  много е сладък. Не знам на кого ми прилича. Когато го гледам на снимка с теб ми прилича на баща му, когато го гледам с баща му ми прилича на теб 

За много години на всички Вас!
Много топлина и щастие да има в домовете ви, много късмет и успехи във всякакъв план и ако сте сбъднали поне по една мечта - намислете си нова! Трябва да се мечтае!

Цитат на: Слънце в 29.12.2009 19:40

Хайде на отчет!
Споделяйте как изкарахте празниците, дядо ви Мраз/Коледа дойде ли, какви подаръци донесе........

Донесе той, всякакви полезни и неполезни вещи, две трети от които са прибрани в дрешника и си чакат реда да бъдат извадени в момент на някаква криза или изтрещяване на Сми-то!

Ох, направо ще го изям тоя божествен малък мъж 
А какви пози чупи за снимките не е истина 

Малеее, много се е променил Сти Вече е едно голямо момче