Сигурно ще кажете че съм много несериозна, но наитина не ми остава много време, за да пиша. Все оше си мисля за нашият ден, няма да го забравя цял живот, знам. Но може би защото сега съм далеч от дома носталгията е голяма.
Опитвам се да си спомня всеки момент от нашата сватба, но има неща които може би от голямата емоция ми се губят.Но всичко което искахме стана така както искахме, въпреки този три часов дъжд. Някак малките неща избледняват, остават на заден план - радва те това че всички твои любими хора са до теб, че най-после ставаш едно цяло с човека д теб.
