Какво правим, ако бащата си промени мнението...

[Рени]

sur4ice88, искам само да ти кажа, че те подкрепям в решението ти. И ми е много болно, че един такъв прекрасен момент в живота на всяка жена, този да стане майка при теб е съпроводен с подобни емоции. Бъди силна и разчитай на хората, които са около теб и те подкрепят, но най-вече разчитай на родителите си. Те винаги ще ти бъдат опора, защото колкото и голяма да си ти винаги ще си тяхното малко момиченце. Прегръщам те силно и ти изпращам цялата си позитивна енергия.

[Bebe_chaka]

Дано да си права, но нали знаеш, някой неща не ти дават мира. Искам да приключа с това възможно най-скоро и да уредя моя живот, този на мъжа, който иска да е до мен и наи-вече на мъничето в мен, а и е крайно време да се взема в ръце като за начало отивам на заслужена СПА почивка   там с бебчо ще се погрижим сами за себе си

[Bebe_chaka]

За всички нас ще пусна това линкче - нека всички майки го гледаме - така всяка майка брани детето си!!! http://vbox7.com/play:3dd5c14c

[didi_vla1983]

Мила и аз те подкрепям силно!Никой няма право да застава срещу теб в този момент особено най-близките ти и приятелите.Щом ти си толкова уверена в себе си и толкова силно го искаш нищо не трябва да те спира!А аз като вече майка мога да кажа, че наистина само жена, която е прекарала една бременност може да опише това необяснимо силно и неповторимо майчино чувство което се заражда у теб с напредването на бременността!Ти вече си майка!Остава само да гушнеш малкото човече!С теб съм и ти пожелавам скоро да създадеш едно прекрасно семейство и да откриеш истинския добър баща за твоето дете!

[Bebe_chaka]

Благодаря за всичко! 


Моля пишете само на кирилица!!!

[tasty]

Страшно съм шокирана четейки темата Подкрепям те напълно, просто да искаш нещо толкова много и то да се случи, Господ е решил така  Ако с нещо можем да помогнем 

[Bebe_chaka]

Ами можете - хайде на среща на бъдещите мами от Бургас  Какво ще кажете? Да се събираме? В различни градове дори  колко му е - ще ни е весело, ще си обменяме опит, а и поне имаме общи теми 

[Bebe_chaka]

Хм съвестта на таткото май проговори - остава големият въпрос... Заслужава ли да е баща на това малко съкровище?

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

sur4ice88, аз като майка напълно те подкрепям!!! И съм на твоя страна!!! С каквото мога да съм ти полезна съм насреща, както и другите момичета от форума!

А до колко се е "събудила" съвестта на таткото и до колко е така, и дали заслужава да е наистина баща на малкото човече, което расте в теб и дали ще бъде истински баща, това трябва ТИ да решиш!!!

Ти казваш, че има друг човек до теб, който иска да е баща на бебчето и че много ще го обича и ще се грижи и за двама ви, това е чудесно, малко мъже биха направили това!!!

Добре помисли и прецени с кой от двамата ти ибебето ще се чувствате сигурни, спокойни и защитени!!!

Успех и споделяй - ще помагаме с каквото можем!!!

П.П. Наистина не е за вярване как човек, който съзнателно е бебеправил се е отказал от нероденото си детето и от майка му!!!

[tedi_medi]

Ох и аз направо не мога да си представя, какво им става на тези мъже егати ....

[Pachoran]

 Интересното е, че мъжете също биха казали "Какво им става на тези жени ?" Подкрепям напълно решението на sur4ice88 да стане майка. Цялата история според мен вероятно има и предистория. При положение, че малкото същество ще се роди в средата на февруари месец, а сега сме средата на юли, а вече имаме и кандидат баща, то съм малко притеснен от факта, че човекът в тази история се е променил за няма и месец-два /говоря за бъдещата майка/. Все пак в рамките на този период да смениш партньора си ..... и в положението, което се намираш.....

[Kiksi]

Според мен нещо не сте разбрали.
Бъдещата майка никъде не споменава, че вече е намерила "нов" баща за детето си.
Просто чисто хипотетично според мен споделя виждането си, че и човек, който не е биологичен баща, може много повече да заслужи да бъде наричан така, отколкото истинския.
И че едва ли не се надява някой ден да срещне такъв човек.

Аз това разбирам от постовете й, а не че вече е срещнала някой.

sur4ice88 , сподели, кой е разбрал правилно. И какво ще рече, че съвестта му е проговорила. Обадил ти се е да ти каже, че иска да оставш бебето и пак да се съберете или?

Аз имам спомен, че миналата година към края ти се интересуваше от разходите по отглеждането на едно бебе и ако правилно си спомням, бяхте започнали с плановете, т.е. и двамата го искахте. И затова сега се учудвам как изведнъж той се "отмята" от желанието си? 

След като явно не се познавате от вчера и плановете ви за бебче също не са отсега...

[ellie_bellie]

sur4ice88, съжалявам за това, което ти се случва. Изправена си пред много трудности и ще трябва да си много силна и да се бориш. Възхищавам се на силата ти.
Имам един съвет, който искам да ти дам по отношение на бъдещето - твоето, както и на детето ти. Бъдещето не можеш да го контролираш. Нито можеш да контролираш постъпките на един или друг човек - бил той бащата на детето или някой друг. Единственото, което можеш да контролираш е себе си, това какво мислиш ти, как гледаш над нещата. Ти си тази, която ще избере дали да живее в страх от бъдещето или да живее в настоящето и да се наслаждава на всеки момент, в който малкото ти съкровище е част от теб, расте в теб, а по късно извън теб.
Доста често ние забравяме какво се случва в сегашния момент, изцяло погълнати от това какво ще се случи по-нататък, от неща, върху които нямаме контрол, неща, които са външни влияния. Точно тогава, когато градим очакванията си, е най-лесно да бъдем разочаровани. Затова най-добре е да се фокусираме към настоящето и да му се насладим. Това, което ще последва, понякога не зависи от нас. Когато то не е нещо, което очакваме, трябва да се пригодим към него и да продължим в посоката, към която то ще ни поведе. Стъпка по стъпка.
Бъди силна, позитивна и обичаща. Само по този начин ще можеш да помогнеш на себе си и на живота, който ти предстои да дадеш.
Прегръщам те!

[Bebe_chaka]

Здравейте на всички. Както бях написала на друго място - това не е първото ни дете, или поне нямаше да е ако предишното беше оцеляло. След спонтанния аборт, който направих тогава бях много наранена и отчаяна и може би това е което ми дава сили да се боря за това дете толкова отчаяно! На въпросът ви ще отговоря - и двамата сте разбрали по малко. Да има човек, който винаги е искал да бъде с мен и с когото не съм била просто защото бях решила да изживея докрай една безумна и както се оказа обречена любов... Не не съм казала, че съм се съгласила да съм с него. Но самият факт, че той изяви това желание ме накара да се замисля. Ами ако дори не с него а някой ден просто срещна човек с когото искам да съм. Който иска да е баща на детето ми? Всъщност да - бащата се обади. Явно се е примирил, че ще опазя това дете и каза, че иска това дете да е с родителите си. Дали това ще стане - не зная. Не смятам, че някога бих забравила това, което се случи в последно време. Но обещах да обмисля поне неговото евентуално участие в това... И все пак остава въпросът - кой всъщност е бащата на едно дете - този, който го е направил или този, който не се поколеба дори за миг, че това дете заслужава да живее.
В крайна сметка не е ли животът и любовта най-важното, което трябва да дадем на едно дете? Всичко се купува със пари. Парите се печелят с труд. Но любовта е нещо, което трябва просто да се дарява. Безмерно. Безрезервно. И без всякакви условия...

[Bebe_chaka]

Pachoran не бъди тревожен - майката не е сменила бащата толкова бързо - просто се замисли какво би станало ако беше приела това предложение?