A aко не е тайна и не е твърде лично родителите ти как приемат ситуацията? Ти сега при тях ли живееш? 

Както можеш да се сетиш - зле! Това дъщеря им да е самотна майка няма нищо общо с мечтата им... Но малко по малко се примиряват... В крайна сметка майка дори започна мъничко да се радва - баща ми е по-твърдоглав, но с времето и той ще омекне.

sur4ice88, поздравления за хубавите новини около бебка!

Ина, не го приемам лично, явно имаме различни гледни точки с теб или по-скоро говорим за различни неща.
Позволи ми да не се съглася със следното:
".....Ако двойката ще решава накъде да поема след като бебето е налице не вярвам, че нещо добро ще излезе от цялата работа...."

значи ли това, че голям процент от двойките, сключили брак, когато жената вече е била бременна, няма да имат успешен брак?
Права си, че деца не се зачеват "просто ей така", но забременяването си е Божа работа и "случайности" се случват..

Разбира се, че позволявам да не се съгласиш с мен .....
Само че имам предвид не, че след зачеването двойката решава да сключи брак, а че след този факт, при наличието на проблеми, започват чуденките от рода на "ама ще оставаме ли заедно или не" , "а трябва ли да се женим или не" и прочие.

А сватбата е почти без значение дали ще я има изобщо, или пък кога точно. Въпрос на светоглед е. Аз исках една определена последователност, но я исках, защото връзката ни се разви така последователно и нещата станаха от само себе си.

Но ако бебето беше дошло първо, евентуалната сватба щеше да бъде след раждането му. И пак щеше да се мисли по въпроса.

Сърчице, пожелавам ти успех и вярвам, че ще имаш такъв. Сигулно ще ти е трудно определен период от време, но щастливото дете е това, което расте в щастлива среда. Пък ако ще и тя да е само от мама.

Цитат на: sur4ice88 в 19.08.2009 18:35

...Това дъщеря им да е самотна майка няма нищо общо с мечтата им...

Аз пък си мисля, че всеки родител "ще кротне", щом види децата си доволни и хванали живота си в ръце.
Познавам две млади жени, при които нещата се развиха по сходен начин. Нямам идея каква е била първоначалната реакция на родителите и на двете, но е факт, че към днешна дата и в двата случая майките получават пълната подкрепа на семействата си в отглеждането на децата. А те са в предучилищна възраст вече. Вярвам, че и при теб обстоятелствата ще се подредят по начин, който да те задоволява. 

Благодаря на всички за милите думи  Понякога човек има нужда от малко тласък дори от напълно непознати хора. Затова започнах тази тема а и надали аз съм единствената с този проблем, макар за него почти да не се говори. Веднъж "бащата на детето ми" ми каза че съм си съсипвала живота с това дете, че никой нямало да ме иска с дете на ръце и прочие. За жалост това все още е разпространено мнение сред нашето общество. Факт е, че дори сега има мъже които ме искат дори бременна от друг мъж обаче. Факт е и че аз избрах да съм самотна майка, но да дам шанса на това дете да изживее своят живот каквото и да ми коства това. В крайна сметка днес гледах часът на мама. Там беше разведена жена която срещнала втория си съпруг на детската площадка, когато той случайно се заиграл с детето и.
Така че ако някоя жена е в моето положение - искам само да и кажа - Няма да ти е лесно! Ти никога няма да имаш това, което другите имат. Ще гледаш отстрани как другите бременни ги глезят мъжете им и тайно ще плачеш нощем, че ти няма да изпиташ това. И че дори и в радостта си ти ще си самотна. Но ако си готова да се откажеш от своя живот в името на друг - това е най-красивата и голяма любов в живота ти! Вярвай че някой ден това ще ти се върне. Може да не е бил моментът... но този момент идва някога стига да имаш смелостта да го прегърнеш. Успех на всички майки - и когато ви е много самотно - просто си поговорете с коремчетата си - колкото и да се черни и нерадостни нещата - вие никога вече няма да сте сами 

Мила много силни думи и абсолютно ВЕРНИ!!!!!! Ти ще бъдеш най-добрата майка на света и съм убедена, че твоето дете ще бъде много щастливо, а това ще прави и теб щастлива!!!!! ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!

Благодаря ви момичета - неслучайно реших да кръстя дъщеря ми Виктория 

Постове като твоя от преди малко ме карат да се замисля за колко глупави неща се сърдя понякога на мъжа ми, колко повърхностна и дребнава съм понякога... Карат ме да се радвам на това което имам, на подкрепата която имам, на това че мога да споделя всеки нов момента от новия ми живот с бащата на детето ми..!
Радвам се на силата с която приемаш фактите, радвам се че има силни и млади жени като теб! Това с което си се захванала тябва да ти е ясно че не е лека задача. Много хора ще те гледат с неодобрение! Тук имаш абсолютната ни подкрепа!
За мен нищо не може да оправдае човек който умишлено прави дете а после по каквито и да е причини решава че вече не го иска! Не споделяш причините, избора е твой, но пак казвам каквито и да са те аз не го оправдавам! Едно дете няма как да е станало от самосебе си (е има вариант за скъсан презерватив но предполагам в твоя случай не е така  ) ...
Успех в това с което си се заела! Винаги когато ти е тежко освен с бебчо можеш да говориш и с мен  Плюс това на една и съща дата очакваме малките човечета 

Мила Гери 
Благодаря ти много за милите думи - ако не бяха твоите думи и на много още хора да ми дават кураж щеше да ми е много по-трудно да се справя. Причините мисля бащата би желал да запази за себе си. Фактът за мен е, че трябваше да избера между мъжа, когото обичам и детето... И аз избрах... Благодаря ти за топлите думи  Ще си чета този пост винаги, когато ми се доплаче - а това не е рядко - и ми е самотно. И двамата с "бащата на детето" сме допуснали много грешки един спрямо друг. Факт е че любовта ни не оцеля... Причините са многобройни... Иска ми се нещата да бяха друго яче, но те никога не могат да се променят за жалост.. Аз си изтърпявам моето наказание за грешките си - няма по-голямо наказание от това да обичаш мъж, който не те е обичал никога... Просто човек е прекалено сляп и глупав понякога и прекалено дълго си затваря очите.
За едно нещо не съжалявам - тази малка принцеса в мен... Откакто забременях целият ми свят се промени... Аз не съм на първо място - на първо място е моята малка принцеса и нейното здраве и щастие.
Така че сега ми идва да изкрещя на целия свят: "ХЕЙ ХОРА ВИЖТЕ МИ СЛАДКОТО КОРЕМЧЕ - АЗ ЩЕ СТАВАМ МАЙКА... и баща...."

Здравей 
От както пусна темата я чета всеки път,но наистина не намирах точно какво да ти кажа или да те посъветвам.Но най-важното е ,че си направила най-добрия избор......Да родиш това дете и да му бъдеш МАЙКА и баща.Поздравявам те!Наистина за това се иска много смелост.Много важно е да те подкрепят всичкии близки,най-вече родителите ти.Бъди сигурна,че всичко ще се нареди и ще бъдеш щастлива!Този момент ще дойде и когато това стане,искам да ни се похвалиш.Успех!

П.С.Ако имаш нужда от нещо,каквото и да било,свиркай насреща съм.
А за "бащата" ох.....майко мило.....бих му теглила една и то каква.....

Данитка, мила мерси за окуражителните думи, а бащата - той сам си знае мила. Господ бави, но не забравя - притеснявам се именно от този момент. Когато някой ден съвестта му се обади. Не искам да обърка живота на дъщеря ми...

Не се тревожи за този момент, когато малката поотрасне ще станете приятелки, защото за нея ти ще бъдеш целия свят, тогава ще можеш като на голям човек да й обясниш страховете си така както ги чувстваш. 

Bebe_chaka , аз все се сещам как миналата година беше пуснала тема за битовите разходи за отглеждане на едно бебе и си спомням, че планирахте отдавна да си имате едно малко съкровище и продължавам да не мога да проумея що за човек е този, който при все, че е правил отдавна подобни планове с жената до себе си, изведнъж просто се отказва, ей така. 
Хайде, разбирам, да е непланирана случайност, но предвид горното явно не е така. А пък и какво като сте си развалили отношенията - хората се събират, разделят и т.н., но децата са си деца. Вие може да не се понасяте, но е логично да си наложите да се изтърпявате един друг за малко в името на детето. Какво като не сте заедно, все пак е и негово дете, не е нужно да сте заедно, за да признае той този факт, ама какво да очакваш от човек, който ти казва да махнеш бебчето. 
И аз се присъединявам към Данитка , направо ми иде, ако го видя да 

А на теб няма да ти пожелавам кураж, вяра и надежда, защото определено ги имаш в изобилие, ще ти пожелая само да ги запазиш въпреки всикчо и напук на всички! И дано родителите ти те подкрепят още повече, аз все повече се замислих след твоята история как ли бих реагирала, ако някой ден на моята дъщеря й се случи нещо подобно. И сърцето ми даде отговора - ще съм до нея, каквото и да стане. Така че, сигурна съм и ти ще можеш да разчиташ на твоите родители докрай! 

И малко ми е неудобно да питам, ако искаш не ми отговаряй  , но как смяташ да се справиш с финансовата страна на нещата? То бебе се гледа и с две и с двеста сигурно, но аз винаги съм била много силна-вилна, че ако се наложи, сама ще се оправям, ама сега като се замисля, щеше да ми е доста трудничко, а съм на принципа, че човек след като мине 20-20 и няколко години трябва да тежи финансово на родителите си само в много краен случай, но ако нямах човек до себе си, сигурно щях. Та това е още една причина, поради която се възхищавам на хора като теб, защото финансовата страна на нещата не само че не е за подценяване, но и ги прави много по-трудни.