Пилета, торти и безкрайно надлъгване на кумувете и при нас няма да има.
Попитахме ги дали искат, те не дадоха твърд отговор и аз реших Аз също не разбирам за какво се прави.

Много харесвам ръченицата и надиграването като елемент в бг фолклора, но бг сватбения фолклор ще го пригодя по разбирането ни за всеки един детайл.

И аз искам да се присъединя към клуба анти пиле и да си кажа какви са моите съображения.
Едно време, когато е възниквала традицията, ( аз не знам какво точно символизира този танц ) всички хора са си играели народни танци и да рипаш ръченица е било нещо нормално, но в днешно време като изключим правото хоро повечето ми познати другите хора не ги владеят и на сватбата става неприятно- двама професионални танцьори ситнят ръченица и срещу тях кумовете (едни от най-официалните лица на сватбата) се припотяват по три пъти, защото не уцелват стъпките- не ми харесва.
Отделно часта с миризмата на пиле и целуфана отгоре също не ми харесва.

luci, не си много права
Значи танцьорите са си танцьори, но не всеки владее народни танци. Не е задължително кумовете ви да играят. Нашите не играха, кума не може въобще, а кумата с високите обувки не можеше и тя.
Въпроса е да дават пари, то това е смисъла, за да си откупят тортата и петела.

Момичета съжалявам, че може да съм остра, но аз така мисля.Това с играта на кумовете е символизъм.Едно време са се месели кумови пити, гевреци или кравай, зависи в кой край сте и се е правило кумово дърво.Тези неща са се откопували от кумовете и са се слагали на масата на младоженците, за да я красят, а парите са за младото семейство, за да започнат живота си заедно.Съжалявам, но вие като българи вмъквате сумата му и чужди елементи, за да изглежда по-красива сватбата, а забравяте корените си.А това, че не можете да играете хора не е извинение, има толкова много групи, може да отидете за малко преди сватбата, все пак това е народността ви.Ама май всеки сега се бие в гърдите какъв е, а не му пука за традициите. 

И аз ще се съглася с Маги, че играта за даровете е символизъм и традиция. Често казано свалянето на жартиера за мен е дори малко по-неприятна гледка от пилето в целофан (което всъщност не е задължително да е в целофан дори).
И да кажа още, че далеч не е необходимо да се вземат професионални танцьори, за да играят на кумовете - разбира се, че в такава ситуация те ще се чувстват неудобно. Достатъчно е някой, който има желание да "тропне" една ръченица, не се иска от него професионални умения и незнам какви сложни хора да играе.
И накрая - "купуването" съвсем не се прилага навсякъде, по моят край например не се дават пари, а се надиграват за даровете 

Не искам в никакъв случай да се заяждам с това мое мнение, всеки си решава за себе си 

И ние на нашата сватба ще имаме ритуала с откупуването на пилето и тортата (или питка, още не сме решили), но според мен е по-добре близки хора да играят ръченица, независимо дали им се получава или не. Бях наскоро шаферка на братовчедка ми и трябваше да играя ръченица. Поринцип мога да я играя, но по едно време започнаха да ми изпадат сандалите и съответно към края вече много не ми се получаваше ама карай. Беше весело не само за нас, ами и за гостите. Ясно, че танцьори по-добре ще се справят, но няма да се получи...как да го кажа.... толкова лично и истинсско. На нашата сватба ще танцуват нашите шафери, които са с по два леви крака и съм сигурна, че ще е голямо шоу.

Офф, не знаех, че така ще реагирате Никой не казва, че говорите остро, всеки си има мнение, което е хубаво. Нито аз мога да наложа моето, нито вие на мен. Всеки човек е индивидуален и сам решава как да протече всеки цикъл от житота му.

В този случай никой не казва, че се притеснява от професионалните танцьори, а от факта, че обичая ако иска да се спазва трябва да е в рамките на нормалното, а не кумата да дърпа, а момата да скърца със зъби и се получава нещо като женски бой .Ако някой каже какво символизира това надиграване поне ще знам за какво се потят Плюс това зависи от типа сватба, ако е модерна няма как да го има това, просто не си отива на концепцията, нали така ? Традиционни обичай си има по взимане на булката и .т.н., но на такава сватба няма да отива. На друга сватба, която е с всичките му традиции, с оркестри, народни ансамбли какво ли не ще е ок. Ние не се заяждаме, казваме кой какво иска за сватбата си.
Аз не го искам на моята, а и не искам да играя.
Както казах аз не мисля и американските да спазвам и не отричам българското, аз все пак съм родена тук, въпреки всичко.

Я по-спокойно, мацки  И аз съм за традицията, стига да има възможност да се спази. Ние още не сме "водили преговори" за тази част от сватбеното тържество. Нямаме кой да танцува с кумовете, а професионалните танцьори въобще не ни се вписват в картинката. Освен това кумовете ни вероятно ще пътуват още на следващия ден, така че не ги виждам как ще носят със себе си цяло пиле и торта/пита  И така, ако правилно ви разбирам, когато не може да се спази нацяло традицията, по-добре да не се прави?

Michelle, ти винаги искаш да балансираш нещата, аз не мисля, че тук някой се заяжда. Имаш желанието да неутрализираш нещата и да сменяш темата с друга, сладур. 
Важното е всеки да му е приятно на собствената му сватба. Поздрав за всички :

Аз не съм съгласна с някои от изразените доводи защо тази традиция "трябва" да я има. Досега не чух обяснение какво наистина символизира този обичай, от кой край идва и откога се прави, защото според мен, за да се почувстваш част от една традиция най-вече трябва да я разбираш или поне да я чувстваш близка (част от твоето минало, детство, история или на твоето семейство).

В България има толкова много традиции, всеки край си има своите, невъзможно е всички традиции да бъдат спазени дори и от физическа гледна точка. Много пъти съм чувала доводи, че разбирате ли, ако не го направиш не си българин и си забравил българското, а тези доводи просто не заслужават коментар.  Нима всеки, който не знае да играе хоро не е българин? Това си е чист псевдонационализъм! И не мога да си представя да кажа на моя кум, който дори не говори български и за който дори правото хоро е екзотика, абе защо не отидеш на едни уроци по хоро, защото сме решили да танцуваш едни от най-изморителните и не леки традиционни български танци, за да си занесеш в Холандия пиле в целофан и торта?

Това са моите доводи.

Традиции и обичаи всякакви. Ако ги спазваш , ставаш машина и забраваш за вселието покрай сватбата. Чувам неща от рода"ама влез в гражданското с десния крак...", "ама не си купувай нож за тортата не е хубаво", "ама трябва да ти се подлее вода" и какви ли не суеверия, обичай и т.н. Аз не мога да ги запомня, камо ли пък да ги изпълня, това ме напряга и не искам да ги и знам, защото като ми се каже искам да го направя от суеверие. Този път съм решила да не ги спазвам. На мен черна котка като ми мине пътя ми минава хубаво деня. Всичко е в мозъка, за съжаление трудно го контролирам, а трябва, защото от това зависи как зависи ще протече животът ти.

Аз си изказах мннието.Апропо на много чужденци са им интересни нашите обичай и за тях това наистина е екзотика и атракция която приемат с усмивка и веселие.Всеки както си прецени.

Според мен всеки трябва да спазва ритуалите които иска и му харесват.Аз например нямаш разбивания бутания и плащане на булка защото не го харесвам като ритуал.Но имах пиле и торта с която играха на кумовете и на тях им допадна и не бяха против.Така че на кой както му харесва.Не виждам нищо грозно в този ритуал ако е направен премерено.Ние бяхме обяснили на момичето и момчето че нашите кумове не са по танците и да не ги мъчат много.И в ритуала нямаше нищо грозно.Бяхме преценили че пилето е по удачно кума да играе за него а кумата за тортичката-и двете неща не бяха супер големи.
tweety bird смятам че колкото и да ти е неприятно трябва да уважиш семейството което е решило на тяхната сватба да има такова нещо като поговориш с тях че не искаш този ритуал да се проточва.Все пак и на теб няма да ти е приятно акоа хората които ти си поканила за кумове не искат да участват в някой ритуал който ти харесваш и искаш.

Аз се включвам покрай обичая с пилето и тортата.
Сега, признавам си, казвала съм го и друг път, от над 10 г. не съм ходила на сватба в България, съответно нямам ясни спомени от такъв обичай. Но вече получих забележката, че как така, "най-българския ритуал" нямало да го има... Ами извинявам се, но за мен той далеч не е най-българското нещо. За много по-важно и символично приемам извеждането, забулването на булката или пък посрещането на младоженците от свекървата. И макар тези обичаи пак да не се вписват много в съвременната действителност (повечето от младите си живеят заедно още преди сватбата), в тях има нещо много мило и истинско, поне от моя гледна точка.
Отделно намирам, че да се държи сметка на някой защо не харесва ритуала и как така като българин не се чувства задължен да го включи, е меко казано проява на лош вкус. Човек може да е много голям патриот, без да летят печени пилета и торти на сватбата му. Да, откупуването също си е имало смисъла навремето, но това не значи, че всеки трябва да го има на сватбата си. То и изнасянето на чаршафа след първата брачна нощ си е имало смисъла, ама не вярвам някой да държи на него в наши дни.  А да се противопоставя обичая с пилето на този с жартиера е меко казано абсурдно. Аз не искам никой от двата на сватбата си, родоотстъпник ли съм сега или не съвсем? 

Момичета, никак не ми се иска да се загормя спор. Ще ви разкажа за нещо, което вчера прочетох в книгата, която толкова ми хареса - "Яж, моли се и обичай" - то е точно за символизма и за това нкак не трябва да придаваме на ритуалите по-голяма стойност, отколкото имат. Историята е следната:
Един индийски гуру обучавал учиениците си на молитви и медитация, но имал малко коте, което било много буйно и постоянно пречело на медитацията на учениците с мяукането и игрите си. Накрая гуруто се принудил да поръча в часовете за медитация да вързват котето на един стълб, за да не пречи. Учениците свикнали с вързаната котка дотолкова, че за да се съсредоточат им било нужно да я виждат, вързана за кола. Минали години, котката и стълба се утвърдила като обичай и всички чакали да я вържат, за да започнат молитвите си. Един ден котката умряла и в ашрамът настъпил смут - как да се молят и концентрират без котката?
Нека не превръщаме сватбите си в заложник на ритуали, които за нас не значат нищо, но са приети за изконни. Нека вземем това от традициите (български, чужди, каквито и да били), което ни прави щастливи и означава нещо за нас. И най-вече - нека не се караме за котката и стълба - сватбите ни, ако сме късметлийки, ще са само по една за всяка от нас, нека не ги товарим с излищни негативни емоции!