От сума време съм обещала да дам отчет за каненето на кумата и шаферката и ето ме сега. За съжаление милото от вълнение изпусна да снима най - готините моменти, но и така става.
Приготвихме нещицата за каненето (някои от тях успяхме да щракнем) и потеглихме. Милото мъкне една огромна торба и фотоапарат и пуфти, аз съм се скрила зад два огромни букета и хората в автобуса ни гледаха лошо, щото им бъркахме в очите с цветенцата

, а в метрото странно. За късмет, при шаферката няма асансьор и милото някъде около седмия етаж, ако съдя по погледа му, започна да се замисля за тежестите и отговорностите на семейния живот и дали си заслужават още пет етажа катерене.
Слава богу, преди да размисли, вече звъним на заветната врата и Ирчо отваря. Виждайки букетите започва да гледа в стил "Ти, хитри Межуне, пак нещо си замислил!?!" Ние не бързаме да й кажем, ами се намъкваме бързо вътре, намираме й диванче да седне и й съобщаваме новината, връчвайки й първата поканка от снимката. Ирчо е кротка по характер и принципно не изпада в крайности, но щом майка й през три стаи разбра за какво иде реч, очевидно поканата я зарадва.
Като се поуспокои обстановката, на Колю му олекна част от багажа и се оказа, че асансьор вече има, ние тримката с шаферката в добро настроение се запътихме към бъдещата кума.
В метрото телефонът на шаферката звъни и кумата я пита, а вие къде сте. Ирчо, потресена от това, че е въвлечена в тайна конспирация отговаря "Амииии....ние ...такова....като дойдем ще разбереш...." Естествено Вели стана подозрителна и вратата ни бе отворена, още преди да звъннем. Само дето като я отвори и до там беше. Първо зяпна с някакъв странно хипнотизиран поглед букета и се наложи да я набутаме саморъчно у тях, за да не се излагаме пред съседите. След това, все още без тя да разбере какво става й връчихме букета и поканката, казвайки й, че пуякът отгоре е с цел никога да не остава гладна. (Любимият й виц е този за кума и пуяка, а е оригами, защото тя има много силна връзка с Япония). В очите й все още се четеше мисълта "Или те са откачили, или аз", след което започна да чете поканката. Някъде към средата я гушна и седна на пода, а ние, честна дума, още не й бяхме дали шампанското. Дочете си я седнала на плочките, после си поплака, ние й помогнахме да стане, украсихме я с коронка с бели сърчица и я помъкнахме да се съвземе. След около половин час получихме и отговор "да" и с това официалната част приключи.
Сега ни стискайте палци и бъдещият кум да оздравее навреме, за да можем да си го поканим и него както си му е редът.