Едно семейство имало двама синове, които били големи палавници. Постоянно правели бели и родителите им опитали всичко да ги вразумят, но безуспешно. Последната им надежда бил местинят свещеник, "може би ако открият Бог, ще се вразумят", мислели си родителите. Отчето се съгласило да говори с момчетата, но едно по едно.
Родителите завели първо по-малкия си син и се прибрали.
Гледали се известно време мълчаливо момчето и свещеникът, докато накрая отчето не продумал благо:
- Кажи, синко, знаеш ли къде е Бог?
Момчето седяло безмълвно, сякаш не питали него.
Свещеникът си придал по-строго изражение и запитал с по-твърд тон:
- Момче, знаеш ли къде е Бог?
Този път момчето се поразмърдало на стола си, но отново не проронило и думичка. Свещеникът вече започнал да се изнервя и процедил през зъби:
- Отговаряй, къде е Бог?
За изненада на свещеника обаче, вместо да отговори, момчето скочило от стола и дим да го няма. Хлапакът тичал през целия път до вкъщи и щом стигнал, отворил вратата със замах и се провикнал:
- Брат мииии... Загазихмееее... Бог е изчезнал и мислят, че ние сме виновни!
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
