Има ли приятелство между мъж и жена!

[ivaiva]

аз съм сигурна, че приятелството между мъж и жена е възможно.
аз и милото  бяхме истински приятели цели 6 години и всеки знаеше всичко за другия.
сега пак има приятели мъже и мисля, че е нормално, това не означава, че се виждам с тях само в отсъствието на милото.

[tedyemo]

не искам да ти противореча, но ти самата си пример че няма приятелство, просто рано или късно единия казва на другия че има чувства

[ivaiva]

ами не знам tedyemo,
струва ми се, че е възможно
имала съм и други приятелства с мъже, които приключиха (за съжаление, защото от 7 години съм вярна на милото) с признаване на чувства, но имам и такива, които са от чист вид.
не знам
иска ми се да е възможно

[tedyemo]

може, аз не споря, но и аз така си мислех, ама видиш ли след няколко излизания и като помисля на трезв акъл за какво иде реч, друг е въпроса че аз съм си по- резервирана като цяло към другия пол, за мен не са нормални сядания по кафета, приказки извън деловите отношения, лигавщини и тн, за половинката ми е същото, като по този начин си гарантираме спокойствие и сигурност, а най- хубавото е че когато обичаш истински и не изпитваш нужда да бъдеш оценявана от другите, много дълго и извън темата стана

[ivaiva]

да мила,
стана дуга тема.
ако искат модераторчетата да ни преместят в друга тема например (Има ли приятелство между мъж и жена)
но си права, че зависи и от това по-принцип как се държиш с другия пол, ние сме доста фриволни към приятелите си.
 

[Marina]

И двамата имаме близки приятели и от двата пола. Не ми е дошло на ум да го ревнувам от тези приятелства, нито пък той- мен. (А сме ревниви по принцип.) Аз не смятам, че животинското в човека е толкова силно, че двама души от различен пол да не могат да общуват платонически и без сексуални подбуди. Но хората са различни, разбира се... Моите приятелства с мъже са ми много скъпи, защото те ми дават много полезна перспектива във всяко отношение. Преди около година обаче един приятел се ожени и прекрати всякаква връзка с мен... което е доста тъжно. Така че няма правилен отговор на този въпрос.

[ROSI KRASTEVA]

аз мисля 4е не може да съществува такова приятелство
винаги се стига до.......

[fiibi_bg]

Според мен може да има такова приятелство!И аз имам такива приятели!Само че с моите приятели мъже предварително се разбираме че нищо не може да се получи между нас и така..............Не че някои не хранят надежди до последно!

[ROSI KRASTEVA]

да рочно това е 4е винаги единят ще си пад апо другият

ако се сещате рекламата на СПРАЙТ

[fiibi_bg]

Е понякога става така,че всеки един си намира половинката и после и стават приятелски семейства и е супер!Аз имам такива случаи!

[ivaiva]

благодаря, че преместихме темата, сега със сигурност ще я разнищим тук

[tedyemo]

ей има си темичка вече, та аз да се изкажа по въпроса, откакто съм с милото си разбих всякакви илюзии за приятелства и тн и прекратих всякакъв вид отношения с другия пол, имам колеги с които се държа единствено делово и за мен най- добрия начин да се предпазиш от проблеми е да не даваш на никой повод да мисли че може да прекрачи личното ти пространство, стане ли веднъж ти се качват на главата, поне във Варна, няма човек който да не тръгва с такива мисли щом те заговаря или нещо повече, нито аз ще мога да преживея мъжа ми да оди с приятелка на кафе нито аз имам работа да приятелствам с някой, за мен хората които търсят приятели от другия пол са несигурни и си оставят вратички в случай че се разделят с половинката, не дай боже, или колежките ми които се обличат предизвикателно и тн, пак същата работа, мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел и за приятелка и е най- добрата компания за мен като включим и че е единствения човек чието мнение ме интересува , не искам да обидя никого, просто това е мое лично мнение, от придобития жизнен опит, не го приемайте накриво ние просто така сме си добре

[fiibi_bg]

Аз пък съм готова да споря ,че не е така

за мен хората които търсят приятели от другия пол са несигурни и си оставят вратички в случай че се разделят с половинката, не дай боже, или колежките ми които се обличат предизвикателно и тн, пак същата работа, мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел и за приятелка и е най- добрата компания за мен като включим и че е единствения човек чието мнение ме интересува

,защото това че той има колежки,които се обличат предизвикателно не означава че те са му приятелки нали? ;)От друга страна най-добрите ми приятели са от мъжки род.Няма интриги няма завист,няма клюкарстване зад гърба ти и т.н.Още повече а и доста сигурно е че никог аняма да си паднем по един и същ мъж.Аз имам трима приятели,които впоследствие станаха приятели и на мъжа ми.В началото може и да са имали някакви неосъществими мераци,но по-късно когато като средноинтелигентни хора си поставим директно нещата всичко се разбира.

[maslinka]

  на мен ми се струва малко ограниено мнението "мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел" но както е казал народа разни хора,разни идеали.
tedyemo вие с твоята половинка от колко време сте заедно(лично любопитство)?

[tedyemo]

какво значение има от колко време сме заедно, добре де от година и малко, което за мен не е определящо, а единствените хора на които съм сигурна че винаги мога да разчитам са семейството ми, няма такова понятие Приятели, всеки ти се обажда когато му трябваш или ако ти трябва все е зает и тн, Фииби, колежките съм ги виждала как се обличат, вярвай ми той не забелязва такива неща, само аз Маслинка защо смяташ че е ограничено мнението че ми е единствен приятел, права си, разни хора, разни идеали, за мен да се усмихвам и да си пия кафето с противоположния пол си е чисто търсене на внимание, не си мислете че и аз не съм минала през периода на приятелите, затова казвам че говоря от житейски опит, а мъжа ми за мое щастие е супер стабилен мъж и затова нямаме нужда от такива приятелства, иначе аз имам познати момичета, но приятелки, явно аз просто съм прекалено критична в изискванията си