аз съм сигурна, че приятелството между мъж и жена е възможно.
аз и милото  бяхме истински приятели цели 6 години и всеки знаеше всичко за другия.
сега пак има приятели мъже и мисля, че е нормално, това не означава, че се виждам с тях само в отсъствието на милото.

не искам да ти противореча, но ти самата си пример че няма приятелство, просто рано или късно единия казва на другия че има чувства

ами не знам tedyemo,
струва ми се, че е възможно
имала съм и други приятелства с мъже, които приключиха (за съжаление, защото от 7 години съм вярна на милото) с признаване на чувства, но имам и такива, които са от чист вид.
не знам
иска ми се да е възможно

може, аз не споря, но и аз така си мислех, ама видиш ли след няколко излизания и като помисля на трезв акъл за какво иде реч, друг е въпроса че аз съм си по- резервирана като цяло към другия пол, за мен не са нормални сядания по кафета, приказки извън деловите отношения, лигавщини и тн, за половинката ми е същото, като по този начин си гарантираме спокойствие и сигурност, а най- хубавото е че когато обичаш истински и не изпитваш нужда да бъдеш оценявана от другите, много дълго и извън темата стана

да мила,
стана дуга тема.
ако искат модераторчетата да ни преместят в друга тема например (Има ли приятелство между мъж и жена)
но си права, че зависи и от това по-принцип как се държиш с другия пол, ние сме доста фриволни към приятелите си.

И двамата имаме близки приятели и от двата пола. Не ми е дошло на ум да го ревнувам от тези приятелства, нито пък той- мен. (А сме ревниви по принцип.) Аз не смятам, че животинското в човека е толкова силно, че двама души от различен пол да не могат да общуват платонически и без сексуални подбуди. Но хората са различни, разбира се... Моите приятелства с мъже са ми много скъпи, защото те ми дават много полезна перспектива във всяко отношение. Преди около година обаче един приятел се ожени и прекрати всякаква връзка с мен... което е доста тъжно. Така че няма правилен отговор на този въпрос.

аз мисля 4е не може да съществува такова приятелство
винаги се стига до.......

Според мен може да има такова приятелство!И аз имам такива приятели!Само че с моите приятели мъже предварително се разбираме че нищо не може да се получи между нас и така..............Не че някои не хранят надежди до последно!

да рочно това е 4е винаги единят ще си пад апо другият

ако се сещате рекламата на СПРАЙТ

Е понякога става така,че всеки един си намира половинката и после и стават приятелски семейства и е супер!Аз имам такива случаи!

благодаря, че преместихме темата, сега със сигурност ще я разнищим тук

ей има си темичка вече, та аз да се изкажа по въпроса, откакто съм с милото си разбих всякакви илюзии за приятелства и тн и прекратих всякакъв вид отношения с другия пол, имам колеги с които се държа единствено делово и за мен най- добрия начин да се предпазиш от проблеми е да не даваш на никой повод да мисли че може да прекрачи личното ти пространство, стане ли веднъж ти се качват на главата, поне във Варна, няма човек който да не тръгва с такива мисли щом те заговаря или нещо повече, нито аз ще мога да преживея мъжа ми да оди с приятелка на кафе нито аз имам работа да приятелствам с някой, за мен хората които търсят приятели от другия пол са несигурни и си оставят вратички в случай че се разделят с половинката, не дай боже, или колежките ми които се обличат предизвикателно и тн, пак същата работа, мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел и за приятелка и е най- добрата компания за мен като включим и че е единствения човек чието мнение ме интересува , не искам да обидя никого, просто това е мое лично мнение, от придобития жизнен опит, не го приемайте накриво ние просто така сме си добре

Аз пък съм готова да споря ,че не е така

за мен хората които търсят приятели от другия пол са несигурни и си оставят вратички в случай че се разделят с половинката, не дай боже, или колежките ми които се обличат предизвикателно и тн, пак същата работа, мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел и за приятелка и е най- добрата компания за мен като включим и че е единствения човек чието мнение ме интересува

,защото това че той има колежки,които се обличат предизвикателно не означава че те са му приятелки нали? От друга страна най-добрите ми приятели са от мъжки род.Няма интриги няма завист,няма клюкарстване зад гърба ти и т.н.Още повече а и доста сигурно е че никог аняма да си паднем по един и същ мъж.Аз имам трима приятели,които впоследствие станаха приятели и на мъжа ми.В началото може и да са имали някакви неосъществими мераци,но по-късно когато като средноинтелигентни хора си поставим директно нещата всичко се разбира.

на мен ми се струва малко ограниено мнението "мъжа ми си ми е достатъчен и за приятел" но както е казал народа разни хора,разни идеали.
tedyemo вие с твоята половинка от колко време сте заедно(лично любопитство)?

какво значение има от колко време сме заедно, добре де от година и малко, което за мен не е определящо, а единствените хора на които съм сигурна че винаги мога да разчитам са семейството ми, няма такова понятие Приятели, всеки ти се обажда когато му трябваш или ако ти трябва все е зает и тн, Фииби, колежките съм ги виждала как се обличат, вярвай ми той не забелязва такива неща, само аз Маслинка защо смяташ че е ограничено мнението че ми е единствен приятел, права си, разни хора, разни идеали, за мен да се усмихвам и да си пия кафето с противоположния пол си е чисто търсене на внимание, не си мислете че и аз не съм минала през периода на приятелите, затова казвам че говоря от житейски опит, а мъжа ми за мое щастие е супер стабилен мъж и затова нямаме нужда от такива приятелства, иначе аз имам познати момичета, но приятелки, явно аз просто съм прекалено критична в изискванията си