В случая за мен лично не стой въпроса въобще кой плаща сватбата и кой не,за мен това е въпрос на разбиране,за всеки родител да ожени/омъжи дете е специално събитие,и тази покана ще им остане сантиментален спомен за напред.Аз исках да благодаря на родителите си по някакъв начин за това,което са направили досега за мен,и го направих с поканата.Моята майка попринцип е сантиментална и знам,че много ше се разчувства,като я прочете,и съм сигурна,че след сватбата ще е препрочита още доста пъти и затова реших така,просто да и остане за спомен след това.

az moite pokani si gi kupix ot asenovgrad...ne sa takiva kakvito iskax no i tezi si mi xaresvat.to mi omrazna da obikalqm i razpitvam za pe4atnici i stix4eta....

И ние в крайна сметка избрахме отделен текст за родителите и за кумовете.
За текста за гостите - искам да изкажа специални благодарности на Красунката - аз преди бях писала, но нейния текст е страхотен и затова се възползвахме от него 
Текста за родителите - пак от тук взех идеята, не помня коя я е пуснал пръв - тя беше все едно е само от момчето или само от момичето, но ние я преправихме да е от двамата и така. За съжаление не знам моите родители как точно са реагирали на текста, понеже сестра ми им даде поканата 
Вярвам им е харесала 
За кумовете също използвахме едно от цитираните тук текстчета, малко преправено по наше му 

И аз гласувам за отделни текстове за родителите. За тях ще бъде приятно да получат по - специални покани. Ние ще сме с отделни текстове за родителите, братята ни, кумовете и шаферите. Също така ще имам специална покана за един от гостите, който е виновен да мога физически да си присъствам на сватбата, хихик!

А относно текст за парички се сещам за сватбата на един мой братовчед. В поканите им най - отдолу пишеше "Идея за подарък:" и нарисувано пликче запечатано със сърчице и около него панделка. Въпреки че, аз разбрах какво означава, чак след като четох във форума за това как да обясним на гостите да носят парички. Дотогава мислех, че искат да ни подсетят да не забравяме картичките. Хихихи! Нали си мислех, че хората принципно само парички подаряват и не знаех, че все още се носят други подаръци.

Ние пък на родителите няма да даваме нито покана нито благодарствена картичка - на мен тази идея не ми допада, а пък и в суматохата едва ли ще обърнат внимание.

Аз вече реших да има по специална "покана" към всеки  - към майка, татко и към сестра ми. Знам, че колкото и да са напрегнати покрай подготовката, това наистина ще ги зарадва и ще им хареса и със сигурност ще ги препрочитат стотици, дори хиляди пъти след това. В момента ми попадна една стара книга - "Световната любовна лирика" и ако открия нещо интересно в нея ще го споделя и с вас.

Книгата е супер. Аз имам извадени кратки стихчета и са ми на компютъра, та ако някой ги иска - ще ги дам. Стиховете са на известни световни поети и са много красиви. Повечето са кратки и стават и за свитъче към подаръчетата.  Това ми беше първоначално идеята, но после я промених.

Хора, чета ви в тази тема и даже гледам възникна спор.  Изказвам лично мнение:
1. това със различните покани е интересно, но не виждам голямото му значение.
2. моят брат има съпруга, как точно да напиша поканата до него в стихотворна форма и после да я преведа на английски за да схване текста и снахата?
3. гледам по сватбите хората даже не раздават покани.
Като се замисли човек, това си е само още един разход.  Седмица след сватбата поканата ще е забутана в някой шкаф. 
Според мен идеята с подаръците за гостите във вид на снимка ще изиграе същата роля като спомен.  Не се тревожете толкова или обиждайте от това, че не са забелязали труда ви. 
Все пак това е вашия ден, наслаждавайте му се.

Само да кажа, че спор не е имало понеже това вече е второ мнение, в което казвате, че спорим. Просто си казвахме мнението. Аз лично не съм спорила. Пък и е безсмислено - всеки си има мнение и не е нужно да се убеждаваме една друга.

А за това да няма покани, аз лично съм твърдо против. Изказвам личното си мнение и никого не задължавам с него. Просто смятам, че поводъд е много официален и като всяко такова събитие, трябва да има  и покани. Второ, не всеки е поканен, следователно пак опираме до гоното твърдение. и най.малкото ще се избегнат варианти с помъкната цялата рода на някой от гостите или гаджета и т.н. разни непознати, които няма аккво да правят на тържеството ви.

и най-накрая - не смятам, че западните традиции са нещо, от което трябва да се взаимства! Никак не ми допадат / повечето, не всички, разбира се/ и си имаме наши обичаи. Трябва да се научим да си почитаме и уважаваме нацията, традициите и всичко, което е наше! Стига сме лизали нечии...

Когато правихме поканите за нашата сватба избрахме различни текстове - така отличихме родителите и кумувете от текстовете на останалите покани за гостите и определено искам да ви споделя, че това много ги трогна...

И на мен и през ума не ми е минало да споря -това му е хубавото на форума, че всеки може да изрази гледната си точка и собственото си мнение.
Сватбата е толкова лично събитие / и вероятно съкровенна мечта на всяко момиче от форума/, и всеки приема подготовката и самото събитие по свой си уникален и неповторим начин, а и светът би бил сив ако нямаше толкова различни мнения.
Аз лично не смятам, както вече казах, да имаме покани за родителите, защото не ги приемам за гости, а като част от цялата сватба/приравнявам ги с младоженците/ и така както няма да пиша покани за нас, няма да има и за тях
Сигурна съм, че за всяка от нас сватбата ще е най-хубавата, защото това си е нашата сватба и ние сме дали цялото си сърце за найната организация и подготовка 

Цитат на: tea_75 в 21.04.2009 18:14

Хора, чета ви в тази тема и даже гледам възникна спор.  Изказвам лично мнение:
1. това със различните покани е интересно, но не виждам голямото му значение.
2. моят брат има съпруга, как точно да напиша поканата до него в стихотворна форма и после да я преведа на английски за да схване текста и снахата?
3. гледам по сватбите хората даже не раздават покани.
Като се замисли човек, това си е само още един разход.  Седмица след сватбата поканата ще е забутана в някой шкаф. 
Според мен идеята с подаръците за гостите във вид на снимка ще изиграе същата роля като спомен.  Не се тревожете толкова или обиждайте от това, че не са забелязали труда ви. 
Все пак това е вашия ден, наслаждавайте му се.

незная защо Ви е отношението към поканите, но аз лично съм изключително щастлива, че на всички хора, на които сме раздали покани, когато сега отидем на гости те стоят на изктлючително централно място в домовете им, и въобще не мисля, че нито преди сватбата, нито седмица след нея ще бъдат захвърлени или забутани. 

Момичета спазвайте добрия тон все пак това е дискусия

Колкото до поканите, ние имахме и то защото аз исках мноооого да имаме, винаги ми е било някак помпозно да дам официална покана на някой.Но съм ходила на сватби и без покана и не е било проблем, просто младоженците бяха много точни и ни се обадиха доста рано.А в последствие преди самата сватба пак се чухме, за да разберем часовете и кое къде ще бъде.
Това е хубавото на поканата имаш място на което е написано в колко часа къде си, защото аз какъвто съм заплес нищо чудно да се объркам.

Цитат на: Amelia в 21.04.2009 22:59

Не желая да създавам спор и за това ще се въздържа от коментар. Само ще кажа, че вече ми писна от разни продажни душици, които са готови да се кланят на всичко що е чуждоземно само и да не е българско. И сме готови да приемаме всяка идея дошла отвън, без значение каква неземна тъпоя е, само защото е модерна...май прекалих с коментара, но е възможно най-синтезирания вариант на всичко, което бих избълвала.

Тук определено се създава или не разбиране или заяждане.  Аз ще приема първото, защото така и не разбрах кое е чуждоземно в това дали човек иска или не иска покани и дали иска да напише на всеки поканен, отделна покана?
Ако трябва да се спазват традициите 1:1 както са ги правели нашите дядовци, тогава е редно в четвъртък да  се изпратят калесари, които да поканят гостите на сватбата с бъклица вино.  Само, че аз в цялата тема не видях някой да изпраща бъклица вино вместо покани.  Така, че нека не говорим за традиции и тяхното спазване.
С това приключвам темата за обсъждане, защото е безсмислена.  Сватбеният ден е на всеки и е негово лично право как да го направи вълшебен.

Ама не се праща бъклица, а трябва всеки да отпие от една и съща. Вижда ми се доста нехигиенично, а и за 100 човека примерно май ще трябва да се ходи с дамаджана. Според учените от БАН, се давало и ябълка. Аз много се чудех дали да не нарисувам на моите покани ябълка.. това ми беше една от топ идеите. Обаче който не е чел тая книжка с обичаи, дето съм чела аз, можеше да не разбере гениалната ми идея. В нашия край пък се давало китка от чемшир и бръшлян, такава като бутониерките. Те траят дълго, тези растения, и гостите си туряли тия китчици като отиват на тържеството (и едно време не се е канело 3 месеца предварително, като сега). Това е знак, че са част от сватбата - кадем ли, калем ли, как се казва, с него са калесани. Който не е калесан, ако ще най-близък роднина да е, не може да дойде на сватбата.

Аз ги знам тия неща, но си преведох текст от покана от американския Cosmo Bride и хич не ме интересува кой от гостите какво ще си помисли. Ако ме обичат, ще ме приемат със всичките ми странности и няма да се обидят. Ако не - и на глава да застана - няма да им угодя. Аз каня и аз каня така. Аз съм такава. Според мен човек винаги трябва да е верен на себе си.

Ако имах дар слово, за всеки гост стих щях да напиша - какво пък. Принтера му е все тая какво печата, а вниманието си е priceless, дето се вика по рекламите на кредитните карти.

Радвайте се на поканите си, момичета, че при мене засега те бяха най-приятната част от подготовката. Всичко друго - само нерви и разправии. Не си тровете и поканите, че не се знае какво ви предстои, какви помии ще ви се леят тепърва на главите.