Моля за съвет...

[D_i_a_m_o_n_d™]

Здравейте на всички от този прекрасен форум!!!
Отдавна ви чета,но все не се престрашавам да пиша!

Ето, че сега се реших и ви моля за съвет

Моята половинка е в дъното на проблемът!!!
Вече 2 години от сватбата са зад гърба ни , имаме и прекрасно детенце на годинка До тук всичко е като по вода, ще кажете, но уви не е 
Забелязвам, че той все по-често предпочита да е с всеки друг, но неи с мени детето - с приятели, дядо му, майка му
Сега е решил да пътува до селото, където е дядо му, оставя ни с по-малко от 50 лв., за 7 дни с детето и ми казва какъв ми бил проблема?
Отпуска е, но аз изибщо не разбрах това, оправяше документи цяла седмица за един конкурс за по-висока длъжност, сега иска да заминава при дядо си поне за 6 дни
Ми как да не ми е мъчно???
Аз мсея да твърдя изглеждам чудесно, отслабнах, не ми личи, че съм раждала, старая се да изглеждам винаги добре, готвя добре и т.н., всичко което една майка и домакиня прави!!!
С детето си играе не повече от 30 мин., а ако му го оставя з аповече ми "чупи" телефона от звънен като заплаче дребо!!!
Вече незнам какво да правя!
Помагат ни само моите родители, а той все против тях говори на всички познати и приятели, но всичко се разбира рано или късно, нали знаете!!!

Свеърва ми (няма свекър) е виждала детето точно 2 пъти,м на изписването и преди около месец!!!Дядо му пък хич!!!

Моля ви дайте ми съвет!!!

Извинете, че стана толкова дълго!!!

[ina_lemon]

Добре дошла при нас....
Извинявам се, че ще започна веднага с въпрос, но понеже това ми е работата/психолог съм/ и има някои неща ,които трябва да си изясня, преди да си позволя да коментирам.
От колко време се държи така той, преди да се ожените имаше ли проблеми някакви?
Нещата ескалираха изведнъж или малко по малко се появяваха гадни симптоми и ти просто сега вече усещаш, че чашата е преляла?

[goldi]

Щом майка ти и баща ти ти помагат не виждам какво го търпиш тоя, такива мъже дето само на приказки го издокарват не ги понасям. Ти си знаеш най-добре положението, но не се оставяй да се държи по този начин с теб.

[D_i_a_m_o_n_d™]

Добре дошла при нас....
Извинявам се, че ще започна веднага с въпрос, но понеже това ми е работата/психолог съм/ и има някои неща ,които трябва да си изясня, преди да си позволя да коментирам.
От колко време се държи така той, преди да се ожените имаше ли проблеми някакви?
Нещата ескалираха изведнъж или малко по малко се появяваха гадни симптоми и ти просто сега вече усещаш, че чашата е преляла?

Благодаря!!!
Ами постепенно, още като се роди детето (а то се роди година след сватбата, планирано и много искано), катосе прибрахме и за 9 дни излише почти всеки ден, да се виждал с приятели, за да черпи за бебето, аз родих по спешност и с операция, не ми беше лесно, но майка ми беше до мен! идваше всеки ден у нас да помага, чисти, готви, пере, глади дрешките на макия
Но вече ми идва в повече, даже по едно врем по идея на приятелит ему най-вероятно, че те всички са ергени (аз съм на 28, той на 30 г), беше миказал да се изнасям от вкъши и да си стоим с бебо при наще,после поиска време, да мисли дали иска да сме заедно
Горките ми родители направо онемяха

Преди това никога не сме ималипроблеми, 5 години вече сме заедно!
Много слуша майка си и дядо си, а те не са имали здрави семейства и не могат д аму дадат пример!!!

[Zahira]

Първо здравей и добре дошла!
За съжаление семейните проблеми на хората са много много индивидуални и какъвто и съвет да ти дадем е ясно, че не сме "вътре" в ситуацията и всичко ще си бъде пречупено през нашата хипотетична призма.
Мисля, че един от основните проблеми в брака е рутината, но за да се пребори семейството с нея трябват двама души, а не един. И оттам идва проблемът, че няма взаимност.
Пробвала ли си да говориш с него на тази тема? Винаги ли поведението му е било такова или се проявява напоследък? Нещо друго съмнително да си забелязала? А сигурна ли си, че той в действителност е с приятелите си/майка си/дядо си?
За съжаление средата за която споделяш не е добър пример, защото те по никакъв начин не са обвързани със семейство.

[ina_lemon]

Егати, трябва да си много сигурна в чувствата си, че да се примиряваш с тези негови изяви...... Незнам просто.Вярно, че всичко си е индивидуално, но ако искаш просто да поговориш за проблемите си, нямаш грижи.
Но никой не би се наел да ти дава съвети как да се справиш със ситуацията, защото само ти си експерт по нея.

[D_i_a_m_o_n_d™]

Егати, трябва да си много сигурна в чувствата си, че да се примиряваш с тези негови изяви...... Незнам просто.Вярно, че всичко си е индивидуално, но ако искаш просто да поговориш за проблемите си, нямаш грижи.
Но никой не би се наел да ти дава съвети как да се справиш със ситуацията, защото само ти си експерт по нея.

Аз просто искам да чуя мненията ви!!!
Знам,ч е не сте "вътре" в ситуацията и нямакак да ми помогнете, просто споделям, защото понякога ми става толкова мъчно

Щом майка ти и баща ти ти помагат не виждам какво го търпиш тоя, такива мъже дето само на приказки го издокарват не ги понасям. Ти си знаеш най-добре положението, но не се оставяй да се държи по този начин с теб.

Това и аз съм го мислила не веднъж, но ще е много трудно, а ще ми е неудобно да се "върна" след провал в брака, а и с дете...

[магито]

Тази история страшно много ми напомня на историята на една моя позната.
Искам да те питам вие живеехте ли заедно преди да се ожените?И приятелите в компанията му нямат ли си гаджета или са сами?
И както казва Захира, нещата в една връзка са строго индивидуални, но аз не мисля, че бих издържала нещо подобно, и ако ми беше казал да си взимам детето и да отида при нашите сигурно да съм го направила, не съм мазохист.
Но говори с него за тези неща, за това, че искаш да отделя внимание на теб и на детето да сте заедно като семейство.И Ина е права, само и можеш да си решиш проблемите.

[ina_lemon]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

[магито]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Абсолютно съгласна.Не знам какво значи неудобство от провален брак.По-добре да страдате ти и детето, за да не приказват хората или да сте добре двамата, а на хората майната им

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Абсолютно съгласна.Не знам какво значи неудобство от провален брак.По-добре да страдате ти и детето, за да не приказват хората или да сте добре двамата, а на хората майната им

Съгласна!!!
Вярно е, че не взимаш решение само за себе си, а и за детенцето, но все пак по-добре така, отколкото да страдаш!!! То сега не разбира,но когато започне да разбира,няма да ти е хубаво да го виждаш тъжно...
Важното е, че родителите ти са до теб!!!
А и може просто такава да е Съдбата ти, и да намериш всичко, което сега нямаш при друг!!!

[Bybet0]

Даймънд, както и Ина казва, щастливо е дете с щастливи родители, не с двама родители. Ако ти сама преценяш, че ситуацията няма да има добър развой по-добре взми това решение, което е добре за детето и за теб. Още повече семейството и роднините са за това - да ти помагат. Сигурна съм, че ще те разберат. И какво значи провал в брака? Понякога просто нещата не се получават, колкото и да полагаме усилия.
За себе си сигурно не бих търпяла подобно отношение и бих си взела детето и бих отишла при семейството си.
Само ти си тази, която може да прецени, какво искаш да правиш с живота си от тук нататък!

[eli_m]

Няма място за неудобството, за което говориш от провален брак и прочие, това трябва да ти е ясно. Мисли си за детето. Щастливо е това дете, което живее със ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ, а не което живее с двама родители. Щом твоите близки  и сега ти помагат, им е ясно, че не всичко в дома ти е на ниво и наред.

Съгласна съм с Ина! Но според мен първо трябва да поговорите! Поставете проблемите на масата и ги обсъдете! Как се е стигнало до тук и дали може да се промени ситуацията, и дали и двамата сте съгласни да оправите нещата!?! Първо говорете! Обсъждайте! Все пак проблемите са за да се решават, за да се преодоляват! Ако не става тогава мисли за раздяла! Но това е краен вариант!

[ina_lemon]

Момичета, айде само да не казваме с такава категоричност, че ние не бихме търпели със сигурност подобно отношение. Сигурно и Даймънд преди години така би казала, но живота се случва и човек взема едно или друго решение, за което после може и да съжалява.
Никой не знае предварително какво и кога ще му се случи, така че подобни изказвания  звучат,според мен, най-малкото неучтиво към нея.

[Mrs.™]

Аз ако бях на твоето място не бих търпяла такова отношение и щях да си събера багажа,много по-рано. Разбира се първо бих поговорила и бих приела някакви компромиси,но 1 година да търпя такова отношение-не. Хайде да приемем,че имате проблеми,то кой ли няма,но да не обръща внимание на собственото си дете-ето това не бих приела за нормално. Седнете и поговорете,ако трябва и се разделете за някакъв период от време,но той трябва да разбере,че има задължения към това дете и към теб.