Мила честно да ти кажа,аз незная как бих постъпила на твое място....Дали ще остана,дали ще си тръгна немога да кажа,защото когато обичам някой съм изключително търпелива,но ест. всичко е до врееме и накрая става страшно,но както и да е.Единственото нещо,което бих ти предложила е да поговориш с него и то в най-скоро време и да не примеаш да не ти отговаря на въпросите,изяснете нещата,ако не стане така най-добре му тегли една!Съжалявам,че съм толкова рязка,но ако не е достатъчно мъж да си каже какво му има,значи не е достоен за теб и детето !

Здрасти
Според мен на първо място поговорете и след това прецени дали има шанс нещата да се оправят.След това седни и премисли кое ще е най добре за теб и детето.Недей да мислиш за това какво ще си помислят или ще говорят хората.Те хората винаги си намират причина да говорят за нещо и не можеш да ги спреш.Това дали един брак е провален или не няма значение.Не мисля че има някой виновен за неуспешен брак а и живота не свършва с това.Горе главата и дано всичко се оправи!

Прочетох темата и искам да ти дам за пример моята сестра. Тя беше бременна когато се раздели с бащата на детето си. И да ти кажа така стана много по-добре. Сега живее с родителите ни, не, че те имат много голяма възможност да се грижат за нея и детето, но все пак са родители. Щом твоите ти помагат няма място за срам, на всеки може да се случи. Според мен е по-добре още сега да се разделите (ако разговорът помежду ви по темата не помага), отколкото да го направиш след като малкия порасне и започне да разбира.
И пак бих казала седни поговори с него. Ако не разбира от дума и не иска да потдържа това семейство няма смисъл. На мен лично много ми намирисва на друга жена. Не искам да те отчайвам, но трябва да се стегнеш в името на детето и да бъдеш силна. Сложи картите на масата и си кажи какво ти е.

Какъв съвет бих могла да дам, не мога да ти кажа и какво бих направила. И както е казала Данитка, когато обичаш някой търпението понякога може да е безкрайно! Което не винаги е най-доброто.
Каквото и да се случи обаче не бива да се притесняваш от това да се върнеш при родителите си. Не е нити лошо, нито пък срамно

Много гадна история! Никой не е застарахован че няма да му се случи!Мога само да кажа, че в едно семейство трябва да има чисти и ясни отношения. Затова и аз като останалите момичета мога да ти кажа-говори със съпруга ти за всяко нещо което те притеснява.Говорете,говорете, говорете....  Дайте си ако трябва малко време да обмислите казаното и вземете решение. За детето е важно да помислите и двамата Мъжа ти не трябва да бяга от отговорност. В крайна сметка детето е създадено и от двама ви. И накрая колкото и да не ми се казва -като имате различно виждане за нещата в брака ви  и непреодолими проблеми се разделете!Детето няма нужда то фективен баща, а от човек, който да отговаря на истинската дума родител. А що се отнася до хората-каво значение има тяхното мнение, не те ще си лягат до човек който ги наранява, не те ще живеят с човек който не ги обича и тормози душата им и не техните деца ще бъдат на бойното поле на двама ядосани родители.Хората те все ще намерят за какво да си говорят – всяко чудо за три дни.
Искрено се надявам да се разберете и да намерите пътя един към друг.Да заживеете вашият живот на семейство, защото никой не заслужава да бъде с разбито сърце.

и от мен!Незнам какво да кажа,но мисля,че трябва да седнете и да обсъдите нещата,като големи и зрели хора.Ако нещата не се получават има и друго решение,мила!Стискам ти палци!

Сега видях тази история и се сетих за моя позната, при която нещата се развиха още по-зле. Нейната майка почина, а баща и е женен втори път и въпреки че принципно се разбират не я подкрепя. Та значи, тази жена и приятеля и бяха заедно 10 години преди да се съберат да живеят заедно. Не сключиха брак. Направиха си бебче с цялата любов на света. И двамата толкова много гоискаха, тя направо летеше. Роди и в един хубав ден я видях с насинено око. След като родила, мъжа и превъртял, започнал да я бие защото бебето плачело и не можел да спи, дразнело го, тя била виновна. И така в един момент пък въпросния мъж реши че тя не може да ми в вече приятелка по неясни за мен причини. Тя успя само да ми каже че съжалява и че просто си пази хляба. От тогава не съм говорила с нея и не съм я виждала, но знам че още са заедно. Говорим за години такъв живот, не е толкова лесно да махнеш с лека ръка на живота си и мъжа до теб, дори и да те тормози и съсипва...

Мила,здравей и от мен.Мисля,че нещата са трудно оправими,ако не непоправими.Твоят човек най-вероятно има връзка.Ти трябва да си прецениш можеш ли да се справиш с тази ситуация или не.
1.Говори с него открито.
2.Говори за промените - той ли се е променил или ти
3.Постави въпросите ребром-как ще продължавате по този начин.
4.Иска ли теб и детето или не/

Аз винаги съм за откровеният и прям разговор между хората.Прекалено ни е къс живота ,за да си губим времето в недомлъвки и подхвърляния.

Успех!

Мила здравей  !
Прочетох всичко до тук - положението ти не е розово определено.
Напълно съм съгласна с Ина дотук - едва ли ние можем да решим проблема, защото когато говорим за отношения между двама души нещата са много лични и много дълбоки.
Това, което всички казват "аз няма да търпя" не е много вярно защото гледайки отстрани е лесно да се каже, но ако всеки се постави в тази ситуация със сегашния си съпруг или партньор едва ли бързо ще стигне до "зарязвам го и край".
Сигурна съм, че много пъти си се опитвала да разговяраш с него (това което всички те съветваме да направиш) и  че опитите ти за разговор не са увенчани с успех.
Много малко знаем за тази ситуация както и за теб за да даваме съвети, защото до тук знаем че той не се задържа около вас, но всяко нещо има предистория.
За нас мъжа ти е много лош, защото ти ни написа сегашното му отношение 
Вие си знаете и си се познавате най-добре. И двамата имате вина за да стигнете до тук.
Не познавам теб и мъжа ти и не искам да виня никой, защото както казах  отношенията между двама за много лични и дълбоки. Ще ти кажа само аз какво мисля от мъничкото което ти сподели -  смятам, че на мъжа ти му липсва нещо вкъщи и започнал да отсъства постепенно от семейното огнище. Когато е започнало това ти е трябвало навреме да реагираш и вкараш влака в релсите още тогава защото с времето минават и "подходящите моменти" за това и после става почти невъзможно. Ако тогава сте можели да решите проблемите си още в зародиш, то сега е поскоро изход от тях от колкото решение - ако ме разбираш какво искам да кажа.
Нищо повече не мога да кажа освен "Горе главата, момиче! Ние сме тук и сме с теб !"

Здравей Даймънт,
сигурно ще се повтора , но аз не ти давам съвети какво да направиш, това е твоя избор, отговорността е само твоя  Ти самата трябва да прецениш ситуацията  да погледнеш в себе си , не за грешки , които ти си допуснала , не за негови грешки. А ти как си се чувствала през времето , което  сте заедно, преди брака, след брака и дори след раждането на детето. Дали си струва всичко. Ти пишеш, че той се е променил след раждането на детето, по принцип има такъв период при мъжете. Детето е на годинка предполагам щом е се е родило година след сватбата. Може при съпругът ти този период на адаптация да е по дълги по проблемен. Лесно е да сложиш край на една връзка, но когато сте казвали голямото „Да” Там жената обяснява , какво е брака. Поне във Варна е така! Та мисълта ми е следната. Ако твоето внимание е било само за него преди раждането на детето, той може да се чувства самотен и да ревнува от детенцето т.к. вече вниманието не е само към него,
Ако ти държиш на този мъж направи всичко възможно да разбереш какъв е проблема в него, ако не няма смисъл да се натоварваш, няма да си първата нито последната разведена жена с дете.
Спомена и за Свекървата ти, ако наистина той ходи при тях , често според мен търси вниманието , което му липсва, ще си позволя един съвет , защо не му предложиш цялото семейство да отидете при Дядо му или при майка му не разбрах дали живеят заедно. Тогава може да поговориш със свекърва си да споделиш с нея проблема без той да присъства , щом той я слуша какво по хубаво от това! Може да се възползваш от тази ситуация и  майка му да обясни на сина си как се чувства една самотна жена с дете (предполагам това което сподели, че няма здраво семейство означава , че е разведена)  разбира се стига да сте в добри отношения, но си мисля , че  дори и да не сте поне сте запазили добрият тон може да го споделиш с нея , всяка една майка би искала детето и да има семейство.

Ако желаеш пиши ми!
Пожелавам ти успех! във всяко едно семейство има проблеми просто трябва да се опитаме да ги преодолеем заедно със съпруга си!
съжалявам , че е толкова дълго