foxy_ladykristi , благодаря ти. И аз ти пожелавам много семейно щастие и любов. Свекървите са доста ревниви към техните момченца  . Но според ме тя вече е видяла в теб перфектната снаха и затова е решила все пак отношенията да се променят. Така че успех и нека сватбеният ти ден да бъде незабравим и изпълнен с много щастливи мигове и емоции.

Момичета, днес разбрах, че нашите бъдещи половинки могат да получат нещо като българско гражданство (но не точно) веднага след сключването на брак с цел по-лесно пътуване до България. Ще разуча за какво става дума, но реших да споделя тук веднага, в случай, че вие знаете вече за това или би ви заинтересувало. Моят бъдещ съпруг много се ентусиазира, иска да става българин. 

А така!
Marina , много интересно - чакаме да споделиш нещо повече,аз лично от теб разбирам ,че има такова нещо

Ох това е много добре, защото с моето мило имаме препятсвия на всеки 3 месеца с неговия престой в България. Все едно е някакъв изпаднал....

Хм, още не е ясен въпросът с гражданството. Май трябва чужденецът да владее български език, което при нас, за съжаление, би било проблем.

Въпрос към дамите тук: на коя ръка ще носите сватбената си халка? Обичаят тук е - на лявата, и макар да искам да спазя БГ традиция, искам и да се знае, че съм омъжена. Дилема!

Аз ще спазя тяхната традиция и ще нося халката на лявата ръка. вс епак ще живеем там. А сватбата ще съдържа повече елементи от българската традиция.

от личен опит ви казвам че брак особено с турчин не го пожелавам на никой.Аз имах връзка с човек от тази раса и дори едно дете , което за нищо не  е виновно , но турчина си е турчин, както искате го разбирайте,..сега съм щастливо сгодена с мъжът с когото ще се женим след по малко от месец , а той пък е румънец.Заради въпросния турчин зарязах бъдещия ми съпруг преди около време и това беше една от най -големите грешки в моя живот.

Всеки човек допуска грешки в живота и по този начин се учим и изрстваме. Честно казано нямам особена предства какви са турците като мъже, но все пак не трябва да се слагат всички под един знаменател. Желая ти щастие и много любов с бъдещия т и съпруг.

Цитат на: bunny1001 в 18.08.2007 17:21

от личен опит ви казвам че брак особено с турчин не го пожелавам на никой.Аз имах връзка с човек от тази раса и дори едно дете , което за нищо не  е виновно , но турчина си е турчин, както искате го разбирайте,..сега съм щастливо сгодена с мъжът с когото ще се женим след по малко от месец , а той пък е румънец.Заради въпросния турчин зарязах бъдещия ми съпруг преди около време и това беше една от най -големите грешки в моя живот.

бих казала че зависи от човека!!!!!! аз съм от турски произход, може би съм пристрастна но не мога да приема коментара ти, вярно е че турците от турция са по-различни и че самата им култура е по-различна, но не е хубаво всички да се слагат под един знаменател!!!!!! само мога да кажа за сравнение че братовчед ми е женен за българка!!! желая ти щастлив семеен живот с избранника ти!!!!!!!

Цитат на: bunny1001 в 18.08.2007 17:21

от личен опит ви казвам че брак особено с турчин не го пожелавам на никой.Аз имах връзка с човек от тази раса и дори едно дете , което за нищо не  е виновно , но турчина си е турчин, както искате го разбирайте,..сега съм щастливо сгодена с мъжът с когото ще се женим след по малко от месец , а той пък е румънец.Заради въпросния турчин зарязах бъдещия ми съпруг преди около време и това беше една от най -големите грешки в моя живот.

Хей хей хей, я малко по спокойно , аз също съм от турски произход -  това че ти си допуснала грешка  си избрала неподходящият човек , си е въпрос на късмет  и личен избор , но моля те обърни внимание на тона с който пишеш !!! и си помисли че не трябва всички да са под един и същ знаменател .
Ако модераторите сметнат за редно моля да изтрият мнението ми !!!!

Браво, Геринце за бързата реакция!!!

Хайде сега, разправяйте - кой как се запозна с половинката си, допускали ли сте преди това, че може един ден чужденец да се окаже мъжът на живота ви, имаше ли езикова бариера, трудности в следствие на различен манталитет от народопсихологична гледна точка, как го приеха родителите ви и неговите - вас...и все такива интересни нещица 

Ми аз не знам, защото май няма много булки с чужди зетьове и рискуваме да си направим частно клубче. Пък да си омъжена за чужденец не е чак толкова по-различно отколкото да си омъжена за българин 

Езиковата бариера между мен и Фабио е по-малка отколкото бариери, които съм имала с български партньори 

Трудности не сме имали никакви, никога. Дори до момента не сме имали повишаване на тон в семейството, не ли пък някакви недоразумения и сърденки от всякакъв характер.

Техните ме приеха супер добре и винаги са страшно мили с мен. Отрупват ме с внимание, подаръци. Всъщност ние живеехме заедно от една година вече, когато се запознах с тях (и дори бяхме сключили фамозното съжителство, което сега нашумява в България, и за което те му бяха пратили всякакви документи). А майка ми за първи път намира, че някой е достатъчно образован, хубав и добре възпитан, за да ме заслужава, пък баща ми никога нищо не ми е казвал за каквото и да е така че...

Изобщо при мен е пълна скука - всичко си е спокойно, нормално и в реда на нещата 

А иначе езикови смешки колкото искаш. Откакто Фабски понаучи малко (наистина много малко) български, а пък аз (много малко повече) италиански, започнахме да комуникираме на една странна смесица от езици, която останалите наблюдават с отворена уста   

Голям хит беше, когато наскоро Фабио непрекъснато жужеше около мен, боцкаше ме с пръст и повтаряше, че бил бомболоне (мъжка пчела или стършел), в отговор на което исках да се пошегувам, че аз пък съм кукла (бамбола), но вместо това казах (не нарочно, а от неграмотност) бомбола което ще рече газова бутилка  Разбира се той се попика от смях и до днес ме нарича "моята сладка газова бутилка" 

Друг път се прибирам вкъщи и виждам всичко разхвърляно, а той доволен си щрака на компа (честа гледка при мъжете от независимо коя националност). Почвам да мрънкам на български "Кочина, тука е ко-чи-на !!!". Аз той става и на чист български гордо отговаря : "Аз знам кочина - вкъщи праси. Къща (показва с жест наоколо), прасе (показва себе си) " 
Е как да му се сърдиш после...

Много весело си живеете  искренно се посмях на това с прасето.Най-хубавото е че се обичате и сте щастливи заедно.

inaxastra, много са забавни вашите бисери!
Ние също не сме имали езикова бариера - в началото си говорехме на Есперанто. Без майтап!
Сега аз вече "сънувам" на немски, така че наистина езикът не е никакъв проблем. А и той напредва с българския - разбира всичко, особено когато  мърморя на родния си език!
Kiksi, след като разказах на моя мъж, че си го помислила за българин, той каза, че това е голям комплимент за него!

Хаха, Инче, исренно се разсмях от вашите бисери