Да се омъжиш за чужденец

[nev4e]

Марина повярвай ми питах на много места във Варна и навсякъде получих един и същ отговор неможе да се сключи брак между католик и православен христианин в православна църква във Варна така че за твое добро се надявам в София да е друго но силно се съмнявам и ти препоръчвам пак да провериш
Успех!

[didibaby]

И моят бъдещ съпруг е католик, но тъй като неговото семейство държи повече на религията, отколкото моите родители, ние ще се бракуваме в католическа църква и ще отгледаме децата си като католици. А колкото до мен- като кръстена в православна църква, трябваше да мина само през малък ритуал, за да ме приемат в католическата църква. Но разбирам че в православната църква нещата стоят по друг начин, така че мога само да ви пожелая късмет момичета с разгадаването на каноните.

[meglena]

Здравейте!
Благодария на всички за информацията.Майка ми е питала попа в църквата за кръщаването и той й е казал няма проблеми,аз знам че годеникът ми е baptized в англиканска църква.В края на краищата всички сме християни .Тяхното кръщаване е малко по-различно от нашето,но все пак и те следват примера на Йоан Кръстител с Христос.
Явно в различните църкви поповете дават различна информация,може би ако ти откажат знаят,че може да отидеш в друга църква, а все пак за всеки ритуал те взимат пари.Може да не съм права,но така ми изглеждат нещата.
Марина,ако не е нахално да питам ти колко шаферки имаш и от къде ще им купуваш рокли?В Англия обичаят е булката да купува роклите на шаферките, аз ще имам 5 момичета и май ще ги взема от България, защото тук за много скъпи,а все пак ще ги облекат само веднъж.
Поздрави!

[Marina]

Да, мисля, че е така. На майка ми са и казали, че от две години насам бракът с католик е разрешен без допълнителни усложнения. Наистина всички сме християни, такива изкуствени бариери не са нужни...

Аз се спрях само на една шаферка/кума, най-добрата ми приятелка от детството. Реших така, хем никой да не се сърди, хем да се спази българския ритуал. Но на твое място, ако имах време, бих поръчала роклите от БГ. Тук има много информация за различни ателиета, където се шие по поръчка и качеството е прекрасно, а и всичко става бързо. Успех и пиши как вървят нещата!

[foxy_ladykristi]

Мила Marina, моят бъдещ съпруг е католик,изрично ни предупредиха,че трябва да се покръсти-за брак в православен храм, а ако аз искам в католическа църква да се венчем - тогава нямало проблем ЗА МЕН.Та той идва на гости преди около месец,отидохме до църквата и  - отметнахме още едно нещо от списъка  В същност,когато бяхме до Рилския манастир,там пък казаха,че няма проблеми!  много объркано,но най-добре си питайте в църквата,където ще се венчаете!Успех! 

[Marina]

Мила Marina, моят бъдещ съпруг е католик,изрично ни предупредиха,че трябва да се покръсти-за брак в православен храм, а ако аз искам в католическа църква да се венчем - тогава нямало проблем ЗА МЕН.Та той идва на гости преди около месец,отидохме до църквата и  - отметнахме още едно нещо от списъка  В същност,когато бяхме до Рилския манастир,там пък казаха,че няма проблеми!  много объркано,но най-добре си питайте в църквата,където ще се венчаете!Успех! 

Благодаря ти много! На нас казаха, че канонът е променен преди 2 години и вече покръстване не се изисква (в няколко църкви проверихме). Може би не всички знаят? Голяма мистерия е това... Питахме и нашия поп, дано не му хрумне нещо друго на самия ден... Успех и на вас!! 

[BeCuTa]

Здравейте мили момичета!

Аз съм едва от днес във форума, но го чета отдавна и с голям интерес. И понеже моя бъдещ съпруг също е чужденец, рещих да драсна няколко реда.
Напълно съм съгласна с всички, които казват, че зависи от човека...а не от националност или религия...има и добри и лоши, и в България, и в Европа, и в Америка...
С моят приятел се познаваме от 6 години, от 3 и половина сме заедно. Той е не само годеник и бъдеща половинка, той е най-добрия ми приятел. Никога досега не съм получавала толкова доверие, разбиране, респект и любов от мъж. Докато не срещнах него...Имаше една случка преди 3 години съвсем в началото на нашата връзка. Излезе ми една бучка на гърдата. Взеха проби и докато чаках резултатите се поболях от мъка. А той само ме прегърна силно и ми каза, че ме обича заради мене самата, със или без гърда.
Та, мили момичета, няма значение какъв цвят имат очите му, косата или кожата, няма значение в кой край на света е роден - важна е любовта. Останалото се нарежда от само себе си.

P.S. оказа се само някакво възпаление на потните жлези

[Юлия]

Това е прекрасно. Намерила си идеалния партньор в живота. Поздравявам те.

[Miri]

Аз съо искам да се присъединя към Бекута. Моят годеник също е чужденец и той с епояви в моя живот , когато на мен ми беше много тежко от раздялата с бившия. Отначало, когато започнахме да комуникираме, аз не исках въобще да се занимавам с никого, той беше настоятелен, докато в един момент и аз започнах да се замислям върху това, че бързах от работа да се прибера , за да седна на РС-то ,само9 за да мога да го видя и да прекарам няколко прекрасни часа с него. След това започнаха притесненията , че повечето познати ще започнат да ме мислят за "лека жена", поради това че сме се запознали по интернет или , че ще го използвам за гражданството, въпреки че поради работата на баща ми съм живяла и пътувала доста в чужбина и се върнах , за да живея в България, но някои хора в злобата си не оценяват тези факти. Криси пристигна в България за първи път юли месец и прекарахме 10 прекрасни дни. Точно 2 часа преди да го закарам до летището той беше много тъжен от раздялата. Тоагва ме попита :"Знам че не обичаш да избързваш, но можеш ли да си представиш едни ден да бъдеш моя съпруга", аз му отговорих "Да". Тогава, той ме попита дали искам да се омъжа за него. В един такъв момент има само две възможности за отговор- или казваш да или не...Всъщност малко се отклоних от темата, модераторите да ме извиня . Мисълата ми е , че една такава връзка може да функционира перфектно. Лично ние двамата си пасваме във всяко едно отношение. Никога не ми е скучно с него. Всъщност ние от 21 септември живеем заедно и на 1юли е сватбата. Проблем са само, моите родители, всъщност майка ми се примири вече , но баща ми все още не ни взима на сериозно и казва за милото , че бил извънземен . Но довечера съм поканила чичо ми и леля ми да им съобщим новината, поне те ще го убедят, че сме сериозни.

[ROSI KRASTEVA]

Здравейте мили момичета!

Аз съм едва от днес във форума, но го чета отдавна и с голям интерес. И понеже моя бъдещ съпруг също е чужденец, рещих да драсна няколко реда.
Напълно съм съгласна с всички, които казват, че зависи от човека...а не от националност или религия...има и добри и лоши, и в България, и в Европа, и в Америка...
С моят приятел се познаваме от 6 години, от 3 и половина сме заедно. Той е не само годеник и бъдеща половинка, той е най-добрия ми приятел. Никога досега не съм получавала толкова доверие, разбиране, респект и любов от мъж. Докато не срещнах него...Имаше една случка преди 3 години съвсем в началото на нашата връзка. Излезе ми една бучка на гърдата. Взеха проби и докато чаках резултатите се поболях от мъка. А той само ме прегърна силно и ми каза, че ме обича заради мене самата, със или без гърда.
Та, мили момичета, няма значение какъв цвят имат очите му, косата или кожата, няма значение в кой край на света е роден - важна е любовта. Останалото се нарежда от само себе си.

P.S. оказа се само някакво възпаление на потните жлези

BeCuTa
много се радвам за теб 4е не се е оказало нещо злока4ествено, а колкото до твоето мом4е    
желая ви дълък семен живот пълен само с радост

[foxy_ladykristi]

Сладури, само тези, които имат подобна на нашата съдба могат да ни разберат май, и аз преминах през етапа разни хора да се изказват гласно как повечето българки били продажни, за едната виза какво не правели и подобни щуротии...Спрях да забелязвам, нервирах се до време,...как можело така, това връзката с  чужденец колко била непълноценна от към общуване, ама те откъде знаят!?!Нека аз да кажа....И другият момент - на мойто мило майка му хич не ме харесваше,само ,защото съм чужденка,българка...Нейните притеснения пък бяха, че сигурно съм някоя пиявичка,която търси само изгода...Сега е друго,понеже вече се знае,че ще ставам част от семейството ,тя прояви както някои казват "типичното американско лицемерие" и не спира да ме възхвалява където и както може  Но другата част от роднините ги обожавам и там чувствата са взаимни!
Ние с милото се познавахме 4 месеца и той ми предложи - и за момент не се замислих,а само няколко месеца преди тово идеята да съм семейна ми се струваше нереално смешна-но знаете, когато ГО срещнеш - знаеш,че е ТОЙ    Такова отношение не бях получавала никога до този момент от мъж... Обожавам го, минахме през толкова трудности...
 Пожелавам ви успех,щастлив семеен живот и цялото щастие на света!

[didibaby]

Много съжалявам, че е трябвало да се сблъскате с такива неприятни подмятания, момичета! Родителите на половинката ме познават от вече 4 години и никога не са се държали зле с мен--дори ме приеха като дъщеря още в началото на връзката, когато не сме си и помисляли за сватба. Сега бъдещият ми свекър сам се подписва на бележки до мен "Dad Ross", което за мен беше много мило. Винаги са ми помагали със съвети и каквото могат и винаги съм била добре дошла в къщата им. Уважавам ги така, както уважавам и моите родители и се радвам, че успяхме да създадем такава силна връзка по между си, която непременно ще ни помага като част от едно семейство занапред.

[Miri]

Аз също мога да кажа, че семейството на моето мило много ме обича. Баща му даже септември, ми изпрати кутията за бижута  на майаката на моето мило (тя е починала преди 15 г.). За мен беше това голяма чест. Така , че от страна на неговото семейство нямаме проблеми, само с българските познати и роднини, които си шушукат зад гърба ми.

[foxy_ladykristi]

Miri, поздравления и много,ама много щастие и дълъг семеен живот ! Това за българските роднини и приятели - ясно (поне за мен  ) ,какво да се прави... Най-важното е в семейството да има любов и разбирателство,а доброжелатели  винаги ще има...
Подкрепата на родителите и любовта на сладура,който е избрал да бъде с теб до края на живота си имаш ли ги - другите нека си говорят и мислят каквото пожелаят

[foxy_ladykristi]

Дали е на хубаво ,или как...но моята бъдеща свеки започна да се поправя - интересува се как вървят нещата с организацията по сватбата,нещо ,ако има нужда да се праща, говорим си доста често на последък по телефона, и звучи загрижена,да не се претоварвам много,че то не било лесно цяла сватба сам да организираш - и се радвам,не мога да крия,малко ми беше болно,че в началото някакси не ме прие    А и факта,че с останалата част на семейството на моето мушмороче се разбираме супер, би трябвало да и повлияе, и поне да и подскаже, че НЯМА СТРАШНО ДА СИ ИМАШ БЪЛГАРСКА СНАХИЧКА