Първо искам да изкажа най искренни благодарности къна всички които прочетоха моите творения. Сега да продължа с последната част на разказа-Меденият месец.

След като родителите ми си заминаха за България с Матиас решичме че е време за малко време само за нас двамата. Имаме доста приятели в Северна Швеция (добра наблюдателност Режина  в една от най северните точки на Швеция. Взечме самолета и пристигнахчме за 1 час. След това автобус за още 2 часа. Предполагаше се че един приятел ще ни чака на спирката на автобуса.Но уви никой не дойде.Постояхме ,погушкахме се. нацелувахме се и забелязочме една паркирана кола с много балони на капака.Помислихме си - Да не би пък да е за нас но бързо отхвърлихме съмненията мислейки се че може би е просто украса за нечий рожден ден.  В съседство с автобусната спирка имаше бензиностанция от която излезе един мъж и ни връчи един ключ за кола с балон висящ на него. Чак тогава ни стана ясно че приятелите ни (които обожават да правят изненади и са много изобретателни в това) са решили да направят престоя ни там вълшебен. Отключичме колата, а аз през цялото време си мислич- Ами ако сега ни гледат от далеч и ни се смеят добродушно как се лутахме и чакахме някой да ни посрещне, после пък оглеждахме колата предпазливо.Помислих си че бича станали страхотни папарашки снимки от тази ситуация.

Та значи влязохме в колата и там имаше писмо: "Добре дошли и много се радваме че избрахте начето малко селце за медения си месец. Имаме изненада за вас- Търсене на съкровища.Първата ви задача е да отидете в еди си кой ресторант и да се представите.Колата можете да ползвате през цялото време на престоя си тук." Ведна се отправихме към ресторанта където ни очакваше подредена маса за двама за обед с два балона във формата на сърце.Трогнахме се много.На брега на езеро с прекрасна гледка. Аз докато снимач всичко като луда ни сервираха обеда.И когато погледнах сервитьорката беше една друга наша приятелка която живее също там.Страчотна изненада- не знам как са го направили.  Та тя ни каза че сигурно сме големи късметлии защото днес е бил първия слънчев ден от седмици наред. На масата имаше кошница за пикник и друго писмо за нас. Да отидем на върча на планината която обгражда това селце и да търсим балоните. Качичме се с колата и пред нас се разкри страчотна гледка. на всякъде планини и в долината се беше сгушило това селце и около него езерото.Не мога да ви опиша каква гледка е. Чодили сме и преди там -да заредим батериите си с позитивна енергия но на тези места не бях ходила. Там на едно малко дръвче имаше посташени два балона и едно бурканче сладко.Което е и любимото на Матиас, с разбира се друго писмо за нас. Да отидем на езерото където ни очаква друго съкровище. Там разбира се под едно дършо с балони имаше термос  с кафе и кекс, който можехме да чапнем на място около езерцето или след вечеря. Ние разбира се избрахме ВЕДНАГА . На това място намерихме последното си писмо което ни казваше да отидем до една стара къща от 18 век където ще бъде и вечерята ни- която Матиас трябваше да сготви за своята съпруга. Когато стигнахме не можех да повярвам че тази къще толкова запазена и никакви хора на около.От къщата излязоха всичките ни приятели с балони и ни поздравиха.такива емоции.И двамата се питахме - какво сме направили да заслужим такива приятели. Казаха ни че в къщата няма елекричество ката че ако ни стане студено да запалим камините, сауната била готова за нас в една малка къщичка на брега на езерцето и огъня на вън е запален и приготвен за печене на надинички или пържолки. Оставича ни сами,До стаята ни имаше разпръснати розови листчета а до леглото една кошница със шампанско, ядки, шоколад и грозде в нея. На леглото имаше две рози. Изглеждаше толкова нереално. Мебелите бяха от 18 век толкова запазени имах чуството че всеки момент ще се покаже някоя девойка от книжките на Астрид Линдгрен.

Разопаковахме багажа и се гушнахме в сауната а после едно плуване в езерото. Матиас приготви вечерята, а докато чакахме да стане готова поиграхме "Не се сърди човече" и се топлихме от огъня който беше запален.След това имаше много любов и ласки които сега като се замисля бяха в периода на овулацията ми последно време се чуствам доста странно и нищо чудно точно тези наши ласки да дадат резултат след 9 месеца.какво по-хубаво от това.

Останхме в тази къща около седмица само двамата, без телефони, телевизия и електричество а с природата, нас двамата и книги.

След това бяхме в един апартамент за седмица в селцето, видяхме се с всички наши приятели които умирача да разберат как се чустваме и дали ни е харесао всичко.Дори ни казаха че са ни шпионирали когато сме получили ключовете за колата и са ни направили снимки.Моето предчуствие се е оказала вярно все пак . Бяхме за риба после на пикник където ни подариха и последния подарък.Всяка женена двйка ни даде съвети за брачния жовот- смяхме се, пяхме и много много се веселихме.

В селцето има ресторант който се притежава от всички жотели на селцето и всеки има дял в компанията която го притежава. Чудейки се какво да направим за нашите приятели д аим покажем колко много е означавало всичко за нас с Матиас решихме да работим в кухнята на ресторанта за 4 дни и да помагаме за обеда. Ставахме в 6 сутринта и бяхме готови към 12ч, после обядвахме плодовете на нашия труд и бяхме свободни за други приключения.

Та това беше нашият Меден месец макар и 2 седмици.Не бих ги заменил аза нищо на света и винаги ще пазя топъл спомен за тези незабравими първи дни на общият ни брачен живот.

Нямам думи...............Красота , романтика, мечтаааааа.....

Гери било е вълшебно, и приятелите ви са невероятни.просто ми се насълзиха очите докато четях а едновременно с това усмивката не слизаше от лицето ми.Много се радвам за вас и дано винаги имате таи приятели и вашата любов.

Гери, и аз съм от верните ти читателки, даже тези дни си мислех, дали няма да се завърнеш скоро на хоризонта, че поне аз нямах търпение да изчета всичко около твоята шоколадова приказка... и сега съм доволна 
И аз четох, гледах снимки, плаках, смях се, радвах се, все едно бях се пренесла в друг свят, толкова нереално ми изглеждаше всичко, чак се размечтах за един меден месец (или поне седмичка  ) на същото място, където сте били и вие...
Ние нямахме меден месец, но нали все планирам при 1-ва възможност като сме свободни (и добре финансово, разбира се), да отидем някъде, но изведнъж реших, че не искам нито плажове, нито дискотеки, искам една такава къщичка на брега на някое езеро в Северна Швеция, без електричество, с огън, сауна и т.н. Направо ми се стори вълшебно...
Как ли човек може да си резервира нещо подобно...Имам чувството, че едва ли го има в туртистическите справочници...

А изненадата от приятелите ви...наистина ме остави без думи. 

Поздравления за букета, украсата, идеите ти, всичко е било  , и при нас не остана време за всичко замислено като игри и т.н., но искам и аз като Инката специално да те поздравя за тортата и човечетата, такива сладурковци няма просто, как не за сетих и аз за нещо подобно (макар че съм много зле в кухнята, особено в печенето на сладкиши и торти )

Аз затова на моята сватба имах гълъбчета с истински перца, купени от сувенирен магазин, на които направих папионка и було и гостите също се смяха като ги видяха, защото не исках стандартни сватбени фигурки за торта...
Но товите човеченца са ми фаворит определно - 100 пъти  за оригиналната идея и готиното изпълнение!!!

И изпълнението на Матиас също...абе, нямам думи наистина, сигурно пропускам много неща, от които искам да изкажа възхищение, но в момента мога да кажа само едно - обичайте се все така силно!!!

Кикси, мила винаги съм обичала да чета твоите постове.

Те човечетата станача едни не е истина.н еможеш разбра кой е гергана и кой матиас, ама нали матиас е левак пък аз съм с две леви ръце тва направихме.И хората са казали каквото си надробиш тва ще сърбаш и ние така.Ама са сладки де,нали са си нашите.

Всички булки които имахме сватба тази година си ги чуствам много специални защото споделяхме толкова трепети заедно от ден 1 на подготовката та до разкази за меден месец а при някои и бебчета. И колкото и албуми да гледам и снимки съм убедена че няма две еднакви сватби както и няма две еднакви булки но е толкова вълнуващо всеки път като отворя албум за първи път да се възхищавам все на нови и нови неща.

Наистина трябва да сме горди със себе си колко сме талантливи (като се има предвид че други сватби не сме правили, а аз самата не бях ходила на сватба от 14 години).

Целувки и не забравяйте детското в себе си, убедена съм че то е това което ни прави толкова изобретателни, имажинативни и прекрасни.

Геринце мило, имай предвид, че аз наистина като Инката загубих дар слово като видях снимките ти, иначе такъв пост щях да ти напиша, че сигурно една страница в темата ти щеше да е само от мен...

И не го казвам просто като комплимент, а тако го чувствам, повярвай ми, много е различно всичко, наистина е като приказка, нещо подобно почувствах и като видях снимките и разказчетата от сватбата на Реджина и френската сватба на Инката (не че и българската не е достойна за суперлативи, де), дали защото е далечно, красиво и ралзично, не знам...
Но едва ли е само това - просто човеченцата (толкова е трогателно, че сте си ги правили сами, а за левите ръце - много се смях ), сглобената от вас палатка, ракията с кашкавалчетата, магията на мястото, гордите ти и умилени родители, словото и всички останали речи, картината-подарък-изненада, песента-изненада от Матиас, изненадата от прияталите, "търсенето на съкривища" и прекрасните медени седмички след това...всичко това ме потопи в един друг свят - прекрасен, нежен, романтичен...

И аз чувствам всички тазгодишни булки близки до сърцето си и наистина всяка една сватба е уникална сама по себе си. Присъединявам се към пожеланието ти да запазим детското в себе си и да си останем все така изобретателни и свежи!!!

И дано ти оправят проблема с албума по-скоро, че ми писна като искам пак да ти го разгледам, все да търся линка по-назад в темичката ти! 

Само да ви кажа че прибавих малко нови снимки към албума. Не че можете да разберете кои са  . Те май вси4ки взеха да ми изглеждат еднакви

Гери,
Прочетах всичко и разгледах всичко....страхотно! дай боже на всеки такива приятели като вашите ....както казваш ти  Щастливци сте, наистина!

Имала си прекрасна сватба, пожелавам ти да сте винаги толкоз щастливи и влюбени.....

Страхотен и невероятен меден месец....ние можем само благородно да ти завидим на твоите преживявания.

Щастие и любов от сърце ти пожелавам!

Колко интересен разказ!!!!!! Украсата е невероятна, тортата е уникална, всичко е супер.  А медените ви седмички са били ........ като от някой роман. Мястото изглежда супер, а и това, че сте били само двамата, далеч от цивилизацията  Дано сте си направили и най-големия сватбен подарък през това време   

Много благодаря на всички за толкова хубави и прекрасни слова.

За информация най големия подарък не сме го направили  защото днес ми дойде ,но пък на мен хич не ми пука и без тва сме решили да не се пазим а то да става когато си иска.Аз нали съм на 50/50 , хем искам хем пък се панирам ама то да дойде пък тогава ще му мисля. То май съм от тези дето не знаят сърби ли ги или ги боли.Луда работа.

Целувки на всички редовни и нередовни мои читатели 

Gery79 , моите поздравления за положените усилия и стахотния резултат 
Разказа е повече от впечатляващ, желая ви всичко "НАЙ" от сърце 

Малко новини. Приятелите на Матиас ни изпратиха клипа от ергенското парти на Матиас. Утре 6е се опитам да го ка4а ако има интерес разбира се.

Да, да, да, има, има интерес 

Абе Ин4е ако си само ти по добре да ти го пратя лично иначе трябва да го качвам в youtube