Гери, миличка, радвам се, че успяваш да усещаш и положителни емоции покрай всичко, което ти се е струпало. Беше толкова забавано да прочета това свежо разказче за ергенското парти на Матиас

Извинявай, че те връщам към темата, която е толкова болезнена, но искам да знаеш, че докато четях за положението с 2-те ти баби, все едно четях за себе си.
Мило и трогателно ми стана, че си спомняш това, което преживях преди малко по-малко от 3 месеца - още ми е тежко за загубата на скъпата ми баба, на която съм кръстена, особено ми е тежко като гледам списъка на гостите, където тя фигурираше и от това, че трябва да я зачертна.

С течение на времето, колкото и да ми е мъчно, започнах да гледам по-философски на нещата благодарение на цялата онази подкрепа, която получих от вас в онази тема. Милият ми татко, който в неделя се прибира от САЩ и не успя да види майка си за последно, не мога да си представя как ще се чувства на сватбата, нито леля - неговата сестра, нито един от първите ми братовчеди, който също си идва от САЩ за моята сватба и не успя да види баба за малко.

Но винаги има и по-зле. Сега, положението не е по-добро. Другата ми баба, която отдавна е много зле здравословно, толкова, че дори не я бях включила сред гостите, защото няма как да дойде, претърпя 3 операции на крака през последния месец, не знам как й издържа сърцето. В момента е с отрязан крак до коляното, с майка ми, която също като твоята е единствено дете, бяха 1 месец в болница в друг град, най-накрая си ги прибрахме, но баба в момента е половин човек без крак. Много е рухнала психически, сърцето й е адски зле, няма сила дори да се помества сама на леглото, от 3 дни сме на тръни, че всеки момент може да се случи най-лошото, не си представях колко тежко е да си с отрязан крак, сринах се психически като я видях, 1 ден се грижих за нея и разбрах, че подобно нещо може да преживее дълго само по-млад и здрав организъм.

А сега и сърцето, а до сватбата остават броени дни...

И каквото стане - тя ми каза - сватба да има, независимо какво се случи с нея, родителите ми също са на това мнение, с тези сложни организации и те не живеят в БГ все пак и кой знае кога ще могат да се върнат. Майка ми е срината физически и психически след този 1 месец спане на 1 стол в болница в друг град и последвалите грижи за баба, която е в много тежко състояние. А сватбата наближава, нямам никакво време да я отменя в грижите...

И не е само това - на една от най-добрите ми приятелки брат й е паднал от 5-тия етаж и сега е в кома, но тя въпреки всичко явно е решила да не ме натоварва с негативни неща преди сватбата и се опита да го скрие, ама аз разбрах

, но се учудих на положителното й мислене и как вярва, че всичко ще се оправи, направо се разплаках, като я чух как говори, какъв силен дух в такъв тежък момент.
На милото един от приятелите вчера претърпя операция от херния и ако въобще успее да дойде, едва ли ще се чувства добре.
И на всичкото отгоре преди няколко дни почина дядото на приятеля на сестра ми. Неговите родители също ще са на моят сватба и не виждам вече на кой ще му е весело в крайна сметка от гостите. Сватбата на сестра ми е 3 седмици след моята - в деня след тяхната сватба стават 40 дни от смъртта на дядото на приятеля й.
И си казах - може ли всичко да е против мен, сякаш съдбата иска да ни каже, че не ни е писано да направим сватба, но си казах и, че може да ни е тежко и на част от гостите, и на нас, но съм решила да се насладя и на най-малката положителна емоция, която бих могла да изпитам през този ден и да я скътам за цял живот в сърцето си.
Гери, съжалявам, че ти напълних темата с моите проблеми, мислех да ги споделя в моята тема, но просто исках да ти кажа, че знам как се чувстваш.
Съжалявам, ако съм те натъжила.

Подкрепям те и се моля всичко да е наред!