Гери, миличка, разбирам те напълно... Няма как да не се притесняваш и да приемаш нещата по-леко, това е ясно, но поне се опитай да мислиш позитивни и да им изпращаш положителна енергия, нали знаеш колко помага положителното мислене  в такива ситуации. Аз ще си мисля за теб и знам че ако всички си го пожелаем и двете баби ще са добре 

Ех, Гери, много неприятно е това  Надявам се всичко да се размине и да се стабилизират. Стискам палци 

И аз вярвам, че всичко ще мине добре и ще се стабилизират двете ти баби!

Гадна ситуация, но не можеш да направиш много. Пожелавам ти от цялото си сърце всичко да е наред и да могат и двете баби да ти се порадват като булка, макар и само на снимки.

Гери, много неприятно е наистина! дано не се случи най-лошото! А това з азвъна ан телефона съм го преживяла и знам, че е в състояние да побърка човек!! Включвам се в магическото стискане на палци! Дано аббите ти да са добре и да сте щастливи и безгрижни поне  в деня на сватбата!!!

Здравейте милички,толкова сте добри и ми помагате  (в което и за секунда не съм се съмнявала).

Интересното е че преди време Кикси имаше подобен проблем и си мислех- "Леле колко е ужасно това." Човек не може и за секунда да си представи какво му е на човек в такъв момент ако не го изживее лично. И въпреки че всички ти казват че това е което най близките биха искали да си направиш сватбата каквото и да стане.То какво празнуване е като знаеш че родителите ти ще се борят вътрешно между идеята да празнуват защото е сватбата на единственото им дете и загубата на собствените им родителите които са и последните живи родители за тях.

А най лошото е че майка ми и баща ми са приели тактиката да не ме притесняват и шашкат и дори и да стане най лошото нямало да ми се обадят за да не ме тревожат. Е добре де, то какво ще стане ,ще се прибера и ще  ми кажат тогава ли? 

Радвам се че намирам упора сред вас и съм ви много благодарна на всичките ви съобщения. .

Гери, следя темата ти си интерес и цялата подготовка за вашата сватба. Справила си се блестящо, моите поздравления! 
Съжалявам за бабите ти - наистина е ужасно и никога не му е времто на такива неща. Но опитай се да разбереш и родителите си и не ги упреквай, че крият от теб. За тях ти си живота и твоето щастие и спокойствие е много по-важно! Стискам палци всичко да се оправи и нищо да не помрачава радостта от сватбата ти - нито на теб, нито на твоите родители! 

Пламик, какви хубави думички си ми написала. Много благодаря. Предполагам че човек не може да разбере подбудите на родителите си докато самият той не стане родител и разбере какво е да трепериш за щастието и спокойствието на детето си. РАдвам се че ми писа защото може би трябваше някой да ми го каже за да разбера и да не ги упреквам толкова много.
Мерси мерси пламик.

Цитат на: Gery79 в 17.07.2008 11:29

Пламик, какви хубави думички си ми написала. Много благодаря. Предполагам че човек не може да разбере подбудите на родителите си докато самият той не стане родител и разбере какво е да трепериш за щастието и спокойствието на детето си. РАдвам се че ми писа защото може би трябваше някой да ми го каже за да разбера и да не ги упреквам толкова много.
Мерси мерси пламик.

Гери, миличка и ние сме в същото положение, само че бабите на милото. И двете са доста стари, едната е вече половин година на легло, през последната седмица е доста зле. Свекъра и свекървата казват че е възможно да се случи най-лошото, което мен много ме натъжава.  Е, то каква сватба ще бъде.......
Обаче се опитвам да бъда оптимистка и нас ни съветват дори и да стане най-лошото  да не отлагаме сватбата, въпреки аз си мисля че за нас няма да е добре. Така че напълно те разбирам и ти съчуствам че така се чустваш, защото и аз го преживявам същото. Но в крайна сметка трябав да мислим позитивно и да се надяваме да не стане нищо лошо ...от сърце ти го пожелавам...

Гери, мила, много съжалявам за бабите ти. Тъжно е. И аз всеки път като си тръгна от Пловдив и незнам дали ще видя баба пак  . Но това е част от живота, естествен път е, колкото и да ни е тъжно. Това да загубиш майка или баба, няма как да се избегне... най-неприятното е, когато изгубиш детето си, защото това  е неестествено. Опитвай се да мислиш малко по-философски и говори по телефона повече или прекарай колкото време можеш с тях, те едва ли ще искат да си отложиш сватбата, ако недай боже нещо се случи, те ще те гледат от някъде, пак ще са там.... А пък за вашите, че ти спестяват разни неща, ами така е, ти си далече от тях, имаш си свои проблеми, които, повярвай ми, те те приемат за герой, че се справяш с тях и мислят за тебе, да не те натоварват....

Съгласна съм с мненията на всички, че каквото и да стане, сватбата трябва да се състои. Не за друго, но така биха искали нашите близки, които вече ги няма. И аз съм със свитичко сърчице заради баща ми, който почина наскоро, писала съм в онази тема. Но, мила Гери, трябва да си силна заради всички. И най-вече заради себе си. Дано нищо не помрачи щастливия ви ден, но моля те, ако стане най-лошото, радвай се и бъди щастлива и заради починалите близки. Аз на твое място ще искам да знам, ако нещо стане ... но ти сама прецени дали няма да ти е по-добре, ако не знаеш. Във всички случаи, имаш моята подкрепа 

Здравейте сладурки,

аз също мисля че каквото и да стане сватба ще има просто защото сме я организирали 1 година и има много хора от чужбина които са си купили билети и т.н. Това което ме притеснава ( с опасност да стана патетична и оплакваща се) е че когато майка ми и баща ми дойдат ако майката на майка ми реши да си замине тогава не ми го побира главата какво ще правим. Да им копувам нови билети и да си тръгнат по рано?Ами ако не е минала още сватбата дотогава?. Майка ми няма братя и сестри и дядо ми е починал отдавна ,така че тя трябва да се справя с погребението и формалностите (недай си боже да стане въпреки че  то си е нормално един ден да стане).

Съгласна с Копче, бих искала да зная, а не да си мисля че ще ги видя а те не са вече между живите.

Но стига за това. Днес е ергенското парти и се очертава голям смях  .От два дни Матиас получава известия от пощата да си вземе пакет. Естествено неговите приятели са оставили пакетите там и ми дадоха бележките и аз ходя уж да проверявам  пощенската кутия всеки ден и да му казвам.А той трябва да отиде да го вземе точно в 11ч. И така има вече две книги коити са много интересни за него но от вчера започна да подозира че може и да е за ергенското парти. Днес е последната бележка и когато отдиде да взема пакета ще има просто бележка да се прибере вкъщи и да си вземе мерките на всички части на тялото, но на път към вкъщи ще го посрещнат приятелите му. Вчера дойдоха да вземат една стара моя пола и една розова тениска за да го облекат в него.Май и перука ще копуват. Като си го представя Матиас с тази малка розова тениска (на която даже пише на шведски "сладурче" и с шкембето което тениската няма да покрие). Добре че поне ще снимат с видеокамера та да се посмея и аз. Mай и paintball са организирали но подробности по късно. Те ще ходят и на бар така че едва ли ще се прибере да си го видя за последно преди да замина за България (автобуса за летището е в 4:00ч сутринта), но тъкмо ще ми липсва повече.

Гери, страхотни приятели има твоя бъдещ съпруг!!! Браво на тях! Дано много да се забавляват и да разказваш после и на нас!
Да не ни забравиш докато си в БГ. Лек път!

Ха-ха, Гери, Сашо го бяха облякли като ангелче - с крилца, ореолче...и също бяха ходили на пейнтбол

Вале ,ангелче ах?  Ех те понякога колко са далеч от това да са ангелчета ама ...

Последни новини от ергенското парти. Моето миличко ми се обади да ми каже че много се гордее че съм успяла да запазя тайната, колкото и трудно да ми е било и че много ме обичка  .
Те го облякли с полата,тениската,отгоре една бяла пристилка (на която пише доктор) че нали е доктор по физика а и работи в областа на астробиологията и му сложили звездички на главата  . Първото което направили било да отидат на един голям фонтан в центъра и му дали една бутилка и едно листче за да напише послание,да го сложи в бутилката и да я хвърли във фонтана. Предполага се че ще има още неща свързани с тази бутилка но и тва само да е пак е смешно. Него малко го било срам в началото ама вече му харесало.Само се надявам да не вземе сега постоянно да иска да носи моите фусти, че тогава я закъсахме