10.05.2008 18:15
... в общи линии в ресторанта нямаше някакви по-конкретни случки, които да си струва да разказвам, затова преминавам направо към "кумските дарове". Тъй като искахме да отделим достатъчно време на всички гости при обиколката за наздравица, техническия персонал малко се беше поизнервил накрая, защото сме били закъснявали с пилето и тортата. Минахме през последната маса, седнахме и след 5 минути най-много излязоха танцьорите. Кумовете се бяха приготвили с дребни пари, защото и двамата не ги бива хич в ръченицата и категорично отказаха да танцуват, но.... кумата излезе, заби една двулевка в тортата и почна да подрипа в такт, след което грабна тортата и дърпа и не пуска 
танцьора и той държи и не пуска. По едно време реших, че ще я изсипят на килима. Но момчето като видя колко ни е упорита кумата се отказа и така срещу 2 лв в първите 5 минути кумата спечели торта 
Кума и той подскача, подскача и залъга нещо танцьорката и й прибра пилето... Ама хората си имат програма - не може да излязат за 5 минути и да си тръгнат - та ги помъчиха с още малко ръченици и накрая едно хоро
Изнесоха тортата (абсолютен разкош с крем тирамису) с нашата фигурка отгоре
разрязахме я, сипахме парчето в чинийка, захраних Жоро - всичко ОК, обаче той като посегна с ръка към парчето и на мен ми призля.Успях да налапам тортата без да ме омаже (ама такава снимка имам, че мога да се съревновавам със Стив Тайлър) и после докато се целувахме, той да вземе да бръкне в тортата зад гърба ми и все пак успя да ме омаже (добре, че беше малко, защото после сподели как си е представил да ми лепне цялото парче на носа, но абсолютно правилно е усетил, че това му евентуално действие би допринесло за едно не особено топло начало на съпружеския ни живот).
След това хвърлях букет. Букета ми беше от три по-малки букетчета. Първото се изсипа право в ръцете на кумата (която е голяма мераклийка да се жени, ама не може да си избере за кого), второто се стовари върху нашата мила съфорумка skylife, която ще не ще вече трябва да се бракосъчетава август месец, а третото падна на земята между събраните девойки и една дeвойка, чиято сватба трябваше да е на 31-ви май, но поради емоционални и външни влияния няма да се състои, успя да го спаси.
По-късно приятелят и бивш годеник на същата тази девойка успя да се пребори и за жартиера - то не бе радост, то не бе чудо 
Потанцувахме още малко и гостите започнаха да се разотиват. Решихме да ходим дружно на дискотека и в 02:00 приключихме купона в ресторанта. До 02:30 прибирахме и пренасяхме
после, докато си почивахме в хотелската стая, успях да разопаковам всички подаръци (без тези, които бяха в пликове) 
След това ходихме до хотела, в който бяха настанени моите родители, за да си взема дрехи за следващия ден, после се върнахме отново в стаята в Лайпциг, за да забършем някоя и друга бутилка алкохол и да отидем в хотела, в който бяха настанени нашите приятели (защото се оказало, че заведенията по това време са голяма скръб, а лоби-бара в хотела не работи - по-добре да бяхме останали в лоби-бара на Лайпциг, ама на, не се сетих). Там Жоро ме изостави за около половин час (в последствие разбрах, че е подготвял апартамента, в който трябваше да спим) и като се качихме най-накрая към 05:30 в стаята беше толкова красиво и романтично, а аз бях толкова изморена, че ревнах.... 
Едвам успях да вляза във ваната, в момента в който си намокрих косата вече съжалявах, но пък за сметка на това сутринта се чувствах много по-добре....
И така свърши нашия хубав ден.
На търпеливите - поздравления, на всички останали - извинения за разточителните писания.
/аз не че нямам още за разказване /
танцьора и той държи и не пуска. По едно време реших, че ще я изсипят на килима. Но момчето като видя колко ни е упорита кумата се отказа и така срещу 2 лв в първите 5 минути кумата спечели торта Кума и той подскача, подскача и залъга нещо танцьорката и й прибра пилето... Ама хората си имат програма - не може да излязат за 5 минути и да си тръгнат - та ги помъчиха с още малко ръченици и накрая едно хоро Изнесоха тортата (абсолютен разкош с крем тирамису) с нашата фигурка отгоре
разрязахме я, сипахме парчето в чинийка, захраних Жоро - всичко ОК, обаче той като посегна с ръка към парчето и на мен ми призля.Успях да налапам тортата без да ме омаже (ама такава снимка имам, че мога да се съревновавам със Стив Тайлър) и после докато се целувахме, той да вземе да бръкне в тортата зад гърба ми и все пак успя да ме омаже (добре, че беше малко, защото после сподели как си е представил да ми лепне цялото парче на носа, но абсолютно правилно е усетил, че това му евентуално действие би допринесло за едно не особено топло начало на съпружеския ни живот). След това хвърлях букет. Букета ми беше от три по-малки букетчета. Първото се изсипа право в ръцете на кумата (която е голяма мераклийка да се жени, ама не може да си избере за кого), второто се стовари върху нашата мила съфорумка skylife, която ще не ще вече трябва да се бракосъчетава август месец, а третото падна на земята между събраните девойки и една дeвойка, чиято сватба трябваше да е на 31-ви май, но поради емоционални и външни влияния няма да се състои, успя да го спаси.
По-късно приятелят и бивш годеник на същата тази девойка успя да се пребори и за жартиера - то не бе радост, то не бе чудо Потанцувахме още малко и гостите започнаха да се разотиват. Решихме да ходим дружно на дискотека и в 02:00 приключихме купона в ресторанта. До 02:30 прибирахме и пренасяхме
после, докато си почивахме в хотелската стая, успях да разопаковам всички подаръци (без тези, които бяха в пликове) След това ходихме до хотела, в който бяха настанени моите родители, за да си взема дрехи за следващия ден, после се върнахме отново в стаята в Лайпциг, за да забършем някоя и друга бутилка алкохол и да отидем в хотела, в който бяха настанени нашите приятели (защото се оказало, че заведенията по това време са голяма скръб, а лоби-бара в хотела не работи - по-добре да бяхме останали в лоби-бара на Лайпциг, ама на, не се сетих). Там Жоро ме изостави за около половин час (в последствие разбрах, че е подготвял апартамента, в който трябваше да спим) и като се качихме най-накрая към 05:30 в стаята беше толкова красиво и романтично, а аз бях толкова изморена, че ревнах.... Едвам успях да вляза във ваната, в момента в който си намокрих косата вече съжалявах, но пък за сметка на това сутринта се чувствах много по-добре....И така свърши нашия хубав ден.
На търпеливите - поздравления, на всички останали - извинения за разточителните писания.
/аз не че нямам още за разказване
/
супееер, четох всичко на един дъх и то по няколко пъти 
И номер 16 също.
