тва не се брои, мила..... давай надълго   

Цитат на: Alucinado в 09.05.2008 21:23

aaa, момичета, аз мога и по-набързо
взеха ме; тропнахме две хора; ходихме на снимки; после в ритуалната зала - подписахме се; оттам на църквата - венчаха ни; после пак на снимки; оттам в ресторанта ... и така

не не, тез да ги нямаме! искаме си дългата версия! 

Alucinado не е честно така. Давай нататък. Аз съм търпелива и ще си изчакам финала на историята, защото съм убедена че е много красив и романтичен.  Обаче търпението ми не е безгранично....да не хващам телефона за подробен устен разказ 

(наготвих като примерна съпруга - добре, че има Маги Малки Тайни  ) ...
Момичета, с риск да ми се скарате пак, но ще направя едно лирическо отклонение, за да ви разкажа премеждията на съпруга ми   преди да дойде да ме вземе.
Та, значи, отишъл той да се облича и тъкмо се приготвя и му звъни телефона в 12:15 рецепциониста от единия хотел, в който бяха настанени неговите колеги и започва да му обяснява: "Ми аз тука едната от вашите стаи я дадох на други хора, какво ще я правим сега тая твойта Афродита (колежка на Жоро, която трябваше да е настанена в самостоятелна стая). Дай да я сложим при някое от другите семейства...."   Тоя същия, предната вечер, като му носихме списъка с гостите, които ще са настанени настояваше гостите да си плащали хотела предварително, че после щели да "са пияни и няма да си платят" - малоумна работа. Та, излишно е да ви казвам колко е припалил - добре, че в един от другите хотели имало свободна стая да я поемат, че те хората вече пристигат, той тръгва да се жени - къде да й търси хотел... Та, като дошъл оператора (ние бяхме с две камери - едната тръгва от тях, другата от нас) и наш'то момче като буреносен облак (нямам търпение да вземем филма, за да го видя). И оператора го започнал - събуй обувките, обуй обувките, сложи ръкавели, закопчей ризата и т.н. да снима приготовления. Като дошли музикантите, майка му ревнала   (музикантите ни бяха много добри, и всички бяха облечени с много готини носии - тъпан, гайда и акордеон). Тропнали хорца, пийнали, хапнали и като дошла колата тръгнали за към кумовете.
Пред кумовете е било много забавно. Двете майки (на Жоро майка му и на кума майка му) си поревали дружно, че децата им са пораснали, а оркестъра свирил на племенника на кума (Стивън, на 4 месеца) "Зайченцето Бяло"  
Понеже кума живее в Смирненски, в блок населен с военни, са им направили артилеристки поздрав (пушки, пистолети и незнам си какво още) - яко пукотевица. Тропнали още едно-две хора и обратно към Стария Град да взимат булка.
Брат ми беше залостил още от входната порта. Там го е пуснал леко, за да могат сватбарите да хапнат и да пийнат, на входа на хотела, обаче ги е поизпотил доста. Не казват колко съм струвала, но доста са ги озорили. И накрая на горната врата са ги потормозили още малко, без да прекаляват, че да не се откажат  

Та.... след като се закичихме, татко ме изведе с кърпа (както си е по една от многото традиции ) на двора и ме предаде на кума. Поръча му там, да ме пази и да не ме дава на Жоро рано-рано. Изиграхме едно хоро и си повисяхме после 10-тина минути. Най-накрая пийнах малко водичка, че вече бях примряла от глад и жажда  
Фотографите (Митко и Тереза Якови) ни подбраха, заедно с кумовете, шаферките и видеооператорите (от студио ДИТ) и тръгнахме да се снимаме. Гостите ги оставихме да си поседят и да си починат още малко.
Направихме си "супер страхотна" фотосесия из Стария Град. През цялото време си говорихме глупости и се смяхме. Върнахме се, качихме се по колите и отпрашихме към Ритуалната зала. За съжаление, въпреки всичките ми предупреждения и настоявания, колата на родителите не можа да се движи плътно зад нашата, но някак си не вървеше да го раздавам като "ръководител движение" точно в този момент  
Нашата кола беше просто страхотна. Макар, че беше по-тясна отколкото се надявах, беше много по-красива на живо. Украсата не беше от цветя, а само от тюл и панделки. Собственикът и шофьор Дончо, е супер лъчезарен човек. (Още веднъж благодарим на нашата агентка Ваня, че успя да ни уреди това возило).

По пътя към ритиуалната зала, колата на операторите ни изпревари на няколко пъти, и за да снима добре в движение, единия оператор излизаше през страничния прозорец и правеше какви ли не каскади, за да хване по-добър кадър. Всички автобуси свиркаха, като минавахме покрай тях и изобщо беше много готино... чувствах се, сякаш сме най-важните хора в Пловдив, в този ден. 

В ритуалната зала, длъжностните лица бяха едни много нежни дами (не мога да намеря по-добра дума, за да ги опиша - бяха много спокойни, внимателни и едни такива.... нежни). Бяхме си избрали "Тракийска Сватба" в Кръглата Зала. Танцьорката ни обясни набързо какво да правим и влязохме. Цялата зала ни аплодира и на мен ми стана смешно. Ей, оттам- нататък беше голям хилеж 
Жената насреща говори някакви неща за съпругата-домакиня, аз се хиля като тиква, защото си представям аз каква съм домакиня и къщовница. Поглеждам към майка ми, тя тъкмо се насълзила и ме види каква съм краставица и започва да се хили и тя. Та така....
Разчупихме питката - по-голямото парче беше в мен. Пихме шампанско; забравих да го настъпя (ама и той забрави). Сложихме си халките, подписахме се (вече незнам в какъв ред, ще се сетя като видим филма  ).
... to be continued... (имаме си гости  )

Ками честито 
НЕзнам какво да ти пожелая /нали си се познаваме от деца и ми се иска нещо по-така да напиша, а то ми идва все по-иначе  /.
Прочетох разказа ти на един дъх - всеки момент с толкова много емоция го преразкаваш. Разбирам че сватбата е била една истинска приказка 
А тии...ти направо сияеш на снимките! Перфектната булка ..нямам думи  наистина
Чакам с нетърпение другата част от разказа ти

Поздравления, Alucinado!
Като чета разказа ти, толкова подробно описан и в най малките детайли, имам чуството че съм била там!
Страхотна сватба е била, а ти - невероятна булка!
Чакаме още снимки!

Честито отново на милото ново семейство! Разказа ти е страхотен и направо сякаш и аз съм била там. Толкова се радвам че всичко е било супер. Пожелавам ви целия живот да е един такъв прекрасен празник като сватбения ден.

.... Имам чувството, че всички от гостите ни бяха успели да присъстват в ритуалния дом, защото приемахме поздравления около 20 минути. И ми стана много приятно, защото очаквах, че голяма част от гостите ще пропуснат част от ритуалите заради дългото пътуване от Бургас.
Като се изредиха всички, Жоро ме изнесе на ръце, а шаферките ни целеха с късметчета
За мое огромно съжаление не можахме да си направим снимки пред ритуалната зала, защото бяхме закъснели и следващата (последна за деня) сватба вече чакаше, а булката я бяха скрили за да не се засечем.Помоткахме се малко, насметох някоя майка, която искаше да се редим за снимка (не си спомням коя, но си спомням че ми беше много криво, че караме другите хора да ни чакат и само исках да се кача в колата и да тръгнем нанякъде) и накрая тръгнахме. Дончо (собственика на Колата) попита: "може ли аз да избера маршрут?" и ни зафичи по едно стръмно нагорнище, по което с нашата скромна Фиеста трудно бихме издрапали, но Студебейкъра се държа много добре. Останалите коли се загубиха някъде
Пристигнахме пред църквата Св.Св. Петър и Павел и тъкмо реших, че вече е крайно време да изпуша една цигара, докато дойдат другите коли и някакви църковни служители започнаха да припират. Добре, че питката и виното бяха в колата на родителите, иначе от толкова зор, можеше да ни венчаят и без тяхното присъствие. Аз  му обяснявам, че колата с нещата идва, той ме пита - къде е? Ми идва, движи се насам, де да я знам къде е точно... Издивях!  А ние им бяхме последното "служебно мероприятие" за деня...
Разгеле, всички дойдоха (след сигурно 20 питания "Къде са питката и виното?", значи около 5-10 минути чакане - не повече) и тръгнахме да влизаме. Ние свещи в църквата не държахме - държаха ги кумовете зад нас.
Още с влизането започна да мрънка за халките...  Как да е, оттам нататък пак смях... Той си пее и си нарежда, аз се напрягам да разбера нещо (нали съм се поинтересувала, та горе -долу знам какво трябва да ни чете) и нищо не вдявам. Пее, пее, току се обърне и вкара някоя реплика и ние с кумовете се попикаваме да се хилим. На Жоро халката щяла да започне да му стяга; Булките обичали да пият виното до дъно и още някакви такива коментари - как не се разхилих с глас в църквата, не знам.
Подава ни попа да пием вино и нарежда на Жоро "Отпий три глътки и т.н.", после ми подава на мен и ми намигва "Давай до дъно", ама с такова изражение като "айде от мен да мине" и аз мигам на парцали. А чашата си е дълбочка, и си е пълна почти до горе. И той ми обяснява, че трябва да отпия три пъти и после пак по-тихо - "всички булки искат да пият до дъно - давай, не се стеснявай". Отпих три глътки, върнах му чашата и той се обръща към Георги - Срамежлива нещо, не й се пие
След това ни захранва с питка и аз супер доволна, че ще ни мушне малко храна. Тъкмо се наслаждавам на хапчицата хляб и оня ми ти поп със замах ми нашива в устата и един шоколадов бонбон, че и тръгваме да обикаляме масата. Аз неподготвена - воала ми се влачи, не мога да го събера; задавих се с тоя пусти бонбон, а попа си обикаля. И аз нали знам, че като се обикаля трябва и да се покланяме на четирите посоки - гледам попа си се покланя, ние четиримата - не (ама той не ни е казал да се покланяме) и сега се чудя - да се покланям ли или само да връткам.... и докато се начудя се върнахме обратно "на позиции". Жоро ме дърпа за ръката и вика: "Тая Корона ще падне." и аз нали съм услужлива кандидат-съпруга, веднага да му я наместя. Натиснах я малко отгоре и тя му се нахлупи чак до ушите  Всички около нас - смях.. А попа му намигва съжалително и вика: "Чакай, чакай да дойде утре - ще видиш тогава за какво става въпрос!" и ни махна короните (аз ако знаех, че ще ги маха, хич нямаше да му я "намествам" ). Довърши си песнопението, после започна да нарежда нещо. Камерите изключени, фотографа го няма.... аз реших, че нещо ни говори, и съвсем прилежно започвам да се напрягам да разбера какъв е разговора. Имах чувството, че ще ми се спукат тъпанчетата от напрягане - той говори супер тихо и супер бързо, и за капак монотонно. Някъде към средата на монолога установих, че това си е някакъв си техен поздрав към младото семейство (като поздравителен адрес, само че ти го говори) и се успокоих, че няма да ми се налага да беседвам с никого по този въпрос, та не е нужно да знам точно какво казва. Излязохме от църквата и кумата ни нацели с жито и стотинки (житото беше доста едро и твърдо). Оттам снимки с гостите, и после двамата на колата и с фотографите пак на фотосесия...

Втората ни фотосесия беше "на зелено". Многo красиви снимки, но така ми се подбиха краката, че имах чувството, че ще се разпадна. След уморително, поне половинчасово снимане, Дончо ни закара до Лайпциг; благодарихме му за превоза и си казахме "Довиждане". После се сетихме, че бутилката уиски, която бяхме приготвили за нашата маса в ресторанта е останала в колата - ама нека, защото така или иначе не успяхме да го почерпим човека.
Качихме се в лоби-бара, а там пълно с наши гости седнахме да пием кафенце с кумовете и други приятели - побъзикахме се малко, заляха ме с комплименти  и ме осени гениалната идея, че ще е хубаво да ида до тоалетната преди да са започнали официалните части.... Лелееееее, няма такова изпитание. Винаги съм им се смяла по филмите като дават как булката седи на гърнето, а шаферката до нея й държи роклята.... еми... няма как иначе - вЕрвайте ми. (на всичкото отгоре, с тоя колан за жартиери, не ме питайте как се смъква бельото - ама кой да помисли за тия неща предварително...)
Аз като срамежлива и "оправна" мома, бях решила, че няма начин да не мога да се справя и сама - не можах! добре, че имам кума-злато. Та това ми беше ходенето до тоалетната за вечерта - да не съм луда да повтарям! 
Върнахме се в лоби-бара, гостите влязоха, хостесата ни дойде да уточним последни неща за посрещането, после дойде една от танцьорките в ЕтноРитъм да ни обясни какво ще правим и ни въведоха. По стълбите към ресторанта, по мое настояване имаше малки чаени свщички и розови листенца - красота и романтика.... Да, ама моята рокля е колкото половината стълбище, че и отгоре. Няма начин да вървим двамата с Георги един до друг без да се подпаля  Булката върви напред, вдигнала фусти, младоженеца след нея гледа в свещите да не се подпали нещо... 
Разгеле - качихме се, застанахме на "указаното за целта място" и започнаха пак танци и песни. А мен обувките ме стягат, краката ми са подбити (от толкова снимане) - не мога да стоя на едно място. На всички снимки съм като прегърбена маймунка... Очаквах, че ритуала ще е съвсем различен от този в Ритуалния Дом, но не беше. За сметка на това, обаче, беше много красив и по-голямата част от гостите така и не разбраха, че замисъла е един и същ. 
Ритнах менчето и не стига, че така си премачках малкия пръст, ами и нищо не излезе. Някой започна да нарежда, че това означавало незнам си колко си години щастлива любов - айде айде.. знаем ние какво означава, ама добре че не сме на зор, та да не се разстройваме 
И после си седнахме - най-накрая......
... to be continued ...

Alucinado, това смея да твърдя е най готиния забавен разказ от сватбата който съм чела във форума. Никакви проблеми няма да имаш да разказваш приказки на бебока когато го имате. Поздравления още веднъж за сватбата.

Невероятно интересен разказ!!!!  И толкова обстоятелствен, сякаш съм присъствала. Много ме развълнува! Пожелавам ви да сте винаги толкова влюбени и щастливи като в сватбения си ден 

И чакам с нетърпение да си направиш и сватбен албум!

... ресторанта беше много красив. Вече споменах за стълбището... Масите бяха предимно дълги, за по около 10 човека, но имаше и 3 кръгли сепарета. По дългите маси украсата беше изтеглена в края, а на кръглите беше в центъра. На всички маси имаше икебани с фрезии и картина от Стария Град, върху дървен статив, с номера на масата. Подаръчетата за гости бяха малки стативчета с различни ключови места из Стария Град, с етикетче на което бяха имената на съответните гости. При влизането на гостите масите са били заредени с напитки и салати. (след обстойни разговори с управителя на ресторанта и нашата агентка, решихме, че така наистина ще е най-удачно, за да не се получава "дупка" в програмата, докато се сервира). Имаше две разминавки с това, за което се бяхме разбрали относно сервирането, но не знам дали всъщност проблема не е при нас, защото на последните уточнявания с персонала в ресторанта мен ме нямаше, и имам основание да вярвам, че някой от нашата страна не е обърнал достатъчно сериозно внимание на моите изисквания: 1. Всички бутилки вино, които бяха заредени, бяха отворени; 2. Мезетата не бяха на плата и не бяха сервирани предварително, а се сервираха на отделни порции по време на първия ни танц. Не е болка за умиране, но с моя болезнен перфекционизъм в обслужването.....
Иначе всичко останало от ресторанта беше разкошно - храната беше вкусна, топла, сервирана на време. Сервизът (смейте ми се, ако искате, но аз много държа на тези работи  ) беше абсолютно подходящ за вечеря - двоен прибор + прибори за десерт, чашите бяха със столче (всички, с изключение на тези за уиски) и т.н. Забравих да обърна внимание дали покривките бяха добре изгладени (защото на сватбата на Евгения Калканджиева това ми направи най-голямо впечатление - че колкото и пари да е платила на фирмата за кетъринг, те пак не са си направили труда да си изгладят покривките).
Имахме 6 стойки с цветя (които използвахме за посрещането в ресторанта) които също бяха с фрезии - нашата маса беше много семпла (не съвсем както си я представях, но все пак ...) и изчистена - имахме помощна масичка за всички бутилки, така че по масата имаше място и за букета и за чантичката ми и за още други неща. До нашата маса имаше по-малка официална маса, на която седяха 4-мата горди родители 
Само масата за подаръци не беше никак хубава за съжаление, толкова много неща отложихме за последния момент, че не ми остана никакво време да й обърна достатъчно внимание. Нямаше никаква украса по нея, пликовете (майките ги купуваха и бяха целите в цветя и сърца и незнам си какво още) и картичките не бяха подредени по масата, а бяха сложени в кутията, за картички и пликове  книгата за гости я запълвахме в последния момент и понеже не бях много доволна от резултата, а и беше много обемна, не искахме да я пускаме по масите, а гостите да минат да се разпишат ако и когато искат - никой не разбра за съществуването й... Ама сама съм си виновна, защото всичките тези неща ги връчих на агентката ни в 22:30 предната вечер, без да й обясня почти нищо  и така... Иначе всичко останало беше разкошно. Гостите останаха много доволни от вниманието, което им обръщаше хостесата.

DJ Миро се смили над нас и ни остави да отдъхнем няколко минути преди да обяви началото на тържеството. Кума се поизпоти доста, защото трябваше да държи реч  но се справи разкошно (за съжаление не си спомням почти нищо от речта, но знам че беше хубава - ще видим на филма). Станахме за първия ни семеен танц - Darren Hayes - Insatiable - потанцувахме, към средата на песента станаха и кумовете. След това танцуаха родителите, а нас с кумовете ни размениха - по средата на танца DJ прикани да се върна при мъжа ми, а кумата при кума, ама кума не ме пуска  На второто приканване вече ме даде... няма на къде. Оттам хора, танци, хора, гости - голям купон, дансинга беше пълен цяла вечер.
... to be continued (време за обяд)