ДА ALUCINADO и аз те засекох!!! Хайде, ти си ни първичка от пловдивските булки, разказвай

Ейййй, честита сватбаааа!  Пожелавам много щастие и късмет, както и любов, разбира се!Предполагам, че още няма качени снимки, а аз с нетърпение ще чакам да ги видя!
Честито още веднъж, мила! 

Айде мила - честито ви пак.

Тя сега е малко в отпуска, обаче като се върне в други ден, ако не носи снимки, ще дърпаме уши. Днеска в офиса питат - "Ама тя ожени ли се?" - е не бе хора, избяга  Та всички я чакат с нетърпение ;-)

Иначе момичета - сватбата беше супер. Тя ще ви разкаже по- подробно, но ние се повеселихме, хапнахме, пийнахме (някой малко повече), викахме "Горчиво" (май им дойде малко в повече  ) ама обещаха, че ще ни го върнат тъпкано. Абе супер беше. И на време случиха - целия ден беше топло и слънчево  . И на следващия ден започна да вали 

Айде стига толкова от мен - да ви е всичко по мед и масло, и да се обичате още повече 

ЧЕСТИТО И ОТ МЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Честито!
Бъдете влюбени и много щастливи!
Дълъг и прекрасен семеен живот!

Честито на младото семейство!
Дълъг живот изпълнен с много любов и рабирателство

ЧЕСТИТО !!!

пожелавам ви спокоен и щастлив семеен живот и пълна къща с палави дечица 

Много ви благодаря за милите пожелания. 
Ние снощи най-накрая се прибрахме в  "нашата си къща" и днес вече сме на работа - дори не сме разопаковали багажа.
Аз иначе пътьом наминавам да видя какво сте писали, но все не мога да започна с разказчето за сватбата, защото нямам много време накуп. 

Като цяло деня мина много по-добре, отколкото очаквах. Дори и времето беше перфектно, а аз се бях приготвила за дъжд и си бях купила голям прозрачен чадър  Е, имаше някои неща, които не бяха според първоначалните ни уговорки и такива за които не ми стигна времето да се занимая лично, но в самия ден ми беше толкова лежерно, че изобщо не си го сложих на сърце (после започна да ме доядява по мъничко, но..... колкото толкова - като не си разпределих времето добре за да изпипам всичко, така ще е...)
Иначе по Великден си пътувах до Бургас. Изкарах празниците там (Жоро си беше в Пловдив). Ходихме с нашите по магазините за довършителни елементи по техните тоалети; довършвах някои дреболийки за сватбата. Моите приятелки не се бяха сетили да ми направят моминско парти (всъщност май очакваха, че аз ще го организирам) и за това само пихме по коктейл вечерта преди да замина за Пловдив и ми подариха много секси бельо.
През това време, в Пловдив, Жоро ремонтирал покриви, таван, изграждал огради и какво ли още не. Като го видях, милия  беше брадясал и изтощен - ужас направо  На 30-ти обиколихме агентката, фотографа, оператора, DJ-я, ритуалния дом и всички хотели, след това бяхме на кръчма и го изпратих на ергенско парти (аз се прибрах и довършвах дреболийки за сватбата). На следващия ден се бяхме впрегнали да довършим бутилките и подаръчетата за гости. Добре, че агентката ни не беше в Пловдив, та трябваше да й предадем всички дреболийки чак вечерта, защото иначе нямаше как да успеем..
успях да вмъкна фризьор, маникюр и масаж в програмата
Вечерта започнах да правя списъци и описи за организацията в ресторанта и тъкмо когато трябваше да тръгваме, за да ги занесем на Ваня, се оказа, че подаръчетата за едната маса изобщо не са подготвени.  а аз с маникюр - няма как да вдявам кончета и да връзвам етикетчета. Мъж ми и мъжа на сестра му връзват, аз им подавам  справихме се. Към 22:30 отидохме да ги занесем. След това минахме през хотела на сестра ми (да си взема разкрасително устройство, че всичко си бях забравила), оттам през хотела на кумата да я вземем и на среща с кума - да обсъдим плана за следващия ден (кой какво е обсъждал - незнам, аз ядох салата). След кръчмата минахме да купим бутилка вино за църквата, бутилка ракия за кума и бутилка уиски за нашата маса в ресторанта, защото се оказа, че за нея не сме поръчали. После минах през Жорови, да си взема дрехи, козметики разни, и сума ти други неща (оказа се, че някои неща съм ги забравила)
В 01:30 часа се прибрах в хотела, от който трябваше да ме вземат на следващия ден. Влязох да се къпя..... няма сешоар!!! Исках да се епилирам - в банята няма контакт...... Легнах си с мокра коса в сто часа. Сутринта се събудих към 8:30 - 9:00 и реших да ходя у Жорови да си суша косата (още беше мокра) и да си взема всичко, което бях забравила вечерта. На Жоро майка му останала без сешоар (не разбрах по каква причина и кой й го беше отмъкнал) та си ходих мокра и рошава. Викнах Жоро да ми "помогне" с багажа и се скрихме в двора на хотела да пием кафе
..... to be continued.....

Ей Alucinado ама бива ли така, ние от кога те чакаме и ето появяваш се и прекъсваш на най интересното място. недей така де...

А мила  чакаме си разказа,ти по-добре другата половина да беше разказала-тя е по интересна и снимки искаме-е-е-е-е-е-е

ЧЕСТИТО, МИЛА ALUCINADO!
С любов и нежност пътя извървете, чак до златната си сватба в съгласие живейте! Нека огънят на любовта във вашите сърца не гасне и в радост да растат деца, дома ви да напълнят с щастие! Близостта до края запазете, да няма между вас прегради, съюзът свят с годините да стане по-силен, по-крепък от стомана. Безкрайна радост пътя да чертае приятелите верни да са с вас до края и болката да бяга надалече, а щастието да ви съпътства вечно.
И халките, които ви свързват, и клетвите пред бог живота ви в един да обвържат!
Щастлив семеен живот, госпожо!

П.С. Прекрасна булка си! Чакаме още снимки и останалата, ПО ИНТЕРЕСНА част от разказа.

....
и така... пихме кафенце, Жоро си призна, че вече го е стегнало под лъжичката и тръгна да се приготвя, аз се помотах и към 10:30 събудих брат ми (той спеше при мен в стаята, от която трябваше да ме взимат) и татко ме закара на фризьор. Фризьорският салон беше на една пресечка от хотела, но..... "не може да се разкарваш по улиците сама с тоя голям воал" 
Естествено, фризьорката не беше никак очарована от крайния резултат на измиване и сушене на косата ми  , но се разминах без ново миене (спестихме около един час). Докато ми изпъваше косата, я осени гениалната идея да разглоби диадемата на малки снопчета, които да намуши тук-таме (признавам си, че и аз по едно време се замислях дали не е прекалено обемна цялата диадема) и я връчи на гримьорката и маникюристката, които я разкостиха перфектно и за отрицателно време 
По някое време дойдоха и майка ми и сестра ми и се започна връткане из столовете - едната я мият, другата я фризират, третата я гримират  - пълно обслужване. Докато ни контеха видяхме как младоженеца тръгва за кумовете. После татко ни взе (пак с колата), а фотографа и оператора вече ни чакаха пред хотела. Качихме се в стаята и започна снимане, оглеждане, нагласяне... Роклята и обувките ги нареждаха и пренареждаха няколко пъти в различни пози и мен ме караха да позирам... Оставиха ме да се облека и Тереза (съпругата на Димитър Яков - нашия фотограф, също фотограф по професия) остана с мен, за да снима по-интимни моменти от подготовката. бях учудващо спокойна и се получиха много добри кадри. 
След като се облякох Митко и Краси (видеооператора) се върнаха и се започна... седни тука, легни така, завърти се насам, погледни натам  препотих се сто пъти с тая голяма рокля (но после видях, че си е струвало). Тъкмо остана малко спокойно време и реших да изпуша една цигара на прозореца, когато колата пристигна и трябваше пак да се скрия Брат ми и мъжа на сестра ми си свършиха добре работата. Спираха ги на три врати и ги задържаха по график точно 30 минути 
През това време на двора бяха наредени масички за коктейл, да могат да се подкрепят гостите.
За щастие при мен нямаше много роднини, и обстановката беше много много спокойна. Пуснаха кумата да ми донесе букета и бутониерата за кандидат-младоженеца. Букета беше точно такъв, какъвто го исках - цветни фрезии в червено, жълто, оранжево и бяло , а бутониерата беше много нежна от бяла фрезия.
След кратко трополене и блъскане пред вратата, се смилихме и им отключихме (бяхме се подсигурили, все пак не можеш да разчиташ само на мъжете ) Всички влязоха с толкова много настроение, че нямаше как да се притесня изобщо. Жоро ми обу обувките, в лявата ми сложи златна паричка за късмет. Майка ми се опита да провери дали обувките ми не са широки, но за щастие не беше много настоятелна и започнахме със закичването на бутониерите на най-близките....
.... to be continued... (като добра домакиня трябва да наготвя нещо за вечеря  )

Alucinado много готино го разказваш, но това напрежение в което ни държиш, не те е срам  Айде щом вечеря ще правиш простено ти е, но после веднага на компа 

Шегата на страна, много красива булка си, разказа е страхотен и съм сигурна че си била изключително щастлива в този ден.

Alucinado, много интересно наистина, както казва адашката, ама ти съвсем като в бразилски сериал го накъсваш 

aaa, момичета, аз мога и по-набързо
взеха ме; тропнахме две хора; ходихме на снимки; после в ритуалната зала - подписахме се; оттам на църквата - венчаха ни; после пак на снимки; оттам в ресторанта ... и така