Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[n_tali]

Здравейте!И при нас стана доста интересно!Работихме на едно и също място,аз в магазин за парфюмерия и козметика,а той в хранителен!една нова година нямаше къде да я празнувам,и решихме с едни колеги да отидем у тях!Тем бяха и родителите му!Хапнахме,пийнахме,потанцувахме и останах у тях  =]После от време на време се виждахме,той ме отряза,аз заминах за Севлиево да работя по специалността си и той....нещеш ли решил че ме обича и т.н.......дойде при ен да рзботи ,после се върнахме във Варна,аз почнах друра работа,вращах се в града на два месеца веднъж,разделихме се за малко,и сега всичко е от хубаво,по-хубавво!Осъзнахме си грешките и почнахме от начало!Сега си живеем заедно и сме си щастливи!И ще се ЖЕНИМ!Това е!

[dani81]

Ние се запознахме на Студенския празник преди цели 7 години Запозна ни една обща приателка и от тогава не сме се разделяли )

[tonitta]

Мимичета чак сега открих тази страхотна темичка и след като се начетох на страхотни истории реших и аз да споделя нашата...

Та ние с моя любим се запознахме на Нова година-посрещахме 1998г.!(Боже колко отдавна-тази година ще станат 10г. от запознаването ни).Аз всъщност го бях виждала и преди,но не ми беше приятен-беше приятел с 1 момиче от квартала,което искаше да се бие със сестра ми за 1 момче :laugh:Та както и да е.Освен това аз по това време харесвах по-големи момчета или пък лоши момчета....Както и да е.Аз отивам в братовчетката на един съученик, с която пък бях съученичка до 7-ми клас и там още група хора,сред които и моя герой.И падна голям купон,а аз както винаги шетам,помагам,слагам направената от мен баница с късмети,помагам на пияните-нещо нормално за мен,но се оказа,че това много е впечатлило милото.А иначе съм с една къса пола,едни токове... :laugh:И в един момент всички пияни,осамотени....а ние се озовахме в едно легло......неее,не сме правили нищо :laugh:Просто тази стая беше свободна и ние си лежахме и си гледахме телевизия и приказвахме с часове,ама такива неща!все едно се познаваме от години.И така си разменихме телефоните и се разделихме.Аз след това тръгнах със съученика си дето купона беше в братовчетка му,а на всичко отгоре те бяха и приятели с милото...Не забелязах доброто момче тогава по този начин,харесах си лошото!И от там като се почна-с милото приятели,а дори по едно време спря да ми говори,защото направо не можел да повярва,че ходя с другия.А аз към година и половина се мъчих със съученика-то не бяха шамари,караници,сдобряваници,наркотици.....и пак караници и пак сдобряваници.И така аз накрая прекратих агонията,но после пък за кратко имах лятна любов,а милото също ходеше с едно момиченце.Но започнахме да ходим по дискотеки с неговия приятел и моята приятелка и преди това винаги се събирахме да пийнем и хапнем...И така по едно и също време и двамата си шътнахме гаджетата и вместо да тъжим се забавлявахме.И така една вечер на дискотеката на плажа ние с приятелката си пийнахме и танцувахме под дъжда,а после Той ме зави с пуловера си и някак усетих,че е много приятно някой да се погрижи за теб и да бъде мил...И по-късно той ме целуна.Беше 5-ти с/у 6-ти септември-Съединението на България!Е явно и душите ни тогава се съединиха! :girl_in_love:Така свърши нощта,но аз като се събудих на другата сутрин и казах"Боже горкото момче,ще му е гадно като се разделя с него,добричко е....",а приятелката ми каза,че нямаме бъдеще заедно!НО вече 8г. сме неразделни и другата седмица се женим!А тая приятелка ме "заряза" заради него!Много съм щастлива,че Той ми показа какво е любов и добро отношение!Да-за мен не беше любов от пръв поглед,но беше приятелство прераснало в любов.И сега сме си по-близки от всякога!Това за мен си е съдба!
Извинете за дългия разказ,а имам още много да разказвам

[maria_lakova]

Ех, любов 
tonitta, ако имаш още за разказване - давай  Много интересно и увлекателно разказваш 

[tonitta]

Благодаря ти миличка!май само забравих да добавя,че и сватбата ни ще е на тази дата,на която тръгнахме:на 5-ти се подписваме,а на 6-ти е тържеството.И като отидохме в гражданското само тази дата беше свободна!!!Късмет ни носи явно

[Ели .]

Благодаря ти миличка!май само забравих да добавя,че и сватбата ни ще е на тази дата,на която тръгнахме:на 5-ти се подписваме,а на 6-ти е тържеството.И като отидохме в гражданското само тази дата беше свободна!!!Късмет ни носи явно

Тонита много хубава история си имате и ако питаш мене това си е  направо знак от съдбата, че вие трябва да сте заедно ! много обичам такива съвпадения !!!!!

[tonitta]

Да,мила и аз така си мисля...направо си е съдба!А и на поканите написах така:"денят на съединението на България....и на нашите души!",всички много ги харесаха,толкова различни и поетични станаха.И освен това когато си лежахме на нова година и си говорихме и като влезеше някой и казваше"оп извинете!" и ние избухвахме в смях"абе влизай,нищо не правим" :laugh:А след години наистина той беше първият мъж в леглото ми-пак е било знак от съдбата

[muhichka]

Тони страхотен разказ , а това с надписа на поканите е суперско!

И аз да разкажа за нашето запознанство!
Аз бях отишла на гости в една приятелка / на сутрешно кафе/ и бях много разтроена по домашни дрехи / тя живее в съседен блок/ и подпухнала и изобщо на нищо не приличах.Тя ми спомена по едно време , че чака гости един нейн колега /от колежа/ и негов приятел!Аз си правех сметката те като дойдат аз да си тръгна и без това не бях за пред хора , но те като дойдоха и тя ме помоли да остана още малко и аз реших да й помогна с направата на кафе до като тя си ги посрещне и настани ! И така аз се заврях в кухнята след като се запознах с тях за да не ме гледат на какво приличам , но по едно време единият / сегашният ми съпруг/ дойде най-нахално при мен и започна да ми досажда да ходя при тях и да си изпия кафето и т.н.!
След дълги уговорки се съгласих и седнах при тях.От дума на дума се взе решението да излезем да се поразходим да си купим една водка и да седнем в някоя градинка да си я пийнем!Тръгнахме всички заедно минахме през магазина , купихме си водката и шоколад за мезе по мое настояване /още ме бъзика като спомена думата шоколад/ , след това минахме през нас за да се преоблека и пооправя и отидохме в близката градинка да си пийнем и да си приказваме!
От дума на дума , от чашка на чашка и минахме от целувка на целувка и така... аз и моето съкровище тръгнахме в същия ден , в който се запознахме!
После вече си имаше разправий караници , раздели , но УВИ сега след 6 години съвместен живот и малко повече години познанство сме семейство и градим своето огнище с много любов / да чука на дърво , дай Боже и така да продължава/.

[tonitta]

muhichka и ти не падаш по-долу :bravo:Много странно ми се струва това,но много хубаво-шоколадово-алкохолно запознанство.Дано да ви сладък живота като шоколад и малко да нагарча като водка,за да оценявате хубавото!

[muhichka]

muhichka и ти не падаш по-долу :bravo:Много странно ми се струва това,но много хубаво-шоколадово-алкохолно запознанство.Дано да ви сладък живота като шоколад и малко да нагарча като водка,за да оценявате хубавото!

Благодаря ти скъпа , много си мила!

[mirmar]

Леле, понякога животът е по-изумяващ от сапунка, да ви кажа. Такива истории има, че да се чуди човек.

А пък моята история е...доста странна. Трябват малко повече обяснения. 
След студентстването се наложи да се върна в родния си град-малък и скучен. 3 години живях там и следвах задочно магистратура. Като я приключих, реших, че ще се махам нанякъде.

Поднових контактите си с най-добрата си приятелка от студенстките години, която е от Стара Загора. Накарах я да ми дойде на гости в малкия град, запознах я с мой съученик, след 5 месеца бурна любов той се премести при нея и след година се ожениха. Аз я бях помолила да се ослушва за работа в Стара Загора- много исках да се махна.

И в един момент нейната най-добра приятелка й казва,че във фирма, в която работи неин познат, ще търсят персонал.

Изведнъж аз се оказах на интервю за работа в Стара Загора- изнервена, изморена, работеща на 2 места и готвеща се за защита на дипломна работа. Бях смазана. И ми се появява на интервюто един надувко и аз се стреснах- тояяяя ли ще ме интервюира, дето носът му опира в облаците!

Отидохме в офиса, той по едно време се усмихна, аз се отпуснах...и разговорът не спря..не можехме да спрем да говорим. 3 часа след срещата ни бяхме на ресторант и той ме питаше какъв е идеалът ми за мъж...И разговаряхме така, сякаш сме най-близки приятели, споделяхме лични неща. Не ме остави. Бях там 2 дни, в които ту на кафе, след това на обяд, после на вечеря, вечерта на бар.

След 2 седмици някъде трябваше да идвам на второ интервю с биг бос-а на фирмата.Дотогава вече бях на ръба на нервна криза от ангажименти и преумора. Но когато с моя настоящ любим се видяхме за втори път, усетих, че нещата вече са на друга плоскост. Отново бяхме нон-стоп заедно, по улиците, в парковете, до 6 сутринта.

Като се върнах отново вкъщи...нещо се беше случило...бях замислена и казах на майка ми, че съм открила моя човек. Адски странно...Знаех просто, че това е той. След 2 срещи!!! След месец дойдох в Стара Загора и след няколко дни вече бяхме двойка. След 2 месеца живеехме заедно и всичко ни се струваше точно както трябва да бъде..като предначертано. До ден днешен казваме едни и същи неща по едно и също време. Едновременно изричаме еднакви думи. Неописуемо просто!От самото начало знаех, че ще се омъжа за него!

Много се отплеснах..просто ме налегнаха спомени.Извинявайте,ако съм отегчителна.        Какво да го правиш- живот...Поднася ти изненади, когато най-малко очакваш.

[tonitta]

Миличка историята ти е страхотна.... :girl_in_love:За пореден път и в твоята история откривам пръста на съдба...Много добре те разбирам-и ние сме така...докато единия си отвори устата и другият вече го е казал!И ако някой каже че това е скучно-уверявам ви не е!Забавно е!
Желая ви все така да се чувствате и за напред!

[Вероника]

Ех, че интерсна тема 
И аз да разкажа поне на вас, че никой не ни вярва, че се познаваме извън работа.
Та преди 3 години аз от Бургас с куфар в ръка дойдох в София да стана войник ( не се смейте). Не ми е било мечта или нещо подобно, просто мой роднина ми каза, че набират жени и  какви документи трябват аз не обърнах внимание но майка ми отиде получи документите и ми каза:"Пробвай, пък ако те одобрят си решавай!" и така след 1 година и 8 месеца проучвания и прочие ми се обадиха и аз без много да му мисля се реших и тръгнах (от скука - бях на 22г.) та да не се отплесвам. И така почнах аз като войник в поделение  в София. Бъдещият ми съпруг работеше в същото подразделение на поделението в което и аз но по това време беше в Ирак. Ако се познавахме от работното си място т.е. ако не беше в Ирак а в София сега нямаше да сме заедно. Ще попитате защо? Ами защото той е командир на рота, а аз най-малката частчка в ротата, той нямаше да ми е пряк началник, но за мен щеше да е един от ония, на които трябва да отдаваме чест  . Та като се върна от Ирак се появи на работа за малко и излезе в отпуск.Тогава аз бях сама, бях се разделила с момче, с което установих че не си пасваме въобще, и твърдях че не бих искала да имам мъж военен, тъй като темите и познатите ни ще са все свързани с професията ни.... но.... никога не казвай никога. След като се върнал от Ирак, той разбрал, че няма никакви надежди за брака му - разбрал за множеството изневети и лъжи на жена си и последвал развод.
Виждали сме се в поделението, дори той твърди, че една сутрин ме е поздравил и аз съм го подминала, но никога не сън проявяла интерес към него като мъж.
Запозна ни командира или началника - подполковника на поделението на едно събиране. Тогава за 1-ви път разговаряхме, а той напускаше защото беше влязал във Военна академия. От приказка на приказка ми каза че ще празнуват със други колеги от поделението и може би ще ходят на дискотека същата вечер. Така си разменихме телефоните за дискотеката. Вечерта обаче той дойде сам да вземе и аз се притесних. Оказа се, че наистина са се почерпили но не им се ходило на диско. Милият обаче след раздялата със семейството си не му било приятно да се прибира и така решил да ме вземе и да си поговори с някой. Нито той нито аз някога сме имали намерение да сваляме другия, обаче много добре се сработихме. Виждахме се от време на време, помагахме си и се оказа, че май не можем един без друг и точно тогава обаче ме пратиха командировка 2 месеца в Шумен. Последваха множество sms-и и обаждания.... знаете как е в началото. Извинявам се за дългият пост, но ми е много трудно да обясня 

[didi_vla1983]

айде и аз да разкажа нашата историйка..Ами как се запознахме - беше мноооого отдавна 1998г.Точно след лятната ваканция като започнахме училище една от приятелките ми беше с ново гадже.Той идваше всеки ден да я взема от училище с едно момче (негов съученик и мой бъдещ съпруг). Така се запознахме - дори не помня точната случк и ден  По това време аз бях още в любовна треска от лятото и се "разделях" от любов по 2 момчета едновременно (с които вече не се виждах).Той пък харесваше една друга наша приятелка от класа. Така на един купон аз срам ме е да кажа, но бая бях пийнала и седях на балкона сама - той излезе при мен и започна да ме разпитва за мен.Разказах му цялата си история и любовните разочарования, които ме дерзаеха в момента...Почувствах го като приятелка, на чието рамо мога да поплача (между другото всички познати момичета го приемат като такъв - много е предразполагащ).След тази вечер започнахме от време на време да излизаме като приятели, но нищо повече - той харесваше онова момиче, а аз му плачех за момчетата...Но много се сближихме - излизахме всеки ден!На 09.01. на рожден ден на друга моя приятелка незнам как, но се озовахме в една стая и се целувахме, но това беше всичко.Започна да става странно - уж сме приятели, а започнахме да се ревнуваме В един момент той ми призна за чувствата си към мен, но аз още си мислех за другите..(каква глупачка съм била). Казах му, че не искам да развалям нашето страхотно приятелство, защото той вече беше най-ценният в живота ми!Но той ме чакаше и подкрепяше, беше до мен, докато не се осъзнах и не му се отдадох изцяло!И така до ден днешен от 01.03.1999г.Странното е, че всички хора, които не ни познават си мислят, че сме отскоро заедно, защото сме им изглеждали много влюбени, постояно се прегръщаме и целуваме и никъде не ходим разделени! (с изключение на 2 лета през 2004 и 2005, които изкарахме разделени, защото аз работих в чужбина).Но като се върнах се обичахме още повече!Незнам как това е възможно и никога не зъм си го представяла!Винаги ме е било страх, че чуждата завист ще ни урочаса, но дай Боже винаги да сме все така щастливи!Пожелавам го на всеки от сърце!

[plamik]

Момичета, толкова хубави истории прочетох тук. И хем се усмихвах докато ги чета, хем понякога си пусках по една  . Пожелавам на всички да сте все така влюбени и да се обичате до дълбоки старини.
Моята история на фона на вашите е доста обикновенна, но си е моята среща с мъжът на живота ми. Беше лятото на 2000г., аз работех на едно заведение в квартала, в който живея. Оставаше ми една седмица преди да напусна, защото тъкмо ме бяха приели студентка и хич не ми беше до мъже. Заминавах за нов и по-голям град и едва ли не там мъжете питаха за мен . И така един ден забелязах едно момче което пиеше нормално кафе с едно захарче и чете вестник, а после заминава на работа или се прибира от работа. Лека по  лека заговорихме се, помагаше ни да сваляме и отваряме чадърите в заведението (те бяха едни оргомни, дървени и в него период, началото на септември, валеше през 2 часа). Започнах да се заглеждам по него, но той не даваше никаква индикация,че си пада по мен и аз реших, че харесва една друга колежка. И така до деня 13.09 - чистихме нещо в заведението, когато той влезе, преди да отиде на работа и седна на бара. Никой не отиде да го пита какво ще пие и аз хвърлих парцала и отидох при него. Направих му кафето и седнах при него, за да не го пие сам. Не помня какво сме си приказвали, но помня как ме пита какво ще правя на следващия ден, как ме покани на разходка и му дадох телефона си.  Излязохме на 14.09 и от него ден насам сме все заедно. Една година той беше в нелегалност от моите родители, защото е по-голям от мен, но сега така са се сдушили с майка ми, че думи нямам. А най-весело беше когато за първи път пих кафе с новите си колеги от университета. Запознаваме се и някой реши, че всяка трябва да каже дали има или не гадже. Идва моят ред и аз казвам "да". Последва въпроса ама сериозно ли? И аз пак отговарям "да". Тогава еднп момиче, което сега е наша голяма приятелка, ме попита: "и от колко време сте заедно?" и аз отговарям" ами от две седмици." Всички умряха да се смеят, но явно аз още тогава съм усещала, че това е мъжът за мен.
Май стана много дълго, дано не ви отегча, но съм приказлива.