Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[Diavolinkata]

Аз още не съм разказала историята ни тук  Не мога да повярвам,че съм пропуснала хубавата темичка,за бой съм 
Малко предистория:запознах се с милото на 16 години.До запознанството ни бях ужасно несериозна с момчетата,постоянно с нови гаджета,постоянно докато ходех с един,вече харесвах друг,но все не попадах на човека,с който наистина искам да бъда сериозна(защото,да си го кажем честно,и гаджетата ми бяха едни хубостници ненагледни,пълен ужас  ).Приятелките ми бяха в шок и ужас с мен,защото наистина бях много страшен случай.А два пъти съм се влюбвала несподелено и за приятелите ми това бяха тежки месеци  -на преследване,закачане,заяждане и всякакви средства,за да си "хвана" това,което съм набелязала 
И така в този си емоционален вид един ден случайно срещам милото.Имахме си с моя бивш клас едно кафе,където се киснеше преди,след и по време на часовете,то е зад хотел Плиска в София.За да стигна до него,трябва да мина през един подлез и както кротко си минавам с една приятелка и си бъбрим,изведнъж ни спира един сладур,който ни предлага да си купим благотворителна картичка.Като го видях колко е сладък и ми просветна пред очите и се ухилих до ушите (а този ден ми беше доста криво и напрегнато).И понеже картичката е 2лв,а ние,пуста му ученическа бедност,имахме по 2 лв всяка за кафенце  ,приятелката ми ме дръпна малко настрани и ми каза"абе виж какво,този е много сладък." и аз й викам "Ами дай да съберем 2те по 1 лв и да си купим картичка" и тя се съгласи.Взехме си картичката и си тръгнахме поживо-поздраво.
И ето,съдба:на другия ден(9.04.2004) една моя много добра приятелка имаше рожден ден и ни събира да ни черпи в същото кафе,аз пак минавам през подлеза и милото пак е там  Спря ме и пак ми предложи да си взема картичка(аз мислех,че не ме помни,все пак малко ли хора спира),но картичката от предишния ден все още беше в мен.Показах му я и казах,че сега нямам пари(то така си и беше,нали отивам да ме черпят за рожден ден  ).И му казвам"Ами хайде,желая ти приятен ден и успех".Тръгвам си,а той минава пред мен и вика"Ама чакай,чакай сега.Аз те помня от вчера,а няма ли поне да се запознаем?",запознахме се и аз пак мойта си песен"Чао и успех" и си продължавам.И той пак минава пред мен"Ееее,чакай сега,а телефон няма ли да ми дадеш?" и аз естествено казах"Не"  Тогава той ми даде своя и ми каза да звънна да пием кафенце.Дали има нужда да ви описвам каква дилема беше сега да му звънна ли,или не  И накрая му писах смс,видяхме се на следващия ден и веднага тръгнахме(нещо толкова нетипично за мен,защото имах навика първо да помотая момчето около седмица,за проверка,и чак тогава).Но той така ми завъртя главата,че аз дори не усетих,че има намерение да ме целуне,много хитро ме издебна милият,за да не мога да се дръпна,и така изненадващо ме целуна  Това е нашата история...много съм щастлива,че тя продължи и вече 3години и 7 месеца сме заедно  А другият месец,живот и здраве,ще се сгодим 

[PetraShili]

  Много интересна темичка! И всяка история си е забележителна! Има доста вълнуващи запознанства достойни за роман!    Мисля че и нашата история си е в известен смисъл заинтригуваща или поне за мене си е невероятна!. 
  За мене лятото на 2005г, си беше най-най, защото само за 3 месеца ми се сбъднаха и 3-те най-големи мечти  (  в тях не броя срещата ми с милото, защото да си кажа честно нямах го на план) . И така имах си работата - мечта , работех в един офис за компютри. Един ден сестрите ми идват и ми казват "Хайде с нас на лагер", а аз  "В никакъв случай да си оставя работата заради някакъв летен лагер!"    но те не и не и накрая се стигна до  "И ние никъде няма да ходиме без тебе и заради тебе ще си стим вкъщи!" И какво да се прави (а сестрите ми са най-добрите ми приятелки) накрая си взех отпуска и тръгнахме. А в същото време моето мило е било на море в Зеленика, Хърватска и там си е имал страхотна компания, но някакъв негов приятел от Македония с когото са били приятели на факултета му се обадил и го попитал "Идваш ли с мене на лагер в България?", и понеже милото му е бил обещал още докато са били на факултета, сега е "трябвал" да си удържи на думата (ах, тази "мъжка дума" и с голямо нежелание напуснал веселата компания и тръгнал на 35 часовото пътешествие (от морето до приятелят му после до Скопие, Ниш, София и накрая Панагюрище)!!!! И така на 24.8.2005 (неделя) моята група и групата на милото слиза от влака София-Панагюрище и започва 4 часовото ни чакане на автобуса, който ще ни извози до хижите.  И естествено аз и сестрите ми веднага се сприятеляваме с момичетата от групата им и така едно от момичетата им ни запознава и с тяхните момчета и милото сред тях  ама аз нищо не съм загряла от началото, само следващият моля  а милото понеже имаше доста момичета от нашата група не могъл да запомни толкова много имена а само първите две> Мария, на най-голямата ми сестра и Петра- моето  от филма "Taxi" , после няколко момчета си извадиха китарите, най-малката ми сестра цигулката и ... милото дойде с една хармоника и той се включи и почнаха се песни След това на милото му досадило да свири и видяло, че имаме федербал и дойде да ни го поиска да играе с един негов приятел... и ... взели че ни счупили ракетката  а милото понеже той ги е взел се страшно притесни и целият препотен идва при мен и една от сестрите ми и започва да ни се извинява: "Извините пуно али йа сам вама сломио ракету, дали могу да йе вам платим"  А ние със сестра ми като сме започнали да се цепиме от смях "Какво си ни сломио???"      а милото не знае какво става и само се черви    и тъй де... успокоихме го  . Накраят автобуса най-сетне и дойде и тръгнахме към хижите, настанихме се по стаите, и понеже се падна да сме в една хижа с групата от македония решихме да излезнем малко на разходка с едно от момичетата им - Александра и познйте още кой дойде, нейният приятел Х, братът на това момиче - Камен (въпросният приятел) и... милото. И понеже най-голямата ми сестра тръгна нещо да се заприказва с Камен, то аз и милото останахме сами, само трябва да спомена че милото не знае македонски а само сръбски и английски, нямаше как другачие да се разберем освен на английски, и така почнахме да се разпитваме кой какво харесва, с какво се занимава и... има ли си гадже Първото нещо което ми хареса е, че има подобни на моите разбирания за живота. На въпросът ми имали си приятелка отговорът бе "Не, не съм намерил "right person". Другите общи неща бяха - Бах, свири на китара и хармоника и най-важното обича компютрите, като спомена че си е купил нов компютър, аз веднага го попитах и коя е конфигурацияте а   той - . После ми каза че за първи път е срещнал момиче което след споменаването на компютър не е поставила следващия си въпрос а го е питала за конфигурацията! ( е, който е завършил информатична паралелка така е  ), вечерта на откриването на лагера милото дойде на нашата пейка под предтекст да му превеждам   

[PetraShili]

На следващият ден при разпределяне на групите по същата причина се записахме в една група  и така през следващите дни бяхме практично неразделни - всеки ден имахме огромен куп задачи за правене, защото вечерта се събираха точки за групите. В началото възприемах връзката ни за чисто приятелска и честно казано не очаквах нищо повече, освен това едно друго момиче явно си го беше заплюла и постоянно му се мъкнеше и аз реших, че в много ще му дойдем  Решаващият ден беше сряда, когато имаше организиран преход на планината, от сутринта до вечерта. През целият този преход той вървя до мен и сестрите ми и постоянно се опитваше да се сприятели и с тях, сега вече нещо ми светна, сега нямаше нужда от превод нито пък бяхме по групи а той искаше да е в моя компания  . По едно време милото започна да бере цветя и да плете венец!  И аз сега си викам за кого ли ще е този венец  Но това момиче сякаш си правеше други планове и милото нещо почна и с нея да говори а аз  ама накрая горката си вървя зад нас а като завърши венеца дойде до мене и ми го сложи на главата   Е, сега вече нещата ми станаха ясни  значи съм Аз!  Вечерта като се прибрахме в хижата имаше някакъв филм, ама аз казах че съм го гледала и милото каза че не му се гледа и излязохме на разходка по гората  започнахме да споделяме съкровени тайни  и накрая не знам как аз го прегърнах, съвсем приятелски, защото бе споделил с мене нещо много лично а той го е схванал, че тръгваме... и сега и сега не може да се разберем дали тя вечер сме тръгнали или на следващият ден когато за първи път се целунахме ( ах този мой английски)  до преди сватбата празнувахме и 27 и 28  за да има мир  . Още един интересен факт: По средата на лагера мама ни се обажда да види как сме, най-голямата ми сестра говори с нея и казва "Мамо, тук се запознахме с едни македонци" А мама: "Ей, вие да не ми се занимавате с никакви македонци, внимавайте да не ви завъртят главите!" А аз слушам и си викам "Спокойно, то мама не е споменала нищо за сърби, мога ди си ходя с Давид!"  И така тръгнахме! До края на лагера оставаха само още 4,5 дена!  а как оцеля връзката ни си е цял роман,  но да не излизам от темата, че и без това е вече дълго като роман.  Извинявайте ако съм ви отегчила!

[maria_lakova]

PetraShili, на мен ми е много интересно 
Историята и на Diavolinkata е много сладка! Големи сте сладури и двамата! 

[Diavolinkata]

Историята и на Diavolinkata е много сладка! Големи сте сладури и двамата! 

Мерси,Мария  Само че прегледах почти цялата темичка,но не видях твоята история,писала ли си я някъде,защото ми е много интересно да я прочета  Поне тук не я видях,моля те,разкажи я,защото не е лесно да си любопитно същество като мен,да знаеш 

[fanimira]

PetraShili и Дяволинка, много интересни и уникални истории наистина!!!! въобще не се отегчих даже напротив!!!! хайде разказвайте още!!!!!

[Alannah]

  ааааа, сега я видях тази темичка!
Запознах се с Тихомир преди 5 години тук в общежитието. Двамата следваме архитектура във ВИАС (новото име е УАСГ) тук в София и живеем на общежитие. Той беше съквартирант тогава на двама колеги от моята група. (От един курс сме, но сме в различни групи.) Като се запознахме с него, честно казано никой от двама ни не се впечатли от другия. Две години по късно, на 14 февруари 2004 бяхме целият курс пред кабинета по механика. Него ден бях много подтисната и седях унила на един стол. Тогава Тишо се приближи към мен с една кутия бонбони да почерпи за рождения си ден. Зарадвах се много на неговия повод, станах и го целунах по бузките, както много често правя с познати. Но тогава нещо в него е трепнало и си пожелал да ме спечели. Аз пък живеех със съквартирантка на име Ани, която беше от групата на Тишо, и изведнъж той започна да идва много често в стаята по разни въпроси към нея. Анито тогава все още нямаше компютър и Тишо взе да ме ползва за посредник между него и нея по мрежата на блока. Постепенно започна да ми пише и лични съобщения, да ми изпраща музикални поздрави . И един ден ни покани двете на дискотека. Нагласихме се и той дойде. Като ме видя, изражението му стана точно ! Никога не съм виждала някой толкова откровено да го направи. Той още и още ми го споменава, че съм била "много яка". Вярно, че се постарах повече отвсякога и дори Анито тогава ми каза, че заради мен би "обърнала резбата" , но все пак...    След няколко дни ми предложи да ми помогне с механиката (хич не ми харесваше този предмет!) и, като си тръгвах, на вратата ми каза да се отбивам и друг път до тях, но не служебно. Аз пък си помислих: "Да бе, ще ти се!" Мина се не мина време и ме покани на филм в неговата стая. Добре, но аз не исках да сме сами и поканих Анито. Видимо той не остана доволен . Разбира се, скоро след това ме покани на втори филм и уточни да не водя никого . Изгледахме филма и докато коментирахме нещо по него, той ме целуна. Аз се стреснах и си тръгнах.Покрих се за 2 дни. Не можех да се побера в кожата си от яд, че отново някой прецаква приятелство ни с чувства. А и преди целувката не подозирах, че той има такива. Мислих доста, но понеже наистина го чувствах много близък, сякаш сме се познавали цял живот, реших да поговоря с него. Преди, като ми се е случвало нещо такова, никога не сме запазвали приятелство с другия. То просто такова е невъзможно! Но реших поне този път да опитам. Отидох при Тишо и му казах, че искам да забравим какво е направил. Станалото- станало!    Разбрахме се. Минаха може би 2 седмици и през тях общувахме доста, опознавахме се и аз откривах все повече какъв прекрасен човек е той. Но... пак дойде покана за хубав филм !   Отидох , а след филма той пожела да разговаряме. Споделихме си лични неща. Споделих му, че вече не искам да се обвързвам емоционално с никого поне докато завърша. Говорихме, говорихме... и той пак ме целуна ! Добре ама този път не се дръпнах . След този разговор се чувствах спокойна, че не може да очаква нищо сериозно от моя страна. Беше страстна нощ, която го помолих да остане само между нас . Разбира се, Анито си даде сметка, но й затворих устата . Само че на нас двамата ни хареса да се събираме през уикендите за по филм и ...  Но след 4 филма се усетих застрашена от привързване и му казах да спрем с това. Обаче... не спряхме. Въпреки всичко не мислех, че ще издържим заедно повече от 3 месеца. Очаквах скоро да ме разочарова. Да, ама не. Вече почти 3 години и 8 месеца сме заедно. Разбира се, имали сме трудности и изпитания, но те само заздравиха връзката ни. Не бях влюбена в него, но го обиквах с времето и доверието ми в него растеше скоростно. А при него си е било любов от самото начало. Отне ми 2 години и половина да открия, че съм влюбена в Тишо и да спра с търсенето на истинския.
Ако някой тогава ми беше казал, че ще избера него пред всички мъже на този свят щях да от все сърце!

[didi_vla1983]

Колко романтично Напомня ми малко на моята история, която съмсподелила тук отдавна.....Напомня ми на това, че и аз отначало първите месеци не бях влюбена в него и мислех за съвсем други неща, а тойме обичал от самото начало и така постепенно и аз го обикнах и все повече и повече го обиквам вече близо 9 години......Винаги се обичайте!!!

[Alannah]

Ами надявам се да се обичаме и да сме търпеливи един към друг винаги. Честно казано, първите 2 месеца не исках никой да знае, че сме заедно. Никога не съм се опитвала да крия нещо такова преди това, но се забавлявах много, докато гледах подозрителните колеги, с които никога не бих могла да съм близка, защото са лицемерни. Те псотоянно подпитваха Анито дали не ходя с Тишо, защото често ни засичаха заедно. В един момент се вбесих, че всеки се интересува, но няма смелостта да дойде да ме пита. Тя самата им отвръщала (на поне 10-тина човека) да питат мен. Но не- НИКОЙ! Ние с Тишо се държахме за ръце навън и, само да зърнехме някой колега, ги пускахме . Беше голямо шоу. Започнали дори да правят залози след колко време съм щяла да го зарежа (за каква куч** само ме имат ). Анито ми споделяше това. Искали и тя да се включи с предположение. Тя обаче на майтап им казала:"А, ми те ще се женят!" И това се случва още съвсем в началото, когато наистина не виждах да имам бъдеще с това момче. А малкото колеги, с които сме приятели, дори не разбрали и, когато им казахме, толкова се зарадваха за нас. Според тях сме изглеждали един за друг. Аз наистина с времето го оценях все повече и повече какъв ангел е той! Той винаги се е старал за това. Трудно се разкриваше от страх да не го нараня и отблъсна. Но след 3-тия месец ми каза:"Обичам те!" Аз пък бях голям бунак и не отвърнах нищо . Мина доста време докато можех да отвърна със същото. А като се сгодихме това лято, обявихме го лично само на хората, които искрено ни се радват. А другите, разбира се, разбрали и до ден днешен не са дошли да честитят, хем се засичаме в този малък свят. А една колежка, от най-злобните, дори звъняла наред да го разпространява като клюка. Звъннала на една от моите хора да й каже:"Ия, знаеш ли най-новата клюка? Мария и тихомир са се сгодили!". Тогава Ия я поставила на мястото :"Това го знам лично от нея и не е клюка, а прекрасна новина. Не разпространявай тяхната радост като клюка, ако обичаш!"   Като ни срещна с Тишо тази дори не спомена, че знае. А и аз умишлено не й казах нищо. Оставих я да се излага с лицемерието си.
Не знам защо има такива хора! И аз като тебе, didi_vla1983, доста мислех за отрицателната енергия на такива хора и за уроки. Но си поставих за цел да вярвам в това, че което Господ е събрал, никой няма право да разделя! Дори преди венчавка, щом двама са истински влюбени, то според мен си е Божие дело. А вярвам, че Господ пази любовта, докато ние самите държим на нея! Една от трудностите, за които само споменах, че сме имали, беше моята несигурност преди година и малко. Бях решила да се разделим, защото един ден реших, че не сме един за друг. Имах си свои аргументи, които нямаха нищо общо с неговите чувства и отношение. Просто женска несигурност в избора. Даже бях сигурна, че изпитвам само приятелски чувства към него. Но за 2-3 месеца съдбата ми даде отговорите, от които се нуждаех. Няма да разказвам тук подробности, защото са извън темата. Но те уверявам, че когато съдбата иска нещо за теб, дори ти не можеш да я пребориш! Затова вярвам по-силно от всякога! През годините много хора се опитаха да ни разделят, но, слава Богу, не успяха! Моля се винаги любовта ни да е толкова силна срещу злото! Обичайте се ! Това е най-голямата сила, която притежавате !

[didi_vla1983]

  Мила напълно си права и съм абсолютно съгласна с теб!Никой няма право и съм убедена силата да раздели двама души,които истински се обичат!Важното е и двамата да вярвате един на друг и да поддържате огъня във вас винаги да бушува!И другото нещо - не трябва да се обръща внимание на злобните приказки и погледи на някои хора, защото за съжаление има такива (горките те са винагу нещастни хора), които го правят от завист, убедена съм!Така че обичайте се и смело напред към семейния живот!
Извинявам се, че се отклонихме малко от темата...

[magica1983]

Ние се запознахме преди около 4 години.Аз работех тогава в един фитнес, а той ми беше клиент,идваше с баща си. Винаги с баща му сме си имали приказка,той само седеше мълчаливо в ъгъла. Никога не съм гледала на който и да е клиент по по-различен начин, докато един ден той не ми каза,че се усмихвам като пролетта.  Брей,вярвайте ми,това да ви го кажат във фитнес,където единственото нещо е суетни мъже да си обсъждат и гледат мускулите,направо ме изуми Започнах и аз да ходя на фитнес по времето по което той идваше, но много не ни вървеше приказката. Един ден реших,че повече така не може и го поканих на кино..ако иска ...някой ден...ако е свободен... Той ми отвърна :"ами да,а после може да птидеми на един рожден ден". Киното започна в 17ч. и срещата ни приключи в 4 ч. сутринта.... От тогава сме почти неразделни!!! Иначе за свтабата започнах просто да го бъзикам  и на шега, на майтап ето ни и нас вече сгодени,планиращи тържеството!!!

[danieIa ☼]

Ей това се казва Смела Мадама !!!  на magica1983 !

[Арлина]

Ние се запознахме преди около 7,5 години на училищен летен лагер. Учили сме в едно учлище и от малки сме прекарвали лятото в почти съседни къщи в Бургас (оказа се, че бабите ни жвеят много близо една до друга), но се запознахме чак на този лагер.

[danieIa ☼]

Ние се запознахме доста преди да имаме връзка. Работихме заедно, но аз никога не бях забелязвала, че той има някакъв интерес към мен. По това време имах много сериозна връзка и никакви намерения да я приключвам.
Беше точно преди коледните празници, когато една вечер в ICQ-то ме заговори някакъв младеж. Беше много забавен и поетичен /ох, къде е сега тая поезия /. Изобщо не е ставало дума за свалки или нещо от сорта. Така около 1 седмица се чувахме виртуално, после аз си заминах за Сливен и като се прибрах, той ми беше оставил много хубаво пожелание. Но пак нищо лично.
След това имаше пак почивни дни, но аз трябваше да съм на работа и както си работех, той се включи и се разкри кой е - колегата от съседното бюро!!! Щях да припадна, прилоша ми, само дето не повърнах...Станах и веднага се прибрах, зарязвайки работа и всичко. По пътя взех да се питам, наистина ли съм прочела това или не? Не можеш да повярвам какво става?  Наистина е бил той. После така се стекаха нещата, че се разделих с предишния си приятел и почти на шега две седмици по-късно вече бяхме заедно.
Тъпото беше, че сме колеги и беше доста трудно /поне на мен/ да общуваме там. На никого не бяхме казали, макар че една близка колежка ни усетила . Не си е работа да работиш на едно място с мъжа си! Явно и на него не му е било комфортно, защото няколко месеца по-късно напусна.
Та това е нашата история!

[suny_girl_bg]

Е хубава темичка намерих!!!
Ние се запознахме на морето 2006. аз реших малко да се откъсна от скучното ми ежедневие и без да кажа на гаджето ми/бившето/ отидох на морето за 3 дена. отидох при един мой много добър приятел. той беше с негов колега.много се забавлявахме.последната вечер преди да си тръгна в любимата на двама ни дискотека /моя и на патето ми/ се запознах съвсем случайно преди да си тръгна с най - прекрасното същество в моя живот.съответно реших да остана, все пак отидох да се поразнообразя малко. приятелите ми си тръгнаха и ме оставиха с него в дискотеката. седяхме около половин час още и отидохме в парка.говорихме си много и за различни теми.беше страхотно изживяване.седяхме там около 4 часа/започваше да се съмва/. след което ме изпрати до квартирата и ми даде неговия телефон. когато се прибрах в софия седмица след това реших да ми пиша. и дни след това ме покани на рождения ден на неговия най - добър приятел /в последствие и бъдещ наш кум/, и така нещата се завъртяха. ще ме попитате какво стана с бившият ми.....разбира се той беше лудо влюбен в мен, но уви се разделихме. и ето ни година и половина почти след това ние решаваме да направиме голямата крачка.
Всичко стана като на сън