Отдушник! част 2

[Alichka]

Чери, по-добре в една връзка два силни характера, отколкото двама безхарактерни.
Ние с ММ преди години прекарвахме по цял ден заедно. Хората се учудваха и ни питаха дали ни е досадно, трудно, безинтересно така. Обаче за нас беше повече от добре. Пак бихме го избрали като вариант, стига да имаме възможност. Не всеки би издържал така да му минава ежедневието. Аз лично се радвам, че мъжът ми има мнение и характер. Говорим, обсъждаме, спорим... Така преценяме кое е най-доброто за нас. Така стигаме до решенията.
За сметка на това, брат му е точно противоположна личност. Особено след като се роди племенникът, той се превърна в безгласна буква. Това е по-мекото определение, защото не мога да си позволя да кажа груба, грозна, вулгарна, обаче описателна дума. За елементарни неща не може да вземе решение. Уж е говорителят на тяхното семейство за пред нас, обаче докато началството не каже думата, нищо не се знае. Звъни се по 100 пъти по телефона, всеки път с ново решение. За нашата сватба ни въртяха 3 месеца (!) къде ще спят
Аз не бих искала такъв мъж!

[Cerise]

Така е, Али и ти си права. ММ не е безхарактерен, той просто е невероятно спокоен и самосиндикален. Прави си каквото иска и това е. Аз пък от друга страна съм много нетърпелива - така, че пиричаната да съм питбула е в това, че на мен сега ми е "кипнало за видеото" и тоя сега трябва да го направя на салата. А ако чакам Теодор, то ще е... е чакай днеска нямам кога да му звънна, утре съм еди къде си...
А аз обичам нещата да стават сега и веднага. Той е така единствено за покупките.
Иначе Тони и аз ако почна да му изброявам качествата, сигурно и по-дълга тема ще заформя. Обаче пусто съзнание... все по-силно забелязва лошото.

А иначе - дали мога да живея без него и дали си представям живота без него. Да. Ама аз съм такава. Не обичам по много и не се привързвам много.

[always_and_forever]

Потвърждавам, че липсата на работа и седенето вкъщи допълнително обтяга отношенията.
Когато бях без работа постоянно бях изнервена. Мрънках, че все нещо не ми изнася. И аз съм такава, че искам всичко да се случва на момента. Не мога да чакам и да отлагам. Друго си е да си сред хора. Тогава нямаш време да мислиш за глупости. Стряска ме само това, че можеш и си представяш живота без него. При това положение не знам дали бих виждала смисъл.

[nadelina88]

А иначе - дали мога да живея без него и дали си представям живота без него. Да. Ама аз съм такава. Не обичам по много и не се привързвам много.

Тогава въпроса за теб е друг - би ли била по-щастлива без него? Всеки сам мери чувствата си и никой не може на другия да ги сравни със своите на везната, защото всеки обича различно и различно показва и изразява тази любов.

[Cerise]

Аз никого не съм обичала много. В това отношение приличам на мама. Тя казва, че може да живее без нас. В смисъл на разстояние от нас. И като я питах обича ли техните, отговора беше: Еми сигурно ги обичам, нали са ми родители.
Та аз преди много не мислех така, ама откакто се отделих в странство... осъзнавам колко съм вълк единак. Като доктор Хаус - Хората казват, че без любов не може да се живее, аз лично смятам, че кислородът е по-важен.  

Нов отговор...

Наде, това е много резонен въпрос. Обаче според мен щастието трябва да е еднолично. Ако аз не мога да съм щастлива със себе си, то как бих могла да съм щастлива с който и да е друг?!
И тук пак опирам до това, че някъде в мен се корени голяма част от проблема.

[svekarva]

Чери, за момента нямаш друга опция. Делите сметките, има на кого да се скараш и ядосаш, има и кой да ти купи лекарство от аптеката, ако се разболееш. Не те бие, не те насилва, не ходи по чужди жени, не се запива безпаметно...Аз бих си казала, че сега е така и толкова. Ако излезе нещо друго на хоризонта, тогава ще му мисля как да постъпвам.

[always_and_forever]

Извинете, ама аз ли нещо не съм добре?
Как така ще живея с някого, когото не обичам, не съм щастлива, не се разбираме въобще, плача и се тормозя, само защото нямам друга опция за момента? Та най-хубавите години от живота така да си отлетят в лутане и примирение, само защото съм в чужбина и няма на кого другиго да разчитам.
Явно съм прекалено консервативна в това отношение, но никой не заслужава да е нещастен, при условие, че живота е в неговите ръце, сам взима решенията за себе си.
Вики, от цялото си сърце ти пожелавам да вземете най-доброто решение и за двамата. Дано не излезе, че се бъркам, защото съвсем не искам да е така. Изказах мнението си, защото предположих, че щом си решила да споделиш това толкова лично нещо тук, то си готова да прочетеш всякакви мнения... и естествено изобщо не си длъжна да ги приемеш. Ти най-добре си знаеш, какво се случва във вашата къща. Пък и това не го написах просто така. Провокирана съм от темата, която се заформи, а именно човешките или по-точно семейните отношения.

Прегръщам те и те целувам и се надявам нещата да се наредят по възможно най-добрия начин.

[alexandrova_90]

  Не мога да не изкоментирам, че последния пост, дори да не виждах от кого е написа, щях да съм сигурна... Неповторима романтичка си, Миме... Направо ме заразяваш с лиричната си душевност..

[Lupercola]

Миме, доста сьм сьгласна за това, което си казала, но да подчертая пак, че става вьпрос за мьжьт, който тя е избрала и за когото е решила да се омьжи.

Тия неща, за които ти говориш се мислят преди брака. С това не казвам, че бракьт трябва се превьрне в окови, които ни свьрзват завинаги с някой, когото не понасяме, а казвам, че трябва хубаво да се мисли над всяко решение и човек да не се поддава на моментни емоции, колкото и силни да са те, защто рискува решенито му да е грешно и да донесе още по-болезнени последствия.

[Cerise]

Мимето от километри личи   Да, много ясно, че щом съм го написала тук очаквам всякакви включвания. Обаче Миме, аз влюбена колкото теб не съм била никога, вероятно няма и да бъда - просто защото не съм такъв човек. И повечето от нас са минали през това-онова и за това са изградили друго мнение. В никакъв случай не казвам, че си расла в саксия де, не ме разбирай грешно. За мен в едни отношения има много по-важни неща от любовта и именно те са по-устойчиви. Защото любовта се изменя, а уважението /примерно/ никога. И все пак - съдейки по това, което ти казваш за вас - дай Боже всеки му.

[always_and_forever]

Ами радвам се, че съм оставила такова впечатление у вас. Явно съм разпознаваема.
Това съм аз. Така съм се научила да живея. Така чувствам и се изразявам.
Не си мислете, че според мен живота е само цветя и рози. Може би и благодарение на човека до мен съм такава. Но на мен така ми харесва и се чувствам прекрасно.


Бракът за мен е важна стъпка и е свещен. С кого ще прекараме живота си, зависи единствено и само от нас самите. Вики, решението дали ще го запазите е ваше. Предполагам не напразно сме се клели във вярност, докато смъртта ни раздели.

Вики, изобщо не мисля,че само любовта е важна в една връзка. Всичко е комплексно - любов, разбирателство, уважение, взаимни компромиси, прошки, търпение. Ако питам и Влади, цяла лекция може да изнесе на тази тема. Не знам защо сте останали с впечатление, че ние имаме само любов и нищо друго. Ако в нашата връзка ги нямаше тези неща, то ние нямаше да сме това, което сме. Не смятам, че някой ме разбира, но както и да е. 

Говорене му е майката и това е, докато не се изяснят нещата.  Я виж колко сте готини във фейса. 

[nadelina88]

Днес съм на друго мнение относно теб, а не вашата връзка, Вики. Водиш вътрешна война със себе си да бъдеш това, което си свикнала да бъдеш, в което си повярвала, което ти е дадено като пример от майка ти, което е част от собстената ти индивидуалност и личност...и това, което брака "казва". Всичките спорове и караници са именно, защото правиш обратното на това, което мислиш, че си.

[Cerise]

Наде, аз като типичен представител на зодия рак съм адски обърната към семейството и към миналото. Винаги търся причината някъде назад, в детството, възпитанието и тн. Та всъщност, проблема е не, че аз приличам на мама. Защото всъщност нямам голяма прилика с нея,  а че искам мъжа ми да е като баща ми.

Ето оня ден - аз трябваше да си купя антибиотик /за целта трябваше да минем през нас, за да взема рецептата/, а той се беше разбрал да ходим в един приятел. Еми познайте... отговора беше "Е нищо няма да ти стане, ако го почнеш от утре, а не от днеска". И отидохме на гости...

Както и да е, не искам повече да ми занимавам с мойте драми. Моля някой да се яви в изповедалнята с нов проблем 

[alexandrova_90]

Ето оня ден - аз трябваше да си купя антибиотик /за целта трябваше да минем през нас, за да взема рецептата/, а той се беше разбрал да ходим в един приятел. Еми познайте... отговора беше "Е нищо няма да ти стане, ако го почнеш от утре, а не от днеска". И отидохме на гости...

Е, това е грубо! 

[always_and_forever]

Вики, бях забравила, че и ти си рак. Хм, колко сме различни само.  Чудя се какво ли ни е общото ( ако вярваш в зодиите)?
За мен семейството е най-важното. Никога не съм си помисляла обаче, че искам съпругът ми да прилича на баща ми. Доста интересно.
Това с антибиотика е грубичко, да.