Отдушник! част 2

[tweety_pks]

За червено гърло и болки страшно много помага гъргара с лайка и сода...

[Anichka]

Ина, не съм доктор, но моля те, отиди на такъв. Моля те.
 
Според "доктор google", е безопастно да пиеш определени видове антибиотици, докато кърмиш! Бебето може да се продриска.
https://www.breastfeedingnetwork.org.uk/wp-content/dibm/antibiotics-oct-14.pdf
http://www.drugs.com/breastfeeding/amoxicillin.html
http://www.babycenter.com/404_is-it-safe-for-a-breastfeeding-mom-to-take-antibiotics_10370533.bc

Според мен имаш инфекция. Ако температурата ти е над 39, предполагам е стреп в гърлото. Тук дават Amoxicillin (АБ) и ibuprofen (за температурата).

Аз наскоро ходих на зъболекар, заради болки в зъб през нощта и единственото, което излезе, че синусите са много близо и реално са ми възпалени синусите, което може да засегне нервите на зъба.

Аз също бях с жестоки болки в краката обаче, след като родих. Оказа се, че нивото ми на витамин Д е 5 пъти под границата. Лекарката ме сложи на 50,000 единици с рецепта.
Сега съм отново на Витамин Д, но на 20,000 единици, капки този път. Имам огромно облекчение.

[Cerise]

Момичета... аз съм в някаква много дълбока криза и просто не знам какво се случва... и до кога ще се случва. Всичко започна юни-юли миналата година когато ясно различих, че всъщност между мен и Теодор има някакъв проблем. Отне ми месец-два докато го установя и формулирам и от там нататък виждах как нещата вместо да се оправят с разговори, те стават по-зле.
След което обмисляхме раздяла, която по ред причини не можеше да се осъществи от днес за утре. Живеем сами и в друга държава, нито аз имам къде да отида, нито той. Освен да се върнем в БГ, което и двамата изключваме като опция. Така някак си.... се стигна до БРАК?!?!  Представа си нямам какво се случи. Когато започнах да си мисля, че не искам да се женя - вече звучеше твърде венецуелски сюжет да се откажа. И така до ден днешен. Караме се постоянно, той ме дразни с всяко действие, аз го дразня с всяка дума. При всеки скандал споменавам да се разделим - той не иска. Реагира ми с: "Да, то само тва искаш... Аз ако исках да се разделяме, нямаше да се оженя за тебе". В същото време аз рева всеки божи ден и се опитвам да го накарам да измислим начин да оправим нещата. Той отказва с обяснението: "Ти имаш проблем, само четеш разни глупости в БГ мама/във форума, или пак си гледала някой филм...И после ми пресъздаваш сюжета вкъщи. Аз нямам проблем, нямам какво да променям." Нещата утихват за седмица,(или спирам да му говоря, или спирам да му обръщам внимание) после прави пак някоя глупост и отново...
Съвет не очаквам, защото трябва да сте с години запознати. Въпреки, че нито свекърва ми, нито най-добра му приятелка могат да ми дадат полезен съвет. Той просто не подлежи на нищо. Знаех с какъв характер се захващам, само не знам защо се захванах. 
Аз знам, че съм голям кибритлия. Аз знам, че имам страшен характер и съм луда. В никакъв случай не е само негова вината. Обаче... просто не знам на къде съм. Разделяли сме се преди. Събрахме се. След, което ни разделиха обстоятелства, аз имах мислите и настройката, че вече не сме заедно и точно тогава... се събрахме да живеем заедно. И сега като пиша, просто се изумявам как сме си прекратявали най-сериозните проблеми с широки крачки на сближаване?! WTF??? 

[svekarva]

Толкова си млада още Проблеми има във всяка връзка, особено през първите 3 - 4 години живот заедно. Преди години майка ми ми каза: "Огледай мъжете на твоите приятелки и колежки на живо. Не слушай какво ти говорят те, ти реши можеш ли да живееш с някой от тях по- добре, отколкото с твоя мъж и тогава, ако харесаш дори само един, предприемай нещо!" Е, ако имаше нещо по- добро, то се компенсираше с нещо, с което не бих направила компромис. Та претеглих и си седнах на д- то на четвъртата година. И след това е имало трудни моменти...Особено като се появиха децата и ни притиснаха финансови неволи, загуба на работа, ново жилище и изобщо . Ама като се огледах пак, видях, че си струва да се правят компромиси.

[Cerise]

Свекс, има нещо, което знам с положителност от дългото ми време прекарано в анализи. Теодор ми пасва толкова, колкото до сега не съм срещала мъж да ми съвпадне. Тоест той отговаря на всички неща, които съм си представяла, че ще бъде някога моя мъж. Това рационално, обаче проблема е в емоциите.
Гледайки родителите му и говорейки с мойто свеки - тя казва, че той е копие на баща си. Свекърва ми вика: Ние сме женени от 24г. и не си говорим... ние се караме. (като не разбирай скандали, ами просто говорене на въпреки.) Те така си общуват - троснато. И тя много пъти се е обръщала към свекър ми с думите: Видя ли какъв го направи, заради тебе е!
Аз като се опитам да му кажа, че ние не общуваме... ние не си говорим. И той ми вика: "Е нали живеем заедно, по цял ден сме заедно - кво искаш да си говорим". Точно в това е парадокса. Че за мен именно тия неща са фактор да си говорим, а за него те са причина да НЕ.
Виждам как и той и аз сравняваме с това, с което сме расли. Което за мен е проблем, защото такъв мъж като тате, със свещ да търся, няма да намеря.

[always_and_forever]

Не знам какъв съвет да ти дам, но силно се надявам съвсем скоро да успеете все пак да се разберете.
Няма смисъл да се тормозите, да не си говорите и всеки път да оставяте нещата недоизказани, до следващия спор. Разбирателството във връзката е много важно и ако го няма, то определено нещо много важно липсва. Не позволявайте така да мине живота ви.
Силно гуш от мен и горе главата. 

[nadelina88]

Cerise, намирам много общо между нас от нещата, които казваш.
Има една приказка, че домашните ни любимци не разбират какво им казваме, а реагират на тона, с който им говорим. Ние хората, за разлика от тях, много анализираме и влизаме във филми, от които несъзнателно се нуждаем, за да усещаме. Любовта никога не е цветя и рози, във всяка връзка има кризи. Замисли се как неговия характер, тази вятърничевата част, лудата, неанализиращата, необмислящата е както отрицателна черта, така и положителна - в началото си се влюбила именно в нея.
Първата година, в която ние с моя приятел заживяхме заедно, той късаше с мен всяка седмица!!! Или правиш компромиса, или се отказваш. След време правиш този компромис (щом и ние и вие сме още заедно), но след създадения вече конфликт и скандал, нещата са други и е нужен следващ по-голям компромис, за който естествено пак не си готов и пак отначало. Докато не си дадеш сметка, че всъщност човека до теб си има своите странности и отрицателни черти, които ти не само, че не харесваш, но и мразиш, но той е такъв....и избираш дали пък не го обичаш, заради другите (или се връщам назад - пак същите, но погледнати от другата страна), които са повече и сам избираш дали да изпъкват в съзнанието ти, ежедневието ти и сърцето ти повече!
И Митко мисли, че четенето ми по нета ми промива мозъка и ме кара да правя проблеми от неща, които не са такива. Ама това си е в стила на жената - много да го мисли и анализира назад случки и събития, да гледа под лупа и да вижда несъществуващи неща в съвсем реални и нормални битовизми. Осъзнай това и ще ти олекне. Филма наистина си е твой, главната роля си е твоя...

Май написах много несмислен пост като си го препрочетох, ама ще го постна, пък.... Успех!!!!

[fanimira]

Казали са ти момичетата - все верни неща. Освен да добавя силно гуш  Не знам дали ще е успокоение за теб и дали те интересува, но ще ти кажа какво е положението при нас - пълни противоположности! Аз - оптимист, той - реалист към песимист, аз - подреден хаос, той - да му е като в аптека, аз - емоционална, той - сдържан и обран. Никога не съм получавала за тия 13 г. "романтична изненада". Цяло постижение е, че успях да го накарам да ми казва "обичам те" и да ме целува по веднъж дваж на ден.
Та така де - истината е в баланса. Представяш ли си живота си без него? Аз - не! Обичам си го такъв. Няма да го промениш - не е тийнейджър все пак! Търпение и взаимни компромиси! Стискам ви палци!

[alexandrova_90]

Вики, ходиш ли на работа в момента?

[svekarva]

Никога не съм получавала за тия 13 г. "романтична изненада". Цяло постижение е, че успях да го накарам да ми казва "обичам те" и да ме целува по веднъж дваж на ден.

Същото е при мен, само дето годините са 37, пък и хич няма да му се вържа на "обичам те", когато ме ядосва .

[магито]

Момичета, забравете романтичните филми, забравете разговорите до късно на по чаша вино, забравете всякакви измислици и финтифлюшки.Това са нашите мъже, не знам за чужденците, но българите са такива.Той ще говори с теб за нещо важно, ще е адекватен в точния момент, ще ти е подкрепа когато трябва, на него ще можеш да разчиташ на 100, не на 1000%.
Романтиката е за мечтатели, тя се случва толкова рядко при мъжете, че направо ми иде да убия тоя дето е измислил романтичните филми.Защото дава изкривена представа за света.
Промяната е възможна, но ще бъде минимална и то след безброй натяквания и обяснения от ваша страна и ще изчезне безследно щом се роди детето.може и да запомни какъв подарък искате, ако му го кажете в прав текст.
Важното е както са казали момичетата баланс да има и да се разбирате, да знаеш, че това е точния човек.

[alexandrova_90]

Момичета, забравете романтичните филми, забравете разговорите до късно на по чаша вино, забравете всякакви измислици и финтифлюшки.Това са нашите мъже, не знам за чужденците, но българите са такива.Той ще говори с теб за нещо важно, ще е адекватен в точния момент, ще ти е подкрепа когато трябва, на него ще можеш да разчиташ на 100, не на 1000%.
Романтиката е за мечтатели, тя се случва толкова рядко при мъжете, че направо ми иде да убия тоя дето е измислил романтичните филми.Защото дава изкривена представа за света.
Промяната е възможна, но ще бъде минимална и то след безброй натяквания и обяснения от ваша страна и ще изчезне безследно щом се роди детето.може и да запомни какъв подарък искате, ако му го кажете в прав текст.
Важното е както са казали момичетата баланс да има и да се разбирате, да знаеш, че това е точния човек.

 

Добър е мъжът ми, ама не е като от романтичните филми. Подкрепям те с изказаното по-горе..  на 10000%, а не на 100%.. То, в повечето случаи и жените не сме като от романтичните филми, та има баланс..


Едит: Вики, питах те за работата, дали ходиш.. Защото, когато се преместихме в София в началото аз не работех, че имах да доучвам магистратурата.. После, докато намеря подходяща и добре платена работа минаха 1-2 месеца.. През това време Илиян смени 2 работи и намери идеалното място, като работа-работна заплата... По цял ден на работа, аз се шматкам и се чудя какво да правя.. Не спирах да мрънкам, да му се дразня, ама яко! Направо ме влудяваше.. Определено проблема си беше в мен, обаче.. Откакто си ходя на работа редовно, въобщее не се и сещам хахахаха Та, мисълта ми е дали принципно сте си така или неходенето на работа ти се отразява.. Мооже да не е неходенето на работа, а това че той е много по-зает от теб например? ..

[Cerise]

Доста сте прави, момичета. А аз определно се чувствам по-добре след като го споделих.
А Тони и ти си много права. И това също съм го забелязала.
Ходя в колежа part-time. Работя, но много малко, само по 3 часа вечер. Тоест кажи-речи съм постоянно вкъщи.
Права си, защото когато живеехме в Шумен и работата ми беше супер изнервяща, проблемни колеги, нередовни заплати, а в същото време бях по 10 часа на работа и тогава не сме имали драмите, които имаме тук. Освен това - там постоянно излизахме с приятели, всякакви типове двойки. Та винаги с момичетата обсъждахме кой за какво е  *db*мрънкала днеска и това много ме успокояваше, че не сме сами ние така. Обаче тук... контактите се свеждат до 5 човека и наистина превъртам.
Не ми се е налагало да резчитам на него, та това не знам дали ще е така. Най-пресен пример от снощи - много ни замотаха с видеото от сватбата и аз писах доста гневен имейл. Той изобщо не се вълнува. Във всякакви ситуации ме пуска мене като питбул насреща на хората и това е.

Както и да е, много гуш и на вас и Благодаря

[магито]

Нещата са доста комплекси, а липсата на близка приятелка с която да излезеш на по вино и да споделиш пък е най-осезаема, поне при мен.Та и аз се занимавам с тия неща да ти кажа.Още помня как го бях накарала да запише на DJ-я няколко песни който са си наши спомени и човека ги беше объркал.А аз цяла сватба организирах.

[alexandrova_90]

Излизането на чашка вино с прителки е безотказно.. Аз не успявам да му намеря кусури и защото моята приятелка, на която станахме кумове, не спира да се оплаква от мъжа си и виждам, колко гадни, безскрупулни и лоши мъже има... Та, си викам моя си е цвете, нямам от какво да се оплача..

Само ме дразни и мен това, че винаги аз съм питбула и все аз се разправям с хората.. Той е един възпитан, ама по-скоро не му се занимава и адски неконфликтен.. Само аз успявам да вляза в конфликт с него