Сватбата на Regina94 - 24 май 2008

[Regina94]

Продължавам!
В събота, точно в 6.15 като по часовник, бях на линия. Това че гостите бяха настанени в хотели се оказа успешен ход, без дрехи из къщата и опашка за банята. От друга страна всички гости можеха да се наспят и приготвят на спокойствие. Закусвах, пих кафета прегледах форума за да се успокоя, и в 9.15 се изстрелях на грим. Гримъорката, чиято работа не харесах ме изгледа така, сякаш ще съм персона нон грата в салона поне в следващите 10 години, но честно казано не ми пукаше. Моята козметичка ме гримира бързо и ме отпрати да си ходя - точно на време за да посрещна фотографа и да му покажа апартамента.

След малко дойде и  фризъорката и заедно с младоженеца кротко си пиха кафе и си бъбреха - много по швейцарски, умерено. А на мен всичко от вътре ми кипеше от вълнение. В 11 часа Младоженеца беше отпратен да ходи да се облича където си ще, само и само да не е вкъщи, защтото с много шум и ентусиазъм пристигнаха сестра ми, кумата, братовчедите ми и леля. За капак от София ме избраха по Скайп останалите родднини,  които седяха пред компютъра като на Биг Брадър - да не пропуснат нито миг от подготовката.  Букета ми пристигна в 11 - точно какъвто исках. Беше емоционално и весело и всички се надвикваха на български - чудесно се чувствах! Най/сетне сватбата беше тръгнала. Кумата подеди маса с бонбони, празнично, защото аз бях забравила. Ошашканата ми фризьорка трябваше да направи косите на сестра ми и на кумата и се справи чудесно предвид нетърпеливата тарапана която надничаше през рамото и. Едва в 13.30 и аз бвх готова и за 10 минути се вмъкнах в роклята - разбира се гостите се се развикаха още по-въодушевено, а роднините от София сякаш се опитваха да влязат през екрана на лаптопа ми.

inaxastra, ти беше спменала че ще каниш гости на вашата мансарда - страхотна идея! Гостите наистина се чувстват гости, поласкани че са в дома ти. И колкото по-малко мебели  толкова по-добре, хората искат да имат място да се движат.

Младоженеца пристигна в 14.15, а не в 15.45 както го очаквахме. Нямал търпение. В суматохата никой не се сети да му затвори вратата или да му поиска пари, така че първия му жест беше да си остави портфейла на масата. Беше толкова развалнуван, че щеше да припадне - буквално. Кумата се осети на време да му донесе чаша вода, целия трепереше когато ме прегърна. И така 45 минути минаха за нула време, пристигна и шаферката с кошница бонбони (Wienerin, добре че ми напомни!!!) и Младоженеца помоли всички да се отправят към църквата. Приятелите които трябваше да посрещат гостите пред църквата , естествено, бяха закъсели, така яе Мадоженеца даваше нареждания на брат си по телефона да настани гостите в храма - от кухненския ни прозорец се открива гледка към входа на църквата. В 15 тръгнахме от къщи, баща ми ни плисна вода на входа и беше мног магично - дъжда беше спрял, беше тихо, а на входа на църквата стояха българския свещеник и швейцарския - с официални раса и развети коси. Като на кино.

Не си носех очилата този ден (от суета), така че по скоро усетих приятелите си в църквата - всички с официални дрехи, носеха се песноения на старобългарски от 2 колони.

[Wienerin]

  така хубаво го разказваш, че имам чувство че съм се крила през цялото време зад някой шкаф и съм гледала 
ИСКАМЕ ОЩЕ, ИСКАМЕ ОЩЕ

[Regina94]

 Щвейцарския свещеник приветства гостите и даде думата на българския. Службата беше през повечето време на немски-разбирах всичко, но в същото време бе като филтър и не ми даваше да се разплача. Естествено Младоженеца за малко да с изтърве короната докато обикаляхме - това си е класика. Обиколихме масата, разменихме халките, като дойде ред на виното се сетих че не съм хапвала от сутринта и за малко да припадна, а катодойде ред на питката забелязах как никой не се е сетил да махне домакинското фолио в което беше завита за транспортирането. Така че друг съвет - хвърлете по един поглед на олтара преди да започнете венчавката.

Имаше и Многая лета и думи за мама и сълзи, прегръдки и целувки. После Младоженеца така се притесни да не закъснеем за коктейла , че направо ме издърпа навън - дъжда беше спрял, беше слънчево и топло. Само дето Младоженеца много ме дърпаше да тичаме почти по паветата с влачещата се рокля и воал и 5 сантиметрови обувки. Цикламената шаферка я бяхме загубили отдавна заедно с бонбоните  (тя рещи да махне обръча на полата си в последния момента, вдъхновена от моята рокля).

Коктейла беще на въпрсния втори етаж, така че гостите се пръснаха в градината и по стълбтите, а ние, увлечени да говорим с всички, пропуснахме да се снимаме в градината. Но както казах -няма да се ядосвам за това. Някои носеха подаръци, но Девера и Кумата набързо ги отнасяха в апартамента ни зад ъгъла.
Слоед това направихме малко офицални снимки - естествено, загубихме сестрата на Младоженеца някъде по трасето, но я намерихме почти в последния момент. В 18.30 всички бяхме на вечерята, а джаз бенда вече свиреше. Джаз бенда се оказа страхотно попадение - както ви бях казала не ги бях чувала до момента как свирят, нито им бях казала какво да свирят. Оказа се че те са много гърмени зайци, свирили и на джаз фестивала в Монтрьо, беше като на истински концерт за радост на всички.

[Regina94]

Както вие ме посъветвахте казах няколко думи за добре дошли - хората много се смяха като им обясних че ако Малдоженеца и Бащата на булката са притеснителни, то булката трябва да вземе положението в свои ръце.
Слава богу украсата на масите беше както очаквах. Добре че се спрях в последния момент на 4 свещи на маса - масите бяха за 8 души и май KlaraFina беше писала тук че не трябва да се прекалява с джунджуриите  - наистина лесно става претрупано и трябва да се предвиди достатъчно място за приборите. Тактиката ни на подреждане на гостите също се оказа добра- вески беше настанен до някого когото познава и до някого когото не познава, като и тримата трябваше да имат общ език на който да си говорят. През цялото време всички си говореха, дори и в паузата на музикантите. Набързо помолихме Гост Французин да поеме координацията с бенда (музиканите говореха само френски) и така те знаеха кога да дадат пауза за речта на кума - каква реч изнесе нашия Кум! Говореше на англииски , а я беше разпечатал и на немски за бабата и дядото на Младоженеца, така че да не се чувстват изолирани.
След това имахме слайд шоу с много снимки от минали години и всички присъстващи приятели, много купони пак изплуваха на повърхността - настроението таваше все по добро, с пъти по добре от колкото разни организирани игри тип тийм билдинг.

Опитах се да говоря с всички по между ястията и така дойде ред за тртата. Без преувеличение мога да ажа, че това беше най/грозната торта която съм виждала, направо избухнах в смях като я видях! Беще направена, макар и с много старание, от готвач който не е сладкар, направо не ставаше за снимки. Моите приятели обаче не са така придирчиви като мен, харесаха я и атакуваха бюфета с десертите.
Сега съжалявам зе не хвърлих букета... Бях останала с впечатлението че няма кой да го хване, но на другия ден се оказа обратното. Но в замяна на това потанцувахме още и като капнахме съвсем се разотивахме. А не, всъщнос трябваше да благодарим на музикантите те свиреха с пълна сила дори когато само аз и Младоженеца бяхме останали в залата - хубаво е да гледаш как някой свири с истинско удоволствие. Те много се радваха че са били оцеени от толкова разнородна по националности публика и ги отпратихме с букетите които украсяваха масите ни.

Бяхме казали на гостите да не носят подаръци, но къде ти. Кухненската ни маса, 2 на 1 метър, не се виждаше от кутии! Като ги отворихме на другия ден си казахме -УААААААА! Нямаме нито един подарък про форма, нито един който да не пасва на вкуса или на къщата ни. Подаръци от приятели, които ни познават, ама много добе ни познават. Честно казано аз никога не бих могла да направя толкова перфектен сватбен списък....

На другия ден всички чуждестранни гости бяха поканени у нас, пиха кафе, говорихме си и един по един си заминаваха в зависимост от полетите си.

Сега едвам гледам, така ми се спи, а утре сутрин тръгваме на някъде за няколко дни. Може би към Италия или Франция - ще решим сутринта.
Науяих много неша за сватбената подготовка!!! Готова съм да помагам с каквото мога! Ще пусна сними при пзрва възможност, а сега... отивам да спя

[Wienerin]

Regina, бил е прекрасен сватбен ден  насладих се изцяло на твоя разказ 

  едва ли е била толкова грозна тортата, няма грозни сладки работи за мен поне 

[Lupercola]

Ах, колко е прекрасно всичко.. Представих си го цветно и го преживях с тебе !! Много съм развълнувана !! Звучи страхотно и съм много щастлива, че си доволна (макар и с малки дефекти, доказващи, че това, което се случва е истина).
Изкарайте си супер на медения и се обичайте цял живот !!
 

[ellie_bellie]

OMG, Regina94, незнам дали ми вярваш, но аз се разплаках докато четях разказа ти 
Толкова вълнуващо, много, адски много се радвам за теб, имала си страхотна сватба.
Поздравления отново и бъдете винаги щастливи и влюбени! 
Имайте хубаво пътуване, заслужила си си почивката, дано да се насладите на приказни моменти.
И аз като всички останали чакам с нетърпение снимките! 

[kopche]

Госпожо Реджина, честито отново  Много хубаво разказче, изчетох го на един дъх  Сега очаквам снимките 

[Mrs.™]

Прекрасен разказ много се радвам,че макар и с малки изключения,които само ти си видяла си имала една прекрасна сватба с нетърпение чакаме снимките

[korona]

Честито на младото семейство  ! Пожелавам Ви много обич и щастие!

Разказчето много ми хареса и ме развълнува също

[Vanilly]

Страхотен разказ! Изцяло се потопих в атмосферата! Благодаря ти за това преживяване! Бъдете много щастливи! Приятен меден месец!

[krasunkata]

Честито  !
Невероятно силни думи, описващи всичко така все едно и аз съм била там  Потопих се в тази приказна атмосфера докато четях на един дъх....

Най- сърдечни и искрени пожелания      

[Natalia Borisova]

Честита сватба! 
Много се обичайте и бъдете щастливи!

[Ел]

  Честито и от мен! Разказът е повече от описателен, от него личат чувствата и емоциите ти! Чакам с нетърпение да видя и снимките

[Tеди]

Разкошен разказ  , разучвствах се , а и имах чувството през цялото време че съм била там .
Поздравления още веднъж , и с нетърпение чакаме снимки
А сега си почини , заслужаваш го